• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

17632355_790859824421581_7737799376328754343_oКръглата маса „Черноморски дневен ред на ЕС“, организирана от Института за икономика и международни отношения (ИИМО) и от Фондация „Фридрих Еберт” и проведена на 3 април 2017 г., разгледа българската външна политика през фокуса – политически приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС.

Форумът бе открит от Регине Шуберт, директор за България на Фондация „Фридрих Еберт”.

При откриването на форума посланикът на Германия в София Детлеф Лингеман подчерта, че за да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена – миграция, тероризъм, климатични промени, на Европа й е нужно единство. Той отбеляза, че нито една европейска страна не е достатъчно силна, за да се справи сама. В това отношение все по-голямо значение придобива регионалното сътрудничество, което може да намери ефективни решения на конкретните за региона проблеми. 17635458_790859497754947_7033896367372916381_o

Във встъпителното си изказване служебният заместник министър-председател Деница Златева подчерта, че кръглата маса се провежда в хода на вече много активната подготовка на България за предстоящото Председателство на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г. и инициативи от този род стимулират активно дебата за това какви са предизвикателствата ни като държава председател и какви са предизвикателствата пред Европа като цяло. Отбелязана беше сложната обстановка и ключовите събития и параметри, които ще очертаят обхвата и ще бележат периода на Българското председателство. От особено значение е факта, че то ще се проведе в края на един законодателен цикъл и след провеждане на ключови избори в големите държави членки като Франция и Германия, което може да окаже въздействие и върху дневния ред на Европейския съюз, както и това, че това е и периодът, в който се очакват заключенията и изводите от дебата за бъдещото развитие на Европейския съюз в светлината на предстоящите трудни преговори по излизането на Великобритания от общността. Министър Златева се спря и на основните приоритети в рамките на 18-месечното председателство на триото държави – Естония, България и Австрия. Тя обърна особено внимание, че изключително важно за нас като държава членка е продължаването на развитието и запазването на философията относно бъдещата кохезионна политика или т.нар. политика на сближаване след 2020 г. В рамките на нашето председателство ще започнат и преговорите по многогодишната финансова рамка след 2020 г. В изказването беше подчертано, че Черноморският регион се нуждае от визия за развитието си като част от глобалната общност, тъй като за никого не е тайна стратегическото значение на Черноморския регион за ЕС, което беше признато и в контекста на присъединяването на България и Румъния към ЕС. Само една година след нашето Председателство, Румъния също ще поеме Председателството на Съвета на ЕС. И за колегите от Румъния Черноморският регион ще бъде приоритет в рамките на тяхното председателство. Активното присъствие на Европейския съюз в Черноморския регион ще отвори нови перспективи, но изисква и по-кохерентни и дългосрочни инициативи, за да допринесе за повече стабилност и просперитет

17546887_790859494421614_2592919388263770041_oЕвродепутатът и бивш български външен министър Георги Пирински очерта новата геополитическа значимост на България, която в момента се намира „точно в сърцето на един от свързващите възли по протежението на оста Черно море – Тихия океан и се превръща в жизнена връзка между издигащия се Изток и ребалансиращия се Запад”. Според Пирински в тази нова конфигурация България може да изостави ролята си на вечно притеснена за статута си периферия и да се включи активно „в преоформянето на регионалните и трансрегионалните отношения от позицията на централно разположен участник на кръстопътя на определящите дългосрочни, глобални, икономически и политически трансформации”. Евродепутатът направи и конкретно предложение: България може да разработи инициатива, фокусирана към Черно море като един нов европейски макрорегион, следвайки вече съществуващите в Балтика, по Дунава и Адриатическо-йонийския регион. По думите му подобен макрорегион би могъл да даде ново начало на отношенията между ЕС и Евразийския икономически съюз (ЕИС). По такъв начин страните от региона се поставят в двойно печеливша рамка, вместо да бъдат изправяни пред избор или-или, каза Пирински.17504275_790859694421594_4477846383448513617_o

Интерес предизвика експозето „Черноморският регион – има ли алтернатива на ескалацията на напрежението?“ на Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения. Той детайлизира целите на дебата и се спря подробно на обстоятелствата, които превръщат Черно море в пресечна точка на съприкосновение на няколко геополитически, предимно силови линии. „След Крим – радикално се промени ситуацията: Русия се преутвърждава като доминиращ фактор; НАТО засилва присъствие; балансите рязко се промениха; конфронтацията доминира“ беше една от основните поанти в тази част на изложението. Според докладчика това изисква при наличието на толкова много линии на съприкосновение на конфликтни интереси подходът да бъде интегрален, а инструментът за решаване на проблемите в региона да бъде само политически. Споменавайки съществуващите регионални институции и политики, сред които ЧИС, „черноморската синергия“ и „източното съседство“ посланик Кючуков отбеляза, че все още не е разработена всеобхватна стратегия на ЕС за региона с цел „решения за съществуващите проблеми и осигуряване на стабилност, сигурност, демокрация и процъфтяване в Черноморския район, който има стратегическо значение за ЕС”, въпреки приетата още през 2011 г. Резолюция на Европарламента „За Черноморска стратегия на ЕС“. Като основен извод бе подчертано, че очевидна първостепенна задача е да се спрат войните в региона или иначе казано – да се спазват изцяло споразуменията за „замразените конфликти“ – от всички участващи в тях страни.1a3f8f5dc285878f1d75d423cdb0f8ee_L

От своя страна в доклада си посланик Бисерка Бенишева „Черно море и дневният ред на ЕС“ подробно анализира „Черноморската синергия“ – нейната тематика, териториален обхват, периоди на развитие и дейност, финансирането като особено внимание обърна на енергийната и морската политики. Интерес в дискусиите предизвика категоризацията на периода на постиженията и периода на предизвикателствата на „черноморската синергия“. Сред уроците, които може да извадят от досегашната ангажираност на ЕС в района бе акцентирано на необходимостта в условията на усложнена среда за сигурност, политиката на ЕС на непризнаване анексирането на Крим и въведените ограничителни мерки, от преосмисляне на подхода   към сътрудничеството в ареала на Черно море. Важен акцент бе свързването на разглежданата проблематика с приетата в края на 2016 година Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност, с която ЕС се ангажира да инвестира в поддържането на сътрудничеството в рамките на регионите и между регионите. Глобалната стратегия посочва, че ЕС и Русия са взаимно зависими. Това налага да се обсъдят разногласията и да се търси сътрудничество, където интересите съвпадат. Наред с външнополитическите въпроси, по които и понастоящем ЕС си сътрудничи с Русия Глобалната стратегия посочва, че би могло да се пристъпи към селективна ангажираност по въпроси, които са и от европейски интерес, включително климат, морска сигурност, образование научни изследвания и трансгранично сътрудничество. Тази ангажираност следва да обхване и задълбочаване на връзките между обществата, чрез улесняване пътуванията на студенти, представители на гражданското общество, бизнеса

От своя страна Валентин Радомирски, бивш посланик в Румъния, се спря на българо-руските отношения и на изгубилата се взаимност на интересите в тях. Той се върна към началото на 90-те, когато най-вече от българска страна е водена недалновидна, предубедена, а често и недружелюбна политика спрямо Русия. В последните години пък според Радомирски „българо-руските отношения попаднаха в сянката на геополитиката и се превърнаха в синоним и функция на страха от собствената ни сянка”. „В новия свят, в който имаме глобална икономика, но невъзможност за глобално политическо управление поради различаващи се ценностни системи, се заражда отново многополюсна международна общност, което изисква дипломатическа и политическа мобилност и то най-вече за страни с мащабите на България”, подчерта посланик Радомирски. Според него точно в този подход се крие и основната слабост на съвременната външна политика на България: „Нашата дипломация, нашето разузнаване и най-вече нашите политици не можаха навреме да осмислят ставащите кардинални промени в света и последствията за нашата нация и държава”. Що се отнася до българо-руските отношения, Радомирски обобщи: „Засилващото се напрежение, свързано с цивилизационния избор на етноси и религии, предопределя отстояването на нашите православни ценности като гаранция не само за духовното, но дори и за физическото оцеляване на България и Русия като нации и държави. България в настоящ и перспективен план има възможност, защитавайки нужни за обществото ни интереси, да работи заедно с Русия в преодоляването на засилващите се негативни тенденции в Черноморско-Каспийския регион и Близкия Изток”.

В дискусията на кръглата маса „Черноморски дневен ред на ЕС“, чийто модератор бе посланик Валентин Радомирски от ИИМО, мнения изказаха още много учени, дипломати, икономисти, социолози, които изказаха загриженост от влошената обстановка и призоваха за повече диалог и партньорство в отношенията със страните от Черноморския район. Валентин Радомирски обобщи, че от конфронтационния подход в международните отношения губят всички и че трябва да надделее повикът за сътрудничество и разбирателство.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe