• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Перевод
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Тексты материалов в виде, представленных авторов и не отражает каких-либо изменений или сокращений, заявления, сделанные в ходе конференции, обсуждения или kargli таблиц или с момента опубликования в средствах массовой информации.

Дигитална книга на Владимир Митев

800px-BGKaliakra-fortress-2003Крепостта Калиакра, Южна Добруджа (снимка: IvanGeoPetrov, CC-BY-SA-2.5)
Сърдечни благодарности на Роналд Йънг, Аурелиан Джугъл, Емануел Копилаш,
на Института по икономика и международни отношения и на всички други хора,
които споделиха своите мнения и подкрепиха подготовката и издаването на тази дигитална книга
© Барикада, А-спекто, Gândul, PS News, Ionita’s, Bilten (за техните съответни текстове)

Всичко, което не е посочено като обект със запазени авторски права, принадлежи на блога „Мостът на приятелството“ и на Владимир Митев. То е достъпно и лицензирано според Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Русе, Декабрь 2017

*****

Съдържание

Въведение

A. Инфраструктурно развитие

A.1. Румъния и България вървят в различни посоки по трансграничното сътрудничество (Владимир Митев)

A.2. Мостът на приятелството и Велика Румъно-България (Сорин Йоница, Ionița`s Blog)

B. Външнополитически взаимодействия

2016: Провалилата се румънска инициатива за флот на НАТО в Черно море

B.1. Софийският провал на Йоханис (Владимир Митев)

B.2. Как Румъния извървя пътя от „флота на НАТО в Черно море“ до „това е една глупост“ (Андрей Лука Попеску, Gândul)

2017: Инициатива за създаване на черноморски макрорегион на ЕС

B.3. Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море, останало в момента „безпризорно“ (Владимир Митев)

B.4. Георги Пирински: Румъния и България могат да задвижат разработването на макрорегионална стратегия за черноморския регион (Владимир Митев)

B.5. Димитър Бечев: От жизненоважно значение за България е да избегне маргинализацията си в променящия се ЕС (Владимир Митев)

B.6. Критичен поглед към българското развитие в Европа на двете скорости (Владимир Митев)

B.7. Защо бяха важни визитите на президента Радев в Букурещ и Атина (Владимир Митев)

B.8. Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС (Дан Нику, PS News)

B.9. Мария Грапини: Румъния и България трябва да увеличат икономическия, културния и образователния обмен, за да се възползват от възможностите на ЕС (Владимир Митев)

Заключение

*****

Въведение

Много пъти чужденци са ме питали защо румънците и българите като цяло са сдържани едни към други. Може би възможен отговор дава историята.
По времето на социализма Румъния и България са имали различни вектори в своята външна политика. Румъния бе интересен случай на държава от Източния блок, която развива отношения със САЩ, Великобритания, Китай и Израел, като в същото време поддържа дистанция от Съветския съюз. На свой ред България разчиташе на силни връзки с Москва по времето на Брежнев, но и търсеше други външнополитически и икономически съюзници като Западна Германия и Япония в епохата на Горбачов.
Много румънци продължават да изповядват концепцията от 70-те години, според която „българи“ е просто друга дума за „руснаци“ (народ, който по принцип предизвиква неприятни емоции на север от Дунава). Пропуска се фактът, че междувременно България влезе в НАТО и ЕС.
Друга пречка пред развитието на двустранните отношения може би се крие във факта, че през Първата световна война и през Втората балканска война Румъния и България участват на противоположни страни в конфликтите и в резултат възникват териториални въпроси, които е трябвало впоследствие да бъдат разрешавани.
Националните егоизми обаче изглеждат вехти, когато двете страни се сблъскват със сериозните предизвикателства на икономическото развитие и на наваксването на дистанцията от останалите европейски държави в доходите и в други обществени реалности Времената се менят и е интересно дали единствено историческата инерция пречи на двата народа да променят за добро своите отношения.
Изглежда и двете държави продължават да дефинират по различен начин своите външнополитически приоритети дори днес, когато заедно са част от НАТО и ЕС. По отношение на черноморския регион Румъния се опитва да изолира Русия, като отчита своите интереси в Република Молдова и значението на стратегическите отношения със САЩ. При положение че има същите чуждестранни партньори от Запада, България е много поотворена към взаимодействие с Русия и в създаване на устойчиво и равнопоставено регионално сътрудничество между всички черноморски страни. Забелязва се, че Букурещ и София не действат сами в региона, а се поместват в рамките на по-големи западни интереси, когато се опитват да защитят определена регионална инициатива.
Друга територия на разминаване е развитието на трансграничната инфраструктура – или по-точно липсата й. И двете страни прекараха десетилетия само с един мост над Дунава, който бе построен заради стратегическите нужди на Източния блок през 1954 г. (след като Турция и Гърция влязоха в НАТО през 1952 г.). Бяха необходими 13 лет, за да бъде завършен вторият мост над реката (при Видин-Калафат), като споразумението за изграждането му бе сключено през 2000 г. Съществуват признаци, че има различия в националните приоритети и при изграждането на инфраструктурата. Едва в последните месеци се наблюдава известно активизиране на общуването относно инфраструктурата между двете правителства.
Съществува тенденция румъно-българската неохота за взаимодействие да се преодолява само когато някоя велика външна сила упражни натиск над двете държави да си сътрудничат. Забелязва се и че хората от двете страни подхождат с повече смелост едни към други, отколкото го правят политиците или експертите. Двустранната търговия достигна 3,88 млрд. евро през 2016 г. Броят на румънските туристи в България през 2016 г. бе почти 1,1 млн. души, а над 400 000 българи посетиха Румъния за същия период като туристи.
Независимо, че тези числа звучат обещаващо, всеки, който общува трансгранично, ще забележи, че липсва интерес към съседа оттатък Дунава у мнозина в двете страни – особено у румънците. Изглежда, че и двата народа възприемат лесно живота и противоречията на Запада, но не познават особеностите на съседа отвъд реката, независимо, че двете общества са сходни от гледна точка на своето развитие и проблеми.
Твърдя, че и румънците, и българите имат нужда да се преоткрият, включително в отношенията си със съседите по различни причини. Двата народа могат да живеят по-добре, ако отворят сърцата и умовете си към региона наоколо, ако са активни субекти на трансграничния живот, ако се учат от опита и обогатяват своята идентичност, като общуват със съседите, независимо колко разочароващи биха могли да са тези контакти понякога. Мисля, че в дългосрочен план това преоткриване може да помогне за надскачането на националния егоизъм.
Търсенето на румънско-българско сближаване, на взаимно разбиране и дори на съвместни действия ме накара да направя блога „Мостът на приятелството“ и да създам тази дигитална книга. Тя се стреми да достигне до всеки, който иска да подобри знанията си за външнополитическите и инфраструктурните отношения между Румъния и България от последните години.
Надявам се, че книгата ще допринесе за създаването на общност от хора, заинтересувани в трансграничните отношения. Има красота в страстта, а каква по-голяма страст от преодоляването на предразсъдъците, на историческата инерция, на националните комплекси и т.н. Утопията движи света напред. Имам чувството, че румънско-българското общуване може да бъде велико утопично усилие. Но това, което е утопично днес, може да бъде напълно реалистично утре.

*****

A. Инфраструктурно развитие

Румъния и България имат инфраструктурни връзки, които не отговарят на нуждите на двете страни и на изискванията на ЕС за свързаност. В резултат на различни логистични проблеми, ако човек иска да пътува от Русе до Букурещ с влак, в момента ще му отнеме поне три часа, за да измине разстоянието от 70 км, тъй като влакът не се движи по най-късия възможен път. Преминаването на моста при Русе-Гюргево също може да бъде препятствие не само заради ограничения капацитет на моста, а и заради възникващите опашки и организацията на работата на митниците. Това са проблеми в места, където поне има инфраструктурни връзки. Затруднение е недостатъчният брой мостове, фериботи, гранични пунктове и друга „твърда“ инфраструктура.
Двете държави са все още задължени на своето население от граничните райони, защото не успяват да създадат нужните условия за трансгранично икономическо развитие и комуникация, като оставят граничните райони в бедност и социална изостаналост.
През есента на 2017 г. бе отворен нов граничен пункт в Добруджа – Кайнарджа-Липница. След лятото на 2017 г. се проведоха няколко румънско-български срещи на официални лица, в рамките на които бе обсъдено изграждането на нов мост близо до Русе и Гюргево. Има публикации, че двете страни търсят инвеститори, които да финансират строителството на нови мостове при Русе-Гюргево и Никопол-Турну Мъгуреле, както и на магистралата Констанца-Варна.
Демонстрацията на воля за развитие на трансграничната инфраструктура е добра новина. Но румънците и българите от граничните райони до момента получават единствено обещания. Истинската работа по малкото реализирани проекти тече изключително бавно. Мостът при Видин-Калафат бе изграждан в продължение на 13 лет. Заради лоша инженерна работа Газопроводът Русе-Гюргево не бе построен от първия опит за конструирането си и трябваше операцията по изграждането му да се повтори. Но дори и след като заработи, той действа само в посока Румъния, тъй като на румънската страна на границата няма компресорна станция, която да насочи природен газ към България.
Сред причините за липсата на инфраструктурна свързаност между двете държави е и фактът, че граничните райони не са особено развити икономически и техните граждани не притискат централните власти да построят нужните пътища и мостове. Според българския вицепремиер Красимир Каракачанов Северна България е получила 8 пъти по-малко инвестиции в сравнение с Южна България. Обяснението не се крие само в по-малките областни градове на Север, а и в липсата на инфраструктура.
В същото време в Румъния развитите райони са Трансилвания и Банат, докато Южна Румъния е крепост на социалния консерватизъм и бедността. Хората от двете страни на границата биха спечелили от взаимното си отваряне, но те явно не изискват в достатъчна степен правителствата да направят връзките с отсрещния бряг на река Дунав. В същото време румънските и българските стратези се обвиняват едни други за липсата на държавна воля за развитието на съвместни инфраструктурни проекти. Ето защо инфраструктурното развитие години наред е било отлагано за по-добри времена в двустранните отношения.
Двата текста, които са публикувани в тази глава очертават добра картина на статуквото от последните десет години след влизането на двете държави в ЕС. Първата статия е анализ за инфраструктурните отношения и проблеми на Румъния и България, който бе публикуван на хърватския ляв портал Bilten. Втората статия е кратък коментар от румънски блогър с либерални разбирания за взаимната румъно-българска нужда от развитие на трансграничната инфраструктура.
Времената се менят и в това отношение. Трафикът на автомобили по моста при Русе-Гюргево достигна 700 000 МПС-та през 2016 г., но само за първите осем месеца на 2017 г. възлиза на 1 370 000 леки моторни превозни средства. Растящите потоци от товари и хора оказват натиск върху правителствата да предприемат стъпки за инфраструктурно развитие.
Неотдавна обявената инициатива за редовни румъно-български междуправителствени заседания трябва да бъде наблюдавана с внимание, защото тя може би показва, че най-накрая двете държави осъзнават нуждата да действат заедно. Държавните машини по дефиниция се задействат бавно, но тяхното сътрудничество е необходимо, защото времето зове за дела.

*****

Мостът „Нова Европа“ (ВидинКалафат) (снимка: Uwarf, CC BY-SA 3.0, Wikipedia Commons)

Румъния и България вървят в различни посоки по трансграничното сътрудничество

Енергийните и инфраструктурните връзки между Букурещ и София са белязани от нежеланието на двете страни да ги развиват. Докато потоците от хора се стичат на граничните пунктове, цената за липсата на общи проекти се плаща от населението на изостаналите трансгранични региони

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 31 януари с някои съкращения на хърватския портал “Билтен”. Тук излиза в пълния си вид.

В неделната вечер на 8 Январь 2017 г. България поиска от Румъния при температури между -11 и -16 градуса по Целзий спешна помощ под формата на доставки на електричество „за превантивни нужди“. Според националната частна телевизия BTV в 19:00 в същия ден потреблението на електричество достигна безпрецедентното количество за последните 20 години от 7700 MWh.
Стана ясно, че в същата вечер България се е опитала „да събуди“ т.нар. „студен резерв“ от няколко топлоелектрически централи, които обикновено не са активни, но стоят в готовност да започнат да генерират ток. Докато в началото имаше трудности в активирането на тези централи, процесът в крайна сметка бе успешен и електрическата система успя да отговори на нарасналите нужди на населението.
Румъния отказа на българското искане, като изтъкна собствената си „деликатна ситуация“ относно производството и доставките на електроенергия. Оправдавайки отказа на своето правителство, румънският енергиен министър Тома Петку посочи, че очаква потреблението на ток да надхвърли 9500 MWh, а потреблението на природен газ да достигне 74 млн. куб.м. дневно при студове, довели температурите до между -10 и -15 градуса, а в някои случаи и -29 градуса по Целзий.
България отхвърли подобни турски и гръцки искания за допълнителен износ на електричество към двете държави. Българското министерство на енергетиката обяви, че страната е отчела и рекордно потребление на природен газ – 16 млн. куб. м. дневно.
Тези трудни дни и нощи за правителствата на Румъния и България се случиха в момент, когато двете държави продължават да изнасят ток за своите съседи. Из 10 януари в 8 часа сутринта целият капацитет на румънската мрежа за износ към Унгария от 438 MWh е бил натоварен. Общото количество на румънския износ към 11:15 в същия ден е било 1000 MWh – „число, което е достигано често в последно време“, пише сайтът Economica.net.
България продължи да изнася електричество в студените дни за своите съседи – Сърбия, Македония, Гърция и Турция. Една част от напусналия страната ток беше неин собствен експорт, а друга – пренос от румънската електрическа система. София започна да ограничава своя износ на електричество едва от 13 януари нататък.
Българските власти побързаха да уверят народа, че молбата за помощ от северния съсед е нещо, което по никакъв начин не е необичайно. Действащият тогава министър на енергетиката в оставка – Теменужка Петкова, дори подчерта, че ограничаването на износа на електричество е нещо нормално и никой не трябва да се тревожи.
„Само че в българската секция на социалните мрежи в студените януарски вечери хората споделяха статии и коментираха отказа на Румъния да подкрепи България и впечатлението, че българската енергийна система се е озовала в трудна ситуация. Дискусията се развихри независимо, че румънските трудности бяха посрещнати с разбиране в българските медии. Магистралата Букурещ-Констанца и други важни пътища в Югоизточна Румъния останаха затворени за дълго време поради падналия сняг и силния вятър…
Постижения и разочарования в двустранните проекти
Медийният дискурс за студа и различните енергийни и инфраструктурни трудности на двете страни разкрива без много усилия, че и Румъния, и България се сблъскват със сходни проблеми. Не е тайна, че техните социални трудности, нивата на доходи и т.н. са подобни и ги поставят на дъното на класациите в ЕС. Брюксел се отнася към двете страни като към група и сравнения между тях по различните икономически и други показатели могат лесно да бъдат открити в медии от двете страни на Дунава.
Въпреки това двете държави не желаят да си сътрудничат. Енергийните и инфраструктурните проекти могат да бъдат добър пример за цялостната липса на интерес към общи проекти
Конечно, картината е по-нюансирана, откакто Румъния и България се присъединиха към ЕС. През 2013 г. бе открит мостът „Нова Европа“ над Дунава, който свързва с шосе и жп линия българския град Видин и румънския Калафат.
Освен това през ноември 2016 г. бе открит газовият интерконектор Русе – Гюргево (другото място, където има мост с шосе и жп връзка над Дунава). Неговият годишен капацитет е 1,5 млрд. куб. м. природен газ, а диаметърът му е 500 мм.
Само че дори тези постижения в двустранната енергийна и инфраструктурна интеграция, реализирани с финансовата и политическата поддръжка на ЕС, показват вече споменатата неохота за сътрудничество. Газовият интерконектор в този момент е еднопосочен – от България към Румъния. Трябва да бъде изградена компресорна станция на румънската страна на границата, така че налягането в тръбата да нарасне и газ да потече към България. Доскорошният министър на енергетиката Теменужка Петкова очаква до две години интерконекторът да започне да работи и в двете посоки, като дава на България до 4 млн. куб.м. газ дневно.
Тоест, София все още не е постигнала почти нищо по отношение на дълго жадуваната диверсификация на източниците на природен газ. Някои обвиняват Букурещ за странния модел за „еднопосочна взаимна свързаност“, но има и признаци, че българското правителство може да не е преговаряло добре по този въпрос.
От друга страна, мостът „Нова Европа“ (известен още като „Дунав мост 2“) е успех сам по себе си. Той стана най-краткият път от Северна Гърция до Централна и Западна Европа и пренасочи поне част от гръцкия товарен трафик, който преди преминаваше през Македония и Сърбия.
Само че изграждането на моста отне 13 години от подписването на договора между София и Букурещ за неговото построяване. То бе ускорено едва след влизането на двете страни в ЕС и под европейски натиск. Румъния не желаеше да се прави тази връзка, тъй като тя намалява разстоянието и времето, което чуждестранните коли и камиони прекарват на румънска земя по пътя към Централна и Западна Европа.
Днес трафикът е голям. През първите девет месеца на 2016 г. компанията, която управлява моста, е събрала над 20 млн. евро от такси за прекосяването му от автомобили и тирове. Само че шосетата и жп връзките, които водят към моста и от двете страни, все още не са развити, за да отговорят на големия поток. Кметът на Калафат Лучиан Чобану и гражданите на Видин изразяват своето неудовлетворение, че обещаното икономическо възраждане на изостаналия регион около моста все още не е настъпило.
И двете страни носят отговорност за изостаналостта на граничните региони
През април 2016 г. Мария Чакърова – директор на дирекция “Стратегическо развитие и инвестиционни проекти” в Националната компания „Железопътна инфраструктура“ обявява, че развитието на жп линията до Видин „не е преставала да бъде приоритет“, но в момента тя „няма позитивна икономическа стойност“, защото „между Калафат и Крайова в Румъния има неелектрифициран жп участък“. „Логиката изисква да работим по жп линията Видин – София успоредно с колегите от румънска страна“, смята Чакърова. Тя добавя, че „в Румъния правят това, което ние вече сме приключили – те извършват предварителни проучвания за модернизирането на отсечката, която свързва Калафат с унгарската граница.“
Обаче нейният анализ пропуска факта, че при управлението на скоро подалото си оставка правителство на Бойко Борисов и ГЕРБ Българските държавни железници се превърнаха в бедствие. Железопътният транспорт в България въобще не е привлекателен за гражданите на страната и малкото пътници, които ползват услугите на БДЖ, постоянно се оплакват от закъснения на влаковете, лошо качество на услугата и други проблеми.
България инвестира в магистрали и железопътна инфраструктура, включително с европейски пари, но тези инвестиции са ограничени до Южна България, която е икономически по-развита от Северна България. Подобна политика може да бъде защитена, тъй като транспортните коридори от Истанбул и Солун през София за Запада си струва да бъдат развивани заради икономическия потенциал и важността им за Европа. Северозападна България, където е Видин, продължава да бъде най-бедният регион на ЕС.
Североизточна България като цяло е място на по-ниска икономическа активност отчасти заради липсата на инвестиции в инфраструктура. Жителите на Русе – град със 140 000 души на границата с Румъния, разположен на по-малко от 70 км от Букурещ, все повече разбират, че естественият икономически център на региона е румънската столица. Живеещите в зоната между Русе и черноморското пристанище Варна изглежда осъзнават този факт.
Букурещкото летище „Отопени“ се използва масово от хора в тази част на България. Все повече българи правят екскурзии, осъществяват бизнес контакти или учат в Румъния. Подобно отваряне към съседите от юга има и при румънците през последните години. Приблизително един милион румънци посещават България като туристи всяка година, като голяма част от тях отиват в български курорти по Черно море.
Всички тези трансгранични потоци от хора изискват развитие на съществуващата инфраструктура. Мостът на дружбата при Русе-Гюргево е построен през 1954 г. и има само една лента във всяка посока, отделно от жп линията. Често капацитетът на моста или възможностите на граничните контролни пунктове не могат да отговорят на трафика от двете страни, от Близкия изток, от Западна и Източна Европа.
Румъния и България подписаха споразумение за изграждането на още два моста и един от тях трябва да бъде между Силистра и Кълъраш – на 120 км източно от Русе. В момента там се използва фериботът, който е удобен, защото магистралата Букурещ – Констанца преминава наблизо. Обаче няма признаци за изграждането на нови мостове или на други инфраструктурни съоръжения като например на обща ВЕЦ на Дунава.
Гледайки в различни посоки…
Може да се твърди, че като цяло България иска повече да развива двустранното сътрудничество. Но нежелание за действие се забелязва и от двете страни на Дунава. Въпреки че има напредък в планирането, изграждането и развитието от страна на крайбрежните държави на техните съответни части от магистрала, обикаляща Черно море, Румъния и България все още не могат да се разберат откъде трябва да преминава аутобанът. България иска той да влезе на нейна територия при Силистра по споменатия вече мост. Румъния обаче е на мнение, че ще бъде по-добре, ако магистралата преминава през Северна Добруджа.
Няма съгласие и по румънското желание да се прокара подводен електрически кабел по шелфа на Черно море, който да свърже ядрената централа в Черна вода (Добруджа) с турския пазар. Този кабел трябва да преминава през българската специална икономическа зона, но София го отхвърля.
В сегашните обстоятелства Румъния, България и Турция са в европейската мрежа на системните оператори за пренос на електричество. Страните в нея позволяват без ограничения преноса на електричество от един съсед към друг, като събират стандартни транзитни такси. Тоест, България нито може, нито иска да спре румънския износ към Турция. София твърди още, че ако кабел мине по нейния морски шелф, това би означавало край на сондажите за енергийни ресурси в българските води. Независимо от това Румъния настоява да има директен електрически кабел към Турция.
Чуждестранният читател може да се изненада, че Румъния и България – две страни членки на ЕС са се присъединили към него, без да постигнат съгласие за границите на своите икономически зони в Черно море. Акватория в размер до 350 кв.км. все още е оспорвана, без да се вижда разрешение на хоризонта. Отвореният въпрос поставя някои ограничения върху изследването на шелфа и може да повлияе на развитието и на геополитическите баланси в Черно море.
Румънско-българският разнобой по енергийните и инфраструктурните въпроси може да бъде обяснен с приоритетите на външната политика на двете страни. Стратезите в Букурещ виждат бъдещето на страната на регионално ниво в разрастването на отношенията с Полша. Освен вечния вектор на интерес към Република Молдова, те гледат на запад и на север и в по-малка степен на юг. В същото време външната политика на България изглежда се мени при различните външни министри. Но като цяло София е по-активна политически спрямо южните си съседи – Гърция, Турция, и спрямо Западните Балкани.
И добрата новина…
Надеждата за румънско-българските отношения във всяка сфера може да дойде не толкова от правителствата, колкото от народите на двете страни. Румъния е третият по големина търговски партньор на България в ЕС след Германия и Италия. За 2016 г. стокообменът надхвърли 3,5 млрд. евро. През 2015 г. над 2100 български фирми бяха регистрирани в Румъния и над 2500 румънски фирми са регистрирани в България.
Културната и междуличностната комуникация също расте и може да се наблюдава особено в Русе, където редовно се провеждат изложби, поетични четения, изнасят се театрални пиеси и концерти с участието на румънски творци. Има трансгранични общности, които общуват интензивно, насърчават сътрудничеството и преодоляват националния егоизъм.
Всички тези икономически и културни натрупвания може да доведат до промяна в мисленето на политиците от двете държави в бъдеще. Със сигурност съществува логика зад неохотата, с която всяка от тях подхожда към двустранните отношения. Има исторически, културни и политически стереотипи, продължаващи да формират връзките между румънци и българи. Надпреварата между Букурещ и София също е важна част от логиката зад действията на двете държави в двустранните отношения.
Съществува обаче още икономическа и човешка логика зад равнопоставеното отваряне на двете страни. Десет години след интеграцията на Румъния и България в ЕС се нуждаят от ново мислене, тъй като старото държи народите и регионите неразвити. Допреди само няколко години имаше три автотранспортни междуградски линии, свързващи директно Русе и Букурещ – освен жп връзките, такситата и „споделените пътувания“, при които хора в социалните мрежи се организират, за да пътуват заедно. В момента броят на автобусните и микробусните линии между двете държави е нараснал до 9, а 2 от тях свързват директно и Варна. Народите на двете страни вече задават нарастващ темп на румънскобългарската взаимна свързаност. Дали политиците ще последват тенденцията?

*****

Iztochna-promishlena-zona-ruseМостът на дружбата между Русе и Гюргево (снимка: HTTP://www.michev.net, CC BY-SA 3.0, via Wikipedia)

Мостът на приятелството и Велика Румъно-България

Двете държави, разделени от река Дунав, страдат от липсата на инфраструктура и на осъзнатост, че пътят и за двете напред е във взаимната им свързаност

Сорин Йоница

Тази статия бе публикувана на блога на Сорин Йоница на 17 Декабрь 2016 г. - 4 дней, след като той даде интервю за блога „Мостът на приятелството“. Подзаглавието е на блога „Мостът на приятелството“.

Дадох интервю за резултатите от изборите в Румъния пред българска медия. Приятелят Владимир от Русе поддържа този блог, който си струва четенето, и се нарича „Мостът на приятелството“. Той е за румънско-български теми и се поддържа на двата езика.

Както обсъждах с него през изминалите дни, ако не съществуваше сериозното препятствие заради различните езици – а за нас, румънците, и заради кирилицата – двата народа щяха да открият бързо и с учудване колко подобни са техните институции, проблеми, общества, обичаи, кухня, представа за добри и лоши маниери, както и близката история. Всъщност ги сближава и по-старата история: дунавската зона от едната и от другата страна в продължение на хилядолетие и половина е пространство на влахославянско съжителство. Етно-културният пуризъм и херметично затворените граници са били въведени съвсем скоро във времето.
Това, което правят съседите, ни оказва голямо влияние. Предполагам и точно това е идеята на Европейския съюз, който желаем, нали? Например, Букурещ е естественият център за туристически забележителности, развлечение и шопинг през уикенда за около милион и половина души от Североизточна България.
Те обаче страдат, защото нямат по-бърза връзка с нашата столица и с летище „Отопени“, където отиват, за да вземат самолет, освен вечно задръстения мост Гюргево-Русе. Той трябва да бъде разширен до четири вместо сегашните две ленти или да се построи нов мост до него. Мост като този при Видин-Калафат трябва да се издигне и при Кълъраш-Силистра, където има голям трафик и от двете страни.
А Букурещ трябваше вече да има околовръстен път с директен достъп до летище „Отопени“, за да се превърне в хъб на икономически растеж за целия регион на Южна Румъния и Северна България.

A. Външнополитически взаимодействия

Друг пример за трудно румъно-българско сътрудничество са опитите за външнополитическо регионално сътрудничество в черноморския регион.
На Запад Черно море понякога е описвано като „руско езеро“ в негативен смисъл, но това е емоционален и повърхностен начин да се гледа на ситуацията в региона. След като Румъния и България се присъединиха към ЕС през 2007 г., Черно море стана и море на ЕС, независимо, че то продължава да е единственото европейско море, за което ЕС не е създал съответен макрорегион, чрез който да го овладее. Освен Русия, която утвърждава себе си в региона, включително чрез присъединяването на Крим, другата голяма регионална сила е Турция. Оставайки вън от ЕС, Русия и Турция срещат трудности в сегашните им отношения с групата на 28-те европейски държави. Какво могат да направят тогава Румъния и България по отношение на черноморския регион? Това е друг въпрос, по който двете страни-членки на ЕС имат различия.
Румъния вижда себе си като стълб на атлантизма и се опитва да изолира Русия в региона по различни причини: интересите си в Република Молдова, желанието си да бъде американски и западен подизпълнител в региона и т.н. В същото време България, друга страна-членка на НАТО и ЕС, вижда в по-голяма степен своя национален интерес в общуване с Русия и в допринасянето за намаляването на напрежението в региона. Има мнение, че за България най-добрите външнополитически условия са когато големите сили са в съгласие, а не в конфликт.
Опитвайки се да реализира визията си за черноморската сигурност през 2016 г. по време на технократското правителство на Дачиан Чолош (Ноября 2015 г. – януари 2017 г.) Румъния се опита да създаде изнесено напред военноморско присъствие в Черно море на трите крайбрежни държави, които са и членове на НАТО – Румъния, България и Турция. В румънските правителствени документи инициативата е наричана „флота на НАТО“ и има ясен антируски характер.
Румънският президент Клаус Йоханис посети България на 15 и 16 юни 2016 г., като очакваше да получи българска подкрепа за румънската инициатива. Само че неочаквана подкрепата му бе отказана. Само месец по-късно в Турция бе направен опит за преврат. Той доведе до по-голямо дистанциране на президента Реджеп Ердоган от неговите съюзници в ТО и го доведе по-близо до Русия. В крайна сметка, идеята за флота на НАТО в Черно море не бе реализирана.
Началото на мандата на Доналд Тръмп в Белия дом и задействането на клаузата за британско напускане на ЕС поставиха Румъния и България в нова ситуация през пролетта на 2017 г. Сега България, по-скоро нейната външнополитическа експертна общност, усети, че трябва да излезе с инициативи, които да дадат политическо тегло на бъдещото българско председателство на ЕС (през първата половина на 2018 г.). Една подобна идея бе предложението за създаване на черноморски макрорегион на ЕС. Ако идеята бъде реализирана, това би означавало по-интензивно регионално сътрудничество и повече средства за трансгранични проекти. Тя означава и намаляване на напрежението в региона и влизане в общуване с Русия и Турция – две страни, които в момента имат трудни отношения със западноевропейското ядро на ЕС.
Очевидно инициативата остана само на ниво експерти и не предизвика много вдъхновение в Букурещ. Румънският външнополитически естаблишмънт не иска да подхожда към Русия, поне не и преди Западът да е вдигнал санкциите и сам да е влязъл в общуване с нея. Ето как българската експертна инициатива не успя особено много да набере скорост. В момента тя е възприета от правителството, но с общи и неопределени формулировки.
Историята на тези румънски и български опити за намиране на подкрепа един в друг и провалите им могат да бъдат проследени в статиите от следващата секция. Както става и с инфраструктурното развитие, румънско-българската взаимност или разминаване е функция на външнополитическата визия на двете страни, но и отразява динамиката на международната среда, оставаща все още в движение и липса на определеност.

*****

Klaus_Iohannis_Senate_of_Poland_2015_02_(cropped_2)Румънският президент Клаус Йоханис (снимка: Senat Rzeczypospolitej Polskiej CC BY-SA 3.0 PL via Wikipedia)

Софийският провал на Йоханис

В северната ни съседка вече се чуват искания за оставки след авантюрата с общия черноморски флот. Парадоксально, но всички може да извадят ползи от ситуацията, освен двамата президенти, които ще се утешат с по един орден.

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 20 юни 2016 г. на сайта на списание Aspecto.

Успя ли президентът Росен Плевнелиев да заслужи националния орден „Звезда на Румъния“, който получи на 15 юни от румънския си колега Клаус Йоханис? А какви са заслугите към българската държава на Йоханис, който е на власт от около година и половина, та той беше удостоен от Плевнелиев с орден „Стара планина“ с лента?
Медиите в Румъния и България се фокусираха върху геополитическите измерения на провалилата се идея за антируски флот в Черно море и мълчаха за множеството отворени въпроси, които посещението на Йоханис в България породи. Фактите обаче говорят. В първия ден от визитата на журналистически въпрос и румънският президент, и българският му колега заявяват общи действия (виж карето “Едно към едно”) в подкрепа на румънската идея за флот под егидата на НАТО в Черно море, в който трябва да участва и Турция. На втория ден – 16 юни, по обяд, българският премиер Бойко Борисов, военният министър Николай Ненчев и президентът Плевнелиев заедно отхвърлят идеята за подобна военна структура, „така, както е предложена“ и без одобрението на НАТО.
Няколко часа по-късно в град Мартен край Русе Йоханис прави важни уточнения, за да пресече „възникналите интерпретации“. „Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост. НАТО не може и не иска да създаде свой флот в Черно море“, завява Йоханис, оправдавайки идеята си с това, че военноморската инициатива всъщност се отнасяла за общо обучение и тренировки на трите черноморски членки на НАТО – Румъния, България и Турция. От Букурещ долита и мнението на румънския премиер Дачиан Чолош. Според него не става въпрос за флот, а за сътрудничество в Черно море под егидата на НАТО между крайбрежните страни-членки на пакта.
За да се разбере какво всъщност е станало, е добре да се вгледаме в множеството контексти, в които казусът се разгърна.
Международният контекст
Идеята за флот на НАТО в Черно море бе изказана още през януари т.г. от румънския министър на отбраната Михня Моток, а неофициално се обсъжда вече почти година. През април Моток уточнява, че в този флот могат да влязат Румъния, Украйна, Грузия и САЩ. „Проблемът“ е, че юридически не е възможно никоя страна извън Черно море да държи свой военен кораб в басейна за повече от 21 дней. Това налага скъпоструваща постоянна ротация на морските съдове, ако става въпрос за страни от НАТО, които не са крайбрежни.
Идеята на някои от регионалните страни, които се опитват да са лидери в конфронтацията с Русия – Румъния, Украйна или Турция, е да „качат“ НАТО на своите кораби, т.е.. да вкарат Алианса в противопоставянията си с Москва, обяснява бившият заместник-външен министър Любомир Кючуков в интервю за телевизия Bulgaria on Air. В какъвто и формат да е подобен антируски военноморски съюз в Черно море, Турция ще бъде лидерът в него, тъй като тя има най-големият флот сред възможните участници. До момента обаче София винаги се е противопоставяла дипломатически на опитите на Анкара да привлече под своя шапка регионалните флоти, независимо че като натовски съюзник България участва в съвместни морски учения с южната си съседка.
Румъния се надяваше да получи подкрепа за идеята си на регионално ниво и така да се оформи лоби за предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава (на 8 и 9 юли), което да одобри проекта за антируски флот в Черно море. Сега обаче Йоханис твърди, че идеята всъщност не била за флот, а за учения на трите натовски черноморски държави.
Румънският контекст
Бившият президент Траян Бъсеску заяви от профила си във Фейсбук по повод на срещата: „Неприятен провал в София. Президентът Йоханис отиде в българската столица, за да получи съгласието на България за създаване на флот на НАТО (Румыния, Болгария, Турция) в Черно море. Как е било възможно президентът Йоханис да отиде в София с обявена предварително цел, а там да получи публичен отказ от българите? Господин президентът Йоханис е станал жертва на една некомпетентност и е създал негативно политическо събитие, трудно за оценяване от гледна точка на авторитета на Румъния както в НАТО, така и в ЕС. Един президент не прави визита в друга страна, за да бъде отхвърлен от партньорите си, а я прави в момента, в който има договорено в детайли разбирателство. Целта на срещата е само да даде валидност и да се подпише това, което е договорено предварително. При нормални обстоятелства в този момент външният министър Лазар Команеску, военният министър Михня Моток, директорът на SIE (службата за външно разузнаване, бел. авт.) Михай Ръзван Унгуряну и съветниците за външната политика и националната сигурност не трябва повече да заемат постовете си“.
Това, което за Бъсеску е некомпетентност, за близкия до него вестник „Евениментул зилей“ е знак, че институциите може би не поддържат Йоханис. „Съществуват отговорни лица в румънската държава, които са били задължени да гарантират, че Клаус Йоханис няма да попадне в ситуация, в която е уязвим. Те трябваше да преговарят предварително с българската страна и при най-малкия знак на отказ да посъветват президента да откаже визитата“, обяснява журналистът Силвиу Серджу. Той посочва, че Лазар Команеску, Михня Моток, Михай Ръзван Унгуряну, Богдан Ауреску (президентски съветник по външната политика) и генерал Йон Опришор (президентски съветник по национална сигурност) трябва да отговорят на въпроса: как Румъния е попаднала в толкова неудобна ситуация в международен план, и да понесат отговорността си според нивото на виновност. Серджу счита за най-голяма отговорността на SIE.
Тази хипотеза има своята значимост, доколкото в последните седмици преди визитата на Йоханис в София противоречията му с шефа на SIE Унгуряну се изостриха. Те бяха свързани както с публикации срещу държавния глава в медии, считани за близки до офицери от SIE, така и с президентско искане на оставката на разузнавача, изпратено чрез … семес.
През годините в медиите се появиха информации, че бившият премиер и кандидат за президент през 2014 г. Виктор Понта е бил сътрудник именно на SIE. Победата на Йоханис на президентските избори през ноември 2014 г. бе удар по лобитата на сигурността в Румъния, които продължават да полагат усилия да възстановят влиянието си. След провала в София в румънските медии като цяло се утвърждава впечатлението за липса на професионализъм във външната политика, олицетворявана от президента Йоханис.
Българският контекст
Подобно на северната ни съседка, у нас случаят се разигра в специфичен вътрешнополитически контекст. Като че ли печелившият тук е премиерът Бойко Борисов, след чиято намеса българската позиция се промени на 180 градуса. Дали това не бе начин той да спечели точки, както във вътрешен план преди изборите, така и във външен план на фона на непоправимия атлантически наивист Плевнелиев? Бликналата народна обич към човека, дал външното министерство на Даниел Митов, военното – на Николай Ненчев, и президентското кресло на Плевнелиев, показва, че случилото се на 16 юни дава резултат. Най-малкото България избягва нова конфронтация с Русия. България очевидно няма интерес, нито да загуби руските туристи, нито шансовете си да създаде регионален газов хъб с руска помощ.
Регионалният контекст
В Румъния помагат на Борисов да получи желания образ. В анализите си тамошни политически експерти масово го наричат „русофил“, тъй като е отхвърлил идеята за антируски флот в Черно море. Услужливи български медии се опитаха да създадат впечатление, че отношенията с Турция са влошени в резултат на действията на премиера. В. „Капитал“ обаче се позова на турското посолство, че споразумението за реадмисия на бежанци не е било отменяно. В интервю за Радио Пловдив генерал-майор Съби Събев – председател на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ и бивш представител на страната ни във военното командване на НАТО в Брюксел описа казуса с визитата на Йоханис като „хибридна операция“, без да посочва кой е поръчителят на тази акция и какво цели.
Всъщност НАТО към момента не подкрепя официално идеята за антируски флот под своя егида в Черно море. Не всички държави поддържат войнстващия курс спрямо Русия. Из 18 юни германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер порица провеждащите се учения на НАТО в Полша и балтийските държави, като ги сравни с „дрънкане на оръжие“ и „разпалване на войни“. Близките връзки на Борисов с германското ръководство може също да крият част от обяснението за случилото се в София.
Но големият отговор на въпроса „Защо?“ е свързан със САЩ. Когато Румъния прави предложението си за общ антируски флот в Черно море, все още в Турция министър-председател е считаният за по-приемлив за Запада политик Ахмет Давутоглу. След оставката му проблемите на Анкара с кюрдите, със съседите и със Запада достигат до нов връх.
Независимо, че е в НАТО, Турция полага усилия да пречи на мисията на алианса в Егейско море, която цели предпазване от трафик на хора. И нищо чудно, че български политолози, които са известни с антипатията си спрямо Русия, сега обясняват, че присъединяването на България към идеята за антируски флот в Черно море на практика щяло да означава подчиняването й на турските регионални амбиции. „България е суверенна държава и нашата сигурност е функция на българския национален интерес, а не на амбициите за турска черноморска хегемония“, заяви експертът Огнян Минчев на блога си.
Развръзката
Възможно е и САЩ да са си дали сметка, че не трябва допълнително да се увеличава влиянието на Турция в региона, както и че НАТО не печели от подобна стъпка. Букурещ обаче не е можел внезапно да се откаже от собственото си предложение. В същия момент София е търсела начин да покаже, че може да има самостоятелна позиция. На Запад съществуват различни лобита и не всички искат директна конфронтация на всяка цена и по всяко време с Русия. Затова парадоксално може всички основни заинтересовани да имат интерес, така че предложения за конфронтация с Русия да бъдат отиграни умело. Сега Букурещ за пореден път показва, че е верен съюзник на САЩ в региона на фона на София, която пък създава впечатление за по-голяма умереност. България демонстрира, че следва националните си интереси, вместо да залита идеологически в крайности. Всеки си играе собствената игра.
А за тандема от регионални „ястреби“ Плевнелиев-Йоханис (и двамата нямат дълбоки корени в държавния апарат на страните си) остава утехата от разменените дрънкулки, в случая – висши държавни ордени…

Едно към едно

По време на пресконференцията на 15 юни 2016 г. след срещата на Плевнелиев и Йоханис в София журналист пита двамата президенти:
„На срещата на върха на НАТО във Варшава ще имате ли обща позиция, която поддържа постоянно военноморско присъствие на НАТО в Черно море? И какви шансове за успех ще има подобна стъпка, като се вземе предвид враждебността на Русия?
По-важната част от отговора на българския президент Росен Плевнелиев, така, както е качен на сайта на румънското президентство:
„България не само на думи, но и на дела ще подкрепи всяко усилие за подобряване на сигурността в региона. Това е в нашия стратегически интерес. България ще допринесе за създаването на тази структура на НАТО в Румъния, както и ще очаква да бъде взето решението във Варшава. Чухте вчера и позицията на министъра на отбраната на България, господин Николай Ненчев, след срещата му в Брюксел с неговия колега от Румъния. България поддържа инициативата и ще участва с до 400 военни на принципа на ротацията. Но не само това. Нашите румънски приятели имаха една нова инициатива, която поддържаме и се нарича регионална военноморска инициатива в Черно море. Тя е с отбранителна цел, очевидно, и ние ще подкрепим тази нова инициатива на Румъния.“
Отговорът на румънския президент Клаус Йоханис:
„Тази морска инициатива в Черно море идва в контекста, в който междувременно светът признава изключителната стратегическа важност на Черно море и на черноморския регион – важност и за цялата организация на НАТО в тази част на света. Ние не искаме да се върнем към Студената война и в никакъв случай не се подготвяме да атакуваме когото и да е. Но ние искаме да бъдем в положение, в което да се защитим и да докажем, че сме тук. Така трябва да се гледа на военноморската инициатива в Черно море и мислим, че е естествено в нея да участват крайбрежните държави на Черно море. Както съм подчертавал и в други случаи, Румъния не само получава сигурност. Ние искаме и да участваме, и да предложим на свой ред сигурност в региона. И тогава в тази инициатива, смятаме, че с много ентусиазъм освен Румъния и България, сигурно ще участва и Турция. Искаме да създадем инициативата локално, но да получим в кратък срок и „чадъра“ на НАТО, защото сме съюзници в Алианса…Може би ще започнем с прости военни учения, с такива на обучение или на съвместимост и ще проследим как еволюира всичко във времето. Важно е да представим тази инициатива на съюзниците ни в НАТО и да започнем да ги убеждаваме, че тя идва в подкрепа на целия Алианс.“
Румънският президент Клаус Йоханис заявява в Мартен, Русенско, 16 юни 2016 г.:
„Тази инициатива, която представих и на президента, и на премиера на България, цели сътрудничество под формата на общи учения и тренировки на румънските, българските и турските военноморски сили. Ние вярваме, че тази инициатива в крайна сметка трябва да се намира под чадъра на НАТО, тъй като трите крайбрежни държави – Румъния, България и Турция, са членки на НАТО. Вероятно се е появило някакво погрешно разбиране за концепцията за флот на НАТО. Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост. НАТО не може и не иска да създава свой флот в Черно море.“
Бившият румънски президент Траян Бъсеску писа във Facebook на 17 юни 2016 г.: „Неприятен провал в София. Президентът Йоханис отиде там, за да получи съгласието на България за създаване на флот на НАТО (Румыния, Болгария, Турция) в Черно море. Как е било възможно президентът Йоханис да отиде в София с обявена предварително цел, а там да получи публичен отказ от българите? Как МВнР, Министерството на отбраната, съветниците на президента са подготвили получаването на съгласие от България? Защо SIE (румънската служба за външно разузнаване) не е възпряла президента?
Господин президентът Йоханис е станал жертва на некомпетентност и е създал негативно политическо събитие, трудно за оценяване от гледна точка на авторитета на Румъния, както в НАТО, така и в ЕС. Един президент не прави визита в друга страна, за да бъде отхвърлен от партньорите си, а я прави в момента, в който има договорено в детайли разбирателство. Целта на срещата е само да даде валидност и да се подпише това, което е договорено предварително. При нормални обстоятелства в този момент външният министър Лазар Команеску, военният министър Михня Моток, директорът на SIE Михай Ръзван Унгуряну и съветниците за външната политика и националната сигурност не трябва повече да заемат постовете си.“

*****

800px-USS-Freedom-130222-N-DR144-174-crop

Американският посланик в Букурещ Ханс Клем обяви през февруари 2016 г., че военноморското присъствие на Щатите в Черно море никога няма да достигне ниво, на което може да оспори превъзходството на Русия в региона (източник: Public Domain via Wikipedia Commons)

Как Румъния извървя пътя от „флота на НАТО в Черно море“ до „това е една глупост“

Какво е ехото на „провала в София“ в румънската експертна общност в областта на международните отношения? Сайтът Gândul събра мненията на някои от най-авторитетните анализатори на северните ни съседи и обобщи развитието на идеята за натовска флота в Черно море.

Андрей Лука Попеску

Тази статия бе публикувана на 17 юни 2016 г. на сайта Gândul. Препечатва се със съгласието на румънската медия. Подзаглавието е на блога „Мостът на приятелството“. По текста има съкращения и незначителни корекции.

През януари 2016 г. Министерството на националната отбрана обявява, че сред стратегическите му приоритети е и целта с кодов номер К-22. Това е инициатива за създаването на „военноморска група на НАТО в Черно море, наречена „Съюзническа флотилия в Черно море“/“Черноморска флотилия“. Малко по-рано сегашният министър на отбраната Михня Моток е напуснал поста си в румънското посолство в Лондон, за да стане част от технократското правителство на Дачиан Чолош. През март министерството му започва технически преговори с българите по този въпрос. Инициативата е дискутирана и с турците.
Наистина, нито Михня Моток, нито друг представител на властта е изричал някога публично думата „флот“. Може би защото звучи много агресивно. Използвани са много думи и то с по-меко значение. Но проектът е дискутиран месеци наред със София и с Анкара. Бил е насърчен от стратегическия партньор на Румъния – САЩ, които дори намалиха своята военна сила в Черно море, заявявайки, че регионалният военноморски румънско-българо-турски проект би бил много по-ефективен, тъй като ще избегне ограниченията, поставени от Конвенцията от Монтрьо. Тя не позволява на военноморски съдове на страна без излаз на Черно море да стоят в него повече от 21 дней.
Три седмици преди срещата на върха на НАТО във Варшава, където този проект щеше да бъде предложен пред Алианса, Румъния обаче изглежда, че прави крачка назад. Това става, след като в София политическите лидери отхвърлиха категорично инициативата, която се противопоставя на Русия. Из 16 юни президентът Клаус Йоханис сложи точката по един необичаен за него начин: „Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост…Говори се само за общи военноморски учения“.
Общи военноморски учения се извършват вече няколко години под егидата на НАТО в Черно море. В тях участват САЩ, но и България, Турция и други съюзници. Така че възниква легитимният въпрос – кой е регионалният проект на Румъния? Къде точно умря по пътя целта К-22?
Източници от Министерството на националната отбрана обясниха за Gândul, че всичко е било наред в деня на визитата на Клаус Йоханис в София. Двамата президенти – той и Плевнелиев, са направили декларации, които не са разкривали никакво неразбирателство. После нещо се е случило. „Не знаем какво. Но не беше за добро“.
В крайна сметка, източниците от МНО поддържат официалната версия на високо ниво, че никога не се е говорело за постоянна „флота“ на НАТО в Черно море, а за общи военноморски учения на ротационен принцип, така както се процедира с военновъздушните и сухопътните сили на НАТО в Румъния.
Кой е военноморският проект на Румъния в НАТО? „Пълна мъгла е“.
Експертът по външна политика Арманд Гошу коментира за Gândul казуса така: „Пълна мъгла е. Не е дори въпрос само на комуникация с медиите. Мисля, че в ума на хората, вземащи решенията, е мъгла и дори и те не знаят какво искат. Би могло да няма никакъв план и се опасявам от тази перспектива. Всъщност, те хвърлиха на пазара идеята за флота, светът я прие, звучеше добре. Беше ли обявена официално? Не чухте ли, че не е официална? Фактически не е? Мислехме, че е, но ни се каза, че е едно нищо. И се страхувам, че е просто едно нищо. Това е трагедията – че няма план за Варшава. Няма никаква флота. Има някакви общи обучения, може би каквито се правеха между балтийските страни през 90-те години. Те съществуват и сега, така че в този смисъл изглежда, че на практика всичко е било в нашия ум. Една голяма илюзия.“
Официалните румънски лица са говорили много за предно военноморско присъствие на НАТО в Черно море. Никога не са говорили за „флот“ или „флотилия“, въпреки че има официален документ на румънското правителство, който обявява това като стратегически приоритет. Военноморското присъствие на НАТО в Черно море е редовно от две години насам – откакто Русия анексира Крим. Общите учения вече осигуряват де факто постоянно присъствие на флотите на САЩ и на другите съюзници, така че да сдържат Русия.
„Погледнете декларациите на Михня Моток. Напълно е ясно, че искаше флот в Черно море. Както и че съществува съпротива и то не само у България. НАТО би желал да засили северния си фланг и да подходи гъвкаво в Черно море. Това, което ние направихме , беше да дадем нов аргумент за тази линия на НАТО. Но ако знаеш, че съществува подобен вид разделение, го разбираш в хода на общуването, а не го разкриваш. Да излезеш и да кажеш – чакайте малко, вие сте прости и не сте разбрали, е липса на професионализъм. Изнесено напред присъствие в Черно море не означава учения. Да не се вземаме едни други за идиоти“, обяснява бившият министър на външните работи Кристиан Дяконеску за Gândul.
„В международен план случилото се в София е катастрофа. Не е проблемът, че президентът не разбира от дума, а че до момента сме поддържали един проект, който не съществува. А сега държавният глава просто ни каза, че няма нищо“, убеден е Арманд Гошу.
Въпреки това, Гошу смята, че Румъния има план за срещата на върха във Варшава, който все още не иска да разкрие публично. Въпросът за флота в Черно море е чувствителен за Русия. Но, както казва Гошу, трудно е да се повярва, че Румъния е смятала как може за 5 месеца да успее да получи подкрепа за проект с подобна важност, докато по същото време балтийските страни и Полша работят здраво още от 2014 г., за да получат военнни гаранции от САЩ и НАТО.
„Във Варшава Румъния със сигурност има нещо, което не е публично, има обсъждани теми, не мога да си представя, че ще отидем там с празни ръце. Това, което излезе публично за флота, е фалшив проект. Истинският може би е таен. Не е възможно Румъния, една толкова голяма страна, разположена в съседство с Украйна, да не предложи нищо и да няма свое място на масата за дискусии на НАТО. Изключено е да няма нещо. Иначе се самодисквалифицира, губи уважението, което е извоювала. Идеята за флота беше за широката публика. Не можеш да лансираш един проект само 5 месеца преди обсъждането му на най-високо ниво. Никоя нормална държава с дипломатически практика не подхожда така към такъв проект“, твърди Арманд Гошу
Дипломатически провал или лоша публична комуникация, подхранена от България?
Публично се създава представата, че Румъния е работела за един проект за регионален военномороски флот на НАТО в Черно море, докато в София идеята е била отхвърлена от българския президент и премиер. Те заявиха, че не може да става дума за подобен флот, а само за общи учения в Черно море. После Йоханис повтори тези думи. Така възниква усещането за едно скъсване в междудържавните отношения. Бившият президент Траян Бъсеску обвини Йоханис в „неприятен провал“.
Тази представа е поддържана и от бившия шеф на дипломацията Кристиан Дяконеску, който смята, че вземащите решенията в Букурещ не са знаели как да си преценят ходовете или най-малкото, че са оставили тази представа публично.
„Когато говорим за политика на най-голямата държава-членка на НАТО в източния му фланг – Румъния, това предполага ангажимент в един чувствителен проект на сигурността, в който да се отчитат всички елементи на регионалния и вътрешния контекст. Тези елементи трябва да се познават от институциите в Букурещ. Така ще се прецени в какви стъпки и за какво може да има ангажимент във връзката с България. Приказките за учения са безполезно увъртане. Ясно е, че на източния фланг на НАТО има сериозна заплаха от Изток. Това е публично известно. Очаква се във Варшава да се вземат решения за противопоставянето и сдържането на тази заплаха. Тези дни северният фланг – Полша и балтийските страни, вече е взел мерки и там се работи съгласувано. На южния фланг виждаме, че страните не са успели да съберат интересите си в регионален проект. Това беше очакването към Румъния, България и Турция“, добавя Кристиан Дяконеску.
Бившият министър на външните работи смята, че на срещата на върха на НАТО ще се вземе решение „на две скорости“ – т.е. ще се действа по един начин на североизточния фланг и по друг – на югоизточния.
„Не става въпрос за война, а за разполагане на огнева сила, което да покаже на Руската федерация, че ако иска да атакува държава от фланга, ще се сблъска с НАТО. Ако НАТО има различен подход спрямо Севера в сравнение с Юга, това е проблем. Сега се отваря прозорец на възможностите за нас и българите. Приказките колко те са заинтересовани от подобно позициониране, можем да дискутираме публично и в пресата. Но институциите трябва да знаят колко и докъде могат да развиват двустранното взаимодействие. Когато изпратихме в София президента, тоест последната инстанция, около него нямаше нищо като проект, независимо как ще го наречем. Трябва да имаме предвид някакво решение и то трябва да бъде приложено. Има възможност да направиш нещо секторно, на ниво на голяма държава, свързано с военноморските сили. Или да отидем в Брюксел и да кажем – не можем да се разберем с тях, може да имате вие необходимите ресурси, за да определите какво трябва да се прави. Разигралият се в България вариант е най-глупавият“, заяви Дяконеску.
От друга страна, бившият президентски съветник Юлиан Фота смята, че впечатлението за разминаване в двустранните отношения е създадено найвече от България, а не от Румъния. Само че идеята, че румънците са отишли в София с проекта за флот, който е бил отхвърлен, не издържа.
„Това е вътрешнобългарска игра. Доколкото знам, това, което румънците са предложили на българите и на турците, е едно военноморско сътрудничество относно военните проблеми на Черно море. От това, което виждам при българите, при тях има разминаване между премиер и президент. Президентът е бил под натиск в последно време, а Борисов разполага с по-ограничено пространство за маневри, доколкото има крехко мнозинство и трябва да зависи от проруските партии. Не застанаха на наша страна, защото дори и аз не знам какво искат те на срещата на върха. Българите заявиха на една конференция в Букурещ, че Русия не е възприемана като заплаха в България“, обяснява пред Gândul Юлиан Фота.

Хронология на един мъртвороден флот
Януари 2016 г.: Министерството на националната отбрана публикува на сайта на румънското правителство стратегическите приоритети за 2016 г. Сред тях е „Прокарване на инициативата за създаването на военноморски формации на НАТО в Черно море, наречена: „Съюзническа флотилия в Черно море/Черноморска флотилия“. Стратегическата цел има код К-22, без да са уточнени какви ще са разходите, свързани с нея и срокът за изпълнението й в периода февруари 2016 г. – октомври 2016 г.
Февруари 2016 г.: Американският посланик в Букурещ Ханс Клем обявява, че Русия инвестира големи суми в развитието на военните си възможности в Черно море и че ще доминира военно този район до 2020 г.- въпреки настоящите усилия на САЩ и на НАТО да поддържа постоянно в Черно море един ротационен военноморски флот. В този контекст американският представител смята, че тежестта за противодействие на заплахите ще падне върху Румъния, България и Турция – трите съюзнички на НАТО в Черно Море. Според него те ще трябва да увеличат военноморските си възможности.
Американското присъствие в района „няма да достигне до ниво, на което ще може да конкурира руското военноморско присъствие“, въпреки обявените намерения на НАТО за 2017 г. Те са свързани с четирикратното вдигане на бюджета за Европейската инициатива за защита, обяснява още Ханс Клем.
Март 2016 г.: Делегация от експерти на МНО, водена от Михня Моток посещава София, където започват техническите преговори по този въпрос. Дискусии са проведени и с Турция. Говори се за „общ капацитет за отбрана“ в Черно море под егидата на НАТО.
Април 2016 г.: Министърът на отбраната Михня Моток говори в интервю за Hotnews за инициативата на Румъния в Черно море, без да посочи за какво точно става въпрос. „Това е една инициатива в процес на уточнение, която се отнася за военноморското измерение на концепция за отбрана, предложено от НАТО за източния фланг. Съответно говори за съюзническо присъствие, изнесено напред, което е ротационно, с многонационален характер и възможност да се получат съответстващите подкрепления в достатъчна степен според наличностите за извършване на мисиите“.
В интервю за Agerpres Моток говори за начина на организация на ученията: „Основният въпрос, за който мислим, е да оценим военноморските възможности на ниво крайбрежни съюзници, да оценим натрупания опит в една много интензивна програма на учения и военноморска подготовка от последното време. Също така мислим за нелегалното присъединяване на Крим и до момента се опитваме да поставим всички тези елементи в една системна форма за подготовка и извършване на общи учения. Става въпрос за план, който най-напред естествено ще включва съюзниците от Черно море и който всъщност отразява много добре подкрепата на членовете на Алианса, които нямат излаз в Черно море, но вече участват в съвместни учения в региона. САЩ, Великобритания, Франция са се включвали вече по подобен начин. Това е план, който е отворен и за крайбрежни странипартньори на НАТО, но не са негови членки.
Май 2016 г.: В Девеселу е обявена за технически и официално функционираща системата за противоракетна отбрана на САЩ и НАТО. Премиерът Дачиан Чолош говори заедно с Йенс Столтенберг – главният секретар на НАТО за проекта: „Това бе инициатива на Румъния и сега сме много активни в изграждането на това присъствие на НАТО и в Черно море. Осъзнаваме, че за да съществува тази структура, е необходимо и участието на други партньори на Румъния. Имаме напреднали дискусии със съседите българи и с приятелите турци, за да създадем заедно това присъствие. Веднъж, щом то е изградено, се надяваме да разчитаме на участието и на други съюзници в Черно море. Нашето намерение е да представим този проект на срещата на върха на НАТО във Варшава.“
Юни 2016 г.: След събитията на 15 и 16 юни в София, румънският президент Клаус Йоханис обявява: „Тази инициатива, която представих и на президента, и на премиера на България, цели сътрудничество под формата на общи учения и тренировки на румънските, българските и турските военноморски сили. Ние вярваме, че тази инициатива в крайна сметка трябва да се намира под чадъра на НАТО, тъй като трите крайбрежни държави – Румъния, България и Турция, са членки на НАТО. Вероятно се е появило някакво погрешно разбиране за концепцията за флот на НАТО. Никой няма намерение да създава флот на НАТО. Това е една глупост. НАТО не може и не иска да създава свой флот в Черно море.“

*****

2017: Инициативата за създаване на черноморски макрорегион на ЕС

Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“

kyuchukov

Най-естественото сътрудничество в рамките на ЕС е това между Румъния и България, смята българският дипломат

Владимир Митев

Любомир Кючуков е български дипломат от кариерата и външнополитически анализатор. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал е в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Започва дипломатическата си кариера като аташе в българското посолство в Букурещ. Бил е заместник-министър на външните работи, член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България, член на Съвета по евроинтеграция към Министерския съвет. В периода 2009-2012 г. е посланик в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски, ползва италиански език.

Това интервю бе публикувано на 13 април 2017 г. на блога „Мостът на приятелството”.

Господин Кючуков, на кръгла маса, организирана през април в София от Института за икономика и международни отношения, Фондация „Фридрих Еберт“ и Българското дипломатическо дружество бе представена идеята за създаване на европейска стратегия за черноморския регион, която да се превърне в инициатива по време на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на тази идея? В какви конкретни действия на ЕС и на страните от региона тя може да се материализира?
Предложението, което лансирахме съвместно с посланик Бисерка Бенишева, е България, в рамките на своето председателство на Съвета на ЕС, да приеме като политически приоритет разработването на Черноморски дневен ред на ЕС – иначе казано, дългосрочна стратегия на Съюза за черноморския регион. Больше, че преди няколко години и Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за това. През 2003 г. Гърция заложи като приоритет на своето председателство присъединяването на Балканите към ЕС. В резултата на това бе приет Солунският дневен ред, който оттогава насам определя европейската политика спрямо региона. По време на френското председателство през 2008 г. бе създаден Средиземноморският съюз, който наред с 28-те страни членки на ЕС обхваща и 15 държави от Северна Африка и Близкия изток. Същевременно ЕС има своя стратегия за Балтийския регион с разгърнати форми и утвърдена мрежа на сътрудничества, включително и с Русия. Като че ли единственото „безпризорно” море на ЕС е Черно.
От 2013 г. насам конфронтацията в черноморския регион нараства. В момента Турция и Русия имат сложни отношения с ЕС, докато Украйна и Русия са в противоборство. До каква степен в тези условия на противопоставяне е реализируема инициативата за европейска стратегия за черноморския регион и за по-интензивно регионално сътрудничество? Как тя би могла да повлияе на противоречията вътре в региона и между ЕС и отделни държави в него?
Проблемите са налице и те са многобройни – конфликтът в Украйна, Крим, многобройните замразени конфликти в постсъветското пространство, ескалацията на напрежението, надпреварата във въоръжаването от типа „студена война”, съприкосновението на геополитически силови линии с конфликтни интереси, рисковете от международния тероризъм и радикалния ислям и т.н. Самото им изброяване показва, че не е достатъчно те просто да бъдат констатирани, а да се търси тяхното активно и съвместно решение. Една пасивна позиция не би решила нито един от тези проблеми. А за да бъде ЕС фактор в региона, да има проактивна, единна и последователна позиция, той следва преди всичко да формулира своите ясни стратегически цели. За момента ЕС е снижил активността си в регионален план, основният акцент е поставен върху проблемите на сигурността, включително и в рамките на НАТО, като същевременно се наблюдава засилено, макар и съпроводено с трусове, сътрудничество между двете основни регионални сили тук – Русия и Турция. Всичко това прави дебата за приемането на стратегия на ЕС не просто наложителен, но и твърде закъснял1.
Българският вицепремиер Деница Златева участва с изказване на споменатата кръгла маса. Каква е позицията на българското правителство относно идеята? До каква степен тя е позната във водещите европейски държави и в страните от черноморския регион? Как те я възприемат?
За да се превърне подобна идея в държавна политика, тя следва да бъде припозната преди всичко от правителството и институциите на страната. В рамките на дебата идеята бе подкрепена от вицепремиера по европейските въпроси, но предстои новото българско правителство да се произнесе окончателно по нея. Следващите стъпки са консултирането ѝ с други страни-членки на ЕС, проявяващи интерес към проблема. Естествено е на първо място това да бъдат Румъния и Германия, с които преди десет години съвместно разработихме Черноморската синергия (европейската инициатива за регионално сътрудничество в Черно море – бел.ред). Също така трябва да се проведат консултации с Европейската комисия и с останалите две страни от тройката, с които България е в председателството – Естония и Австрия, за да може Черно море да бъде включено като проблематика в дневния ред на тези председателства. Позитивът е, че Австрия е традиционно активна в рамките на Дунавското сътрудничество, както и по отношение свързването на дунавския и черноморския регион, а след австрийското председателство следва румънското – страна, която винаги се е стремяла да играе активна роля в черноморския регион. С други думи разработването на Черноморска стратегия на ЕС би могло да започне в рамките на българското председателство и да приключи с нейното приемане по време на румънското.
През 2008 г. ЕС приема с водещата роля на Германия, Румъния и България концепцията за Черноморска синергия. Какво отличава сегашната инициатива от Черноморската синергия? Защо се налага нейното надграждане десет години по-късно?
Черноморската синергия беше важен момент в обръщането на ЕС на югоизток. Тя изповядваше включващ подход с участието на всички страни от широкия черноморски регион, даде тласък на редица конкретни форми на многостранно сътрудничество с активното участие и на ЕС. От друга страна, Черноморската синергия не разполагаше със сериозен финансов ресурс, което значително ограничи нейната ефективност. Тя пострада силно и от политическата конфронтация в региона, като вниманието приоритетно се насочи към друга европейска политика – Източното партньорство, която обаче бе изключваща като подход спрямо Русия и Турция. Десетгодишнината на Синергията налага анализ и оценка на нейната ефективност и решение за нейното бъдеще. Смятам, че Синергията следва да бъде реактивирана, като получи допълнителен финансов и институционален ресурс. Същевременно е нужно тя да бъде надградена и да се превърне в практически механизъм за осъществяване на по-широкия и дългосрочен стратегически подход на ЕС към региона на Черно море, въплътен в Черноморския дневен ред.
В ЕС като че ли е налице възход на регионалното общуване – например в средиземноморски формати на диалог или в рамките на Вишеградската четворка. До каква степен инициативата за Черноморски еврорегион е отговор на тази тенденция за регионализъм в европейската политика? Как тя би могла да се впише в плановете за предефиниране на съюза?
ЕС е в период на тежък дебат за своето бъдеще. Като независимо от това колко са сценариите – 5, както е в Бялата книга на Европейската комисия, 15 или дори 55, реално посоките са само две: назад към Европа на нациите (а за мен това означава по-скоро Европа на национализмите) или напред, към ново ниво на интеграция. Засега преобладава идеята за Европа на различните скорости, която позволява да се съхрани единството на Съюза след Брекзит, но залага сериозни проблеми и разделения занапред. За разлика от този подход, идеите за развитие на по-активно регионално сътрудничество и взаимодействие не формират нови нива на интеграция, а способстват за търсене на общи позиции и подходи на проблеми от общ интерес на няколко страни-членки на ЕС. От тази гледна точка оформянето на черноморски макрорегион не би могло да изпълнява подобни функции, доколкото в него ще участват както две страни-членки на ЕС, така и държави, които не членуват в Съюза.
По начало ЕС активно подкрепя изграждането на макрорегиони с цел търсене на решения на общи проблеми от страните от даден географски район, развитие на сътрудничеството и постигане на икономическа, социална и териториална кохезия. Към момента има създадени четири европейски макрорегиона: Балтийски (с участието и на руски региони), Дунавски, Адриатическо-йонийски и Алпийски. Създаването на Черноморски макрорегион би могло да се превърне в носещата конструкция на Стратегията на ЕС за Черно море и ефективен инструмент за нейното осъществяване, доколкото макрорегионите имат достъп и до европейските структурни и инвестиционни фондове.
В Югоизточна Европа обаче има място за регионално сътрудничество в рамките на ЕС и преди две години заедно с бившия външен министър Соломон Паси лансирахме идеята за създаване на Група Б-5 (или „Балкански Вишеград”) с участието на България, Румыния, Греция, Хърватия и Словения (при евентуален неин интерес). Примерът на четворката от Централна Европа е достатъчно убедителен за ролята и ползите от подобно сътрудничество.
Вече доста години Румъния и България са възприемани в пакет от европейските си партньори, но вместо да оформят дуо в двустранното си общуване, те като че ли се разминават. Какви биха могли да са параметрите на тяхно по-активно сътрудничество в двустранен план и в Черно море, ако регионът бъде дефиниран не като предизвикателство за сигурността, а като място за взаимноизгодни икономически проекти в духа на регионалното сътрудничество?
По силата на една не особено понятна логика в етапа на кандидатстване и първите години на членство в ЕС България и Румъния като че ли бяха поскоро в режим на съревнование, отколкото на сътрудничество. Това си има своето обяснение, което обаче едва ли може да служи за оправдание – и двете страни бяха притиснати от необходимостта за довършване на необходимите реформи, от Механизма за сътрудничество и наблюдение (CVM), от сериозните вътрешни проблеми. Едва ли има по-естествено сътрудничество в рамките на ЕС от това между България и Румъния – както през призмата на общите проблеми, които решават (отпадането на CVM, приемът в Шенген, евентуално в Еврозоната, сигурността в района на Черно море и Балканите и т.н.), така и с оглед координация и защита на съвместни идеи и инициативи в рамките на ЕС. От ключово значение и за двете страни е да се опитат да променят: първо, отношенията към тях като проблемни членове на ЕС; второ, визията за нашия регион като за европейска периферия, генерираща повече проблеми, отколкото даваща добавена стойност за целия Съюз. Създаването на инфраструктура на практически двустранни и многостранни връзки в региона, независимо от многобройните проблеми и конфликти тук, на своеобразна структура от мрежи на диалог и сътрудничество, е задължителна предпоставка за това.

1 https://www.youtube.com/watch?v=nGVUor_L27A Любомир Кючуков бе интервюиран на 8 април 2017 г. в предаването „Събота 150“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Темите на интервюто бяха две: идеята за европейска стратегия за черноморския регион и екзистенциалния избор пред Балканите. Интервюто е на български език със субтитри на английски и на румънски език.

*****

Георги Пирински: Румъния и България могат да задвижат разработването на макрорегионална стратегия за черноморския регион

georgi_pirinski_2009_350

И двете държави членки на ЕС имат съвпадащи интереси по реализацията на мира и устойчивото развитие в региона на Черно море, смята българският дипломат и евродепутат

Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. През 1980-1989 г. е заместник-министър на външната търговия на България. Депутат е в шест поредни български парламента (1990-2013 г.). Бил е външен министър (1995-1996 г.) и председател на Народното събрание (2005-2009 г.). От 2014 г. е
член на Европейския парламент.

Това интервю бе публикувано на 3 май 2017 г. на блога „Мостът на приятелството“.

Господин Пирински, на кръгла маса в София в началото на април 2017 г. представихте идеята за създаване на Черноморски еврорегион, която да стане част от политическите инициативи на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на Вашата идея? Какви резултати за черноморските страни и за ЕС очаквате, ако тя бъде реализирана?
Същността на идеята, която бе обсъждана на конференцията на 3 април в София, е да се направи опит България и Румъния като черноморски страни членки на ЕС да инициират разработката на така наречената Макрорегионална стратегия за региона на Черно море. Съгласно общоприетото определение, Макрорегионалната стратегия е интегрирана рамка, утвърдена от Европейския съвет, за преодоляване на общи предизвикателства пред даден географски ареал. Те засягат държави членки и трети страни, разположени в него, които съответно оползотворяват засилено сътрудничество, спомагащо за постигането на икономическа, социална и териториална кохезия.
Както е известно, първата такава стратегия бе предложена преди десет години от Балтийските държави от Евросъюза, което доведе и до създаването на макрорегиона на Европейския съюз за Балтийско море /МЕСБМ/ през 2009 г. През следващите години бяха създадени още три такива макрорегиона – Дунавския, Алпийския и Адриатико-Йонийския. И за тях инициатори бяха съответните държави членки на ЕС, като участнички станаха и трети страни от дадения регион.
Счита се, че такава интегрирана рамка предлага две важни предимства – успешно справяне с проблеми, които страните по отделно не могат да преодолеят, и съвместно очертаване на общо виждане за бъдещето на региона. Идеята е да се постигат възможно най-добри резултати чрез съгласуване на политиките и ресурсите, заделяни от ЕС за даден регион, без да се изискват нови средства, институции или норми.
Какви са приликите и разликите на идеята за Черноморски еврорегион с други инициативи за регионално сътрудничество в близките до България региони като Черноморската синергия, Черноморското икономическо сътрудничество, Източното партньорство и Парламентарната асамблея на Югоизточна Европа?
Подобна стратегия за Черноморския регион би представлявала развитие на Черноморската синергия и на Източното партньорство – две програми на Европейския съюз, които засягат страните от региона. Обхващането им в обща стратегическа рамка с участието на всички черноморски държави несъмнено ще спомогне за най-ефективно оползотворяване на средствата по тези програми за целите на устойчивото развитие на крайморските територии на съответните държави и на региона като цяло.
Дейността на Организацията на черноморското икономическо сътрудничество през изминалите 25 години може да се използва като практически опит на регионално сътрудничество в приоритетни области като транспорт, туризъм, экология. Процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/ и неговата Парламентарна асамблея също могат да допринесат за реализацията на черноморска макрорегионална кохезия чрез синхронизиране на инициативи и програми със сходен предмет и предназначение.
Как идеята за Черноморски еврорегион се вписва в дебата за реформа на ЕС, където изглежда, че се наблюдава тенденция за регионализъм – например в рамките на средиземноморския диалог или сред страните от Вишеградската четворка?
В контекста на дискусията за по-нататъшното развитие на Европейския съюз и по–специално на политиката на Европейско териториално сътрудничество подходът на макрорегионални стратегии се разглежда като перспективна форма за насърчаване на устойчивото развитие и укрепването на сигурността в съответните региони. Макрорегионалният подход има свое място като специфична рамка за съчетаване на програми и ресурси на Европейския съюз, насочени към такъв регион и принципно се отличава от формат като Вишеградската четворка.
Откакто Румъния и България поеха по пътя на европейска интеграция, те са разглеждани в пакет от своите западноевропейски партньори. В двустранните си отношения обаче двете страни като че ли вместо да сформират дуо, по-скоро имат разминавания във външната си политика. Какъв потенциал виждате за румънско-българско външнополитическо взаимодействие в близките години? Как последователните председателства на ЕС от страна на България, Австрия и Румъния в периода 2018-2019 г. биха могли да се отразят на концепцията за Черноморски еврорегион?
Последователните председателства на България и на Румъния на Съвета на ЕС през първите полугодия на 2018 и на 2019 година предлагат реална възможност двете страни заедно да инициират и защитят проект за Черноморска макрорегионална стратегия, който да бъде сериозно обсъден и утвърден от Европейския съвет. Тази възможност се благоприятства и от Австрийското председателство между тях, доколкото Австрия е Дунавска страна с водеща роля в Дунавския европейски макрорегион, непосредствено свързан и с процесите в региона на Черно море.
Като държави членки на Европейския съюз и България, и Румъния носят своята отговорност и роля за реализирането на общите цели на Съюза в полза на мира и устойчивото развитие. Двете страни имат ясно съвпадащи си интереси за практически действия по реализацията на тези цели в региона на Черно море. Сега България и Румъния получават шанса да допринесат за постигането им в полза на всички страни от региона.

*****

Димитър Бечев: От жизненоважно значение за България е да избегне маргинализацията си в променящия се ЕС

2283-dimitar-bechev_160313_171008

Експертът по международни отношения търси българския отговор на тенденцията към „Европа на скоростите“ в максимално бързо приемане на еврото и включване в банковия съюз

Владимир Митев

Д-р Димитър Бечев е преподавател в Университета на Северна Каролина, а също така и старши изследовател към Атлантическия съвет, организация със седалище във Вашингтон. Неговата книга Rival Power: Russia’s Influence in Southeast Europe ще бъде публикувана от Издателството на Университета “Йейл” през август. Той е автор на множество книги, научни статии, доклади, медийни коментари по въпросите на външната политика на ЕС, Балканы, Турция и Русия. Димитър Бечев притежава докторат от Оксфордския университет, специализирал е в Харвард и London School of Economics.

Това интервю бе публикувано на 20 април 2017 г. на блога „Мостът на приятелството“.

Господин Бечев, след референдума, одобрил Брекзит, и избирането на Тръмп за американски президент се задвижиха промени и в ЕС, които са обобщавани с формулата “Европа на скоростите”. Паралелно с техния ход влиятелни сили вън от ЕС – Китай, Русия и Турция, упражняват нарастващо икономическо влияние върху Централна и Югоизточна Европа. Какъв трябва да е българският отговор на променящата се международна среда и на тенденцията за “Европа на скоростите”?
Европа на много скорости е реалност от дълго време, тъй като не всички страни членки са включени в Еврозоната и Шенген. След Брекзит точката на тежест в ЕС се измества още повече по посока на Еврозоната. Българският отговор би трябвало да е насочен към действия за приемане час по скоро на общата валута. В краткосрочна перспектива – включване в Банковия съюз. Отношенията с Китай, Русия и Турция нямат толкова директна връзка според мен.
С приближаването на 2018 г. се активизират дискусиите и коментарите какви политически инициативи и акценти би трябвало да запълнят със съдържание българското председателство на ЕС. Някои от лансираните идеи поставят ударение върху миграцията, външните граници на ЕС или образованието. Има и предложения за по-активни европейски действия в черноморския регион. Какви теми и идеи би трябвало да оформят политическата същност на българското председателство на ЕС?
За съжаление дискусията е изцяло насочена към битово-логистични въпроси и приоритетите остават на заден план, ако въобще са обсъждани. Със сигурност трябва да са теми, които са от жизнено значение за България. Бъдещите отношения и институционална уредба на връзките между страните в еврозоната и тези извън нея, с цел да се избегне маргинализация на страни като България, са именно такава тема.
Една от тенденциите, които се наблюдават в ЕС в последно време е засилване на регионалното общуване – например в средиземноморски формат или в рамките на Вишеградската четворка. До каква степен българо-румънските отношения и регионалното сътрудничество в района на Черно море биха могли да са жизнеспособен български отговор на тенденциите за регионализъм и общуване “по клубове” в ЕС?
Скептик съм. Все пак още 2007 г. Букурещ и София прокараха т.нар. Черноморска синергия, стратегия възприета тогава от Европейската комисия (Европейската комисия предлага на Европейския парламент и на Европейски съвет инциативата „Черноморска синергия“ през април 2007 г. ЕП издава резолюция, с която я подкрепя през януари 2008 г. Официалният й старт е на среща на външните министри на ЕС и черноморските страни в Киев през февруари 2008 г. – бел.ред.). Не виждам някакви реални резултати. Истината е, че ЕС има мрежа от двустранни отношения със страните в Черноморския басейн, които се стремят към потясна интеграция – например Украйна, Грузия и Молдова. Регионалните формати имат допълващо значение обикновено, но в конкретния случай не е особено ясно какво може да се постигне.

*****

Критичен поглед към българското развитие в Европа на двете скорости

Владимир Митев

Конференция “Европейското публично пространство – накъде? Европейската реформа и нейните измерения в областта на сигурността и публичната комуникация“

Букурещ, Румыния, 29 май 2017

Въведение

Съществува мнението, че България няма външна политика. Със сигурност има външно министерство, посолства и дипломати, координирани от правителството в София. Но въпреки това, човек може да прочете в сериозни медии и да чуе по националните телевизии външнополитически експерти от тежка категория да разсъждават за българската липса на субектност във външнополитическите дела. Мнението е, че веднъж станала част от ЕС, България е превърнала своя външнополитически дневен ред в просто препредаване на официалната линия от Брюксел. Тезата се подкрепя още повече от очевидно непроменящите се баланси във вътрешната политика, за които се използва понятието „стабилност“. За да се засили още повече представата за стагнация и всесилно статукво, може да се добави, че България е във валутен борд, като националната валута – левът, е прикрепена за еврото. Това означава, че също както вътрешно и външнополитическите системи действат в състояние на намален или споделен суверенитет (с Брюксел), Българската народна банка не притежава известен набор от инструменти, чрез които да влияе на икономиката. Като българин и като журналист с фокус международните отношения, обичам да търся смисъла във външната политика на моята страна. Избирането на Доналд Тръмп за американски президент и задействането на клаузата за Brexit са важни международни събития, които несъмнено оказват влияние върху всеки в ЕС. Но до каква степен тези трусове показват, че епохата на безвремие за българите е останала назад в миналото? Дали те могат да послужат като аларма за събуждане или като принуда към поголяма външнополитическа активност? Докато търсех отговори на тези въпроси в първите месеци на 2017 г., попаднах на медийни съобщения за две конференции, които са се провели в София в началото на април. И двете са били организирани от едни и същи институции – Фондацията „Фридрих Еберт“, Института за икономика и международни отношения (български мозъчен тръст, който обединява повъзрастното поколение от дипломати и експерти), Българското дипломатическо общество (друго НПО на по-старата генерация от дипломати). Първата конференция е била с фокус черноморския дневен ред на ЕС (и на европейските страни членки в региона), докато другата се е занимавала с България и Балканите (озаглавена „Между лидерски амбиции и абдикация“). И двете изглежда дават признаци, че едно от основните лобита сред българските външнополитически експерти се опитва да очертае предложения за политически действия, които да бъдат възприети от новото българско правителство и да бъдат приложени през предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. Направих три интервюта с дипломати и анализатори на различна възраст и с различен професионален опит, опитвайки се да разбера какви възможности има България и дали София се издига до висотата на регионалните и международни предизвикателства. Тази статия е резултатът от моите изследвания и се надявам, че тя дава на румънския, на българския и на международния читател по-добри инструменти да разбере какви дебати се провеждат в България и какъв смисъл е поставен на европейската маса на външнополитическите възможности от българските експерти.

Европейският и българският контекст

Референдумът за Brexit и успехът на Доналд Тръмп на американските президентски избори провокираха по-значителни екзистенциални търсения в ЕС относно неговото бъдеще. От една страна, европейското ядро от държави вече не може да разчита толкова много на англо-саксонския свят, който се дистанцира от него. От друга страна, задействането на клаузата за Brexit е възприемано от Германия и от други европейски страни като шанс европейският проект да направи крачки напред. „Бялата книга за бъдещето на Европа“2, написана от Европейската комисия, представи пет възможни сценария3 за европейското бъдеще:

1. “Продължаване постарому” (т.е.. да се следва сегашния път без особени промени);

2. “Нищо друго освен единен пазар” (т.е.. ЕС се фокусира само върху единния пазар, но не и върху области като миграция, сигурност и отбрана);

3. “Онези, които искат да направят повече, правят повече” (т.е.. една или повече коалиции от желаещи се интегрират по-дълбоко, създавайки Европа на няколко скорости);

4. “Да правим по-малко, но по-ефективно” (т.е.. всички 27 страни се интегрират повече в някои сфери, включително в непазарни области, но правят по-малко в други области).

5. “Да правим много повече заедно“ (най-позитивният към интеграцията сценарии, ЕС се интегрира много по-дълбоко в различни области, като засилва политическия съюз).

В Римската декларация (Март 2017 г.) управляващите ЕС изразиха своето предпочитание за формулата „Европа на скоростите“. Декларацията заяви: „Ние ще направим Европейския съюз по-силен и по-устойчив чрез все поголямо единство и солидарност сред нас и уважение към общите правила. Единството е и необходимост и наш свободен избор. Ако действаме поотделно, ще бъдем изместени встрани от глобалната динамика. Да бъдем заедно е най-добрият начин да й влияем и да защитим нашите общи интереси и ценности. Ние ще действаме заедно, на различни скорости и с различна интензивност, където това е необходимо, като в същото време ще се движим в еднаква посока, както сме правили и в миналото, спазвайки Договорите и държейки вратата отворена за онези, които искат да се присъединят по-късно. Нашият съюз е неделим и не може да бъде разделен.“ Друго следствие от пренареждането на международните отношения е възхода на регионалния диалог. Пример за тази тенденция е интензифицирането на средиземноморския диалог сред регионалните страни-членки на ЕС4 5. Нараснала комуникация се наблюдава и в рамките на Вишеградската четворка6. Тези промени и тенденции вътре в ЕС протичат, докато България търси своето място и външнополитически вектори вътре в Съюза. Първото значимо действие, което България предприе след присъединяването си към ЕС бе признаването на Косово през 2008 г. заедно с Хърватия и Унгария, като така София се отдели от групата на Гърция и Румъния, отказващи да признаят балканската държава до днес. От 2009 г. нататък българската външна политика се люшка между ориентации към Близкия изток, Източното партньорство и антируската линия. Традиционните региона на български интерес – Балканите и Черно море, остават назад като приоритети по различни причини. Признаци за промяна започнаха да се появяват малко преди опита за преврат в Турция, когато през лятото на 2016 г. българският премиер Бойко Борисов отхвърли предложение за създаването на флотилия на НАТО в Черно море (между Турция, Румъния и България). През ноември 2016 г. генерал Румен Радев спечели българските президентски избори и стана държавен глава през януари 2017 г. Той обещава политика, която признава в по-голяма степен националния интерес. Докато Бойко Борисов е добре приет и в Берлин, и в Анкара, Румен Радев говори английски, немски и руски, и създава впечатлението, че е уважаван партньор в САЩ и Русия. Първите му чуждестранни визити бяха в Брюксел и Берлин.

Школи в българската външнополитическа общност

Има две големи школи в общността на българските външнополитически експерти. Въпросът какъв е българският отговор на промените в ЕС, може да служи като индикатор за мисленето на двете групи. Първата група може да бъде наречена „младите“. Това са експерти, които са се утвърдили след българското присъединяване към НАТО и ЕС и като цяло принадлежат на дясната част от политическия спектър. Тези анализатори искат по-дълбока интеграция на България в интеграционистките кръгове на ЕС като: банков съюз, еврозона, Шенген, енергиен съюз и т.н. Тяхната цел е България да не остане периферия на ЕС. Някои от най-значимите представители на групата са Димитър Бечев, Весела Чернева и Владимир Шопов. Втората група може да бъде наречена „старите“. Това са дипломати, които са учили в Москва, а по-късно са специализирали на Запад. Те са приключили успешно преговорите за българското присъединяване към НАТО и ЕС. Търсят българския отговор на „Европа на скоростите“ в поголяма активност на регионално ниво в европейски контекст. Тяхната цел е България да бъде страна членка на ЕС със собствена добавена стойност. Някои от значимите представители на групата са Любомир Кючуков, Георги Пирински и Валентин Радомирски. И двете групи участват активно в дискусиите не само относно промените в ЕС и българския отговор на тях, но и се опитват да създадат политическо съдържание за българското председателство на Съвета на ЕС (първата половина на 2018 г. Идеите на двете групи заслужават да бъдат разгледани по-подробно.

Младите

A. Димитър Бечев

Димитър Бечев е един от блестящите умове на българската външнополитическа експертна общност. Той се утвърждава от много време на международно ниво. Има докторат от Университета в Оксфорд и специализация в Харвард и в Лондонската школа по икономика. В момента Бечев е преподавател в Университета на Северна Каролина и старши изследовател на Атлантическия съвет, Вашингтон. Бечев е написал многобройни публикации за външната политика на ЕС, Балканы, Турция и Русия. Той е класически представител на групата на младите сред българските външнополитически анализатори. Според Бечев след Brexit „точката на тежест в ЕС се измества още повече по посока на Еврозоната“7. Ето защо българският отговор на промените в ЕС трябва да бъде насочен към действия за бързо приемане на единната валута. Също, в краткосрочен план е необходима интеграция в банковия съюз. Бечев е на мнение, че българското председателство на ЕС трябва да се фокусира върху бъдещите отношения и институционална организация на връзките между страните от еврозоната и онези, които не ползват единната валута. Целта на тази дейност трябва да бъде да се избегне маргинализацията на страни като България. Подходът е необходим, защото според Бечев „отношенията с Китай, Русия и Турция нямат толкова директна връзка“ с българското външнополитическо уравнение. Освен това Бечев не вижда какво повече може да бъде постигнато от Румъния и България, ако те поставят акцент на регионалното сътрудничество в региона на Черно море.

Б. Весела Чернева

Друг утвърден глас на младите сред българските външнополитически експерти е Весела Чернева. В момента тя е генерален директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика8. Чернева е магистър по международни отношения от Университета в Бон, Германия. Професионалната й кариера е свързана с българското министерство на външните работи. Тя работи в централата на министерството в София (19982000 г.) и като служител на българското посолство във Вашингтон (20002003 г.). Нейната последна работа за българското правителство е като говорител на МВнР (2010-2013 г.). В периода 2004-2006 г. Чернева работи в Международната комисия за Балканите9, председателствана от Джулиано Амато. Като другите млади експерти, Чернева се тревожи, че България може да бъде маргинализирана вътре в променящия се ЕС, ако не действа смело по продължаващото си присъединяване към интеграционистките кръгове на ЕС. Според Чернева България би трябвало да разработи и предложи идеи и инициативи в тази посока до септември-ноември 2017 г. Това ще позволи България да се застъпи за своите идеи като председател на ЕС през първата половина на 2018 г. Някои възможни посоки на действие10 са: 1. Еврозоната – българският бюджет е стабилен и когато страната приеме еврото ще бъдат избегнати фалитите на банки 2. Шенген плюс – общност за засилено сътрудничество със страните членки на Шенген. България може да им помогне със своята позиция за защитата границите на ЕС 3. European Prosecution – виж 4 4. Common European Defense – инициативите 3 и 4 вероятно могат да бъдат реализирани само в групи по интереси, а не на нивото на целия ЕС 5. Energy Union – регионът на Югоизточна Европа е заинтересован да бъде енергийно независим

Старите

A. Любомир Кючуков

Любомир Кючуков е най-известният сред старите външнополитически експерти. Той е завършил Московския държавен университет по международни отношения и е специализирал в Университета „Джорджтаун“ във Вашингтон. Започва дипломатическата си кариера в българското посолство в Румъния (говори румънски език). Бил е заместник външен министър (2001-2009 г.) и посланик във Великобритания (2009-2012 г.). Дълго време е бил президент на Института по икономика и международни отношения, базиран в София. В две интервюта, които Кючуков даде след споменатите по-рано конференции от април – едното пред Българското национално радио11, а другото – пред блога „Мостът на приятелството“12, той очерта смело предложение за политика, което да бъде приложено от българското председателство на ЕС – инициатива за създаване на европейска стратегия за черноморския регион. Логиката зад предложението е, че след 2013 г. черноморският регион е станал свидетел на нарастващо напрежение, което изисква опит за намаляването му чрез инициативи за сътрудничество. Според Кючуков няма военно разрешение на многото замразени конфликти в постсъветското пространство. В същото време страните с интереси в региона нямат времето да чакат, надявайки се, че конфликтите някак си ще бъдат разрешени без по-голямо сътрудничество и участие в региона. „Черно море е единственото европейско море, което е останало безпризорно“, с други думи, за което няма макрорегионална стратегия на ЕС, казва външнополитическия експерт. Той припомня, че през 2008 г. Германия, Румъния и България успешно защитават инициативата за Черноморска стратегия, а 10-годишнината от нейното начало изискват равносметка и нейна подкрепа с допълнителни средства и политическо съдържание. Най-естественото сътрудничество в ЕС е това между Румъния и България“, добавя Любомир Кючуков, докато разсъждава за нуждата от регионално сътрудничество в европейски контекст.

Б. Георги Пирински

В момента Георги Пирински е член на Европейския парламент. Той е друг добре познат в страната и зад граница член на старите в българската външнополитическа общност. Бил е президент на българския парламент (2005-2009 г.), външен министър (1995-1996 г.) и член на шест български парламента (1990-2013 г.). Завършил е Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. Пирински развива идея, която допълва представената от Любомир Кючуков. Пирински поддържа създаването на европейски макрорегион около Черно море и развиването на макрорегионална стратегия на ЕС в този регион13. Дипломатът и политикът мисли, че българското председателство на ЕС (първата половина на 2018 г.) заедно с румънското (първата половина на 2019 г.) и австрийското между тях дават на София и Букурещ шанса да инициират и защитят проект за макрорегионална стратегия в черноморския регион. Според Пирински двете държави „носят своята отговорност и роля за реализирането на общите цели на Съюза в полза на мира и устойчивото развитие“. Той дефинира целта на тази обща дейност по-абстрактно. Според него тя трябва да бъде свързана с преодоляване на проблеми, които страните от региона не могат да разрешат сами и поотделно.

Стратегията на ЕС за Черно море като регионална инициатива

Идеята за стратегия на ЕС по отношение на черноморския регион заслужава повече внимание, тъй като тя е възможност за страни като Румъния и България да дадат добавена стойност на ЕС. Някои от причините зад това предложение за политика вече бяха очертани при представянето на мнението на старите анализатори за българската външнополитическа дейност. Има обаче и други аргументи в подкрепа на тази инициатива. Старите експерти смятат, че засиленото регионално сътрудничество може да допринесе за създаването на обща визия за черноморския регион. Освен това то може да привлече по-големи европейски фондове за регионално и устойчиво развитие. Още по-важно е, че икономическото сътрудничество в различните му форми ще намали напрежението в региона – развитие, което може да е от полза за всяка от крайбрежните страни. В момента има четири европейски макрорегиона – Балтийски, Дунавски, Алпийски и АдриатикоЙонийски, като те включват страни, които не са членки на ЕС, като свои участници14. В исторически план съществуват многобройни форми на сътрудничество в черноморския регион. Гореспоменатата Черноморска стратегия е инициатива, която обединява всички крайбрежни страни, включително Русия и Турция, които имат трудности в своите отношения с ЕС в този момент. След Кримския референдум избухването на войната в Източна Украйна и засилването на противоречията между Турция и ЕС през последните години, Източното партньорство измести Черноморската синергия като предпочитаната форма на регионално сътрудничество от ЕС. Черноморската синергия всъщност никога не е била финансирана достатъчно. Включването на Синергията и на Партньорството „в обща стратегическа рамка с участието на всички черноморски държави несъмнено ще спомогне за най-ефективно оползотворяване на средствата по тези програми за целите на устойчивото развитие на крайморските територии на съответните държави и на региона като цяло“, твърди Георги Пирински15. На свой ред Любомир Кючуков смята: „Синергията следва да бъде реактивирана, като получи допълнителен финансов и институционален ресурс. Същевременно е нужно тя да бъде надградена и да се превърне в практически механизъм за осъществяване на по-широкия и дългосрочен стратегически подход на ЕС към региона на Черно море, въплътен в Черноморския дневен ред“16. Тези опити да се промени регионалния дух от противоборство и конфликт към сътрудничество няма да са лесни за реализация, дори и ако ЕС ги подкрепи. Със сигурност ще има нужда от възстановяване на доверието. За мене като външнополитически журналист друга интересна тема освен внимателното настройване на европейската политика в черноморския регион е и румънско-българското сътрудничество в широк спектър от области. Съществува впечатление, че въпреки големият търговски стокообмен между двете страни (почти 4 млрд. евро през 2016 г.), те все още не правят достатъчно в сфери като енергийно и инфраструктурно сътрудничество17. Общите дейности по отношение на черноморския регион могат да бъдат инициатива, която да доведе до по-голяма взаимна координация и съвместния действия.

Заключение

Промените в ЕС провокират по-значителни дебати и търсения на активност сред българските външнополитически експертни кръгове. Групата на младите е на мнение, че София трябва да направи всичко възможно, за да не остане периферия в един ЕС на промените и предефинирането. Ето защо за България е наложително да търси своето присъединяване към различните кръгове на ЕС: еврозона, банков съюз, енергиен съюз и т.н., превръщайки се в част от сърцето на Европа. Младите експерти вярват, че няма алтернатива на засилената интеграция на България в европейските структури, защото отношенията с Китай, Русия и Турция нямат директно значение. За младите България е силна и модерна в степента, в която се е интегрирала и смесила със страните и интересите на ядрото на ЕС. Групата на старите е на мнение, че опитите на София да играе ролята на подизпълнител на Запада в Близкия изток и по отношение на други далечни пространства и теми не дават плодове. България трябва да бъде субект на собствената си външна политика, с други думи да има собствена мисъл и инициативи вместо да вижда своето участие в ЕС просто като техническа дейност. Ето защо старите вярват, че България може да допринесе добавена стойност към ЕС само в своите традиционни региони на интерес: Балканите и Черно море. Това се вписва добре в цялостната тенденция на ЕС и света за регионализъм. Сред възможните вектори на българския отговор на промените на ЕС е идеята за макрорегионална стратегия за Черно море, която обхваща и по-голямо регионално сътрудничество. Новото българско правителство, което встъпи в длъжност на 4 май 2017 г., се очаква да даде своя отговор на различните идеи, формулирани от експертната общност. Българският отговор на държавно ниво на европейските промени със сигурност ще стане по-ясен през 2017 г., докато страната се подготвя за председателството си на Съвета на ЕС. Моето лично мнение е, че може би смесица от различни идеи и политически вектори ще получи шанса да се реализира. Надявам се, че някои от тях ще са свързани с по-голямо румънско-българско сътрудничество.

2 https://ec.europa.eu/commission/sites/betapolitical/files/white_paper_on_the_future_of_europe_en.pdf
3 HTTP://verfassungsblog.de/five-scenarios-for-europe-understanding-the-eu-commissionswhite-paper-on-the-future-of-europe/
4 HTTP://www.naftemporiki.gr/story/1145928/athens-declaration-of-the-1st-mediterraneaneu-countries-summit
5 HTTP://ufmsecretariat.org/3rd-southern-eu-countries-summit-ufm-plays-a-central-role-inthe-consolidation-of-euro-mediterranean-regional-cooperation/
6 https://visegradpost.com/en/2017/03/04/visegrad-group-wants-a-better-europe/
7 https://movafaq.wordpress.com/2017/04/20/bechev-bulgaria-eu-interview-bg/
8 HTTP://www.ecfr.eu/
9 HTTP://www.balkan-commission.org/
10 HTTP://www.ecfr.eu/sofia/post/five_opportunities_for_bulgaria_to_participate_in_the_future_of_eu rope
11 https://youtu.be/nGVUor_L27A
12 https://movafaq.wordpress.com/2017/04/13/kyuchukov-interview-black-sea-bg/
13 https://movafaq.wordpress.com/2017/05/03/pirinski-interview-bg/
14 https://movafaq.wordpress.com/2017/05/03/pirinski-interview-bg/
15 https://movafaq.wordpress.com/2017/05/03/pirinski-interview-bg/
16 https://movafaq.wordpress.com/2017/04/13/kyuchukov-interview-black-sea-bg/
17 https://movafaq.wordpress.com/2017/02/09/romania-bulgaria-cross-border-collaborationbg/

*****

Radev-YohanisБългарският президент Румен Радев (вляво) и румънският му колега Клаус Йоханис в Двореца Котрочени в Букурещ (снимка: Владимир Митев)

Защо бяха важни визитите на президента Радев в Букурещ и Атина

Държавният глава сигнализира към европейските партньори, че България може да даде на ЕС добавена стойност в два региона, в които „тежи“ – на Западните Балкани и в Черноморския

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 29 юни 2017 г. на сайта “Барикада”.

Големите български телевизии избраха един и същ акцент от визитата на президента Румен Радев в Букурещ – че „самолетите не са кренвирши“. Цветният лаф бе една от няколкото силно иронични и хапливи забележки на генерала по адрес на нароилите се в последните дни негови критици в София, които го обвиняват, че е упражнил недобросъвестно влияние – така, че България да закупи изтребители „Грипен“, а не F-16.
Натискът да има новина по казуса – дори и когато тя идва от международно посещение в Букурещ, е разбираем, но медийното отразяване на посещението на Радев прекомерно се фиксира върху скандала и върху софийския дневен ред. И съответно пропусна някои други развития, макар и не така сочни като кренвирши.
Най-напред, очевидно в българската външна политика има раздвижване, непознато през последните години. Неотдавна премиерът Борисов имаше визити в Анкара, Брюксел и Берлин, а в София прие македонския си колега Зоран Заев. Президентът Радев пък бе гост в Атина, а сега и в Букурещ. Със или без значими новини от тези срещи, те показват, че България изглежда не може да си позволи повече безвремие във външната си политика.
Второй, Гърция и Румъния са единствените съседки на страната ни, членки на ЕС. В същото време те са и държави, с които се развиват силни икономически отношения. Към края на 2016 г. в България са регистрирани 14 000 гръцки фирми и дори голяма част от тях да не развиват реална дейност, съвкупният гръцки капитал е сред големите работодатели у нас. Стокообменът с Гърция през 2016 г. е бил 3 млрд. евро. През миналата година България е била посетена от 1 100 000 гърци, а 1 200 000 българи са почивали в южната съседка.
Позитивна динамика се наблюдава и в българо-румънските икономически отношения. През 2016 г стокообменът почти достигна 4 млрд. евро. Близко 1 100 000 румънски туристи са почивали в България, докато нашите туристи в северната съседка са 400 0000 с ясна тенденция да нарастват. Българските фирми, регистрирани в Румъния, са почти 2 300, с общ капитал 154 млн. евро към май 2017 г.
Тези статистически данни разкриват важни детайли от контекста, в който Радев направи балканските си посещения. Стана ясно че и на двете места е дискутирал взаимната газова свързаност, присъединяването към шенгенското пространство, охраната на външните граници на ЕС в условията на миграционен натиск.
В Атина българският президент подчерта, че е важно интерконекторната връзка с Гърция да бъде завършена в срок – до края на 2019 г., и да бъдат отворени нови гранични контролно-пропускателни пунктове по южната ни граница.
Аналогично звуча Радев и в Букурещ. Президентът припомни, че Румъния трябва да изгради компресорна станция, която да й позволи да изнася природен газ за България. В момента газопроводът Русе-Гюргево е еднопосочен и може само да доставя синьо гориво на северната ни съседка. Генералът обяви още, че е дискутирано изграждане на нови ГКПП, на фериботни връзки и мостове. Подобни теми обсъждаше и външният министър Екатерина Захариева при визитата си в Букурещ в началото на юни, но все още липсват конкретни договорености за изграждане на нови връзки, като например дискутирания в последно време втори мост при Русе-Гюргево.
По време на визитите на държавния глава в Гърция и Румъния може и да не се стигна до конкретни договорености, но посещенията играят своята роля в дипломацията, тъй като позволяват на един нов политик да се запознае със своите колеги в съседство и да установи от първа ръка кои са трудните теми и кои са възможностите за пробив в двустранните отношения.
С Румъния традиционно срещите потвърждават конструктивния дух и възходящата посока на отношенията София-Букурещ. Препъни-камък от вече доста време обаче е румънското желание общностите, които говорят близък до румънския език у нас, да получат улеснен достъп до образование на румънски. След като Йоханис подчерта това желание на пресконференцията, Радев отвърна дипломатично, че в България всички граждани са равни пред закона и българската държава прави необходимото, за да се спазват правата на всички.
В други посоки диалогът между двамата се разви много по-продуктивно. По време на кандидат-президентската си кампания Радев се обяви за поддръжник на румънската борба с корупцията и в изборния ден бе разпознат като свой и от редица избиратели с десни убеждения. Из 28 юни в Букурещ президентът потвърди мнението си, че румънската борба с корупцията е „доказала ефективността си“.
У нас румънските успехи в тази посока се използват често като знаме за призиви в посока персонални промени в съдебната ни система. Характерните черти и организация на тази система при съседите обаче рядко са дискутирани в България и вероятно са разбрани и осмислени от малцина. В случая Радев се изказа ласкаво за антикорупционната дейност оттатък Дунава, като се аргументира с успехите в осъжданията на политици на високо ниво и в конфискацията на имущество по съдебен път. Той добави обаче, че във всяка страна има особености, например румънската съдебна система е различна от българската, и заради това „не можем да копираме“. Принципите на румънската борба с корупцията все пак могат да бъдат ползвани, а и по думите на Радев той има „подкрепата на Йоханис“ и в бъдеще те ще обменят опит в тази посока.
В Румъния по утвърдена традиция от времената на Чаушеску България е свързвана с Русия, а когато Радев бе избран за президент на една и съща дата с молдовския колега Игор Додон, румънските медии бяха залети от карти, на които северната ни съседка е обградена от държави в червено – символ на руското влияние. Запитан от журналистка на традиционно близката до социалдемократите телевизия Antena 3 как гледа на Русия, Радев отвърна, че се бори за диверсификация и на маршрутите, и на източниците на природен газ, за да може българите да имат повече свобода във вземането на решения, а и по-ниски цени. В същото време държавният глава цитира мисъл на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, според която „линиите за комуникация с Русия трябва да са отворени“, за да „намалее напрежението и да спаднат евентуалните рискове“. На свой ред Йоханис увери за пореден път през последната година, откакто заработи ракетният щит, разположен в Девеселу, че съоръжението е защитно, че НАТО е отбранителен съюз и няма намерение да напада Русия.
Както в Гърция, така и в Румъния Радев се срещна с представители на българската общност. Специално в Румъния той се ангажира държавата да помогне на българите в Букурещ отново да имат свой храм, след като през 2009 г. църквата „Св. Илия“ в Стария град им бе отнета. Румънски българи са поискали държавна помощ, така че канторите на братята Христо и Евлоги Георгиеви – в момента в окаяно състояние и със собственик румънската държава, да се превърнат в музей на българското възраждане в Букурещ и на приятелските българо-румънски отношения.
Двете балкански посещения на българския президент си приличат поне по още едно нещо. Те дават заявка за по-силна регионална активност на България заедно със съответния партньор. При посещението на Радев в Гърция част от дискусиите бяха свързани с бъдещето на Западните Балкани, включително Македония. Румъния и България пък са две ключови членки на ЕС в черноморския регион. Докато премиерът Бойко Борисов лансира идеята за присъединяване към еврозоната, след като в Европа започнаха официално да се обособяват „различни скорости“, като че ли Радев по-скоро избира алтернативен отговор на европейските промени, при които България дава на ЕС добавена стойност в двата региона, където „тежи“.
За журналистите личността на политика Румен Радев би могла да е особено интересна, но не заради неговата силна ирония и цветисти изрази. Пет месеца след встъпването си в длъжност той успява да остава хем евроатлантик, хем привърженик на „отворената врата“ към Русия. Поддържа румънската борба с корупцията, готов е да се запознае с нейните особености и в същото време не иска да се копира сляпо чуждия опит. По време на кандидат-президентската кампания може да е звучал като привърженик на стените спрямо мигрантите, но днес лобира за мостове, гранични пунктове и фериботни връзки с европейските съседи.
Има още нещо важно, което убягна на доста медии у нас, отразявали визитите на Радев. Българската икономика и бизнес са все по-силно свързани с Гърция и Румъния. Дали стокообменът от общо 7 млрд. евро с тези страни през 2016 г. не предполага наличието на множество още ненаписани новини за все по-тясното румъно-българско и гръцко-българско общуване?

*****

Romania-Bulgaria_Flag_1aБългария и Румъния (снимка: Public Domain)

Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС

Румънският журналист от сайта PS News Дан Нику коментира идеята за по-интензивно румънско-българско сътрудничество в региона на Черно море

Дан Нику

Тази статия бе публикувана на 18 юли 2017 г. на румънския сайт PS News. В нея Дан Нику анализира актуалното състояние на румънско-българските външнополитически отношения, като разглежда и инициативата за създаване на черноморски макрорегион на ЕС, позовавайки се на информация, публикувана по-рано на блога „Мостът на приятелството“. Дан Нику има бакалавърска степен по политически науки и магистърска степен по политическа теория и анализ от Националната школа по политически и административни науки в Букурещ, която завършва през 2012 г. В момента е журналист международник в новинарския портал PS News, базиран в Букурещ. Наред с останалите си компетенции Дан Нику чете и разбира български език.

От началото на месец април 2017 г. в България започна да добива контури една нова външнополитическа идея, която се отнася и до Румъния. Става въпрос за инициативата за създаването на европейски черноморски макрорегион. Според визията на експертите по международни отношения в София той включва България и Румъния.
Ще пиша по тази тема, като я съпоставя с действията на официален Букурещ, но и с показаните възможности, които съм открил в румънската експертна общност по отношение на Черно море. Ще започна с визията на Букурещ и ще продължа с тази на София, след което ще анализирам шансовете за успех на българския проект в конт на развитието на двустранните румъно-български отношения.
След посещението от 9 юни 2017 г. на президента Йоханис във Вашингтон и историческата му среща с неговия американски колега Доналд Тръмп се чуха гласове на уважавани външнополитически експерти в Букурещ. Според тях дипломатически успех маркира отдалечаването на Румъния от по-непривилегирования й статут в ЕС, който тя споделя с България, без това да означава задължително, че България и Румъния няма да продължат да си сътрудничат по реализираните от тях двустранни проекти и по многостранните такива в рамките на ЕС.
Икономистът Петришор Пею, експерт на Университетската фондация за Черно море (FUMN) пише в свой коментар, публикуван на 14 юни на сайта на Фондацията:
„Историческата среща между Клаус Йоханис и Доналд Тръмп в Белия дом означава за нас края на периода „Румъния и България“… На практика Доналд Тръмп върна отново Румъния в групата страни „от първа класа“, т.е.. сред най-близките приятели на САЩ, които са глобални партньори на Вашингтон… „Румъния има възможност да избере между разширяването на Вишеградската четворка (от сегашната формула V4 и на новата формула V6, където ще влязат Румъния и България) или да игнорира плановете на „бунтовниците“ във Варшава и Будапеща и да се доближи до Берлин и Париж… Но най-вече ще трябва да работим за намаляването на пропастта между нас и Централна Европа, където е Вишеградската група: политически Америка ни възприема в пакет с Полша (другия шампион на атлантизма в региона) и може би символично Доналд Тръмп ще отиде на 6-7 юли във Вроцлав на среща на V4 с цел консолидацията на единния централноевропейски и източноевропейски свят: т.нар. формат „инициатива на трите морета“ (Балтийско, Адриатическо и Черно море). Всъщност това ще е стартът на проекта от времената между двете световни войни „Междуморие“ (една фикс идея за федерализацията на Централна и Източна Европа срещу Берлин и Москва).
В следващите редове PS News представя две мнения, идващи от българската външнополитическа общност.
Първата визия за румъно-българските отношения, която представям, принадлежи на Любомир Кючуков – директор на Института по икономика и международни отношения в София.
На сайта на FUMN Кючуков присъства със следната автобиография:
Любомир Кючуков е български дипломат от кариерата и външнополитически анализатор. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал е в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Започва дипломатическата си кариера като аташе в българското посолство в Букурещ. Бил е заместник-министър на външните работи, член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България, член на Съвета по евроинтеграция към Министерския съвет. В периода 2009-2012 г. е посланик в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски, ползва италиански език.
В интервю, публикувано на 13 април на сайта на FUMN с разрешението на осъществилия го – българския журналист Владимир Митев, основател на блога „Мостът на приятелството, един блог за дуото Румъния-България“, експертът Любомир Кючуков потвърждава:
Преди две години заедно с бившия външен министър Соломон Паси лансирахме идеята за създаване на Група Б-5 (или „Балкански Вишеград”) с участието на България, Румыния, Греция, Хърватия и Словения (при евентуален неин интерес). Примерът на четворката от Централна Европа е достатъчно убедителен за ролята и ползите от подобно сътрудничество…
По силата на една не особено понятна логика в етапа на кандидатстване и първите години на членство в ЕС България и Румъния като че ли бяха поскоро в режим на съревнование, отколкото на сътрудничество. Това си има своето обяснение, което обаче едва ли може да служи за оправдание – и двете страни бяха притиснати от необходимостта за довършване на нужните реформи, от Механизма за сътрудничество и наблюдение (CVM), от сериозните вътрешни проблеми. Едва ли има по-естествено сътрудничество в рамките на ЕС от това между България и Румъния – както през призмата на общите проблеми, които решават (отпадането на CVM, приемът в Шенген, евентуално в Еврозоната, сигурността в района на Черно море и Балканите и т.н.), така и с оглед координация и защита на съвместни идеи и инициативи в рамките на ЕС. От ключово значение и за двете страни е да се опитат да променят: първо, отношенията към тях като проблемни членове на ЕС; второ, визията за нашия регион като за европейска периферия, генерираща повече проблеми, отколкото даваща добавена стойност за целия Съюз. Създаването на инфраструктура на практически двустранни и многостранни връзки в региона, независимо от многобройните проблеми и конфликти тук, на своеобразна структура от мрежи на диалог и сътрудничество, е задължителна предпоставка за това.
Друг дипломат и експерт по международни отношения от България – евродепутатът Георги Пирински, дефинира по-ясно перспективата на България спрямо отношенията с Румъния вътре в ЕС.
Блогът „Мостът на приятелството“ представя следната биографична бележка за Пирински:
Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. През 19801989 г. е заместник-министър на външната търговия на България. Депутат е в шест поредни български парламента (1990-2013 г.). Бил е външен министър (1995-1996 г.) и председател на Народното събрание (2005-2009 г.). От 2014 г. е член на Европейския парламент.
В интервю, публикувано от българския журналист Владимир Митев на 3 май 2017 г. на неговия блог Пирински говори за своята инициатива за създаването на европейски макрорегион Румъния-България, представена през април в София:
Въпрос: Господин Пирински, на кръгла маса в София в началото на април 2017 г. представихте идеята за създаване на Черноморски еврорегион, която да стане част от политическите инициативи на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на Вашата идея? Какви резултати за черноморските страни и за ЕС очаквате, ако тя бъде реализирана?
Отговор: Същността на идеята, която бе обсъждана на конференцията на 3 април в София, е да се направи опит България и Румъния като черноморски страни членки на ЕС да инициират разработката на така наречената Макрорегионална стратегия за региона на Черно море. Съгласно общоприетото определение, Макрорегионалната стратегия е интегрирана рамка, утвърдена от Европейския съвет, за преодоляване на общи предизвикателства пред даден географски ареал. Те засягат държави членки и трети страни, разположени в него, които съответно оползотворяват засилено сътрудничество, спомагащо за постигането на икономическа, социална и териториална кохезия.
Както е известно, първата такава стратегия бе предложена преди десет години от Балтийските държави от Евросъюза, което доведе и до създаването на макрорегиона на Европейския съюз за Балтийско море /МЕСБМ/ през 2009 г. През следващите години бяха създадени още три такива макрорегиона – Дунавския, Алпийския и Адриатико-Йонийския. И за тях инициатори бяха съответните държави членки на ЕС, като участнички станаха и трети страни от дадения регион.
Счита се, че такава интегрирана рамка предлага две важни предимства – успешно справяне с проблеми, които страните по отделно не могат да преодолеят, и съвместно очертаване на общо виждане за бъдещето на региона. Идеята е да се постигат възможно най-добри резултати чрез съгласуване на политиките и ресурсите, заделяни от ЕС за даден регион, без да се изискват нови средства, институции или норми.
Румъния и България – „братя по оръжие“ в ЕС?
През първите шест месеца на 2018 г. България ще бъде ротативен председател на ЕС, а Румъния ще я последва в периода 1 януари – 1 юли 2019 г. През втората половина на 2018 г. председателството на ЕС ще бъде в ръцете на Австрия, страна, която се намира на река Дунав и която има геополитически интереси в черноморския регион.
В този контекст трябва да се припомни, че с изключение на Хърватия Румъния и България са двете най-нови страни членки на ЕС. Те се присъединиха на 1 Январь 2007 г., а Хърватия ги последва на 1 юли 2013 г.
Румъния и България са подписали общ договор за присъединяване към ЕС на 25 април 2005 г., според Уикипедия. Разбирателството между двете страни и ЕС води до общото им приемане на 1 Январь 2007 г. Оттогава в официалните документи на ЕС съществува концепцията за „Групата на десетте“ (А-10) – страните, които са се присъединили през 2004 г., и една друга група, съставена от Румъния и България (разширението на ЕС през 2007 г.). Следователно има определено очакване на централното ниво на ЕС (Европейската комисия), че Румъния и България ще действат съгласувано по регионалните проекти и инициативи на ЕС.
Въпреки това Румъния, която има по-висок стандарт на живот спрямо България (през 2017 г. минималната заплата на север от Дунава е 322 евро спрямо 235 евро в България, според данни на Евростат, цитирани от Mediafax), предприема след 2007 г. дипломатически усилия да преодолее този статут на обвързаност с южните съседи. Досега не е успяла, тъй като няма да се присъедини към еврозоната според първоначалните си предвиждания през 2019 г., нито е успяла да влезе в шенгенското пространство, независимо, че също като България е задължена от европейските си ангажименти да го направи в близкото бъдеще.
Посещението на Клаус Йоханис във Вашингтон през юни и срещата му с американския президент Доналд Тръмп на 9 юни може да бъдат интерпретирани като първи знак за отдаването на предпочитание към Румъния в стратегическото партньорство със САЩ и НАТО и за начало на отделянето й от България.
Що се отнася до ЕС, в Брюксел продължават да правят опити да поддържат единството на всички 28 страни-членки на европейската общност. Има и инициативи за регионализация като „Европа на две скорости“, които предвиждат страните от старото ядро на ЕС (членки преди 2004 г) – общо 15 страны, заедно с членките на еврозоната да запазят своя формат на сътрудничество. В същото време онези, които запазват националната си валута, получават „втора скорост“, показваща различното ниво на интеграция помежду им. Централна и Източна Европа предстои да запазят в сила своите международни норми на сътрудничество в ЕС. Не става въпрос за два Европейски съюза, а за трайното създаване на различие между Западна Европа от една страна и Централна и Източна Европа от друга.
Румъния и България искат да останат близки партньори в ЕС, но съществуват и стари и все още неразрешени противоречия
Първата официална среща между президента на Румъния Клаус Йоханис и неговия български колега Румен Радев се проведе в Двореца „Котрочени“ на 28 юни 2017 г. Двамата държавни глави имаха своите дискусии относно партньорските отношения между двете страни в ЕС и в НАТО, двустранните връзки в енергийната сфера и сигурността, но и сътрудничеството през първата половина на следващата година – 2018 г., когато България ще бъде председател на ЕС. Според президентските дискусии присъединяването в шенгенското пространство изглежда остава основната обща външнополитическа цел вътре в ЕС и за Букурещ, и за София.
Българският президент говори за това, което София счита „румънски модел на борбата с корупцията“, който той оцени позитивно, изразявайки желанието си България да обмени опит с Румъния в борбата с корупцията.
Все още липсва отвореност у властите в България за преподаването на румънски език в училищата в района на река Дунав, където живеят етнически румънци, като темата се заобикаля от българската страна. Президентът Радев заяви, че „в България всички граждани имат равни права, независимо от етноса, религията или майчиния език, а българската държава прави всичко възможно, за да защити правата на своите граждани“. Радев изрази тази официална позиция на президентската институция в София в отговор на желанието на президента Йоханис да бъде даден достъп до образование по румънски език на етнокултурни румъноезични общности в България, известни както със съвремения етноним („румънци“), така и със старото румънско име „власи“.
Според официалните данни при последното преброяване в България (2011 г.) в съседната страна живеят 4464 етнически румънци, от които 866 се обявяват за румънци, а 3598 – власи.
На властите в двете страни ще им е трудно да осъществят програма за двустранно сътрудничество, която да отговаря на демонстрираните очаквания от официалните лица и експертите при положение, че в двустранния дневен ред съществуват неразрешени въпроси. Но дори и сега румънско-българските отношения изглежда са на най-високата си точка след 1 Январь 2007 г.

Мария Грапини: Румъния и България трябва да увеличат икономическия, културния и образователния обмен, за да се възползват от възможностите на ЕС

*****

Мария Грапини по време на румъно-българския форум в Русе, 20 Октября 2017 г. (снимка: Мария Грапини, ЕП)

IMG_2022Мария Грапини по време на румъно-българския форум в Русе, 20 Октября 2017 г. (снимка: Мария Грапини, ЕП)

Черноморският макрорегион на ЕС е инициатива, която ще помогне за икономическото развитие на Румъния и на България и ще означава сътрудничество с всички страни от черноморската зона в степента, в която те уважават подписаните с ЕС договори

Мария Грапини е румънски евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. Тя е съпредседател на Работната група за малки и средни предприятия. Освен това Грапини е част от делегацията на парламентарната асамблея „Евронест“ и в делегацията на парламентарния комитет за асоцииране на Молдова. Преди да влезе в политиката, Мария Грапини е работела дълго време като експерт и управител в шивашката промишленост. Между 2012 г. и 2014 г. тя е била делегиран министър за малките и средни предприятия, за бизнессредата и за туризма.

Блогът “Мостът на приятелството” представи идеята за създаване на черноморски макрорегион на ЕС чрез интервюта с евродепутата Георги Пирински и с експерта по международни отношения Любомир Кючуков, които бяха публикувани през пролетта на 2017 г. Из 9 Октября 2017 г. заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев заяви в Постоянното представителство на България към Европейския съюз в Брюксел, че в проекта на програма на българското председателство на ЕС като един от приоритетите е заложен “интегриран макрорегионален подход към Черноморския регион”. Това означава, че София ще се стреми към подобряване на неговата транспортна, комуникационна и инфраструктурна свързаност.

Това интервю бе публикувано на 25 Октября 2017 г. на сайта “Барикада”.

Госпожо Грапини, на трасграничния румъно-български форум „10 години членство в ЕС: бъдещи перспективи“, провел се на 20 Октября 2017 г. в Русе, Вие изразихте подкрепата си за идеята за създаване на черноморски макрорегион на ЕС. Как създаването на този еврорегион ще бъде полезно за Румъния, Болгария, страните от черноморския регион и ЕС?
Черноморският макрорегион ще помогне за икономическото развитие на Румъния и България, ще допринесе за по-добра свързаност със Западна Европа, но и ще подобри инфраструктурата на двете страни.
Реализирането на идеята за европейски макрорегион на Черно море би означавало спад на конфронтацията между западните държави, сред които Румъния и България, и регионалните сили като Русия и Турция. До каква степен Румъния вижда своя национален интерес в поинтензивно сътрудничество в черноморския регион, вместо в усилия за изолирането на Русия и на Турция?
Създаването на макрорегион в черноморската зона, подобен на този от зоната на Балтийско море, не означава противопоставяне, а сътрудничество между всички страни от черноморския регион, включително Турция и Русия. Това ще стане в степента, в която тези две държави уважават подписаните с ЕС споразумения.
Дори и ако на европейско ниво се направят стъпки за реализирането на идеята за черноморски макрорегион, как доверието на Русия и Турция би трябвало да бъде спечелено и каква роля могат да играят Букурещ и София в този процес?
Доверието на Русия и Турция трябва да се базира на признаването на независимостта и суверенитета на съседните държави, на уважението към договорите на ЕС и преговорните споразумения. Икономическото развитие в района на Черно море може да изиграе важна роля за стопанския напредък на Румъния и на България. На свой ред те могат да имат значителен принос за развитието на отношенията между ЕС с Русия и Турция.
Как изглежда от Брюксел дуото Румъния-България 10 години след присъединяването на двете страни към ЕС? Кои са успехите в двустранните отношения на нашите народи през последното десетилетие? Не сме ли все още далеч от осъзнаването, че чрез сътрудничество в икономиката, инфраструктурата и културата можем да създадем икономическа динамика и по-модерно мислене в нашите общества?
Както казах и на конференцията в Русе, мисля, че нашите страни не са се възползвали достатъчно от изминалите 10 години в ЕС. Заедно бихме могли да развиваме много повече икономически отношения и можем да предложим съвместни проекти пред Европейската комисия. Сега вървим по добър път, има срещи между двете правителства, дискутираме общи инфраструктурни проекти и Дунавската стратегия.
Трябва да увеличим още културния и образователния обмен, за да променим манталитета на нашите народи в името на правилно разбиране за демокрация и за нуждата от лично участие в извършването на промяната.

*****

Заключение

Дигиталната книга „Трудното сътрудничество: Външнополитическите взаимодействия и инфраструктурните проекти на Румъния и България“ остава с отворен край, тъй като се очаква да има нови инициатива (и съответно нови разминавания) в двустранните и регионалните отношения. Към есента на 2017 г. са направени изявления, че двете правителства ще провеждат редовни съвместни заседания. Това е знак за взаимност, който трябва да бъде подкрепен от резултати.
Румъния и България са в ЕС вече повече от десетилетие и това може да се интерпретира като сравнително голям период от време без твърди ограничения в движението на хора. Само че поставянето на двете нации в общо пространство не може да допринесе много за тяхното сближаване и за реализацията на общите проекти, ако то не е съпроводено от съответната промяна в мисленето и в действията на хората, създаваща взаимен интерес. Изглежда, че поне за някои румънци и българи падането на границите води до затвърждаване на стереотипите за другия. Винаги е изкушаващо да се опознава различния само да степента, в която той потвърждава вече известното за себе си или за нас самите.
Но онези, които носят бъдещето в себе си, не са хората, които стават мизантропи в резултат на познаването на света. Двата народа, които се сблъскват с проблемите на съвременния свят – прекаризация на труда, дефицити на здравната и пенсионната система и други видове несигурност, могат да намерят ново пространство и истина в своите двустранни отношения. Процесът на познание, общуване и общо действие с другия е входът в съвременния свят.
Надявам се, че тази дигитална книга ще послужи като снимка на един момент във времето от отношенията между двата народа, заслужаващи да живеят по-добре – и заедно, и поотделно. Бих искал да благодаря на авторите и медиите, които позволиха по-рано препубликуването на техните статии на моя блог, включени в момента в книгата: Сорин Йоница, Дан Нику и PS News, Андрей Лука Попеску, Клариче Дину и Gândul, Bilten, „А-спекто“ и „Барикада“. Надявам се, че все повече хора ще откриват смисъл в бъдеще да пишат по румънско-български въпроси и че блогът ми ще продължава да бъде място за посещение, когато някой иска да чете и да разсъждава за нашите две страни!

Перевод
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe