• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
The texts of the materials are in the form, submitted by the authors and do not reflect any changes or cuts, statements made during the conference, discussions or kargli tables or upon publication in the media.

11-kuti-3-360x417Светът се тресе. Не само от терористични атентати. И изостава в осмислянето на собственото си движение напред. Обективно събитията се развиват толкова концентрирано във времето, че ние просто констатираме фактите, а не водим процесите – при отсъствие на ясна визия и идея за това, как бихме искали да изглежда новият голбален свят на двадсет и първи век.

Бягство в миналото

Paradoxically, но днес Русия крепи евро-атлантическото единство. САЩ и ЕС се разбраха, че ще продължат санкциите. И това като че ли остава най-силния стимул за сътрудничество между двата бряга на Атлантика. Защото в рамките на европейското турне на Тръмп бе констатирано разминаване по повечето останали ключови въпроси – Парижкото споразумение за борба с климатичните промени, либерализиране на търговията, ограничаване на миграцията… Otherwise shown, конфронтацията и образът на външния враг се оказват основен инструмент за консолидация: вътрешна, национална за Русия; партньорска, международна за НАТО и ЕС.

Новата студена война е своеобразно бягство в миналотокъм рутинното и познатото. Тя демонстрира преди всичко отказ и неспособност да се решават проблемите на настоящето – и основният от тях: загубата на сигурност – национална, social, персонална. Не случайно форумът в Давос в началото на годината изведе задълбочаващите се неравенства като най-сериозен риск за стабилността на планетата и постави въпроса дали пазарният капитализъм не отмина отвъд етапа, когато икономическият ръст беше достатъчен, за да се преодолее кризата, ie. дали не са необходими дълбоки реформи в самата система, които да доведат до оформяне на нови обществени баланси – национални и глобални. И най-важното – да поставят отново човека в центъра на световното развитие в опит да се намери необходимия хуманистичен контекст на един високо технологичен и все по-виртуален век.

Ценности или сигурност?

Има ли разминаване между европейските и евроатлантическите ценности? Този въпрос се натрапва след референдума в Турция, когато се оказа, че от една страна тя се отдалечава от демократичните европейски ценности, а от друга остава основен стожер на евроатлантическата сигурност в района на Близкия изток. Като разминаването допълнително се подчертава от „червената линия”, прокарана от ЕС за евентуално прекратяване на преговорите с Турция за членство в Съюза в случай, че бъде възстановено смъртното наказание – при условие, че в редица американски щати то продължава да съществува. However, Европа не за пръв път избира стабилността на Турция, пред демокрацията в Турция.

На този фон изниква и друг въпрос – накъде върви демокрацията? Защото все по-често се поставят под въпрос резултатите от избори и референдуми, свидетели сме не само на предизборна, но и на следизборна борба и „цветните революции” вече не са само патент на Източна Европа. За да се стигне до още една парадоксална ситуация, когато Тръмп и Путин са заедно срещу американския и европейски истеблишмънт по въпроса за демократичността на избора на новия американски президент. Като същевременно контактите с Русия се превръщат в политически криминал, а самата Русия предрича и работи за разпад на ЕС и западните общества – и се радва на кризите. Като резултат опитите за износ на демокрация се върнаха при нас като бумеранг под формата на внос на нестабилност, дезинтеграция и вътрешни разломи в обществата – национални, социални, институционални.

Гастрол на полето на исляма

На пръв поглед Тръмп направи нещо стратегически важно в борбата с международния тероризъм при посещението си в Саудитска Арабия и участието си в Арабско-ислямския съмит – потърси партньорство с ислямския свят в борбата срещу радикалния ислям. Реално обаче изникват няколко съществени въпроса поне в два плана: от гледна точка на ислямските конфликти и през призмата на европейските разбирания. First, със съюза си със Саудитска Арабия срещу Иран Тръмп влезе във вътрешноислямската битка сунити-шиити и взе страна в нея, заставайки до едното основно ислямско течение срещу другото. Отчитайки последствията от подкрепата на едни национализми срещу други национализми на Балканите през последните десетилетия, довели до избуяване на всички национализми в региона, то едва ли има основание да се очаква, че резултатът би бил по-различен от по-нататъшно изостряне на напрежението в Близкия изток. Като това допълнително тласка Русия и Иран към по-тясно сътрудничество. Second, Тръмп за пореден път постави въпроса за нашата собствена достоверност и стандарти, доколкото Саудитска Арабия с лекота би оглавила всяка класация за липса на демокрация в арабския свят – пред Ирак, Libya, Syria. И най-същественото: това едва ли ще донесе пробив в борбата срещу тероризма – имайки предвид държавно-спонсорирания от Рияд износ на уахабизъм и ислямски фундаментализъм по света.

А победителят в новата студена война е … China

Междувременно Китай събра държавни и правителствени ръководители от над 100 страни в света за стартиране на своя проект за нов „път на коприната”, който (ни повече, ни по-малко) е призван да доведе до един воден от Китай глобален свят. Проектът „Един пояс, един път”, не е просто създаване на инфраструктура, осигуряваща достъпа на стоки от икономически най-бързо развиващия се Далечен изток към европейските пазари. Заявените инвестиционни намерения по него са 12 пъти по-големи от средствата по „Плана Маршал” и на практика осигуряват китайска икономическа експанзия в Азия и Европа. След като в продължение на няколко десетилетия Китай си осигури доминиращи позиции в Африка и сериозно влияние в Латинска Америка, сега вече става дума за лидерство в света – не само да се заменят САЩ, но и да се форматират и регулират процесите на глобализация в негов интерес – трансферирайки икономическата си мощ в политическо влияние и увеличавайки ролята си в сферата на сигурността. И създавайки рамките и очертавайки перспективите на една нова, не-западна алтернатива на сегашния свят.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe