• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Översättning
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, diskussioner eller Krga tabeller eller vid offentliggörandet i media.

stock-photo-barbed-wire-flag-flags-conflict-national-korean-korea-north-korea-south-korea-715487f3-09c6-40f7-b932-167902d50767Следващата седмица ще се състои първата след Втората световна война официална среща на лидерите на САЩ и КНДР. Ще се срещнат лице в лице две полюсни национални идеологии – на американската „изключителност“ и на корейската „чучхе“. Да си представим, че срещата ще бъде успешна. Въпросът какво да се смята за успех няма да обсъждаменай-вероятно първите преговори няма да свършат с нищо по-важно от обявяването на намерения, но за сегашните условия и това е много. Да предположим, че основният резултат от преговорите ще бъде началото на излизане на севернокорейския режим от международната му изолация. Кой и какво ще получи от този изход?

Разделянето на Корея, което всъщност се случи през 1945 g. и бе затвърдено три години по-късно след войната, не е официално признато нито на север нито на юг. Както Конституцията на КНДР, така и Конституцията на Република Корея твърдят, че на Корейския полуостров има само едно легитимно правителство. Според Северна Корея, това правителство е в Пхенян, а според Юганапротив, в Сеул. От гледна точка на южнокорейското законодателство, КНДР не е дорисамопровъзгласена република”, аанти-държавна организация”. От гледна точка на правителството на Северна Корея всичко е точно обратното: Южна Корея е територия, окупирана от Съединените щати, която се управлява от марионетки, а не от легитимен режим.

Двете страни понякога предприемаха много екзотични стъпки, за да докажат, че силата им се разпростира върху целия Корейски полуостров. По-специално, според конституцията на Северна Корея до 1972 g. столицата й беше официално Сеул, докато Пхенян се смяташе само временно седалище на севернокорейския лидер. От друга страна, президентът на Южна Корея все още назначава управители на севернокорейските провинции. Управителите, разбира се, не се явяват в провинциите, които са им поверени, но пък разполагат със специално построена сграда в покрайнините на южнокорейската столица за офисите си.

Въпреки това, цялата тази реторика отдавна няма нищо общо с действителността. Както на север, така и на юг все още има сили, които смятат, че обединяването на страната е актуална, макар бъдеща, политическа задача. Въпреки това, мнението, че обединяването на Севера и Юга е не само нежелателно, но и изключително опасно, има все по-голямо влияние върху Корейския полуостров.

Но, както вече беше посочено, клетвата за вярност към идеала за обединението продължава да бъде важна част от официалната реторика на двете корейски държавивидяхме го отново на трите срещи на среща на високо равнище през последните пет седмици. Това се дължи главно на факта, че национализмът играе важна роля в доминиращата идеология както на север, така и на юг. Корейският етнически национализъм, разбира се, предполага, че всичкихора от корейски кръвтрябва да живеят в една и уникална корейска държава. Следователно идеята за обединение е неразделна част от националистическия идеологически пакет, от който нито Сеул, нито Пхенян вече могат да откажат.

В предишния брой на „Глобус“ подчертахме желанието на лидерите на Южна и на Северна Корея да започнат процеса на обединението на полуострова, за което и в Пхенян и в Сеул отдавна имат разработени формули.

Два са основните варианта. Първият предполага „усвояването“ на едната страна от другата в резултат на шокови събития. Вторият модел, съществуващ както на север, така и на юг, предполага поетапна конфедерация. Очевидно е, че това е много дълъг процес, който е възможен само при осъществяването на съвместни икономически и политически проекти. Въпреки това, в условията на санкции, е невъзможно подобни проекти да бъдат изпълнени, поради което основната задача е постепенно да бъдат премахнати санкциите за КНДР. Но това зависи от Съединените щати .

А как ще се отнесат другите основни играчи към подобно развитие?

Kina

За Китай всеки сценарий на нормализиране на Корейския полуостров е полезен. Ситуацията, в която КНДР за КНР е един вид териториаленбуферсрещу американските войски, разположени в Южна Корея, беше характерна за двадесети век. Много по-лоша е възможността за разполагането на противоракетни комплекси THAAD в Южна Корея.

Ако отношенията на Вашингтон с Пхенян не се нормализират, следващият обитател на Белия дом (независимо дали е демократ или републиканец) може да реши, че тази игра не е изгодна и следва да се върне към стратегията на военно възпиране на КНДР. А предпоставки за такъв вариант има. В светлината на сегашното състояние на отношенията между САЩ и Русия е трудно да си представим, че договорите START и INF имат бъдеще. Следователно, може да се предположи, че в някакъв момент ще се появят американски ракети със среден и малък обсег в Южна Корея и вероятно в Япония. За Китай подобно развитие на събитията е абсолютно неприемливо, поради което всяка нормализация на ситуацията на Корейския полуостров ще бъде приветствана за тях.

Докато обединяването на двете Кореи остава хипотетичен сценарий, сближаването между Сеул и Пхенян не представлява заплаха за Пекин. Обединена Корея обаче е различен сценарий, който се разглежда с голяма предпазливост в Пекин, тъй като при него има шансове „новата“ Корея да остане в американската орбита.

Безядреният статут на Корейския полуостров според болшинството политолози ще бъде главното условие за подкрепа от външни сили (включително Китай) на евентуално обединение на Юга и Север. Националистическите настроения в една обединена Корея ще бъдат много големи и поради тях е трудно да си представим нейната денуклеаризация, но всички големи играчи ще настояват за това.

Въпреки това има съществена възможност, че при една обединена Корея сегашният американско-южнокорейски съюз постепенно ще губи стойност, а корейската нация от американски спътник ще се обърне към китайцитепри условие, че Южна Корея ще поеме на север, а не обратното.

Отношенията между Китай и Южна Корея от няколко години са в подем. Nej, въпреки много сложните исторически отношения на Небесната империя с корейската държава (която векове е била зависима от Китай), Япония на битово ниво е възприемана като много по-враждебна.

Днес за Китай е важно да не стои настрана от процеса. Засега за китайското ръководство събитията се развиват в правилна посока, ако се съди по неотдавнашното посещение на Ким Чен-ун в Пекин, където той се показа като лидер с тактически умения.

Япония

За разлика от Китай, Япония не харесва нито един от двата сценария.

Хегемонията на Китай в Азия е сериозна заплаха за Япония, а появата на нов китайски съюзник в региона допълнително ще усложни отношенията между Токио и Пекин. В този случай Япония ще бъде най-настойчива за разполагането на нейна територия на американски противоракетни системи и вероятно на още по-значителен военен контингент от САЩ.

Всъщност цялата военна стратегия на Япония също ще бъде ревизирана ускорено. Японците не са обичани нито в Китай, нито в Корея: твърде свежи в паметта им са ужасите от японската окупация от най-новата история и поради това в общественото съзнание на трите страни няма помирение.

Освен това икономическата мощ на обединена Корея ще се увеличи значително, макар и не веднага. А за Япония това не е добра новина. Дори в случай на ограничено сближаване между Пхенян и Сеул, Япония също ще бъде в неизгодна позиция, тъй като е най-вероятно Китай да бъде водещ в този процес.

Naturligtvis, в Токио не могат да не подкрепят премахването (или значителното отслабване) на севернокорейската ядрена заплаха, но да се предполага, че Пхенян ще се откаже от ядрените оръжия изведнъж е наивно, тъй като това сега е гаранцията за оцеляване на режима, колкото и да са затоплят отношенията на Ким Чен-ун с външния свят. А по този начин ядрената заплаха за Япония остава реалност.

Русия

За Русия нормализирането на отношенията на Корейския полуостров е добра новина. Нейните отношенията със Сеул и Пхенян не са пълни с комплекси, с които при появата на нов играч в региона е длъжен да балансира Китай. Но за Москва в случай на обединение на Корея за пореден път възниква въпроса в кой лагеркитайския или американския – ще се окаже новата държава. В първия случай се появява нов силен съюзник на Китай в Азия и то граничещ с Русия, а при вторияамерикански ракети, които се приближават непосредствено до руската граница в Далечния изток.

Това, че Северна Корея се превърна след Русия и Китай в третата държава, способна да нанесе удари по територията на Съединените щати не може да не е било фактор в стратегическото възприятие на света от московските кабинети. Това може би е и обяснението, че сегашното развитие на диалога между Вашингтон и КНДР се осъществява на практика без посредничество от Русия, което, разбира се, трябва да е малко обидно за новата руска дипломация. Москва се опита да компенсира изоставането си чрез закъснялата визита на Лавров в Пхенян през миналата седмица.

Във всеки случай нивото на влияние на Москва върху режима в Пхенян е несравнимо с това на Китай. Кремъл няма възможностите на Пекин да получи от Ким Чен-ун нещо, което е в разрез с интересите на севернокорейския режим.

Оказва се, че за никой в региона обединението на Корея не е особено необходимо. Не съществуват предпоставки за нейното обединение чрез асоциация, а за поглъщането на едната Корея от другата никой не е готов.

Във всеки случай обединение няма да се случи след срещата в Сингапур на 12 Juni. В същото време, най-вероятният сценарий е за връщане къмполитиката на слънчева топлина”, която се провеждаше в края на миналия и началото на този век, от южнокорейския президент Ким Те Джунг: тесни икономически връзки, изпълнения на спортисти под общ флаг и постепенно отваряне на туристическите атракции на Северна Корея за южняците.

При сегашните условия и това е много.

Översättning
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe