• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Çeviri
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Malzemelerin metinleri şeklinde uygulanacaktır, yazarlar tarafından sunulan ve herhangi bir değişiklik ya da kesikler yansıtmaz, Konferans sırasında yapılan tablolar, medya tartışmaları veya kargli tabloları veya yayımı.

18449366_814763612031202_843163983325618362_oОт няколко години на международно неправителствено равнище се обсъжда възможността за разработване и осъществяване на макро‑регионална стратегия на ЕС за Черноморието[1], който термин символизира икономико-политическото пространство около Черно море. Последният международен форум на тази тема, наречен „Варна Форум 2.0“ под наслов „Да Разсъждаваме Заедно“, се състоя във варненския курорт Ревиера, Златните пясъци от 13 karşı 14 май 2017 g. Основната въпрос на дискусиите на форума бе: „Регионът на Черно море: конфронтация или сътрудничество?

Във форума, организиран от Фондацията „Фрийдрих Еберт“ (Bulgaristan), Института по икономика и международни отношения и Фондацията за солидарно общество, участваха редица евродепутати, Генералния секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), настоящи и бивши депутати от редица страни, бивши външни министри, дипломати и представители на научни институти. „Варна Форум 2.0“ прие свои заключения, които подкрепят идеята и предвижданите процедури за официално лансиране на предложението за разработване на макро‑регионална стратегия на Европейският съюз (AB) за Черноморието. Работният език на форума бе английския, на който предварително бяха подготвени няколко документа с цел да бъде улеснена дискусията на форума. Програмата на съитието, работните документи, основните изказвания на някои от водещите пеналисти и приетите от форума заключения са възпроизведени по-долу.

По съществото на дискусията на „Варна Форум 2.0“ следва да се има предвид, че Европейският съюз (AB) е въвел модерна концепция за регионално сътрудничество между страни в добре дефинирани райони (т.н. „макро‑региони на ЕС“), в които страните са изправени пред общи предизвикателства на своето развитие и сътрудничество. По инициатива на заинтересованитe страни‑членки на ЕС, Съветът на Съюза е одобрил и вече сe прилагат четири специфични стратегии за такива макро‑региони – това са районите на Балтийско море, на р. Дунав, на Адриатическо-Йонийския морски басейн, и на Алпите. Тези стратегии са неразделна част от политиките на ЕС в няколко ключови сектора. В макро‑регионалното сътрудничество та ЕС вече са включени 19 страни-членки на Съюза и 8 страни, които не участват в ЕС. България е участник в макро‑регионалното сътрудничество за р. Дунав.18489879_814764765364420_6217106076576999592_o

Очевидно, ЕС има сериозни политически и икономически интереси в черноморския район на Европа. Те са намерили израз в политиката на ЕС за Черно море[2] от 2013 Bay, редица други секторни политики на Сюъза и негови двустранни документи с черноморските страни. Обсъждат се възможности и начини за създаване на още няколко макро-региона на ЕС, вкл. такива, обхващащи морските му басейни. Може да се каже, че развитието на концепцията и практиката на ЕС за макро-регионално сътрудничество в момента се намира в своеобразен политически възход, стимулиран от интереса на редица страни от такова сътрудничество. Както ЕК, така и Съветът на ЕС наблюдават и оценяват прилагането на тези макро‑регионални стратегии.

В този контекст, Варненският форум оцени като „благоприятен за идеята за започване на работа по установяване на приложимостта на макро-регионална стратегия на ЕС за Черноморието“ заключението на Съвета на ЕС от 25 април т. Bay, че „Съветът остава отворен да разгледа всяка съгласувана и зряла инициатива от страни‑членки на ЕС, изправени пред едни и същи предизвикателства в определен географски район, която е насочена към установяване на нова макро-регионална стратегия на ЕС”.

Естествен генератор на процеса на подготовка и евентуалното официално лансиране на макро-регионалната идея за Черноморието са трите страни‑членки на ЕС в района – България, Гърция и Румъния. Те са пряко заинтересовани и участват активно в текущите формати на регионално сътрудничество в района по линия на ЕС и в рамките на ЧИС.

Предстоящите председателства на Съвета на ЕС от България и Румъния през 2018 g. ve 2019 g. откриват възможност за иницииране на обичайната процедура за създаване и въвеждане на макро‑регионална стратегия за Черноморието. Първата стъпка е да се подготви демарш на българското председателство в Съвета на ЕС през 2018 Bay, а румънското председателство да продължи и завърши този вътрешен за ЕС процес. Гърция вече съдейства индиректно за реализиране на идеята чрез дейността на Генералния секретар на ЧИС, г-н Майкъл Кристидис, бивш посланик на Гърция в България.

Този вътрешен за ЕС процес би могъл да доведе до начало на изпълнениетонай-рано през 2020 g. – на макро‑регионалната стратегия за Черноморието, като конкретните ефекти от засилената координация и ефективност на локалните дейности на новия вид сътрудничество биха се проявили в рамките на „европейската перспектива 2030 g ".

Създаването на макро-регион на ЕС в Черноморието би довело до съществени ползи и важни нови характеристики на състоянието на мира, икономическия и социален просперитет, и политическата стабилност в регионалните страни, в частност за България. Тези ползи включват:

  • Надграждане на сегашното ограничено по обхват и дълбочина черноморско сътрудничество, като се прилагат характерни за макро-регионалната концепция модерни методи за планиране и управление на секторните дейности, при което:
    • Фокусът е върху тематични приоритети, цели и секторни дейности, включени в „план за действие“ със специфични критерии за оценка на достигнатите резултати;
    • Разширява се сътрудничеството между местните участници по пътя на холистичното интегриране на допълнителни синергии, ставащо възможно благодарение на по‑ефекасното използване и пренасочване на налични регионални и европейски ресурси към по‑ясни и дългосрочни регионални цели;
    • Постига се по‑добра координация на финансирането, по‑ефективно наблюдение на секторните дейности, синергично преструктуриране и интегриране на новите „общи предизвикателства“, планиране на място „отдолу нагоре“ за постигане на ясно дефинирани резултати, и децентрализирано управление на различните равнища на участие на страните;
    • Избягва се нуждата от създаване на допълнителни фондове, институции и правни норми на ЕС, редуцира се ненужната документация от разработването на нови политики, и се опростява регулационата база на ЕС;
  • Нарастване на ролята на националните и местните органи за управление на регионалното сътрудничество, вкл. с участие на неправителствени организации, по теми от общ интерес. Централните институции на ЕС запазват единствено своите стратегически, методически, финансови и мониторингови функции, прилагани в съответствие с ключовите секторни стратегии и политики на ЕС. На практика, това ограничава ролята на брюкселската бюрокрация при управление на сътрудничеството, но съществременно автоматически осигурява съобразяване на макро-регионалните проекти с политическите и икономически изисквания на ЕС, напр. изискванията за работа в конкурентна среда, вкл. ограниченията на неговия „трети енергиен пакет“ в областта на снабдяването на региона с естествена газ;
  • Допълване на обхвата на сегашното сътрудничество с включването на нови „горещи теми“ в отговор на общите предизвикателства в Черноморието. Сега съществуващата рамка на сътрудничество обхваща ограничен брой програми и проекти по линия на: (а) 10‑годишното сътрудничество на ЕС по проекта за „черноморска синергия“, ve (б) 25‑годишното сътрудничество по секторните теми на ЧИС. Набелязаното допълване би коригирало сегашната ситуация, когато в „синергията на ЕС“ отсъстват редица актуални и важни теми, въздействащи негативно върху живота на хората в черноморските страни;
  • Набелязване (в този контекст) на по-широк мандат за макро‑регионално сътрудничество в Черноморието обхващаш на първо време: развитие на инфраструктурата; туризма и културния обмен; морския транспорт; координация на риболова; енергийни доставки; контролиране на миграционния поток; защита на околната среда и управление на климатичните промени; регионални мерки за укрепване на доверието и сигурността; и подходящо европейско‑евроазиатско икономическо взаимодействие, като се има предвид, o:
    • Новите секторни теми в макро‑региона могат да имат положителна роля за реализиране на конкретни национални цели на България в „перспективата 2030 на ЕС“, за което е необходимо да бъде проявена правителствена заинтересованост и дипломатическа активност. Това са преди всичко проблемите на гарантиране и диверсификация на енергийните доставки (нефт и естествен газ), контролиране на миграционните потоци; съгласуване на регионални мерки за укрепване на доверието и сигурността, особено по „замразените конфликти“ в района, и европейско‑евроазиатското икономическо сътрудничество. Съвместната дейност по тези регионални теми следва да бъде разгърната в консултации, а вероятно и с участието, на други важни страни‑членки и институции на ЕС, както и с възможното участие на ОССЕ и Секретариата на НАТО в сътрудничеството по укрепване на доверието и сигурността в Черноморието;
    • Стратегията за всеки макро-регион на ЕС нормално се подготвя в консултации с местните страни‑членки. Нейното практическо изпълнение обаче включва също „трети страни“, вън от ЕС, които понякога имат ключова роля за постигане на целите на макро-регионалното сътрудничество. По отношение на Черноморието, това са: (а) икономически и военно-стратегически важните за черноморското пространство страни, като Русия (напр. възобновяване на проекта „Южен поток“ или разклоняване на морския тръбопровод за „Турския поток“ към българския „енергиен хаб“ в Северна България) и Турция (напр. контролиране на миграционите потоци по суша и море, където ролята на ЕС се очаква да нарастне); (б) Азербайджан, Армения и Грузия, през някои от които ще преминат новите енергийни канали от Евроазия към Европа, важни за диверсифициране на енергийните доставки за България; ve (в) развитие на планираните инфраструктурни проекти на стратегическата инициатива на Китай „Един Пояс, Един Път“, където Пекин вече „налива“ стотици милиарди долари;
  • Осъвременяване на териториалното сътрудничество и кохезионното развитие за постепенно елиминиране на териториалните неравенства на участниците в макро‑регионалната стратегия за Черноморието, съчетано с признаване и съвместна регионална дейност по новите общи предизвикателства, специфични за този район на Европа. Това са подчертано локални проблеми, които не могат да представляват значим интерес за целия ЕС, но същевременно са твърде широки, за да бъдат решени на национално равнище. Това поражда нужда от съвместно дефиниране на общите дългосрочни цели по новите „общи предизвикателства“ с участие на заинтересованите страни.
  • Политическо осъзнаване, че нито ограничените резултати от „Черноморската синергия“ на ЕС, нито сега прилаганият секторен подход към района, предлагат перспективна концептуална основа за всеобхватна стратегия на ЕС, ориентирана към демократично и стабилно бъдеще. Тази стратегия следва да бъде в състояние да превърне Черноморието от място на съперничество и конфронтация в регион на широко и съдържателно сътрудничество. По всичко личи, че една макро-регионална стратегия на ЕС за този район би имала значително по-големи шансове да постигне тази голяма цел.

Своевременната подготовка и осъществяване на съгласувано предложение по този въпрос от председателствата на България и Румъния в Съвета на ЕС изисква значителна дипломатическа и евро‑парламентарна дейност от страна на двете правителства. Целта би била да се осигури достатъчна подкрепа за макро-регионалната идея в Съвета на ЕС и в Европейския парламент (ЕП), в съответствие с установените в тази област прецеденти. В този контекст, трите страни‑членки на ЕС в Черноморието не би следвало да бъдат обект на какъвто и да е било дискриминационен подход. За неговото избягвяне е необходимо да се генерира позитивно отношение от страна на всички представители в Съвета на ЕС, който се очаква да покани ЕК да разработи макро‑регионалната стратегия за Черноморието.

[1] За целите на макро-регионалната тематика, географско-политическият термин «Черноморието» обхваща водите на Черно море, заедно с териториите на шестте крайбрежни черноморски страни (Bulgaristan, Грузия, Romanya, Русия, Турция и Украйна) и четирите «асоциирани» страни (Aзербайджан, Aрмения, Гърция и Молдова). Втората група страни свързватгеографски и функционално-икономическиЧерно, Каспийско и Средиземно морета, които са част от по‑широкия морски басейн, чийто брегове мият Европа, Азия и Близкия изток.

[2] В отговор на искането на ЕП от 2011 g. ve 2012 g. до Европейската комисия да изработи стратегия на ЕС за Черно море.

Çeviri
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe