• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Þýðing
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

demonstration-2477988__340Хамбург се оказа домакин не просто на рутинна среща на Групата на най-развитите страни Г20, а на събитие с непознат за последните години интензитет. И средище за сериозни дебати, отразяващи цялата многопластовост на противоречията на глобалния свят: икономически и социални (за правилата в световната търговия, споразуменията за климата, бедността, безработицата и т.н.) – в многостранния формат на проявата; политически (по практически всички „горещи проблеми”) – на многобройните съпътстващи двустранни срещи. Тече

процес на преконфигуриране на света

и по отношение на центровете на влияние, и като силови линии на съприкосновение на интереси и конфронтация.

Г20 бе предшествана от поредица от позиционни маневри, очертаващи рамката на новите геополитически баланси в триъгълника Вашингтон-Москва-Пекин. Тръмп направи ключово посещение в Близкия изток в опит да консолидира арабските страни около своя основен партньор Саудитска Арабия – както в изолацията на регионалния ѝ съперник Иран, така и в ограничаване на възможно руско влияние в региона. На срещата на „Трите морета” във Варшава непосредствено преди Хамбург бяха очертани съвременните контури и на отдавнашния полски план „Интермариум” за създаване на икономически и политически пояс за изолация на Русия. Което трябваше да успокои както критиците на Тръмп, така и съседите на Русия, обявяващи се срещу затоплянето на руско-американските отношения.

По същото време в рамките на визитата на китайския президент в Москва Китай и Русия подписаха множество договорености за развитие на сътрудничеството си, както и демонстрираха широко съвпадение на мненията и готовност за единодействие по основните международни проблеми. САЩ от своя страна засилиха натиска си върху Китай в сферата на търговията, по отношение на изкуствените острови в Южнокитайско море, както и за по-голяма активност спрямо Северна Корея, балансирайки го същевременно с подписването на първия договор за военно сътрудничество между двете държави.

Важната тенденция тук е постепенното трансфериране на китайската икономическа мощ в политическо влияние и превръщането на страната във все по-значим глобален фактор и в сферата на сигурността. И не случайно китайската инициатива за новия път на коприната „Един пояс, един път” събрала над сто държави, далеч надхвърля по своя стратегически замисъл чисто икономическите измеренияпроправяйки пътя на страната към глобално лидерство и очертавайки перспективите на една нова, не-западна алтернатива на сегашния свят.

На самата среща в Хамбург, възползвайки се в максимарна степен от изолационизма на Тръмп, Китай и Русия направиха опит да се профилират като водещи в няколко ключови сфери: мултилатерализма, либерализацията на международната търговия, борбата с климатичните промени. Демонстративното пренебрежение на Тръмп към международни рамки и правила и стремежът му да предоговаря на двустранна основа всички норми на практика оставиха САЩ в изолация в рамките на многостранните разговори. Това намери израз и в заключителния документ на срещата, където останалите 19 страни отказват предоговаряне на Парижското споразумение за борбата с климатичните промени, а дори и признаването на „ролята на законните защитни търговски инструменти” (базисен елемент в изолационизма на Тръмп) е отбелязано като приемливо само в рамките на борбата срещу протекционизма.

Срещата Тръмп-Путин бе безспорният гвоздей на програмата. Диалогът е факт, сам по себе си позитивен. Основният въпрос тук е:

епизод или начало на процес?

Във всеки случай е очевидно, че срещата в никакъв случай не е била протоколнадори и през призмата на повсеместно отбелязаната ѝ непредвидена продължителност от над два часа. Още след избирането на Тръмп за президент бе лесно предсказуемо, че отношенията между САЩ и Русия ще придобият силно персонифицирана окраска – предвид политическото поведение на американския и институционалната сила на руския президенти. Коментарът на държавния секретар Тилърсън за „химията” между двамата би могъл да се окаже ключ към разбирането на евентуално по-нататъшно интензифициране на контактите, особено ако това е път към постигане на поне минимално взаимно доверие между страните. Тук основната неизвестна е доколко Тръмп има намерение и възможност да устои на вътрешнополитическия натиск в САЩ, þ.e.. доколко това, което Тръмп говори и договори ще бъде впоследствие припознато като американска позиция и политика. Особено ако то е в посока снижаване на напрежението между двете страни. При Путин такъв вътрешен проблем не съществува и там нещата са по-ясни и предсказуеми.

От тази гледна точка темата с обвиненията за руска намеса в президентските избори в САЩ, независимо от своя конфронтационен потенциал, не можеше да бъде пропусната – защото тя би направила Тръмп силно уязвим на натиск у дома (og, съдейки по информацията, тя е била хладнокръвно посрещната от руска страна). По-значимата тема днес обаче са не просто руско-американските отношения в двустранен план, а как тяхното състояние рефлектира върху сигурността в света. Договореното примирие за Юго-западна Сирия дава известни основания да се очаква, че поне в тези полета, където страните по идея са от едната страна на барикадата (борбата срещу Ислямска държава и международния тероризъм) взаимодействието е възможно. В резюме – както надеждите, така и опасенията от възможен рязък позитивен обрат ще трябва да почакат.

В Хамбург присъстваше и един все по-важен глобален играч – гражданското, недържавното обществено мнение. Форумът се проведе на фона на нестихващи, мащабни и на моменти ескалиращи във вандалски действия антиглобалистки протести. Като тази съществена компонента на срещата за пореден път показа колко сложен е днес светът. Както и че решаването на проблемите няма да се сведе само до договорености между държавите, а ще изисква дълбоки реформи и нови баланси вътре в обществата – гарантиращи не само национална сигурност, но и социална защита и перспектива за гражданите.

Þýðing
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe