• Annual archive 2018
  • Annual archive 2017
  • Annual archive 2016
  • Annual archive 2015
  • Annual archive 2014
  • Annual archive 2013
  • Annual archive 2012
  • Annual archive 2011
  • Annual archive 2010
  • Annual archive 2009
  • Annual archive 2008
  • Annual archive 2007
  • Annual archive 2006
  • Annual archive 2005
  • Annual archive 2004
  • Annual archive 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
The texts of the materials are in the form, submitted by the authors and do not reflect any changes or cuts, statements made during the conference, discussions or kargli tables or upon publication in the media.

240_F_73290790_vyVGwDX2O45XR0NS9ys9NdHO7XBXPkTBThe specter of populism still haunting Europe. And becoming more tangible shape. The results of the parliamentary elections in Germany and Austria within just one month showed, that fanfare celebrating the victory over extreme right in France and the Netherlands were too hasty. Because problems remain.

Search for security look back

Surprise in Austria virtually no. A year ago, on the extreme right in this country voted half the electorate, Now the Austrian Freedom Party (APS) бе предварително сочена за възможна втора сила – което се и случи. И след като „Алтернатива за Германия” направи своя парламентарен пробив, сега АПС вероятно ще стане част и от управлението на страната. За Австрия това няма да бъде прецедент – страната вече бе управлявана от подобна коалиция в началото на века. Тогава ЕС санкционира участието на крайната десница в управлението и изолира страната. Today, предвид масовостта на явлението в Европа, подобен подход би бил трудно реализуем.

Вече близо десетилетие европейският политически пейзаж се доминира от едно водещо чувство – несигурността. Първоначално тя беше икономическа и финансована държавно равнище. После – социална и дори физическа – на ниво индивид. В глобалния свят националната държава вече не може да гарантира привичния политически и обществен комфорт. Към това се добавя и мигрантската криза – осигурила на популистките партии необходимия външен враг. В тази ситуация решението логично се търси в посока назад, към познатото, за възстановяване на загубената сигурност. От чистия популизъм при Брекзит и избора на Тръмп, през идейния радикализъм на Вилдерс, Льо Пен, „Алтернатива за Германия” и АПС, до одържавения национализъм в Унгария и Полша тенденцията е еднотипна и ясно проследима: предлагането на лесни решения на трудни (и реални) проблеми, консолидация на обществото пред заплахата от чуждото и различното, изграждане на стени – физически, но преди всичко виртуални, генериращи агресия и разделения вътре в обществата.

Дясното става все по-дясно, лявото – все по-неясно

Традиционните дясно и лявоцентристки партии все повече се приемат като част от проблема, а не като път към неговото решаване. Още повече че тяхното центростремително движение в продължение на десетилетия ги направи идеологически трудно отличими, а в политически план те загубиха своята взаимна алтернативност. Не рядко левицата и десницата в Европа управляват заедно – и Австрия е най-типичния пример в това отношение като през по-голяма част от следвоенния период начело на страната стои голяма коалиция. Това оставя огромно свободно политическо пространство за появата на кризисни алтернативив посока крайно дясно или радикално ляво. Традицоннта десница потърси (и засега намира) решение в цялстното си изместване надясно, стремейки се да спре изтичането на гласове към популистката и националистическа десница чрез изземване на нейна риторика и политически послания. Лидерът на победилата в изборите Австрийска народна партия Себастиян Курц не е единственият, който пое лозунга за рязко ограничаване на миграцията – същото преди него сториха и холандския премиер Рюте, и Християн-социалният съюз в Германия (тук по-особено стои Християн-демократическият съюз на Меркел, който поради опасенията от исторически аналогии, а и в подкрепа на политиката на своята лидерка не се поддава на подобно изкушение).

Лявото от своя страна започна да губи идентичност. Дясноцентристките партии иззеха послания на левицата, а левите партии съсредоточиха своите усилия към по-маргинални проблеми, изоставяйки територията на ежедневните притестнения на гражданите. Левицата трудно намира баланса и политическите решения между хуманитарната грижа за човека и страховете на европейските граждани от мигранската вълна. В резултат се появи „Феноменът ПАСОК”, при който традиционните леви партии биват измествани от по-леви (и по-нови) политически формациякакто това стана в Гърция, Холандия, France.

Стрес-тестовете в Европа продължават. Остава да видим колко дълго ще издържи конструкцията.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe