• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

demonstration-2477988__340Хамбург се оказа домакин не просто на рутинна среща на Групата на най-развитите страни Г20, а на събитие с непознат за последните години интензитет. И средище за сериозни дебати, отразяващи цялата многопластовост на противоречията на глобалния свят: икономически и социални (за правилата в световната търговия, споразуменията за климата, бедността, безработицата и т.н.) – в многостранния формат на проявата; политически (по практически всички „горещи проблеми”) – на многобройните съпътстващи двустранни срещи. Тече

процес на преконфигуриране на света

и по отношение на центровете на влияние, и като силови линии на съприкосновение на интереси и конфронтация.

Г20 бе предшествана от поредица от позиционни маневри, очертаващи рамката на новите геополитически баланси в триъгълника Вашингтон-Москва-Пекин. Тръмп направи ключово посещение в Близкия изток в опит да консолидира арабските страни около своя основен партньор Саудитска Арабия – както в изолацията на регионалния ѝ съперник Иран, така и в ограничаване на възможно руско влияние в региона. На срещата на „Трите морета” във Варшава непосредствено преди Хамбург бяха очертани съвременните контури и на отдавнашния полски план „Интермариум” за създаване на икономически и политически пояс за изолация на Русия. Което трябваше да успокои както критиците на Тръмп, така и съседите на Русия, обявяващи се срещу затоплянето на руско-американските отношения.

По същото време в рамките на визитата на китайския президент в Москва Китай и Русия подписаха множество договорености за развитие на сътрудничеството си, както и демонстрираха широко съвпадение на мненията и готовност за единодействие по основните международни проблеми. САЩ от своя страна засилиха натиска си върху Китай в сферата на търговията, по отношение на изкуствените острови в Южнокитайско море, както и за по-голяма активност спрямо Северна Корея, балансирайки го същевременно с подписването на първия договор за военно сътрудничество между двете държави.

Важната тенденция тук е постепенното трансфериране на китайската икономическа мощ в политическо влияние и превръщането на страната във все по-значим глобален фактор и в сферата на сигурността. И не случайно китайската инициатива за новия път на коприната „Един пояс, един път” събрала над сто държави, далеч надхвърля по своя стратегически замисъл чисто икономическите измерения – проправяйки пътя на страната към глобално лидерство и очертавайки перспективите на една нова, не-западна алтернатива на сегашния свят.

На самата среща в Хамбург, възползвайки се в максимарна степен от изолационизма на Тръмп, Китай и Русия направиха опит да се профилират като водещи в няколко ключови сфери: мултилатерализма, либерализацията на международната търговия, борбата с климатичните промени. Демонстративното пренебрежение на Тръмп към международни рамки и правила и стремежът му да предоговаря на двустранна основа всички норми на практика оставиха САЩ в изолация в рамките на многостранните разговори. Това намери израз и в заключителния документ на срещата, където останалите 19 страни отказват предоговаряне на Парижското споразумение за борбата с климатичните промени, а дори и признаването на „ролята на законните защитни търговски инструменти” (базисен елемент в изолационизма на Тръмп) е отбелязано като приемливо само в рамките на борбата срещу протекционизма.

Срещата Тръмп-Путин бе безспорният гвоздей на програмата. Диалогът е факт, сам по себе си позитивен. Основният въпрос тук е:

епизод или начало на процес?

Във всеки случай е очевидно, че срещата в никакъв случай не е била протоколна – дори и през призмата на повсеместно отбелязаната ѝ непредвидена продължителност от над два часа. Още след избирането на Тръмп за президент бе лесно предсказуемо, че отношенията между САЩ и Русия ще придобият силно персонифицирана окраска – предвид политическото поведение на американския и институционалната сила на руския президенти. Коментарът на държавния секретар Тилърсън за „химията” между двамата би могъл да се окаже ключ към разбирането на евентуално по-нататъшно интензифициране на контактите, особено ако това е път към постигане на поне минимално взаимно доверие между страните. Тук основната неизвестна е доколко Тръмп има намерение и възможност да устои на вътрешнополитическия натиск в САЩ, т.е. доколко това, което Тръмп говори и договори ще бъде впоследствие припознато като американска позиция и политика. Особено ако то е в посока снижаване на напрежението между двете страни. При Путин такъв вътрешен проблем не съществува и там нещата са по-ясни и предсказуеми.

От тази гледна точка темата с обвиненията за руска намеса в президентските избори в САЩ, независимо от своя конфронтационен потенциал, не можеше да бъде пропусната – защото тя би направила Тръмп силно уязвим на натиск у дома (и, съдейки по информацията, тя е била хладнокръвно посрещната от руска страна). По-значимата тема днес обаче са не просто руско-американските отношения в двустранен план, а как тяхното състояние рефлектира върху сигурността в света. Договореното примирие за Юго-западна Сирия дава известни основания да се очаква, че поне в тези полета, където страните по идея са от едната страна на барикадата (борбата срещу Ислямска държава и международния тероризъм) взаимодействието е възможно. В резюме – както надеждите, така и опасенията от възможен рязък позитивен обрат ще трябва да почакат.

В Хамбург присъстваше и един все по-важен глобален играч – гражданското, недържавното обществено мнение. Форумът се проведе на фона на нестихващи, мащабни и на моменти ескалиращи във вандалски действия антиглобалистки протести. Като тази съществена компонента на срещата за пореден път показа колко сложен е днес светът. Както и че решаването на проблемите няма да се сведе само до договорености между държавите, а ще изисква дълбоки реформи и нови баланси вътре в обществата – гарантиращи не само национална сигурност, но и социална защита и перспектива за гражданите.

 

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe