• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

От доста време въпросът с броя на университетите в България се коментира на различни равнища и по различни поводи. Преобладава мнението, лансирано от Световната банка, че в България, а и в повечето източноевропейски страни, университетите са твърде много. Тази теза обикновено са възприема безкритично като очевидно вярна и ненуждаеща се от доказателства, независимо от това, че англосаксонските университети, представляващи децентрализирани обединения на практически независими висши училища и централизираните източноевропейски университети, трудно могат да бъдат сравнявани.

Съвсем неотдавна (преди месец) обаче беше публикувано специално изследване, посветено на връзката между броя на университетите и икономическото развитие. Изследването е проведено по линията на Националното бюро за икономически изследвания (National Bureau of Economic Research) на САЩ- най-престижната организация на Съединените щати в областта на икономическите анализи. Автори са двама икономисти от Лондонското висше училище по икономика (London School of Economics)- Ана Валеро и Джон ван Реенен. Изследването се основава на нова база от данни по източници на ЮНЕСКО, която покрива 1500 региона в 78 страни за периода 1950-2010 година. Първичните данни идват основно по линията на Международната асоциация на университетите, в която, към 2010 г. има информация за 16 236 университета в 183 държави и територии, което прави средно почти 90 университета на страна. Ако през 1900 г. само около един процент от населението в света е завършвало висше образование, то в началото на 21-ве век показателят е над 20 на сто. Самата дума университет е използвана за пръв път по отношение на университета в Болоня, създаден през 1088 г. и успешно развиващ се и до сега.

Авторите обаче се опитват да се фокусират не толкова върху историята, колкото  върху съвременните проблеми на висшето образование. В частност, те си поставят задачата да оценят въздействието на университетите както върху макроикономическите параметри, така и върху развитието в регионален план. Изследването е извършено с използването на най-съвременни иконометрични техники, позволяващи да се гарантира надеждността на изводите. Вероятно най-интересното заключение е свързано с това, че удвояването на броя на университетите на глава от населението води до ускоряване на нарастването на БВП на глава от населението с 4%. Този извод трудно се съчетава с твърдението, че големият брой университети не е полезен за икономическото развитие.

Университетите са изключително полезни и от гледна точка на регионалното развитие. Значение има както самият университет, като източник на работни места и създаване на търсенe за местните стоки и услуги, нo преди всичко като фактор за увеличавана на предлагането на квалифицирана работна сила и източник на иновации.

Веднага можем да направим сравнение със Северозападния икономически регион у нас. Този регион би следвало да бъде не най-бедния в Европа, а най-процъфтяващия в България, тъй като се намира най-близо до икономическото ядро на еврозоната- Германия, Австрия, Бенелюкс и Франция, при това свързан с него чрез река Дунав. Това обаче е именно регионът в който няма нито един университет, ако не броим няколко неработещи филиала. Достатъчно е да сравним Русе, където университетът „Ангел Кънчев“ представлява определено център за иновации и подготовка на квалифицирани кадри, подпомагащи местната икономика и Видин, където е почти ликвидирана съществуващата индустриална база, независимо то това, че географското положение на Видин, като близост до европейските пазари, е много по-добро от това на Русе или Пловдив.

Налага се изводът, че е необходима преоценка на ролята на университетите за националното е регионалното развитие. Тезата, че демографската криза е причина за необходимостта от намаляване броя на университетите също не издържа на практика. Първо, България, независимо от нарасналия брой университети, все още изостава от Западна Европа като дял на населението с висше образование. Второ, има огромна необходимост от продължаващо образование, от непрекъсната преквалификация на заетите. Трето, вероятно най-важният проблем е нарастващият брой млади хора, които предпочитат да учат в чужбина. И четвърто, административните правила за привличане на чуждестранни студенти, включително на тези с български произход, са изключително усложнени и нестимулиращи.

Главните причини младите българи да се отказват от българските университети са две- ниското качество и престиж на българското висше образование и неизгодните финансови условия за следване у нас.

Повишаването на качеството изисква не толкова рейтингови системи и други бюрократични показатели, колкото работа по подобряване квалификацията на преподавателите, подобряване на учебните програми, по-високи изисквания към използваните учебници, контрол върху изпитния процес, качеството на дипломните работи и други конкретни параметри, по които практически не се работи.

Финансирането е вторият стратегически проблем, в областта на който България изостава от другите европейски страни. В много държави публичното висше образование е наистина безплатно, т.е. без никакви или с минимални такси. Системите от стипендии и студентски кредити в много страни са такива, че за нашите студенти често е по-евтино да следват извън страната, отколкото у нас.

Съчетанието от по-високо качество и по-благоприятни финансови условия в чужбина е убийствено за нашето висше образование и може да доведе до това, че МОН в бъдеще ще трябва да се опитва да спасява университети, вместо да намалява броя на висшите учебни заведения.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe