• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

Нестабилност и популизъм. Това е рамката, която вмества политическите събития в евроатлантическото пространство през 2016 г. И твърде вероятно коловозът, по който ще се движи международната динамика през следващата година.

От „чист” популизъм към идеен радикализъм.

След победоносното шествие през 2016 г. на „чистия” популизъм с гласуването за Брекзит в Обединеното кралство, избора на Доналд Тръмп за президент в САЩ и резултатите от референдума за промяна на конституцията в Италия, като основна интрига за следващата година се очертава въпросът ще наблюдаваме ли управленски пробив на идейния радикализъм на крайната десница в Европа? Първото препятствие – президентските избори в Австрия – се оказа все още непреодолимо за нейните представителите. Но през следващата година предстоят парламентарни избори в Холандия, президентски във Франция и избори за Бундестаг в Германия, като и в трите случая се очаква силно представяне на националистическите и ксенофобски формации – респективно Партията на свободата, Народния фронт и Алтернатива за Германия. И докато очакванията все пак са, че в Холандия Герт Вилдерс няма да намери коалиционни партньори за управление, дори и неговата партия да бъде водеща, че във Франция на втория тур традиционните десница и левица ще гласуват заедно срещу Марин Льо Пен, а в Германия, независимо че праламентарният пробив на Алтернатива за Германия изглежда извън съмнение, тази формация все пак ще остане в политическа изолация, то все по-често въпросът „дали” се заменя с „къде” и „кога” щом стане дума за идването на националистите на власт в Западна Европа. Още повече, че в източната част на континента вече имаме управление на подобни формации в Полша и Унгария, като там това явление приема формата на своеобразен „одържавен национализъм”.

Всичко това е свързано с обстоятелството, че няма изгледи досегашните управляващи, без значение леви или десни, да предложат адекватни и най-вече реализуеми алтернативи за решаване на основните проблеми пред Европа: загубата на сигурност, чувството за липса на социална перспектива, нарастване на неравенствата, криза на политическото представителство. Накратко – ескалираща криза на доверието и все по-широкото отваряне на пропастта между управлявани и управляващи. Като традиционните политически формации се разглеждат като част от статуквото, а сътрудничеството помежду им срещу крайната десница ги лишава от взаимна алтернативност, което пък оставя огромно политическо пространство за оформяне на екстремни алтертиви основно в крайно дясно, но и в посока радикално ляво.

Затишие – ще има ли буря?

 Това е въпросът, на който трябва да дадем отговор през 2017 г. когато става дума за бежанската криза и мигрантската вълна. След дълго лутане и редица твърде хаотични мерки, ЕС най-после успя да се обедини около няколко принципни подхода за ограничаване на кризата: да се трансферира проблема в полето на законността (т.е. в Европа да влизат само законни бежанци и мигранти), да се търси общо решение и да не се оставя на произвола нито една страна (Гърция, а следващата на картата е България), да се намери форма на политическа договореност с Турция, без чието сътрудничество проблемът би бил практически нерешим (при наличието на над 2.5 милиона реални бежанци от Сирия на нейна територия), да се предложи решение и на самите бежанци, а не просто да се оставят отвъд стената. Европа постигна крехък консенсус за това, че решението трябва да бъде общоевропейско и солидарно, което намери израз и в изключително важната и за България решимост да се укрепят външните граници на съюза

Това обаче са все действия, свързани с регулиране на последиците, а не отстраняване на причините. Те дават време за търсене на решение, но сами по себе си не решават проблемите: войната – за бежанците; бедността – за мигрантите. Като същевременно се вземат мерки за пресичане на бизнес интереса, генериран в самата Европа, свързан с нелегалния трафик на хора и носещ сериозни печалби. И се засили общоевропейското сътрудничество срещу инфилтрирането на радикални и терористични елементи в този поток – тенденция, която може да се очаква да се засили при успех в борбата срещу квази-държавната компонента на „Ислямска държава” в Ирак и Сирия. За съжаление справянето с идеологическата компонента на ИДИЛ и пренасянето на войната под формата на тероризъм в Европа в най-добрия случай ще отнеме години, а може би дори десетилетия – защото тя няма да се води с оръжие.

ЕС – заедно или спасяване поединично?

Европа на центробежните тенденции. Това до голяма степен бе картината през 2016 г. Започвайки от най-високото ниво – бягство от ЕС, в резултат на референдума в полза на Брекзит във Великобритания. Преминавайки през отказа от съвместни решения – с най-очевиден пример стремежът на Унгария, а до голяма степен споделян и от вишеградската четворка като цяло и Австрия, за изолиране от проблемите (включително физическо – чрез изграждане на вътрешни стени в ЕС) и прехвърлянето им на съседа по отношение на мигранстката криза („гъвкавата солидарност” на Орбан е по-скоро смокиново листо за спасяването поединично). Отчитайки сепаратистките тенденции в Шотландия, Каталуния, Фландрия и т.н. И завършвайки с вътрешните разделения вече на ниво общество, дълбаещи дълбоки разломи на база различия в етнос и религия, съпроводени с гетоизация на големи общности, нарастване на ксенофобията и рязък ръст на агресията и омразата – и от двете страни.

Менажирането на Брекзит (при цялата съпътстваща го все още неяснота от гледна точка на време и процедури) както от страна на Обединеното кралство, така и на ЕС ще има като цена запазването на единството. За Великобритания това означава недопускането на втори референдум за независимост и евентуално отделяне на Шотландия (а и на стимулиране на сепаратистки тенденции в Северна Ирландия и в други страни в Европа), а за ЕС – да не се даде допълнителен импулс на евроскептицизма на континента и да се предотврати евентуален ефект на доминото.

Година за избора на посока след година на трусове. Така изглежда новогодишният преход за Европа.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe