• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Překlad
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Znění materiálů jsou ve formě, předložené autorů a nemusí odrážet změny nebo škrty, prohlášení učiněná v průběhu konference, diskuse nebo kargli tabulky nebo po zveřejnění v médiích.

untitledЕвропейският съюз ще се промени значително. Както като съдържание, така и като форма. Този процес ще стане особено видим през есента, след парламентарните избори в Германия и ще бъде катализиран от процеса на преговори за напускане на съюза от Великобритания.

Промените ще целят отговор на няколко основни предизвикателства, с които ЕС досега не се справя убедително. Основното предизвикателство е свързано с Еврозоната. Икономическата криза доказа, че тя не е снабдена с инструментите, които могат да поддържат единната валута в период на шокове. При липсата на такива инструменти кризата е по-дълбока, преодолява се по-трудно и възстановяването на растежа на икономиката и създаването на работни места е бавно. Необходимо е да се създаде възможност за фискални трансфери, в някои части от фискалната политика – да се премине от координация към наднационално вземане на решения, както и да се създаде ефективна система за надзор и укрепване на финансовите институции. Други предизвикателства са свързани с мигрантската вълна, борбата с тероризма, европейската отбрана и сигурност18922224_10155099354817489_4779302501258105518_n.

От създаването си досега Европейският съюз се е променял непрекъснато. Промените винаги са били плод на внимателно преценени решения, а не на емоционален ентусиазъм. Може да се очаква, че поредните промени в ЕС ще бъдат резултат на компромис, но и ще имат достатъчно сила, за да отговорят на предизвикателствата. Тези промени са неизбежни. ЕС трябва да се адаптира или силно да намали обема на сътрудничество – на практика това означава разпадане.

Един от много възможните варианти за промяна е да се легитимира интеграцията на различни скорости и да се създаде възможност за променлива геометрия на сътрудничество. За България от най-голямо значение е тази променлива геометрия да не се съчетава със създаването на различни институции за различните форми на сътрудничество.

Така например при Eврозоната предложенията включват създаването на отделен бюджет, отделен парламент, съвет на министрите, общ финансов министър. Такива са идеите на новия френски президент, както и предложението за дискусия, което Европейската комисия публикува преди седмица. Очевидно е, че ако тези институции включат 19-те страни от еврозоната, то там ще се пренесе основната тежест на вземането на решения, докато ролята на всички останали ще намалее значително. Подобен проект има своите рискове и не е приет еднозначно от страните, които участват в еврото. Българското предизвикателство е ние да запазим ролята на страната си и да отворим перспективи за нейното увеличаване, като не допуснем да изпаднем от форматите, в които се вземат важни решения.

18952644_10155099356962489_1898046679045829106_nБезспорно България трябва да се насочи към членство в Еврозоната, но е наивно да мислим, че това ще стане веднага или че политическите мотиви ще надделеят над икономическата логика. За да приеме еврото за национална валута и това да донесе ползи на националната икономика, без да създава тежести за Еврозоната, страната ни трябва да се подготви. Досега ние нямахме целенасочена политика за сближаване със страните от Еврозоната. Това трябва да се промени.

Правилният подход на България предполага няколко неща. Първо – ние трябва да обосновем, че е възможно да се запазят институции, в които участват всички, дори с компромиса вземането на решения по темите на еврозоната да не включва всички страни-членки. Не е вариант да се създават нови институции, в които не участват тези, които са извън Еврозоната, но се готвят за нея. На второ място България трябва да приеме национална програма за подготовка за еврото, която да се насочи към реалната конвергенция на икономиката и която да се отчита всяка година. Добре е тази програма да бъде припозната от ЕК. На трето място България трябва да се включи във всички структури на банковия съюз, както и в дебатите за данъчна и фискална хармонизация.

Интеграцията изисква ангажименти. Целта е единен и активен Eвропейски съюз, с висок стандарт на неговите граждани. В този смисъл разговорите за запазване на кохезионната политика трябва да бъдат не самоцелни, а свързани с подготовката за членство в Еврозоната. Редно е България да покаже убедително, че за нея са важни принципите на солидарността, като положи усилия за намаляване на териториалните и имуществени неравенства. Една след това можем да търсим европейско съдействие.

ЕС няма да стане жертва на Еврозоната и заради това той трябва да направи необходимите промени, но без да мотивира допълнително свои членове да се отдалечават от интеграцията. Това на първо място означава институции, в които всички участват без дискриминация.

*Изказване на конференцията „Европа отново на път”, Sofia, 5 Červen 2017 g.

Překlad
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe