• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

IMG_3007Мартин Чорбаджийски, Софийски университет „Св. Klimenta Ochridského ", презентация, класирана на второ място на Младежката кръгла маса „България и Балканите: между амбициите за лидерство и абдикацията”

„Според преброяването преди 100 leta, македонски народ не съществува“.[1] Автор на тази провокация е лидерът на албанското коалиционно движение „Алианс на албанците“ д-р Зинедин Села. Освен чисто политическият елемент в изказването, ясно се очертава и един от фундаменталните проблеми на съвременна Република Македония – въпросът за идентичността. Той се развива на историческата плоскост на Македония като част от националните въпроси на други балкански страни, а това означава наличието на един сериозен проблем на ниво изграждане на държавата – как да се изгради една нова идентичност в географски район, включващ претенции за идентичност на други страни.

И докато в Македония въпросът за това какво е да си албанец е може би безспорен, то въпросът за това какво е да си македонец е обект на различни интерпретации и понякога противоречащи си конструкции. Ясно се очертават няколко основни идентичности за онази група от населението, които наричаме македонци. Първата се основава на произхода от т. нар. антични македонци и добива масовост благодарение на политиката на ВМРО-ДПМНЕ. Същевременно античният македонизъм има известни отлики от югославския македонизъм и сръбския македонизъм. Следващата група са славянските македонци, последвани от македонските българи, а дори съществува и група, намираща общ корен между славяни и антични македонци. Тази бегла картина на разнолики идентичности показва трудността в създаването на твърд консенсус между македонците в Македония на ниво общество и политически елит. От своя страна водещите албански политически формации демонстрират тенденция към консолидиране на позициите.IMG_3092

Три албански формации – Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), начело с Али Ахмети, Движението БЕСА с лидер Билал Касами и гореспоменатия Алианс за албанците поставиха искания, които надхвърлят Охридското споразумение от 2001г.[2] Логично, бившият премиер Никола Груевски категорично отхвърли възможността за удовлетворяване на тези искания, а с това и нова коалиция с албанска партия. Nay, президентът Георги Иванов отказа да връчи мандат за съставяне на правителство на председателя на СДСМ Зоран Заев, склонен да приеме албанската платформа. Това разбира се не е прецедент. През 1991 g. тогавашният президент Киро Глигоров отказва да връчи мандат на ВМРО-ДПМНЕ, която при това печели изборите.

Провалилата се възможност за коалиция между Никола Груевски и Али Ахмети е следствие от конфликта на лидера на ДСИ с негови съпартийци, който има в основата си нуждата от следване на Тиранската програма (която трудно би се осъществила в една коалиция с ВМРО-ДПМНЕ) и нарастващото убеждение, че зад коалиционните си намерения Ахмети се опитва да защити личността си от евентуални разследвания за злоупотреби в предишното правителство.

„Етническото единство“, демонстрирано на големите протести срещу кабинета Груевски през май 2015г. (на които се забеляза и българско знаме) можеше да се превърне в реален обществен консенсус по належащи за страната въпроси и необходимостта от реформи. Както личи от последващите събития обаче, този своеобразен „шанс за Македония“ се изгради не на основата „за“, а на основата „против“.

Така във вътрешен план се налагат няколко извода. Създалата се политическа криза в Република Македония не бе преодоляна с проведените на 11 December 2016 g. избори. Формалната причина за това следва да се търси в противопоставянето между двете основни политически сили – ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ в комбинация с ключовата роля на трите албански партии, които с постигнатите резултати правят формирането на правителство без тяхното участие изключително трудно. Демографските и икономическите реалности в страната пораждат тенденция към засилването на албанския етнически елемент, а липсата на единна идентичност сред македонците допринася за невъзможността да се намери изход от създалата се ситуация.

Тази сложна вътрешнополитическа криза намира своите проекции в развитието на международните отношения на Балканите. Македония е една от малкото балкански страни, в които влиянието на НАТО и ЕС се усеща слабо. Въпреки статута на Република Македония като кандидат-член на ЕС, внимателен преглед на европейския път на страната показва изключително слабия прогрес при управлението на ВМРО-ДПМНЕ (от първия кабинет на Груевски през 2006г.), проблем, отчетен и от Европейската комисия.[3] Заключението показва, че кабинетът Груевски не преследва еврочленството на Македония или поне не със сериозни намерения. От друга страна Македония е сред малкото страни, в които успешно се реализира руски енергиен проект. Става дума за газопровода Неготино-Кичево и на фона на проблемите с Южен поток, АЕЦ Беленe и интеграцията на руския петролопровод „Дружба“ и хърватския „Адрия“,това е стъпка напред за руската политика на Балканите.

Ключова роля за развитието на македонската политическа криза и цялостния процес по разклащане на балканската стабилност има албанският премиер Еди Рама и проекта за Велика Албания (към който той публично отрече да се стреми). Подобни национални програми не са нищо ново за Балканите. Албания досега не е имала шанс да покаже своя проект за велика държава – Сърбия, Grécko, Bulharsko, Румъния имаха тази възможност, но не и Албания. В преследването на тази цел Тирана може да разчита на няколко коза – албанският демографски тласък, добрите отношения със САЩ и Турция, както и членството на Албания в НАТО. Съществуват ли пречки? Много се говори дали икономиката на Албания, Косово и западномакедонските провинции не е спирачка за великоалбанските стремежи. Отговорът на един такъв въпрос не може да бъде еднозначен. На теория влошените икономически показатели възпират мощта на една държава, но всъщност една от причините за увеличената раждаемост е наличието на традиционно и/или земеделско общество. Всяка една икономическа модернизация означава модернизация и на обществото, което се ориентира към отглеждан на по-малък брой деца, но с повишен жизнен стандарт. Затова скоростна икономическа модернизация не е в интерес на албанския премиер и би представлявало тактическа грешка. Най-голямата пречка е увеличената миграция на албанци от посочените територии към Западна Европа[4], но с последните развития на бежанския проблем, тази тенденция може да се промени. Самият Рама е привърженик на европейската интеграция на Македония, индикация, че по отношение на албанците там той ще използва инструментите на меката сила.

Тук поставяме въпроса как тази дестабилизирана държава, в която липсва единство, диалогът е затруднен, а исканията на албанските партии надхвърлят споразумението от 2001г., в което посредник бе ЕС, ще повлияе на Балканите. Развитието на този процес в настоящата посока означава раздвижване на всички балкански въпроси – в Косово, в Южна Сърбия, въпросът за обединението между Румъния и Молдова и съдбата на Транснистрия и Тараклия. Това е цял низ от противоречия, който едни области в Македония могат да задвижат. Очевидно е, че отстъпките ще бъдат много трудни и за двете страни. ВМРО-ДПМНЕ отчаяно търси формула за запазване на статуквото, докато албанските партии могат да останат на изчакваща позиция. За първи път политическата инициатива е изцяло на тяхна страна, за разлика от конфликта през 2001 g. Повторение на конфликта обаче е малко вероятно. Основание за такава оценка са както международното положение, така и дълбоките интереси на страните. Няма повод трите албански партии да провокират едно население, което също разбира, че интересът му е свързан с европейската интеграция, особено при ниските резултати на албанските партии. Всяка една от тях събра малък процент, (между 7 и 3) което не може да се сравнява с резултатите на водещите македонски партии.[5]

В тази ситуация ролята на ЕС като посредник е усложнена. Опитът за бързо реагиране чрез визитите на Федерика Могерини и Йоханес Хан е индикация, че Брюксел не желае дестабилизация в региона с оглед множеството предизвикателства, пред които е изправен, но и че същите тези предизвикателства намаляват способността на ЕС за реакция към една подобна криза.

Разбира се не може да не засегнем въпроса за българския интерес, който се състои в запазването на Македония като държава и нейната интеграция в ЕС. Същевременно отслабените външнополитически възможности на България, съчетани с проблемите в отношенията между двете страни и пропуснатите възможности правят реакцията на българската държава към настоящата ситуация затруднена. По отношение на Македония България изостава икономически от свои съседи. Например гръцките инвестиции в Македония са два пъти повече от българските[6], а гръцкият износ също надвишава българския[7]. На фона на затруднените българо-македонски отношения и историческата тежест, която носят, Турция се радва на добри връзки с почти всички политически субекти в Македония. Наличието на турска партия и малцинство са един допълнителен стимул за добрите турско-македонски отношения. Очевидно южните съседи на България няма да останат безгласни в настоящата ситуация, а и за в бъдеще ще имат силно присъствие в Македония. Нещо, което българската дипломация трябва непрестанно да следи. Какво все пак може да направи България? На първо място българското общество следва да осъзнае, че териториалното обединение между България и Македония, под каквато и да е форма, не е в интерес на двете страни. Основните аргументи са два – една значителна част от македонското население не крие отрицателното си отношение към България, резултат от наслоила се историческа пропаганда, а в сравнение с българската държава Македония е икономически по-неразвита и изравняване на жизнения стандарт би изисквал ресурси, с които София в момента не разполага. България трябва да развива добросъседски отношения с Македония, да работи за завършването на ЖП линията Скопие-София (проектът за която датира от 1897г.) и присъединяването на Македония към ЕС, т.е. основната тежест следва да падне върху меката сила и особено културната дипломация. В тази позиция обаче, България не може да пренебрегне онази част на населението, която се определя като македонски българи, когато става дума за гарантиране на техните основни права. Съчетаването на двата подхода е безспорно сложно, но политическите реалности са такива.

Перспективите за разрешаването на настоящата политическа криза в Македония не са обнадеждаващи. Дори и да се намери своеобразен modus vivendi, той ще включва удовлетворяването на поне някои от албанските искания. А ако изхождаме от историческия опит на нациите, то ще открием, че всяка една отстъпка води след себе си нови и нови искания. Въпросът за федерализацията на Македония вече е на дневен ред, а заедно с това и въпросът за статуквото на Балканите, защото в международните отношения елементи като граници и ред никога не са вечни.

[1] Изказването на Села е записано на: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/btv-reporterite-antichni-drami.html

[2] Вж. платформата на: http://fokus.mk/zaednichkata-platforma-na-albanskite-partii/

[3] Вж. доклада на ЕК за прогреса на Република Македония от 2014г., достъпен на: https://ec.europa.eu/neighbourhood-enlargement/sites/near/files/pdf/key_documents/2014/20141008-the-former-yugoslav-republic-of-macedonia-progress-report_en.pdf

[4] Каменаров, Ст., Пукнатини в проекта за Велика Албания – В: сп. Геополитика и геостратегия, бр.3, 2015g. достъпно на: https://geopolitica.eu/137-broi-3-2015/2249-puknatini-v-proekta-za-velika-albaniya

[5] Вж. пълните резултати на: https://rezultati.sec.mk/Parliamentary/Results?cs=mk-MK&r=r&rd=r1#

[6] Данните са на Македонската национална банка, към 2015г. http://nbrm.mk/?ItemID=3509205177007045B166ED83AC99B8E4

[7] http://atlas.media.mit.edu/en/profile/country/mkd/

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe