• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

Не как българин да бъде, а коя българка да не бъде избрана за генерален секретар на ООН. Така може да се резюмира едни твърде странен, крайно непрофесионален, но много типичен публичен дебат у нас. Основан не на национални цели, а на политически антипатии. Изкуствено противопоставящ двете най-разпознаваеми и уважавани български имена в международните институции. Пренебрегващ факта, че има решение на предишното българско правителство, потвърдено и от сегашния премиер, за издигането на Ирина Бокова за поста. Който не е предопределен за България, но поради изключително подходяща конфигурация на фактори и обстоятелства може да бъде зает от българка.

Първо, ООН е замислена и функционира като организация на вътрешните баланси. Неписаните й правила не позволяват едновременно граждани на една и съща страна да заемат два или повече от основните постове на ООН. Иначе казано, друг българин не може да оглави която и да е от структурите на световната организация, при условие, че Бокова вече е генерален директор на ЮНЕСКО. Което пък е плюс за нейната кандидатура – защото тя е част от системата. Всяка друга кандидатура би била осъдена предварително на неуспех, нещо повече – би демонстрирала непознаване от страна на България на механизмите на ООН.

Второ, процедурата на избор на ГС включва гласуване в Общото събрание на ООН на кандидатура, предложена от Съвета за сигурност. За да се стигне до там нито една от петте постоянни членки на СС на ООН не трябва да е наложила вето. С други думи, кандидатурата не може да е неприемлива дори за една от тях. По таза причина никога досега не е избиран, а и няма да бъде избран за ГС на ООН гражданин на САЩ или Русия. Такива кандидатиури не се и издигат – за да не се подлагат на унижение собствените кандидати. Защото веднага биха били блокирани от другата страна. А руското външно министерство вече „изтече” информация в медиите, че Русия ще наложи вето на всеки евентуален кандидат, ангажиран с взимането на решение за налагане на санкции срещу страната. Като поименно се споменават президентката на Литва Даля Грибаускайте и еврокомисар Кристалина Георгиева.

Трето, от значение е не просто кандидатурата да не бъде блокирана, но и да се радва на подкрепата на постоянните членове на СС. И въпреки, че това публично никога не се декларира, професионалният прочит на позициите на отделните страни дава достатъчно предварителна информация. На моменти се създава впечатление, че Бокова е повече френска, отколкото българска кандидатура. Както предвид ясната позиция на Франция, така и непоследователната такава на България (отразена най-видимо в действията на президента по време на последната сесия на ОС на ООН – форумът, който всички използват за да лансират и търсят подкрепа за своята кандидатура). Китай, а и Русия също дадоха да се разбере, че биха подкрепили Бокова. Тя получи сериозно американско рамо за ЮНЕСКО, има много добри позиции сред професионалните среди в Държавния департамент, а неотдавна бившият сенаторът и кандидат-президент Бил Ричардсън публично се обяви за нейното избиране – а неговото мнение се радва на прекрасна чуваемост в Белия дом. Обединеното кралство, по силата на своите традиции, би се ангажирало с представител на Британската общност – ако и докато такъв кандидат съществува (засега сред възможните имена се споменава бившата премиерка на Нова Зеландия Хелън Кларк).

Четвърто, отново свързано с балансите: Източноевропейската регионална група е единствената, която досега не е излъчвала генерален секретар. На все по-широката подкрепа се радва и идеята (отразена и в Резолюцията на ОС на ООН за избора на ГС) за пръв път начело на организацията да застане жена. Което на практика означава, че силна кандидатура на жена от Източна Европа започва състезанието с поне една обиколка преднина пред други кандидати.

Избира не България, но могат да изберат българка. Затова основното качество на кадидатурата е тя да бъде избираема. А Бокова, дори още преди официално да е номинирана в ООН, е сред основните фаворити – по всеобщо мнение на експертите.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe