• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

IMG_3014Изабела Лазова, Университет за национално и световно стопанство, победител в Младежката кръгла маса „България и Балканите: между амбициите за лидерство и абдикацията”

С настъпването на XXI в. станахме свидетели на все по-динамичните процеси, които протичат в световен мащаб. Процеси, които стимулирани от глобализацията, са в състояние да променят средата около нас за изключително кратко време. След близо две десетилетия от началото на XXI в. в света можем да наблюдаваме все още неразрешената криза в Украйна , войната в Сирия, нестабилността на държавите в Близкия изток. Факт е и все по-голямата сила, която набират терористични организации като ИДИЛ,  фракции от Ал-Кайда, Боко Харам и др. Неразрешен е казусът с кюрдското малцинство, живеещо на територията на общо четири големи държави. Замразеният конфликт между Северна и Южна Корея може да избухне всеки момент. Може би дори избирането на нов президент в САЩ, който частично се опитва да промени курса на водената външна политика на страната, също представлява предизвикателство за системата на международните отношения. Всичко това е само малка част от списъка на полетата на нестабилност  в XXI в.IMG_3140

Ако се опитаме да се съсредоточим дори само върху един континент и разгледаме тенденциите от последните няколко години ще видим подобна картина на нестабилност и конфликти. В европейски мащаб доскоро бяхме свидетели на финансовата криза от 2008 г., от която европейският континент все още се опитва да се отърси. Нейните последици се отразиха много сериозно на почти всички държави в ЕС, особено на Гърция, което пък от своя страна я постави в ситуация на частична невъзможност да извърши своите социални плащания (а и не само), няколкократно да търси заеми от европейски финансови институции и да обтегне отношенията си с европейските лидери. Освен това, започна период на сериозна антиевропейска риторика в много държави, начело с Виктор Орбан, Марин Льо Пен и други. За пръв път държава-член на ЕС проведе референдум за напускане на Общността и активира чл. 50 от Лисабонския договор. Сериозна бежанска вълна заля Стария континент, държавите в ЕС дълго не можеха да стигнат до общо решение за противодействие, в резултат на което борбата с нелегалните мигранти и ширещите се фундаменталистки  схващания за исляма се оказа неефективна и станахме свидетели на редица терористични актове срещу цивилно население в сърцето на Европа. Оказа се, че европейските граждани са изгубили доверие в институциите на Съюза, считат взимането на решения за изключително тромава и бюрократична процедура, а решенията  в много случаи  приемат за неефективни. В следствие на всички тези проблеми, лидерите на ЕС решиха да  отворят диалог, в рамките на който да се разгледат различните сценарии за бъдещето на ЕС,  посредством Бялата книга. Един от предложените варианти гласеше „Европа на две/много скорости“. Този хипотетичен сценарий допълнително изостри напрежението в някои държави. Може би няма да е пресилено ако кажем, че Европейският съюз се намира в най-сериозната криза от създаването си до сега.

17626210_1511160255563774_7974097633729292510_nТръгвайки от общото към частното, неминуемо стигаме и до регионално ниво. Балканите, които традиционно са терен на много сблъсъци и драматични обрати,отново не са изолирани от всичко, което се случва в Европа и света. Дори напротив, регионът още от векове насам е възприеман като най- взривоопасната точна на Стария континент.  Въпреки това, някак високомерно, Балканите много често са назовавани като една особена част от континента, много различна от него и понякога дори смислово изключена от названието „Европа“.  Да, това действително е зона на много конфликти, голяма част от тях – неразрешени, свързани с територия, история, етническа карта и пр. Няма как да назова всеки един от тях, но ще посоча тези два, които към днешна дата са в разгара си и липсата на решение би ескалирала напрежението в целият регион.

На първо място е кризата в Македония. Макар структурните причини за напрежението там да са свързани с етническия характер на държавата и съжителството на македонци и албанци, то причината да се стигне до изявен конфликт се корени в действията на политическия елит в Македония. По-конкретно, през февруари 2015 г. опозицията в страната обвинява тогавашния премиер Никола Груевски и началника на контраразузнаването в подслушване на над 20 хил души. Стига се до политическа криза. С посредничеството на Европейският съюз биват договорени предсрочни избори с цел излизане от кризата. Оказва се обаче, че именно резултатите от изборите и невъзможността на първата по брой гласове партия – ВМРО-ДПМНЕ да състави правителство, в следствие на което мандатът за съставяне на правителство трябва да бъде връчен на лидера на Социалдемократическият съюз (СДСМ), допълнително комплицира ситуацията. Президентът на страната Георге Иванов отказа да даде на лидера на СДСМ  мандат заради исканията, заложени в така наречената „тиранска платформа“. До ескалация се стигна, когато публично беше оповестено, че едно от исканията в тази платформа е за промени в конституцията, с които албанският език да стане втори официален език в Македония. Стигна се до голямо обществено недоволство и невъзможност за съставяне на правителство. Кризата получи и широк международен отзвук, но независимо от съветите и напътствията дадени от лидери на големите държави в света, към момента ситуацията продължава да е патова.

Ако на тази ситуация не бъде намерено адекватно решение, освен че Македония ще задълбочи политическата си криза, то напрежението между двата етноса би могло да ескалира в гражданска война, а последиците от нея да бъдат катастрофални. Освен това, както знаем  Македония, освен че не е в добри отношения с албанските си съседи  е и в конфликт и с Гърция, заради името на Македония, което съвпада с името на област в Западна Гърция. Македония е и в твърде сложни отношения с България, а Румъния съобщава за арумънско население в Македония, което може да се окаже повод, при допълнително комплициране на ситуация Румъния да вземе отношения по конфликта. Всичко това идва като доказателство, че колкото повече ескалира кризата в Македония, толкова по-широк обхват и то извън границите на страната, ще имат последиците от нея. Решение трябва да се търси и то дългосрочно, защото предсрочни избори биха могли да се окажат краткосрочно решение на политическата криза, но не и трайно неутрализиране на структурните причини за напрежението в Македония.

Другият източник на напрежение на Балканите, а и в Европа се оказва Турция и водената политика от страна на Реджеп Тайип Ердоган. Разбира се, опитите, които се правят в Турция за концентриране на властта в една личност и отдалечаване от светския характер на държавата не трябва да се възприемат като  рязка и неочакване смяна в курса на водената от Анкара политика. Президентът на страната водеше целенасочена и продължителна политика в тази посока, макар че неговите действия не се възприемаха за заплаха до лятото на миналата година, когато се състоя опит за преврат срещу него. Този опит за преврат се оказа удобният повод, за да се въведе извънредно положение в страната, да бъдат арестувани огромен брой военни, както и цивилно население, главно в лицето на университетски преподаватели и журналисти. По този начин, от една страна президентът Ердоган успя да се разправи с опозицията, която имаше ресурса да му се противопостави. От друга страна, арестуването на голяма част от интелигенцията, която традиционно е символ на светското образование и свободата на словото в името на просвещението, даде изключително отчетлив сигнал за бъдещата посока на развитие на страната.

В същото време, опитът на Ердоган да шантажира и изнудва Европа посредством бежанците на територията на Турция се оказа успешен. Президентът на страната получи обещания, отстъпки и финансови траншове за да спре бежанския поток към Европа. От една страна това повиши увереността му, че може успешно да „извива ръцете” на европейските лидери, от друга страна му даде ресурс, с който да продължи агресивната си политика и не на последно място повлия за консолидирането общественото мнение в Турция в подкрепа на идеята за „Велика Турция“.

В последствие бе насрочен референдум за промяна на конституцията. Бяха преброени осемнадесет опорни точки, които ще бъдат преразгледани и редактирани във върховният закон на страната. Тези поправки биха съсредоточил цялата държавна власт в ръцете на президента. При организирането на референдума и изборните секции извън границите на Турция проличаха опити за намеса във вътрешните работи на някои от държавите в Европа. Турция обтегна изключително много отношенията си с Германия и стигна до дипломатически скандал с Холандия. Извънредното положение, обявено през юни 2016 г. бе удължавано многократно, така че референдумът в Турция да бъде проведен под извънредни мерки за сигурност. Условие, което автоматично превръща резултатите от този плебесцит в нелегитимни, тъй като са ограничени основни демократични права, нужни за гарантирането на честен вот.

Продължаващите заплахи за изпращането на огромен брой бежанци към Стария континент, опитите за намеса във вътрешните работи на някои от страните в Европа, разединението в турското общество, което поражда нестабилност и може би допълнителна вълна от емигранти към Европа, както и връщането към крайните форми на изповядване на ислям в Турция е повече от сериозна заплаха както за България и Балканите, така и за целия европейски континент, поради тази причина, трябва да търсим възможност за общо и  ефективно противодействие.

В контекста на всичко казано до тук е редно да се запитаме – а сега какво следва. Със сигурност проблеми има. Какъв да е нашият отговор? Дали трябва да сме реактивни и да чакаме още по-голямо задълбочаване на проблемите или да се опитаме да бъдем проактивни във външната си политика и по този начин да спечелим много повече от създалата се ситуация, отколкото да загубим.

Както обикновено, повечето добри решения вече са измислени и не е необходимо ние да ги „откриваме“ отново. Необходимо е само да сме достатъчно наблюдателни. Преди пет години Насим Талеб ни запозна със своята  книга „Антикрехкост“. В нея той въвежда ново понятие,  различно от „устойчивост“. Според автора, да си устойчив значи да не се променяш под влияние на неблагоприятни външни фактори. Да си антикрехък означава не просто да устоиш, а да извличаш полза от неблагоприятните събития, като в крайна сметка, след края на кризата, се оказваш  по-силен отколкото си бил преди нея. Дали е възможно неблагоприятната ситуация на Балканите да е шанс за България да излезе като регионален лидер? Но не лидер в смисъла на ръководител или председател на някакво йерархично обединение, а неформален лидер, който просто да съдейства за установяването на диалог и сътрудничество. Аз мисля, че е възможно. Светът се е сблъсквал с не малко кризи. Европейският съюз като структура, която да гарантира мира на Стария континент, се ражда след една от най-унищожителните кризи на ХХ в. Историята на международните отношения е низ от конфликти и периоди на мирно съжителство. Със сигурност,  нестабилността, която наблюдаваме на Балканите не е неуправляем процес и ако България направи необходимото  за да изведе региона от тази неблагоприятна ситуация, ще се окаже в една много по-благоприятна позиция  от тази, в която се намира в момента, а това ще е практическа реализация на принципа на Насим Талеб за антикрехкост.

В началото споменах част от проблемите, пред които са изправени Балканите, в частност и България. Да се работи за справяне с локалните кризи и превенция на подобни такива е най-логичната политика, но как би могло да се случи това?

Смятам, че все още най-добрият инструмент е сътрудничеството. Именно за това се осмелявам да предложа „Балканска инициатива за развитие, сътрудничество и сигурност“.  Защо „инициатива“? Защото подобна идея не цели създаването на формален йерархичен съюз. Напротив, не става въпрос за конкурентно на Европейското обединение или „втори Вишеград“, а става въпрос за взаимно подпомагане в определени сфери. Смятам, че подобно сътрудничество би могло да се осъществи между петте балкански държави в ЕС – България, Гърция, Румъния, Словения, Хърватия и тези държави от Западните Балкани, които са изразили амбиции за подобно членство, като Македония, Черна гора, Сърбия. Може би за много хора това звучи утопично, заради поредицата от конфликти и неразрешени проблеми между съседите, но в контекста на ЕС, не е ли най- релевантния пример този, че държави като Франция и Германия, които с векове са поддържали противопоставянето помежду си, в момента си сътрудничат за мир.  Основанията за подобно обединение са: на първо място, държавите от региона в много отношения се сблъскват с подобни проблеми и поради тази причина общото действие е смислен сценарии; на второ място държавите от региона, които не са членове на ЕС, ще могат да се възползват от подкрепата и добрите практики на държавите, които вече са извървяли пътя за членство; не на последно място, това ще е група от държави, силно заинтересувана от проблемите на Балканския полуостров, която до болка познава  културните, историческите и етническите специфики на проблемите в района и ще може адекватно да противостои на кризи като тази в Турция, Македония и пр. и да балансира създалото се напрежение.

Балканската инициатива за развитие, сътрудничество и сигурност е съставена от три основни компонента, в рамките на които да се осъществяват общи действия.

На първо място развитие. Тук бихме могли да обърнем поглед към икономическото развитие. Според данни на НСИ, реалният БВП на глава от населението в евро за България възлиза на 6000 евро, на Румъния – 7600 евро, а на Словения – 18400 евро на глава от населението. От друга страна при западноевропейските държави цифрите са доста по- различни – Франция – 31800 евро, Австрия – 36100 евро и Нидерландия -39300 евро. От тук бихме могли да си направим извода, че след като балканските държави имат сходни стойности на БВП спрямо тези на западноевропейските държави, бихме могли да работим заедно за повишаване на стандарта на живот. Посредством общи бизнес форуми, обмяна на добри практики и задълбочаване на сътрудничеството в определени отрасли. Разбира се, основен проблем за развитието на една държава е и корупцията в нея. В България, Румъния, Гърция, а и други западно-балкански държави е на лице сериозна корупционна практика в много сектори. Борбата с нея може да се окаже много по-ефикасна, ако държавите обменят опит относно антикорупционни мерки, които са приложили.

Вторият пункт, на който бих искала да обърна внимание, е сътрудничество. Сътрудничество между балканските държави от ЕС и тези нашите съседи от Западните Балкани, които изразяват желание за членство. Това може да бъде един проект, в който „по-опитните“ да подадат ръка на  „дебютантите“, за уеднаквяване на стандартите, подпомагане за интегриране, съдействие за покриване на критериите. В региона има много неразрешени конфликти,  които пречат на членството на някои държави, като Македония например, в ЕС. Чрез преговори и регионално сътрудничество в дългосрочен план е възможно такива конфликти да намерят решение. В доказателство на тезата, че ЕС е важен фактор в региона, бих искала да цитирам политолога доц. д-р Горан Стойковски, който в свое интервю казва: „С отслабването на влиянието на ЕС нестабилните държави като Македония изпадат в остра криза“.

На последно място, но не и по важност, в тази концепция е отбелязана сигурността. Сигурност. Както сигурност и превенция на конфликти между държавите, така и сигурност, свързана с преминаването на нелегални мигранти през границата на ЕС. Както всички виждаме Балканите се оказват транзитен пункт за мигранти, което от своя страна прави Европа изключително уязвима. Според данни на европейската гранична агенция „Фронтекс“ през 2016 година в Европа са нахлули 382 000 незаконни мигранти от Близкия изток, Азия и Африка. Неоспорим е фактът, че дори и да искаме, няма как да гарантираме, че преминаването на външните граници на ЕС от нелегални мигранти в пълна степен ще бъде спряно. Но в контекста на терористичните актове в цяла Европа и заплахите на турския президент Ердоган, че ще „пусне“ бежанците, които се намират на територията на Турция към Европа, проект за още по-задълбочено сътрудничество заслужава да бъде обмислен.

Всичко това е възможно в европейски контекст, защото именно чрез Бялата книга в Европа вече беше отворен диалогът за бъдещето на ЕС. Може би това е възможността, която се отваря за България, в дебата за Европа да включим своята гледна точка. След публикуването на текста на Бялата книга, нейните автори  дадоха възможност да се разбере, че тези пет сценария не изчерпват всичко. Целта на съдържанието и е най-вече да се отвори възможност за диалог по проблемите, да се работи и да се търси адекватно решение на структурните проблеми. Именно такъв диалог вече се случи, в следствие на изказването на г-жа Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд, които лансираха идеята за Европа на две/няколко скорости.  Много хора в последните дни коментираха, че дори и в момента Европа е на няколко скорости посредством Шенген, Еврозоната и т.н. и че това не е проблемна формулировка, но моето лично мнение е че в действителност формулировката е притеснителна по един основен критерии. И то чисто идеологически, защото в момента, макар и на различна степен от развитието си, държавите в ЕС се стремят към един общ краен стандарт. Когато бъде легитимирана тезата за Европа на различни скорост, в действителност се отхвърля възможността за достигане на общ стандарт, общо вземане на решения за проблеми, касаещи само част от страните-членки на съюза, общо ниво на развитие на европейските общества, културно, духовно, ценностно и пр. А това в дългосрочен план, според мен, ще доведе до все по-големи разслоения в Съюза. Ще даде усещане за отслабена, а не обединена Европа.  Освен това, една от причините много от гражданите на ЕС да гледат с недоверие към институциите му е поради тромавата бюрокрация. Подобно „разделение“ на скорости  и пр. допълнително ще увеличи бюрокрацията, което ще се окаже не решение, а нов проблем. 

Балканската инициатива за развитие, сътрудничество и сигурност цели засилване на регионалното сътрудничество, което да доведе до засилването на общоевропейското сътрудничество в сфери като сигурност и икономическо развитие. Освен това ще „подаде ръка“ на държавите от Западните Балкани, като по този начин покаже своето „оздравяване“ и готовност за бъдещо по-тясно сътрудничество и впоследствие членство на държавите, изпълнили критериите. Тази инициатива би могла да бъде предложена и разгледана през 2018 г. по време на българското председателство на Съвета на ЕС, именно с цел да се засвидетелства общоевропейският характер на инициативата.  Защото, имайки предвид нестабилността в Европа и света, мисля че най-разумният приоритет, който трябва да бъде поставен като основополагащ за предстоящите дискусии и заседания, е сътрудничеството.

И ако се върнем пак в региона. Подобна инициатива би могла да е от полза за по-ефективното противопоставяне на заплаха от евентуална агресивна външна политика на Турция, би могла и да съдейства за мирното и безболезнено разрешаване на конфликта в Македония, ако той се задълбочи. Ще дадем нов тласък за развитие на балканският регион и ще се окажем не губещи, а печелещи от кризата. Защото именно по време на криза, би могла да се осъществи структурната промяна, която ни е необходима за да бъдем антикрехки.

 

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe