• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Översättning
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, diskussioner eller Krga tabeller eller vid offentliggörandet i media.

240_F_80926325_DmD86stAjqzZ33INZjP7e9anEvjrbD6fВ началото на ноември Институтът за икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт” представиха уникално по рода си изследване на тема „Демотивираните българи”. Изследването, осъществено от Изследователски център „Тренд“ по поръчка на фондация „Фридрих Еберт” по съвместния проект с Инситута за икономика и международни отношения показа много интересни данни за българските граждани, които не работят, не учат, а същевременно са в работоспособна възраст и трудоспособни и същевременно не си търсят активно работа чрез бюрата по труда. Тази група се оказа изключително многобройна – над 300 хиляди души. Това е над два пъти повече, отколкото се предполагаше досега. Мащабът на групата на демотивираните налага преосмисляне на политиките към тези хора. От една страна те представляват огромен резерв за пазара на труда – близо 10% от работещите, от друга – те не допринасят пълноценно за солидарните социални системи и от трета, което е изключително важно – тази група генерира бедност, маргинализация и сива икономика.

Av 1.12.2017 g. Институтът за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“ организират конференцията „Демотивираните българи – проблем или възможност?". Целта е да бъдат обсъдени мерки за привличането демотивираните към пазара на труда. Едно от предложенията включва повишаването на работните заплати, защото достатъчно високото заплащане е посочено като основен мотив при изследването. Ämne, свързана с повишаване на работните заплати ще бъде на дневен ред през следващите години. С въздействието на свободния пазар на труда в Европейския съюз и нетният отлив на квалифицирана работна ръка, от една страна се получава негативна селекция и много от конкурентоспособните млади хора напускат, сред оставащите в България се повишава делът на лица с ниско образование и демотивирани за работа. Това създава допълнителен силен натиск върху социалните системи, при които се намаляват контрибуторите и се увеличават потребителите.

На следващо място политиките трябва да се регионализират и индивидуализират максимално като дават възможност да се отчитат нуждите и проблемите на всеки гражданин. Проблемът с демотивацията няма да се реши с налагането на санкции. И в момента тези, които не са регистрирани в бюрата по труда са лишени от редица социални плащания. Очевидно това има минимален ефект. По-скоро следва да се изработи една цялостна система от стимули и санкции за тези, които отказват да си търсят работа по официалните канали. От една страна има логика достъпът им до солидарни осигурителни системи като здравната и пенсионната да бъде допълнително ограничен. Има логика и в случаите, когато децата на тези хора живеят в бедност или риск от бедност, то на родителите да се налагат допълнителни санкции, ако отказват да си търсят пратена работа по субективни причини. Това обаче не следва да става за сметка на непълнолетните им деца, които нямат вина за този избор на техните родители. Същевременно, социалната система в България не е твърде щедра и лишаването от едно или друго плащане при всички случаи няма да бъде особено ефективно. Поради тази причина е необходимо да се изработи и комплекс от стимули, които демотивираните да получават. Това не означава някакви изключителни права, а по-скоро подкрепа, която може да върне тези хора обратно към трудова дейност. Подобни мерки следва да включват облекчаване на комуникациите с Агенцията по заетостта, като се изработят модули за дистанционна регистрация, мобилност на служителите на агенцията или комбинирани мерки. Много важно е и мерките за насърчаване на демотивираните да осигуряват цялостна подкрепа – професионален съвет, психологическа помощ, кариерна експертиза. Подкрепата следва да бъде и продължителна – до решаване на проблема.

Много от демотивираните биха си потърсили активно работа, ако бъде осигурена адекватна подкрепа за грижа за семейството – грижа за децата, подпомагане на членовете на семейството с тежки увреждания, грижа за възрастни хора.

Поради факта, че е по-висок процентът на демотивираните сред жените с висше образование на възраст между 30 och 39 år, стимулирането на младите майки и младите родители като цяло да се връщат по-бързо на работа, би намалило значително броя на хората с висше образование, които не работят и не си търсят работа. Това предполага облекчени условия за отглеждане на деца. Следователно мерки като безплатен и гарантиран достъп до детски ясли и градини, по-доброто регулиране на болничните дни за родители на малки деца, създаването на социални услуги, които да са насочени към подпомагане в дома, биха имали много силен и бърз ефект върху готовността на младите родители да не се откъсват задълго от трудова дейност.

Следва да се очаква с промяната в системата за трудовата експертиза да се наложи политика за стимулиране и подпомагане на заетостта на лица с по-леки увреждания, които могат да се върнат към трудова дейност. Подобна политика трябва да бъде внимателно обсъдена и да не се води от фискални съображения. Нейната цел е да подпомогне потърпевшите, а и цялото общество да се намери полезност, източник на доход и самочувствие на хората с увреждания и те да се мотивират за обществена изява – трудова, в областта на социалното предприемачество, доброволна – за подпомагане на общественото разбиране и търсенето на решения за техните проблеми.

Същевременно продължително безработните следва да се насочват към тип работа, в която биха имали самочувствие – включително подпомагане в домакинството, охрана, помощни дейности. Тези хора следва да получават и продължителна психологическа подкрепа, която да им помогне да намерят работно място, от което ще изпитват удовлетворение.

Необходимо е да се засили сътрудничеството, основно в рамките на ЕС за облекчено пренасяне на осигурителни права и за обмен на информация за заетите. В най-добрия случай може да се предложи създаването на електронна европейска осигурителна карта на всички, които работят и се осигуряват в друга страна. Информацията трябва да бъде достъпна за националните власти, които и съответно да гарантират преноса на осигурителни права без бюрокрация. По този начин ще бъдат обхванати сезонните работници, които имат доход и се осигуряват в друга страна, но се водят като безработни и най-често – демотивирани в своята.

Необходимо е да се увеличи контрола върху работната сила за ограничаване на сивия сектор и нерегламентираната заетост. Така освен справедливост и еднакви условия на работодатели и заети по отношение на здравноосигурителната система, броят на тези, които се определят като демотивирани ще бъде ограничен.

Översättning
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe