• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

Как САЩ ще извървят пътя от представата за неоспорим център в условията на еднополюсност след края на Студената война до осъзнаването на реалностите на полицентричния, глобален, комплексен и много проблемен днешен свят? Това беше големият въпрос на изборите за американски президент, като и двамата претенденти даваха на практика един и същ отговор: „Като възвърнем величието на Америка”. Клинтън виждаше пътя към тази цел в повече международна експанзия и утвърждаване доминиращите позиции на САЩ в международен план, Тръмп – в консолидация на американското общество с цената на определен изолационизъм.

Още първата реч в нощта на изборите подсказа, че президентът Тръмп ще се опита да бъде доста по-различен от претендента Тръмп. Респективно – че не малка част от обещанията ще останат в полето на предизборната риторика. Това, което изглежда най-логично да се случи е постепенното политическо „опитомяване” на Тръмп – по силата на държавните отговорности. Независимо, че се възползва от общото недоволство на населението спрямо управляващите и се профилира като антисистемен играч, Тръмп де факто е не по-малко част от системата, отколкото Клинтън. Той може да разклати и допълнително да дестабилизира системата, вероятно ще подмени част от управлениския политически елит – но няма да я реформира. А кризата действително е системна.

Поне на началния етап избирането на Тръмп ще наложи в международните отношения една достатъчно ясно очертана доминанта – непредвидимостта, която има поне две характеристики – висящо напрежение и латентна несигурност. Очевидно предстои не лек период на взаимна адаптация – на Тръмп към света и на света към Тръмп. Като европейската политическа класа ще трябва да направи трудния преход от почти директно заявено неприемане на Тръмп към изискванията на реалната ситуация за трансатлантическо сътрудничество, а Търмп ще трябва да извърви пътя от предизборната риторика към управленската отговорност. Впрочем, на Тръмп ще му е много по-лесно в диалога с държавите и техните ръководители, отколкото в отношенията с обществата и хората – както у дома, така и в ислямския свят, Латинска Америка, Азия и Европал. Така например той направи доста антимюсюлмански изказвания в кампанията си, като казаното може да бъде забравено в името на междудържаното сътрудничество, но Тръмп ще трябва да извърви дълъг път преди евентуално да спечели доверието на ислямските общности.

Първите политически заявления от Брюксел доста ясно очертаха диапазона, в който ще се развиват отношенията ЕС-САЩ: от „ЕС ще продължи да работи със САЩ” на Могерини до „Европейският парламент очаква трудни отношения” на председателя на ЕП Шулц.

В конкретен план едва ли може да се очаква дезинтересиране на САЩ от НАТО, а по-скоро става дума за преутвърждаване на водещата им позиция в Алианса чрез поставяне на изисквания към партньорите в една доста императивна форма за увеличаване на техния принос, включително финансов, в сферата на колективната сигурност.

Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ най-вероятно ще отиде на по-заден план в двустранния дневен ред – и не толкова защото Тръмп по-принцип се обяви срещу такива споразумения или пък защото Брюксел ще промени позициите си, а защото в Европа ще бъде много по-тудно да се генерира широка обществена подкрепа за него.

Рестартиране на отношенията с Русия е възможната посока, в която Тръмп може да търси своя външнополитически пробив – и тук доста странно изглежда логиката, че намаляване на напрежението и риска от конфронтация между двете страни носи негативи. Същевеременно обаче релацията САЩ-Русия е и силно рисково поле, на което може да се генерира нова спирала на напрежение – особено ако се има предвид, че по принцип външнополитическите отношенията при Тръмп се очаква да бъдат много по-личностно мотивирани и персонифицирани, отколкото при Обама.

Смяната на американския президент (а и предстоящото избиране на нов български държавен глава) няма да доведе до сътресения в партньорството в двустранен план. Но безспорно България ще почувства промените в международната среда за сигурност – независимо дали те са със знак плюс или минус.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe