• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

agenda-1616853_960_720Осмата дискусия от цикъла дебати „България и нейните съседи”, организирана от Института по балканистика с Център по тракология към БАН и Института за икономика и международни отношения, се проведе на 6 февруари 2017 г. при следната тематична рамка:

  • Балканите и геополитическите разломи – остана ли място за „регионална принадлежност” в политиката?
  • Националните интереси и приоритети – изпразни ли се фразата от съдържание?
  • България и регионалната сигурност – между тероризма, радикалния ислям и мигрантския натиск отвън, регионалните национализми и местния популизъм?
  • Колко дълъг ще е българският преход от „снишаване докато отмине бурята” до „политика по всички азимути” – и това ли са алтернативите?
  • Неизползваният външнополитически ресурс на България: с регионална активност в ЕС и с европейска тежест на Балканите?
  • Двустранният дневен ред – реактивиране и преосмисляне на приоритетите?

По традиция за участие в дискусията бяха поканени ограничен кръг експерти – представители на научните и академични среди, дипломати и представители на неправителствени организации.

Глобални тенденции, Европейски съюз, Балканите, България

В рамките на дебата редица участници констатираха процес на своеобразен откат от последиците на глобализацията, тенденция към регионализация и дори затваряне в рамките на националната държава, съпроводена с нарастващ национализъм. Тази тенденция е валидна за Европа, а с още по-голям интензитет и на Балканите, което може да доведе до напрежение и фрагментация в рамките на региона.

От своя страна ЕС е в дълбока криза, на фона на която предстои много динамична година с оглед предстоящите избори в ключови страни като Германия, Франция, Холандия и т.н. В тази динамична и несигурна обстановка все по-активно се лансира тезата за Европа на много скорости. Голямата опасност при едно подобно развитие на ЕС е да не се институционализира периферната роля на България, а и региона, в ЕС. За да не се допусне това, българската държава трябва да участва и работи активно в различни регионални формати, независимо дали става дума за Балканите, Черноморския регион, Югоизточна Европа, Източна Европа и т.н. Трябва да се води постоянен, интензивен диалог, да се търсят общите позиции и да се изработват национални политики, чрез които да се аргументират конкретни предложения относно проблемите на ЕС и региона – още повече, като се отчита предстоящото председателство на България на съвета на ЕС.

Политическата динамика на Балканите

Процесите на Балканите в много голяма степен отразяват и са зависими от геополитическите противостояния извън региона, поради което всяко решение на регионалните проблеми трябва да се мисли и през призмата на глобалните процеси. Балканите са граница, а не рядко играят и ролята на буфер между конфликтните зони, а разпадащата се държавност в Близкия Изток и Северна Африка неминуемо оказва своето негативно отражение върху региона. Сигурността на Балканите пряко се влияе и от конфликта в Украйна и ескалацията на напрежението между Русия и НАТО. На този фон съществува риск вътрешните разделения на Балканите да придобиват все повече етнически и религиозни аспекти. Ключово за бъдещото развитие на региона ще бъде постигането и съхраняването на устойчива стабилност в Западните Балкани, особено укрепването на държавността в страни като Босна и Херцеговина, Република Македония, Косово.

Динамиката на процесите в отделните страни очертава обща картина на вътрешно политическо напрежение с редица кризисни характеристики в някои страни, което в много случаи има пряко отражение върху външнополитическите им позиции и активност в региона. В Гърция краят на гръцката криза не се вижда скоро, поради което нейните външнополитически възможности и активност значително са намалели. Във външнополитически план Румъния е ангажирана както в посока изток, към Молдова, където се очертава пряко противостояние за влияние с Русия, така и в Северна Буковина, където е в състояние на латентно напрежение с Украйна. След присъединяването си към ЕС Хърватия се стреми да бъде лидер по отношение на трансатлантическата политика в Югоизточна Европа и най-вече в Босна и Херцеговина, но там влиза в пряк сблъсък на интереси със Сърбия. Словения от една страна се пази от идентификация с Балканите, но когато види своя интерес се включва активно в процесите в региона, особено в пост-югославското пространство. В Турция е налице огромно разделение в турското общество, икономиката на страната също изпитва трудности, тече процес на демонтаж на демократичните достижения, с което се върви към авторитарно управление, което прави Турция един амбициозен, но не винаги предсказуем съсед. Същевременно Турция е тази страна от региона, чиито амбиции надхвърлят регионалните рамки и тя се стреми да се утвърди и като глобален фактор със свое влияние върху ключови процеси в световната политика. Република Македония от дълго време се намира в условия на външнополитическа безтегловност и тежка и продължителна вътрешнополитическа криза, след която на преден план могат да се появят сценарии от типа двуезична и двунационална Федеративна Република Македония. Въпреки вътрешнополитическите кризи Албания се стреми да играе ролата на лидер сред етническите албанци в региона и в не малка степен да диктува политическия дневен ред в Косово и Република Македония. Косово от своя страна все още има да извърви сериозен път в посока утвърждаване на една истинска модерна държавност. Сърбия се стреми да съчетава евроинтеграционните си стремежи с добри отношения с Русия (включително по примера на Русия залага на укрепване на армията като ще получи дарение на военна техника от Русия и Беларус), като в страната продължават да бъдат достатъчно силни пост-югославската носталгия и националистически настроения. В Босна и Херцеговина се налага аналогията с миниран кораб, като са необходими както сериозни вътрешни усилия в посока утвърждаването на единна държавност, така и външен стабилизиращ импулс – регионален и европейски – които да не позволят дестабилизация на страната, а и региона. Черна гора декларира еднозначно своя преход към евроатлантическите структури, което ѝ донесе сериозна външна подкрепа и ресурс, но същевременно потвърди, че в страната съществува и дълбоко вътрешно разделение.

Балканите и България

Повечето участници констатираха, че на фона на ситуацията в отделните държави на Балканите и на региона като цяло България има много сериозни шансове за провеждане на активна и конструктивна регионална политика, които за жалост тя в повечето случаи пропуска. Вместо България да бъде значим фактор в Югоизточна Европа, страната на практика абдикира през последните години по отношение на Балканите, изпусна пулса на процесите в региона и значително намали ресурса и инструментариума си за влияние и отстояване на своите интереси, като до голяма степен позициите и външнополитическата активност на страната подсказваха, че регионът не е приоритет за нейната външна политика. Бе подчертано, че най-очевидният пример за подобно отношение бе българското председателство през миналата година на основния регионален външнополитически формат – Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), когато България не успя да нициира регионален дебат и да генерира регионални подходи и решения на най-актуалния към момента проблем – бежанската криза. В редица случаи тази принизена активност поставяше под въпрос дори автономността и самостоятелността на българските външнополитически позиции. От друга страна България в недостатъчна степен използваше и възможностите си, които членството в ЕС и НАТО и дават, заедно с другите страни-членки от региона да поставя регионални проблеми, като формулира, аргументира и отстоява решения за Балканите, с които да ангажира ЕС и НАТО.

През тази призма участниците констатираха, че рисковете за националната сигурност на България следва да се търсят както в евентуалната регионална дестабилизация, така и във влошената среда за сигурност в геополитически план. Което от своя страна поставя много по-сериозни изисквания към външнополитическата активност на страната както в рамките на НАТО, така и в регионален план и по линия на двустранните партньорства. Някои участници поставиха въпроса и за опитите за намеса на съседни държави във вътрешните работи на България, да оказват натиск върху отделни групи от българското население, включително и чрез подкрепа на български политически партии и организации. В тази връзка бе подчертана необходимостта от мерки за ограничаване на това чуждо влияние чрез икономическо, социално и политическо приобщаване на тези групи към национални политики. Като ключов елемент за осъществяването на подобен подход бе посочена необходимостта от национална консолидация и недопускане на вътрешна конфронтация по линия на различията в етнос или религия.

България на Балканите: дневен ред 2017

Бе подчертано, че голямата задача пред външната политика на България през 2017 година е разработването на идеи, предложения и принципи за иницииране и организиране на диалог и сътрудничество в Югоизточна Европа, както на многостранна, така и на двустранна основа, както и прокарването на дебата свързан с проблемите на региона на европейско ниво. В този смисъл България следва: първо, да актуализира своите приоритети в регионален план; второ, да очертае по-ясно конкретните аспекти на двустранните отношения със съседните страни; трето, да формулира своите външнополитически цели по отношение на региона през призмата на членството си в НАТО и предстоящото председателство на Съвета на ЕС.

В двустранен план бе подчертано, че в редица случаи двустранните отношения се подчиняват на своеобразен инерционен подход, като двустранния политически диалог не винаги води до интензифициране на сътрудничеството в конкретни сфери и измерения. Не на последно място – създава се впечатление за липса на дългосрочни цели и приоритети в отношенията с отделните страни. Същеверменно активността в дустранните отношения е задължително условие за активно присъствие и влияние върху регионалните процеси на Балканите.

Специално внимание в хода на дебата бе отделено на отношенията с някои от страните, съседки на България. По отношения на Турция бе констатирано, че трябва да се извадят двустранните отношения от състоянието, при което Турция диктува и динамиката и дневния ред на тези отношения, поставяйки акцент само върху една тема, а именно тази с бежанците. С Турция трябва да се работи активно по много теми, като за целта трябва да се активизира Комисията по нерешените въпроси, която да разшири и балансира полето на проблематиката. България следва внимателно да следи динамиката на вътрешните процеси в Турция и нейното отражение върху евроинтеграционните перспективи на страната с готовност за гъвкава реакция както в рамките на ЕС, така и в двустранен план. Следва да се търси максимално активен и позитивен диалог в отношенията между двете държави, като същевременно не се допуска намеса на турската държава в българското общество. Единодушно бе мнението, че следва да се активизират двустраните отношения с Румъния – както с оглед на общите задачи, които двете страни решават в рамките на ЕС (присъединяването към Шенген, подхода към Механизма за сътрудничество и проверка, защита на статута на техните граждани при преговорите за Брекзит и т.н.), така и през призмата на техните председателства на съвета на ЕС, позволяващи съгласуване на подходи и позиции в търсене на регионални акценти в политиките на ЕС. Изтъкната бе необходимостта и от интензифициране на двустранните отношения със Сърбия, включително и в сферата на сътрудничеството в процеса на преговорите за присъединяването ѝ към ЕС. В практически план бе поставен акцент върху развитието на транспортната и енергийна инфраструктура между двете страни, като бе подчертано значението за България на изграждането на магистрала София-Белград. По отношение на връзките с Република Македония като първостепенен фактор бе определено повишеното внимание върху вътрешнополитическата динамика в страната с възможност за бърза и своевременна реакция при необходимост. Подчертано бе, че България е заинтересована от преодоляване на вътрешнополитическата криза и укрепването на държавността в Република Македония и недопускане изостряне на междуетническите противоречия. Придобиването на практически измерения и дотатъчна ясна времева перспектива на евроатлантическата интеграция на страната би била съществен фактор в тази посока. България следва да продължи да настоява за подписване на предложения през 2008 г. Договор за добросъседство между двете държави, като същевременно не ограчава полето на сътрудничество единствено в политическата сфера. Независимо от труднистите следва да се работи съвместно за реактивиране на работата по Коридор № 8 и преди всичко за изграждането на жп връзка София-Скопие.

По отношение на регионалното сътрудничество на Балканите бе изказано мнение, че в региона съществува достатъчно разгърната мрежа от формати на сътрудничество в различни области в рамките на ПСЮИЕ, което сочи наличен интерес, потенциал и възможности за надграждане. Същевременно отдалечаването на еврочленството за страните от Западните Балкани, както натискът на бежанската криза задействаха противоположни процеси на вътрешно затваряне на страните и търсене на самостоятелни (в някои случаи – и алтернативни) решения. В тази връзка някои участници споделиха мнение, че Берлинският процес би следвало да се разглежда именно като двигател на сътрудничеството между страните, кандидатстващи за членство в ЕС, а не като алтернативна обособяваща писта за сътрудничество. Бе подчертано, че усилията би следвало да се насочат към активизиране на регионалното сътрудничество и извън политическата сфера и проблемите на сигурността, като се търси реализацията на конкретни проекти в сферата на инфраструктурата, енергетиката, екологията, туризма, културата и др., с което да се оформи своеобразна мрежа от мрежи на регионалното сътрудничество.

В контекста на председателството на Съвета на ЕС България получава допълнителна институционална тежест на международното поле и българската външна политика има възможност да се превърне отново във фактор на Балканите, който да генерира идеи в рамките на една по-широка международна общност. За целта България трябва да вкара Балканския дневен ред в този на ЕС, но, както отбелязаха мнозина от участниците, това може да стане само след като го постави и в собствения си външнополитически дневен ред. Председателството на ЕС дава възможност да се активизират двустранните отношения със страните в региона, което да доведе до едно по-ефективно регионално сътрудничество. От своя страна България следва да настоява за по-ясна пътна карта на страните от Западните Балкани по пътя на евроинтеграцията като стимул за реформи, укрепване на държавността и гаранция за регионалната стабилност.

През тази призма би било от съществено значение ако България формулира и отстои в програмата на тройката държави (заедно с Естония и Австрия) свой специфичен приоритет, който да е значим и за останалите страни-членки на ЕС и който да даде външнополитическия облик на българското председателство. Такъв приоритет според някои участници би могла да бъде сигурността на Балканите, доколкото евентуална дестабилизация на региона би имала директен негативен ефект върху целия ЕС. Освен това, за да се предотврати подобно развитие, е необходимо Европа да функционира и действа достатъчно координирано и еднопосочно, което означава темата за Западните Балкани да се превърне в част от дневния ред на ЕС. Благоприятен фактор е обстоятелството, че Австрия, а и поемащата след нея ротационното председателство Румъния също имат значителни интереси в региона.

Същевременно бе посочено, че друг възможен приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС може да и бъде Черноморският дневен ред, защото това е другият регион, заедно с Балканите, който е стратегически важен за страната. Сблъсъкът на геополитически фактори и икономически интереси, нарастването на конфронтацията и надпреварата във въоръжаването в региона в резултат на кризата в Украйна носят силен дестабилизращ потенциал и рискове за сигурността на цяла Европа, което подчертава необходимостта от цялостна и дългосрочна стратегия на ЕС за района на Черно море.

В рамките на дебата участниците поставиха и редица други проблеми, свързани с осъществяването на външната политика на България: прекъсване на връзката между експертното начало и политическите решения; по-добра координация на институциите и укрепване на междуинституционалния диалог по проблемите на външната политика; липсата на достатъчно подготвени и профилирани дипломатически кадри по проблемите и страните от региона; търсене на по-тясна връзка между научния и академичен потенциал на страната и държавната администрация и др.

 

 

 

 

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe