• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Traducción
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Los textos de los materiales están en forma, presentado por los autores y no reflejan los cambios o recortes, los discursos pronunciados en las conferencias, Discusiones Krga o tablas o su publicación en los medios de comunicación.

untitledТретият сценарий на Юнкер „Които искат повече, правят повече” или иначе казано „Европа на различните скорости” на практика е рамката на Сценарий № 6, т.е. това е основата на този непредставен в „Бялата книга” вариант, по който, макар и в модифициран вид с някои корекции и допълнения, включително и от другите сценарии, ще се развива ЕС през следващите години. Това бе ясно заявено от лидерите на четири водещи държави в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания) непосредствено след публикуването на „Бялата книга”, това бе неформално узаконено и в Римската декларация по случай 60-годишнината на Съюза.

Все пак следва да се отчита, че формулировката „Европа на различните скорости” е подобрена версия на широко разпространената версия „Европа на две скорости”, защото е по-вариативна и избягва директното внушение за ядро и периферия.18920632_10155099358527489_7197765950067561073_n

Самият сценарий за

„Европа на различните скорости” предлага редица potencial.

От една страна е най-близо до сегашните тенденции на развитие на Съюза, като същевременно позволява движение, като същевременно вкарва неминуемите нови разделения в рамките на „узаконеното”, което да служи като амортисьор за допълнителни вътрешни напрежения и кризи. В този смисъл той цели да съчетае постигането на двоен ефект – задълбочаване на интеграцията без това да води до нови екзити. Иначе казано, той съхранява конструкцията и акомодира всички разнопосочни идеи вътре в ЕС. Този сценарий позволява задълбочаване на интеграцията в ядрото, като група държави могат да напредват по-бързо и не се налага да се чакат изоставащите. По този начин се позволява легитимно и безконфликтно превръщане на Еврозоната в ядро на ЕС, като Еврозоната ще оформи (и вероятно обособи) своя институционална инфраструктура и нормативна база. Същевременно към вече изброените в Лисабонския договор той добавя нови и амбициознисфери на засилени сътрудничества: отбрана, вътрешна сигурност, данъчна политика, социални въпроси.

От друга страна поемането на ЕС по пътя на различните скорости

предизвиква редица въпросителни и крие немалко рискове за бъдещето на ЕС.

На първо място сам по себе такъв подход е отход от изначалната идея за Обединена Европа – доколкото залага възможността за задълбочаване на разединението.

При него като че ли ЕС се опитва да тръгне едновременно и в двете посоки: назад към Европа на нациите и по-скоронационализмите и напред – към повече интеграция. Аргументът, че и досега съществува де факто такова разделение доказва точно обратното: че това е по-скоро част от проблемите, а не път за тяхното разрешаване.

С други думи това е път не толкова за решаване, колкото за отлагане на проблемите. Más aún, по този начин се диференцира интеграционния процес и се институционализирта вътрешните разделения. Което пък от двоя страна създава условия за по-нататъшно задълбочаване на дисбалансите, респективно – рискове за стабилността на ЕС за в бъдеще.

Такъв подход позволява, а и досегашните политически заявления правят твърде вероятно, евентуално създаване на енропейски стълб за социалните права само за членките на Еврозоната – което ще има пряко отражение върху една основните свободи на ЕС – движението на работна ръка.

От което следва и другата опасност – от неравнопоставеност на правата на европейските граждани.

Не на последно мястона практика с реализацията на този сценарий разширяването се отменя: ако се влиза, то ще е в нещо като квази-ЕС – с всички възможни последици за страните кандидатки (най-вече – рязко намаляване на обществената подкрепа за необходимите реформи) и за ЕС като цялов посока на евентуалната дестабилизация на Западните Балкани, които при загубата на реалистични перспективи за еврочленство ще станат подвластни на местните национализми и тяхното противоборство.untitled

За България този сценарий е по-скоро неблагоприятен.

До голяма степен той институционализира периферното положение на сраната ни.

Той поставя огромна въпросителна пред конвергентната философия на ЕС и принципа на солидарността, а в практически план създава опасност от загуба на кохезионни средства.

В практически план този сценарий поставя под въпрос равнопоставеността на държавите-членки при взимането на решения – например при решения, касаещи само Еврозоната (и евентуално взимани само от нейните членове), но имащи отражение върху Съюза като цяло, т.е. За да се избегне този неблагоприятен развой България трябва да настоява, в партньорство с други страни извън Еврозоната, за създаване на ясен механизъм за участие във всички процеси на обсъждане и взимане на решения в рамките на ЕС и неговите под-формати.

Това развитие предполага състояние на перманентно кандидатстване за страни като България, като поставя въпроса не само дали желаещ, а и дали си желан в дадена по-висока орбита на интеграция (примерът с кандидатстването ни за членство в Шенгенското пространство не се нуждае от допълнителни пояснения) – което пък налаг изработването и фиксирането на ясни критерии за присъединяване към форматите, независещи от политическа целесъобразност или резерви на отделни страни, които вече са част от тях. С други думи България трябва да настоява засилените сътрудничества да бъдат отворени за присъединяване на други държави членки по всяко време.

За България от политическа гледна точка присъединяването към Еврозоната е стратегическо и на практика означава участие в ЕС на бъдещето. ¡Por supuesto, преценката дали, кога и как това да стане трябва да бъде резултат от сериозен икономически и финансов анализ за предимствата и за евентуалните социални последствия от членството в нея. Но ако отговорът в крайна сметка е отрицателен, то изборът следва да се направи съзнателно, с пълвното отчитане на последствията от състоянието на полу-интеграция, в което страната ни ще се окаже.

*Изказване на конференцията „Европа отново на път”, Sofía, 5 Junio 2017 g.

Traducción
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe