• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Перевод
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Тексты материалов в виде, представленных авторов и не отражает каких-либо изменений или сокращений, заявления, сделанные в ходе конференции, обсуждения или kargli таблиц или с момента опубликования в средствах массовой информации.

766689548cbef2e401e23b03f86c9bf0_XLЕвропа се бои от Западните Балкани. Но и се страхува за Западните Балкани. Което открива сериозен шанс пред България. За провеждане на активна политика.

Нестабилността на региона, наличието на множество наследени и нови конфликти и напрежения между държавите, трудностите в борбата с организираната престъпност и корупцията (в резултат на войните и ЮГО-ембаргото), както и опасенията от износ на нестабилност от Балканите към Европа карат редица страни в ЕС да се отнасят много скептично към идеята за скорошно разширение на Съюза в тази посока. Това до голяма степен превърна евроинтеграцията на шестте страни в инерционна величина, а преговорите – в технократско упражнение по отваряне на глави, лишено от импулса на стратегическата визия за обединение на континента. Регионът започна да боледува от своеобразен Синдром на повишената европейска недостатъчност (SPEN).

Политическият вакуум създаде рискове от навлизане на нови геополитически играчи. Както в ЕС, така и в НАТО през последната година се усеща засилващо се притеснение от разширяване влиянието в Западните Балкани на Турция, Русия, а и на радикалния ислям. Плюс китайска икономическа инвазия. Което върна региона сред важните проблеми в дневния ред на ЕС. Все още обаче общата нагласа е по-скоро да се ограничава навлизането на чужди интереси, отколкото рязко да се ускори процеса на интеграция.

На практика дилемата пред Западните Балкани днес се свежда до много простата формула: евроинтеграция или национализми. Част от страните в региона, които придобиха своята първа държавност, са изправени пред изключително сложната задача да обединят два трудно съвместими подхода. От една страна, изграждането на граници, утвърждаването на национален суверенитет, консолидация на обществото, отграждане от съседите – всичко това неминуемо съпроводено със засилване на националистическите настроения. От другаподготовка за премахване на границите и отдаване на суверенитет с оглед членството в ЕС. При дезинтересирането на ЕС от региона крехките баланси между тези две тенденции бяха нарушени, което доведе до сериозно нарастване на национализмите (тенденция, валидна и за доста страни в Източна Европа извън Балканите).

Западните Балкани са много естествен приоритет за българското председателство на Съвета на ЕС. Проблема в том, че този приоритет се оформи не като следствие от последователно и аргументирано отстояване на външнополитически цели, а вследствие на политическата конюктура. Достатъчно е да се спомене, че преди малко повече от година приключи (при това твърде безлично) друго важно българско председателствона основния регионален формат: Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Там за съжаление България с нищо не подсказа, че интеграцията на Западните Балкани ще бъде ключовата външнополитическа тема на нейното европредседателство.

Сегашната външнополитическа активност е логична и може само да бъде приветствана. Но за да бъде резултатна, тя трябва да се мисли отвъд хоризонта на половингодишния период начело на ЕС – като дългосочна политика. За да се избегне усещането за събитийност в подхода, вместо за съдържателност на усилията. Больше, че напоследък професионалната експертиза и политическото начало не особено често си дават среща на полето на външната ни политика.

В многостранната дипломация кой не е поканен за участие в дадено събитие е не по-малко важно от това кой е поканен. В този смисъл четиристранните срещи на най-високо ниво между три страни-членки на ЕС (Болгария, Румъния и Гърция) и Сърбия предизвикват въпросителни. Най-вече от гледна точка на отсъствието на други страни от Западните Балкани. Ако не се намери ясен и убедителен критерий, който да обяснява избора на подобен формат, то неговото структуриране (към което очевидно се върви) може да предизвика напрежение в отношенията с другите страни от региона.

За да не останат Западните Балкани просто етикет на българското председателство, а да се превърнат в негов реален приоритет, страната ще трябва да се справи с нелеката задача да преодолее отката в ЕС, поставящ под въпрос неговия капацитет и най-вече желание за разширяване. Без, естествено, да се поемат неизпълними ангажименти. В най-концентриран вид това означава: да се реанимира стратегията (т.нар. Солунски дневен ред от 2003 г., приет по време на гръцкото председателство и очертаващ евроинтеграционните перспективи за целия регион), да се генерират нови процеси, да се динамизират политики. А в най-амбициозния си вариант – да се приеме Софийска пътна карта за евроинтеграция на Западните Балкани.

Перевод
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe