• jaarlijks archief 2018
  • jaarlijks archief 2017
  • jaarlijks archief 2016
  • jaarlijks archief 2015
  • jaarlijks archief 2014
  • jaarlijks archief 2013
  • jaarlijks archief 2012
  • jaarlijks archief 2011
  • jaarlijks archief 2010
  • jaarlijks archief 2009
  • jaarlijks archief 2008
  • jaarlijks archief 2007
  • jaarlijks archief 2006
  • jaarlijks archief 2005
  • jaarlijks archief 2004
  • jaarlijks archief 2003
Vertaling
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
De teksten van de materialen in de site zijn in de vorm, verraden door de auteurs en geen wijzigingen of bezuinigingen niet overeen, hielden toespraken op conferenties, discussies of Krga tabellen of publicatie in de media.

240_F_73290790_vyVGwDX2O45XR0NS9ys9NdHO7XBXPkTBПризракът на популизма продължава да броди из Европа. И да придобива все по-материални очертания. Резултатите от изборите за парламент в Германия и Австрия в рамките само на един месец показаха, че фанфарите в чест на победата над крайната десница във Франция и Холандия са били твърде прибързани. Защото проблемите остават.

Търсене на сигурност с поглед назад

Изненада в Австрия на практика няма. Преди година за крайната десница в страната гласува половината от електората, сега Австрийскта партия на свободата (АПС) бе предварително сочена за възможна втора сила – което се и случи. И след като „Алтернатива за Германия” направи своя парламентарен пробив, сега АПС вероятно ще стане част и от управлението на страната. За Австрия това няма да бъде прецедент – страната вече бе управлявана от подобна коалиция в началото на века. Тогава ЕС санкционира участието на крайната десница в управлението и изолира страната. Днес, предвид масовостта на явлението в Европа, подобен подход би бил трудно реализуем.

Вече близо десетилетие европейският политически пейзаж се доминира от едно водещо чувство – несигурността. Първоначално тя беше икономическа и финансована държавно равнище. После – социална и дори физическа – на ниво индивид. В глобалния свят националната държава вече не може да гарантира привичния политически и обществен комфорт. Към това се добавя и мигрантската криза – осигурила на популистките партии необходимия външен враг. В тази ситуация решението логично се търси в посока назад, към познатото, за възстановяване на загубената сигурност. От чистия популизъм при Брекзит и избора на Тръмп, през идейния радикализъм на Вилдерс, Льо Пен, „Алтернатива за Германия” и АПС, до одържавения национализъм в Унгария и Полша тенденцията е еднотипна и ясно проследима: предлагането на лесни решения на трудни (и реални) проблеми, консолидация на обществото пред заплахата от чуждото и различното, изграждане на стени – физически, но преди всичко виртуални, генериращи агресия и разделения вътре в обществата.

Дясното става все по-дясно, лявото – все по-неясно

Традиционните дясно и лявоцентристки партии все повече се приемат като част от проблема, а не като път към неговото решаване. Още повече че тяхното центростремително движение в продължение на десетилетия ги направи идеологически трудно отличими, а в политически план те загубиха своята взаимна алтернативност. Не рядко левицата и десницата в Европа управляват заедно – и Австрия е най-типичния пример в това отношение като през по-голяма част от следвоенния период начело на страната стои голяма коалиция. Това оставя огромно свободно политическо пространство за появата на кризисни алтернативив посока крайно дясно или радикално ляво. Традицоннта десница потърси (и засега намира) решение в цялстното си изместване надясно, стремейки се да спре изтичането на гласове към популистката и националистическа десница чрез изземване на нейна риторика и политически послания. Лидерът на победилата в изборите Австрийска народна партия Себастиян Курц не е единственият, който пое лозунга за рязко ограничаване на миграцията – същото преди него сториха и холандския премиер Рюте, и Християн-социалният съюз в Германия (тук по-особено стои Християн-демократическият съюз на Меркел, който поради опасенията от исторически аналогии, а и в подкрепа на политиката на своята лидерка не се поддава на подобно изкушение).

Лявото от своя страна започна да губи идентичност. Дясноцентристките партии иззеха послания на левицата, а левите партии съсредоточиха своите усилия към по-маргинални проблеми, изоставяйки територията на ежедневните притестнения на гражданите. Левицата трудно намира баланса и политическите решения между хуманитарната грижа за човека и страховете на европейските граждани от мигранската вълна. В резултат се появи „Феноменът ПАСОК”, при който традиционните леви партии биват измествани от по-леви (и по-нови) политически формациякакто това стана в Гърция, Холандия, Франция.

Стрес-тестовете в Европа продължават. Остава да видим колко дълго ще издържи конструкцията.

Vertaling
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe