• jaarlijks archief 2018
  • jaarlijks archief 2017
  • jaarlijks archief 2016
  • jaarlijks archief 2015
  • jaarlijks archief 2014
  • jaarlijks archief 2013
  • jaarlijks archief 2012
  • jaarlijks archief 2011
  • jaarlijks archief 2010
  • jaarlijks archief 2009
  • jaarlijks archief 2008
  • jaarlijks archief 2007
  • jaarlijks archief 2006
  • jaarlijks archief 2005
  • jaarlijks archief 2004
  • jaarlijks archief 2003
Vertaling
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
De teksten van de materialen in de site zijn in de vorm, verraden door de auteurs en geen wijzigingen of bezuinigingen niet overeen, hielden toespraken op conferenties, discussies of Krga tabellen of publicatie in de media.

От доста време въпросът с броя на университетите в България се коментира на различни равнища и по различни поводи. Преобладава мнението, лансирано от Световната банка, че в България, а и в повечето източноевропейски страни, университетите са твърде много. Тази теза обикновено са възприема безкритично като очевидно вярна и ненуждаеща се от доказателства, независимо от това, че англосаксонските университети, представляващи децентрализирани обединения на практически независими висши училища и централизираните източноевропейски университети, трудно могат да бъдат сравнявани.

Съвсем неотдавна (преди месец) обаче беше публикувано специално изследване, посветено на връзката между броя на университетите и икономическото развитие. Изследването е проведено по линията на Националното бюро за икономически изследвания (National Bureau of Economic Research) на САЩ- най-престижната организация на Съединените щати в областта на икономическите анализи. Автори са двама икономисти от Лондонското висше училище по икономика (London School of Economics)- Ана Валеро и Джон ван Реенен. Изследването се основава на нова база от данни по източници на ЮНЕСКО, която покрива 1500 региона в 78 страни за периода 1950-2010 jaar. Първичните данни идват основно по линията на Международната асоциация на университетите, в която, към 2010 g. има информация за 16 236 университета в 183 държави и територии, което прави средно почти 90 университета на страна. Ако през 1900 g. само около един процент от населението в света е завършвало висше образование, то в началото на 21-ве век показателят е над 20 на сто. Самата дума университет е използвана за пръв път по отношение на университета в Болоня, създаден през 1088 g. и успешно развиващ се и до сега.

Авторите обаче се опитват да се фокусират не толкова върху историята, колкото върху съвременните проблеми на висшето образование. В частност, те си поставят задачата да оценят въздействието на университетите както върху макроикономическите параметри, така и върху развитието в регионален план. Изследването е извършено с използването на най-съвременни иконометрични техники, позволяващи да се гарантира надеждността на изводите. Вероятно най-интересното заключение е свързано с това, че удвояването на броя на университетите на глава от населението води до ускоряване на нарастването на БВП на глава от населението с 4%. Този извод трудно се съчетава с твърдението, че големият брой университети не е полезен за икономическото развитие.

Университетите са изключително полезни и от гледна точка на регионалното развитие. Значение има както самият университет, като източник на работни места и създаване на търсенe за местните стоки и услуги, нo преди всичко като фактор за увеличавана на предлагането на квалифицирана работна сила и източник на иновации.

Веднага можем да направим сравнение със Северозападния икономически регион у нас. Този регион би следвало да бъде не най-бедния в Европа, а най-процъфтяващия в България, тъй като се намира най-близо до икономическото ядро на еврозоната- Германия, Австрия, Бенелюкс и Франция, при това свързан с него чрез река Дунав. Това обаче е именно регионът в който няма нито един университет, ако не броим няколко неработещи филиала. Достатъчно е да сравним Русе, където университетът „Ангел Кънчев“ представлява определено център за иновации и подготовка на квалифицирани кадри, подпомагащи местната икономика и Видин, където е почти ликвидирана съществуващата индустриална база, независимо то това, че географското положение на Видин, като близост до европейските пазари, е много по-добро от това на Русе или Пловдив.

Налага се изводът, че е необходима преоценка на ролята на университетите за националното е регионалното развитие. Тезата, че демографската криза е причина за необходимостта от намаляване броя на университетите също не издържа на практика. Eerste, Bulgarije, независимо от нарасналия брой университети, все още изостава от Западна Европа като дял на населението с висше образование. Второ, има огромна необходимост от продължаващо образование, от непрекъсната преквалификация на заетите. Трето, вероятно най-важният проблем е нарастващият брой млади хора, които предпочитат да учат в чужбина. И четвърто, административните правила за привличане на чуждестранни студенти, включително на тези с български произход, са изключително усложнени и нестимулиращи.

Главните причини младите българи да се отказват от българските университети са две- ниското качество и престиж на българското висше образование и неизгодните финансови условия за следване у нас.

Повишаването на качеството изисква не толкова рейтингови системи и други бюрократични показатели, колкото работа по подобряване квалификацията на преподавателите, подобряване на учебните програми, по-високи изисквания към използваните учебници, контрол върху изпитния процес, качеството на дипломните работи и други конкретни параметри, по които практически не се работи.

Финансирането е вторият стратегически проблем, в областта на който България изостава от другите европейски страни. В много държави публичното висше образование е наистина безплатно, т.е. без никакви или с минимални такси. Системите от стипендии и студентски кредити в много страни са такива, че за нашите студенти често е по-евтино да следват извън страната, отколкото у нас.

Съчетанието от по-високо качество и по-благоприятни финансови условия в чужбина е убийствено за нашето висше образование и може да доведе до това, че МОН в бъдеще ще трябва да се опитва да спасява университети, вместо да намалява броя на висшите учебни заведения.

Vertaling
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe