• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Tłumaczenie
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Teksty są materiały w postaci, przedstawione przez autorów i nie odzwierciedlają żadnych zmian ani cięć, Oświadczenia składane w trakcie konferencji, dyskusji lub kargli stoły lub po publikacji w mediach.

love-2999585__340Разговорът за повече интеграция или повече национална държава в Съюза тепърва предстои

В геополитически план през 2017-а година светът се промени в не малка степен. На първо място, тече много бърз процес на международна самоизолация на САЩ. Това става по много линии – и с напускането на споразумението за климата, и с позицията по споразумението за Иран, и с признаването на Йерусалим за столица на Израел, и с излизането от Транстихоокеанското търговско споразумение, и в проблемите с Европа. На второ място е утвърждаването на Русия през призмата на конфликтите в Близкия Изток отново като сериозен глобален фактор. Трето, върви процес на трансформиране на икономическа мощ в политическо влияние от страна на Китай. Четвърто,нараства влиянието на регионалните актьори, като Турция е само най-видимият пример.

Това е фонът, на който се развива Европейският съюз, за който 2017-а беше повече година на мъртво вълнение, отколкото на кризи. С предложенията за сценарии на развитие на ЕС на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Бялата книга Съюзът стартира „дебата за себе си“, което беше важно и позитивно. Този дебат е ключов най-вече от гледна точка на посоката, в която той ще се развива – напред към повече интеграция или крачка назад към повече национална държава. Разговорът тепърва предстои, тъй като в момента се върви по линия на своеобразен компромис между двете посоки. Защото

Европа на много скорости е опит да се тръгне и в двете посоки едновременно

От друга страна, има съвсем очевидна тенденция към засилване на интеграционното начало поне в няколко сфери – на отбраната, по линия на лансирания социален стълб, на необходимите реформи в еврозоната и нейното обрастване с институционални и правни инструменти. Във всички тези области се задълбочава интеграцията. Друг е въпросът, че те не обхващат всички държави-членки, но тенденцията е достатъчно очевидна. Т.е. Европа разбира, че за да бъде глобален играч в един глобален свят, трябва да действа като единнен фактор. И тези, които не желаят консолидация, ще бъдат оставени в периферията. Но процесът не е еднозначен, защото въпросът е не само да искаш, но и да те искат.

Това, което се случва в Европа от гледна точка на мястото й в глобалния свят, е постепенното й излизане от сянката на САЩ в много сфери. Във вътрешноевропейски план нещата стоят доста сложно, защото продължават тенденциите на задълбочаване на някои от съществуващите разделителни линии. От една страна – между държавите: обособяване на ядро и периферия, между Източна и Западна Европа, пляс, разбира се, Брекзит.

От друга страна, са проблемите с регионите вътре в дръжвавите и сепаратистките настроения, какъвто е случаят с Каталуния. Изборите пред Коледа показаха, че надеждата проблемите да се решат от само себе си чрез победа на на силите против независимостта й, е била твърде илюзорна. И че само политическият диалог, водещ до двустранно и ангажирано съгласие, може да предложи дългосрочно решение на проблема. А доказателство, че генезисът на проблемите следва да се търси доста по-надълбоко е фактът, че тенденции като в Каталуния се появяват и в други държави, макар и с различна острота, последната от които – в Корсика, където поискаха засилване на автономията.

А на ниво общество се оказа, че ликуването след изборите във Франция и в Холандия заради залеза на крайната десница е било прекалено преждевременно. Проблемите не са решени и остават. Самият факт, че крайната десница досега не беше влязла в управлението, преди това да се случи в Австрия, където нямаше друга управленска алтернатива, не означава, че влиянието й намалява. И изборите в Германия го доказаха, като „Алтернатива за Германия“ направи своя парламентарен пробив на федерално ниво. Макар и по разбичен начин, тези тенденции са видими и в Източна Европа. Докато в западната част на контенента те действат преди всичко на ниво общество и намират израз в крайно десните популистки партии, като включително тласкат и център–дясното по-надясно, то в Източна Европа те действат повече на ниво държава изкристализирайки в своеобразен „одържавен“ национал-популизъм, най-очевидно в Унгария и Полша, но не само. Това до голяма степен се отнася и за България – само че докато популизмът и национализмът в Полша и Унгария хармонично са се слели в рамките на управляващите партии, то в България на партийно ниво те са разделени, но са обединени в управленска многопартийна коалиция.

През годината се откроиха още няколко тенденции. Първото се отнася до отношението към Русия, което засега не търпи видима промяна, но все повече се наслагва усещането, че санкциите са рутинна имитация на дейност, а не път към решение. Защото

конфронтацията с Русия води само до още по-голяма конфронтация,

а в сферата на сигурността – до нова спирала във въоръжаването. Едва ли може да се очаква рязка промяна, но рано или късно ще започне процес на преосмисляне и търсене на реални стъпки към нормализация на отношенията.

Не по-малко важно е това, което се случва със Западните Балкани. За българското председателство на Съвета на ЕС този приоритет „не падна от небето“, а е резултат от реалните процеси, които текат там. Европа се бои от Западните Балканиот привнасянето на нестабилност, организирана престъпност, корупция. Но Европа също така се притеснява за Западните Балкани се опасяватдоколкото е очевидна тенденцията в евровакуума, който се образува с дезинтересирането на ЕС от региона, там да се засили влиянието на други геополитически фактори, като Русия, Turcja, радикалният ислям или икономическата експанзия на Китай. Именно това изведе Западните Балкани по-високо в дневния ред както на ЕС, така и на НАТО.

Като цяло може да се направи изводът, че в ЕС има политическа динамика, която все още не е намерила еднозначно посоката на своите вектори за бъдещото си развитие. От тази гледна точка 2018-а ще бъде важна и значима, защото тогава трябва да се финализират редица процеси. Такива са изкристализирането на визията за бъдещето на ЕС, финализирането на преговорите за Брекзит, развитието на всички стартирали вече процеси: за общата европейска отбрана и сигурност, за еврозоната, за социалния стълб в ЕС. Всичко това на фона на предстоящите избори за Европейски парламент и разработката на новата Многогодишна финансова рамка (бюджета) на Съюзавече без Великобритания и нейната вноска, което пък поставя въпроса за бъдещето на базисни европейски политики, каквато е конвергентната и нейния основен инструменткохезионните фондове. Така че 2018-а г. до голяма степен ще бъде решаваща за бъдещето на ЕС.

Tłumaczenie
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe