• Annual archive 2018
  • Annual archive 2017
  • Annual archive 2016
  • Annual archive 2015
  • Annual archive 2014
  • Annual archive 2013
  • Annual archive 2012
  • Annual archive 2011
  • Annual archive 2010
  • Annual archive 2009
  • Annual archive 2008
  • Annual archive 2007
  • Annual archive 2006
  • Annual archive 2005
  • Annual archive 2004
  • Annual archive 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
The texts of the materials are in the form, submitted by the authors and do not reflect any changes or cuts, statements made during the conference, discussions or kargli tables or upon publication in the media.

766689548cbef2e401e23b03f86c9bf0_XLEurope fears the Western Balkans. And fears for the Western Balkans. Which opens a serious chance for Bulgaria. For an active policy.

Instability in the region, the presence of multiple legacy and new conflicts and tensions between countries, difficulties in fighting organized crime and corruption (as a result of wars and south-embargo), както и опасенията от износ на нестабилност от Балканите към Европа карат редица страни в ЕС да се отнасят много скептично към идеята за скорошно разширение на Съюза в тази посока. Това до голяма степен превърна евроинтеграцията на шестте страни в инерционна величина, а преговорите – в технократско упражнение по отваряне на глави, лишено от импулса на стратегическата визия за обединение на континента. Регионът започна да боледува от своеобразен Синдром на повишената европейска недостатъчност (SPEN).

Политическият вакуум създаде рискове от навлизане на нови геополитически играчи. Както в ЕС, така и в НАТО през последната година се усеща засилващо се притеснение от разширяване влиянието в Западните Балкани на Турция, Russia, а и на радикалния ислям. Плюс китайска икономическа инвазия. Което върна региона сред важните проблеми в дневния ред на ЕС. Все още обаче общата нагласа е по-скоро да се ограничава навлизането на чужди интереси, отколкото рязко да се ускори процеса на интеграция.

На практика дилемата пред Западните Балкани днес се свежда до много простата формула: евроинтеграция или национализми. Част от страните в региона, които придобиха своята първа държавност, са изправени пред изключително сложната задача да обединят два трудно съвместими подхода. От една страна, изграждането на граници, утвърждаването на национален суверенитет, консолидация на обществото, отграждане от съседите – всичко това неминуемо съпроводено със засилване на националистическите настроения. От другаподготовка за премахване на границите и отдаване на суверенитет с оглед членството в ЕС. При дезинтересирането на ЕС от региона крехките баланси между тези две тенденции бяха нарушени, което доведе до сериозно нарастване на национализмите (тенденция, валидна и за доста страни в Източна Европа извън Балканите).

Западните Балкани са много естествен приоритет за българското председателство на Съвета на ЕС. The problem is, че този приоритет се оформи не като следствие от последователно и аргументирано отстояване на външнополитически цели, а вследствие на политическата конюктура. Достатъчно е да се спомене, че преди малко повече от година приключи (при това твърде безлично) друго важно българско председателствона основния регионален формат: Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Там за съжаление България с нищо не подсказа, че интеграцията на Западните Балкани ще бъде ключовата външнополитическа тема на нейното европредседателство.

Сегашната външнополитическа активност е логична и може само да бъде приветствана. Но за да бъде резултатна, тя трябва да се мисли отвъд хоризонта на половингодишния период начело на ЕС – като дългосочна политика. За да се избегне усещането за събитийност в подхода, вместо за съдържателност на усилията. More, че напоследък професионалната експертиза и политическото начало не особено често си дават среща на полето на външната ни политика.

В многостранната дипломация кой не е поканен за участие в дадено събитие е не по-малко важно от това кой е поканен. В този смисъл четиристранните срещи на най-високо ниво между три страни-членки на ЕС (Bulgaria, Румъния и Гърция) и Сърбия предизвикват въпросителни. Най-вече от гледна точка на отсъствието на други страни от Западните Балкани. Ако не се намери ясен и убедителен критерий, който да обяснява избора на подобен формат, то неговото структуриране (към което очевидно се върви) може да предизвика напрежение в отношенията с другите страни от региона.

За да не останат Западните Балкани просто етикет на българското председателство, а да се превърнат в негов реален приоритет, страната ще трябва да се справи с нелеката задача да преодолее отката в ЕС, поставящ под въпрос неговия капацитет и най-вече желание за разширяване. Без, естествено, да се поемат неизпълними ангажименти. В най-концентриран вид това означава: да се реанимира стратегията (т.нар. Солунски дневен ред от 2003 Mr., приет по време на гръцкото председателство и очертаващ евроинтеграционните перспективи за целия регион), да се генерират нови процеси, да се динамизират политики. А в най-амбициозния си вариант – да се приеме Софийска пътна карта за евроинтеграция на Западните Балкани.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe