• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Þýðing
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

electric-locomotive-3120652__340Основният външнополитически приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС, а именно присъединяването на Западните Балкани към Съюза, беше логичната тема на единадесетата поредна дискусия от цикъла от затворени експертни дебати „България и нейните съседи”, организиран от Института за икономика и международни отношения и Института по балканистика с Център по тракология към БАН, varið 7 Febrúar 2018 g. Тази дискусията бе в рамките и на изследователския проект „Съвременните Балкани и предизвикателствата пред България” на ИБЦТ – БАН.

Обявяваването на Западните Балкани като основен приоритет на председателството бе предизвикано и от засилените опасения в Европа от евентуалното навлизане и разширяване влиянието на външни за региона фактори вследствие на забавените евроинтеграционни процеси. Тематичната рамка, в която участниците се опитаха да потърсят отговор на въпроса как ще изглежда региона след 30 юни 2018 Hr, обхващаше следните въпроси :

  • Ще надделеят ли в ЕС опасенията за Западните Балкани над страховете от Западните Балкани?
  • Русия, China, Kalkúnn, Saudi Arabia, радикалният ислям – това ли са парадоксалните двигатели за евро-атлантическата интеграция на региона?
  • Ще успее ли България да реанимира Солунския дневен ред от 2003 g. – стратегията за евроинтеграция на региона?
  • „Софийска пътна карта“ за евроинтеграцията на Западните Балкани – прекалено амбициозна ли е такава цел?
  • Доколко реалистично е присъединяването към ЕС на всички страни от региона? И има ли то алтернатива?
  • Свързаността на региона – ще бъде ли подплатена целта с ресурси?

По традиция за участие в дискусията бяха поканени ограничен кръг експерти – fulltrúar vísinda og fræðilegum hringi, diplómatar og fulltrúar frjálsra félagasamtaka.

Дискусията се проведе на следващия ден след публикуването в Брюксел на новата стратегия на Европейската комисия за Западните Балкани. Първият въпрос в тази връзка е какво се промени през последните години, защо фокусът на ЕС отново падна върху Западните Балкани и какво предизвика изработването на нова стратегия. Бе подчертано, че промяната в отношението на ЕС към региона е предопроделена основно от геополитически аргументи. Тя бе резултат от поредица събития и процеси, създаващи нови геополитически реалности в Европа и света с пряко отражение и върху Балканите: конфронтацията РусияЕС след анексията на Крим; Брекзит; засилените интереси на Русия, China, Kalkúnn, Саудитска Арабия и радикалния ислям към Западните Балкани; бежанската и мигрантската криза; продължаващите конфликти в Близкия Изток и т.н. Всичко това на фона на видимото дезинтересиране на ЕС от региона.

В тази връзка специално бе подчертано различието в подходите и адресатите на отделните глобални и регионални играчи спрямо региона. Русия и Китай търсят разширяване на своето влияние в рамките на отношенията държавадържава, като полето за взаимодействие при Русия е преди всичко политическо и по двустранна линия (включително и когато става дума за сътрудничеството в сферата на енергетиката), докато Китай търси по-скоро дългосрочно икономическо присъствие в региона, включително и чрез механизмите на многостранното сътрудничество (Форматът 16+1). Турция се опитва да да разшири двустранните отношения освен на междудържавно равнище и с установяване на преки контакти турска държава – балкански общества през призмата на общност на етнос или религия. За Саудитска Арабия водещо е полето на религията, докато радикалният ислям залага на релацията идеологияличност в стремежа си да рекрутира нови поддръжници за една радикална анти-западна битка.

Тази картина до голяма степен очертава причините за поврата в отношението на Европа към региона, но същевременно поставя и въпроса доколко страховете за Западните Балкани в ЕС ще надделеят над опасенията от Западните Балкани – като източник на нестабилност, организирана престъпност, миграция. Бе подчертано, че след постепенното избледняване на общността на целите, а именно обединението на континента, сегашната тенденция може да стъпи на една все пак достатъчно здрава основа, каквато представлява общността на интересите: доколкото за страните от Западните Балкани присъединяването към ЕС означава стабилност и просперитет, а за ЕС то е свързано с геополитика и сигурност.

В дебата относно самата стратегия на ЕК бяха очертани редица съществени моменти. Whatever, че на пръв поглед новият документ възпроизвежда текстове от Солунския дневен ред на ЕС от 2003 Hr, обозначил параметрите на присъединяването на региона към ЕС, той сам по себе си е един политически богат и многопластов документ, генериращ динамика, но и очертаващ проблеми. Като специално бе акцентирано върху факта, че стратегията не е просто документ за интеграцията на Западните Балкани, а за политиката на ЕС спрямо региона в един доста по-широк обхват. Някои участници отбелязаха, че това е една от многото стратегии на ЕС наред с тези за Източното партньорство, Средиземноморското сътрудничество, документите за отношенията с Турция и Великобритания след Брекзит, но към момента тя е най-актуалната.

Целта очевидно е да се подчертае, че става дума за обръщане на тенденцията от неглижиране на региона от страна на ЕС към ясен ангажимент към процесите в него, но без да се пренебрегват и множеството условия за това. Това послание присъства още в заглавието на документа където се говори за „достоверна“ перспектива и „засилен“ ангажимент на ЕС към региона. Като акцентът е поставен преди всичко върху процеса, а не толкова върху самия акт на присъединяване. Иначе казано стремежът е да се демонстрира ангажимент, да се даде динамика, да се очертае времеви хоризонт – като всичко това отново се обуслови със степента на изпълнение на условията.

Съществен елемент от подхода на ЕС е в лимитирането на обхвата на стратегията до Западните Балкани. Стратегията не третира Турция, която е единствената преговаряща страна, оставена встрани от процеса. Това кара Турция да търси компенсаторни механизми, като резултат от това е и очертаващата се среща във Варна на високо равнище Турция – институции на ЕС (впрочем, възможността за подобна среща е предвидена в споразумението ЕСТурция от март 2016 g. за мигрантската криза).

Същевременно на този етап ЕС преодолява „проблема с цифрата 6“: Косово също е част от стратегията, но единствено в рамките на споразумението за стабилизация и асоцииране, без евроинтеграционни ангажименти за моментапредвид острата съпротива на Испания (една от петте страни-членки на ЕС, непризнали независимостта на Косово), свързана с усложнената ситуация в Каталуния. Въпреки че в стратегията са включени шест държави, останалите пет също не вървят заедно. Разделени са на две преговарящи страни (Сърбия и Черна гора), две кандидатки за преговори (Република Македония и Албания) и един потенциален кандидат, какъвто е Босна и Херцеговина.

ЕС поставя редица конкретни изисквания пред всички страни-кандидатки, като основно сред тях е издигането на решаването на спорните въпроси между страните и на първо място на граничните такива като задължително предварително условие. Тук преди всички се визират отношенията между Сърбия и Косово, като от тяхното урегулиране ще зависи и самото присъединяване на Сърбия към ЕС. Whatever, че няма изрично настояване за признаване независимостта на Косово от сръбска страна, става ясно, че без диалог между Белград и Прищина (компромисната формула с използването на двете столици, под която в момента се провеждат преговорите) няма как да има европейска перспектива за която и да е от двете страни. Nay, изключва се възможността след евентуалното си присъединяване към ЕС някоя от страните (Serbía) да препятства присъединяването на другата (Kosovo). Съществена новост е и изискването за прибягване до международен арбитраж в случай, че не се постигнат двустранни споразумения за границите, както и безусловно приемане на неговите решения – като тук освен Сърбия и Косово, без да се назовават поименно, се има предвид и спора между Словения и Хърватия за делимитация на териториалните води в Пиранския залив.

С оглед евентуалното присъединяване на нови страни към ЕС, Еврокомисията предлага и някои превантивни мерки. Предвижда се разширяване на обхвата на проблемите, по които ще се взимат решения с мнозинство, като очевидно се търсят механизми за това работата на ЕС да не се блокира от една или две държави-членки. Спазването на ценностите на съюза и върховенството на закона също се извеждат в ранг на задължителен предварителен ангажимент – като тук прозира алюзия както към Полша и Унгария, така и към Румъния и България. Тази постановка отразява новите виждания на ЕК под натиска на някои водещи членки на Съюза да наложат политически условия за бъдещото ползване на еврофондовете, което би имало отражение върху практически всички страни от Източна Европа, членуващи в ЕС, а не само по отношение на новите кандидатки. Важно условие пред страните, кандидатстващи за членство, ще бъде и приемането на външнополитическите позиции на ЕС, включително рестриктивните мерки, което е ясно насочено към Сърбия в контекста на санкциите срещу Русия.

Съществена практическа крачка към сближаване е предложението представители на страните от Западните Балкани да могат да участват в различните формати на ЕС, като има неофициално предложение те да участват във всички срещи на ЕС като наблюдатели, включително и в тези на най-високо ниво.

Независимо от това участниците отбелязаха, че не трябва да се забравя, че тази стратегия е документ на Европейската комисия, тя все още не е приета от Съвета, а и не всяка една от отделните страни-членки на ЕС подкрепя подобен подход. Редица страни са резервирани към подобно разширение със страните от Западните Балкани, защото смятат, че то ще бъде плод на политическо решение без тези страни да са готови за ЕСнито икономически, нито социално, нито като осигурено върховенство на закона. Резерви спрямо утвърждаването на стратегията като официален документ на ЕС се изрязават и от някои водещи държави в Съюза, произтичащи от обстоятелството, че стратегията на ЕК изпреварва очакваните след няколко месеца доклади за прогреса на отделните страни и не стъпва върху основата на техните оценки. Бе отбелязано, че политическата динамика в отделните страни-членки също може да доведе до модификация в подходите – като например резултатите от изборите в Италия, първите стъпки на новото германско правителство, промени в съотношението на силите между водещите страни в Европа. Бяха изразени опасения, че интересът към Западните Балкани може да затихне при евентуална позитивна промяна в геополитическата обстановка и останалите проблеми на ЕС отново да изместят фокуса от региона с аргумента, че ЕС първо трябва да се укрепи интеграцията вътре, преди да се разшири навън. Бе констатирано, че вътрешните за ЕС въпроси свързани с бъдещето на Шенген, Еврозоната и дебата за реформите в ЕС, включително идеята за Европа на различните скорости, могат да се окажат по-важни от интеграцията на Западните Балкани, а когато пред ЕС има сериозни предизвикателства, то тогава разширяването минава на заден планкакъвто бе случаят и до сега.

Участниците в дискусията се обединиха около извода, че евентуалното компрометиране на интеграцията на Западните Балкани би имало много негативен ефект както по отношение на региона, така и за ЕС. При подобно развитие на събитията съществува риск регионът като цяло да остане извън основните процеси, в периферията на Европа. Това ще създаде политически вакуум и ще превърне Балканите в сива зона на противоборстващи гео-стратегически интереси, а и ще подхрани национализмите и реваншизмите в региона – с всички произтичащи от това рискове.

Политическата конюктура и динамиката на процесите в геополитически план правят извеждането на Западните Балкани като приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС логично и естествено. Бе подчертано, че разширявнето на ЕС е въпрос на сигурност и от тази гледна точка, българският интерес е това разширяване да се състои.

В тази връзка бяха изразени очаквания евро-председателството да послужи като импулс за преодоляване на дезинтересирането на България от регионалната проблематика и за подновяване на външнополитическата активност в региона, като това не трябва да бъде кампания или епизод, а дългосрочна политика. Критичният анализ сочи, че България пропусна вече едно свое председателство – това на основния регионален формат, Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа през миналата година – и не хвърли съдържателен мост към настоящото председателство на Съвета на ЕС. Сега акцентът е върху работата в рамките на ЕС да се убедят партньорите, че евроинтеграцията на региона не е само технократско упражнение по отваряне и затваряне на преговорни глави, а е нужна стратегическа визия в интерес на сигурността на самата Европа.

В практически план очакванията към българското председателство са свързани с изработването на документ, който да легитимира стратегията на ЕК като основа за подхода на ЕС към региона. Това, което е реално постижимо е приемането на срещата на върха през май на Декларация от София подобна на тази от Солун от 2003 ári, която да е обща за ЕС и страните от Западните Балкани и да даде импулс за бъдещ процес на интеграция за страните от региона. Това предполага да се съгласува, предложи и приеме един балансиран, но достатъчно визионерски и дългосрочен документ, който да е приемлив както за страните-членки на ЕС, така и за институциите на Съюза, а също така и за страните от Западните Балкани, което ще бъде много сложна задача. В съдържателен план това означава: да се реанимира стратегията (т.е Солунския дневен ред на ЕС); да се генерират процеси (за реформи в страните-кандидатки, за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа); да се динамизират политики (всичко, залегнало в изведения на преден план приоритет „Свързаност“: транспорт, комуникации, енергетика, образование, цифровизация).

В този контекст някои участници изтъкнаха необходимостта България да обърне особено внимание на интеграцията на Република Македония в рамките на по-общия приоритет за присъединяването на Западните Балкани към ЕС. Бе аргументирана позицията, че усилията на България не трябва да се ограничават само до подписването на двустранния Договор за добросъседство, а българският интерес предполага процесът по интеграция на Република Македония в ЕС да не изостава от този на водещите към момента страни Сърбия и Черна гора, включително и като срок за присъединяване. Специално бе подчертано, че освен евроинтеграцията, влизането на Репблика Македония в НАТО също трябва да бъде приоритет, за да се гарантира стабилността както на региона, така и на самата Република Македония срещу дестабилизация от съседни страни и регионални играчи, включително и такива, членки на НАТО. Същевременно други участници оспориха тази теза, Nefna, че предвид сложната политическа обстановка в Република Македония, динамиката на вътрешнополитическите процеси, както и множеството външнополитически проблеми на страната с всичките ѝ съседи, България не би следвало да проявява по-различен подход към нея отколкото към останалите страни от Западните Балкани.

В рамките на дебата бе отделено съществено внимание и на икономическите интереси на България в региона през призмата на присъединяването на Западните Балкани към ЕС и лансирането на идеите за регионална свързаност. Бе подчертано, че този въпрос следва да се разглежда в един по-широк регионален контекст и да не се ограничава само до Западните Балкани, като подобряването на транспортната, комуникационна и енергийна свързаност между държавите на Балканите открива добри възможности пред България за превръщане в енергиен и транспортен възел в региона. Изграждането на Коридор № 8 представлява конкретен и приоритетен интерес на страната в този контекст.

Българското председателство на Европейския Съвет вече има един успех и това е, че чрез поставянето на Западните Балкани като приоритет, регионът влиза достатъчно високо в дневния ред на ЕС и това се асоциира с България и нейната външна политика. За да не се изчерпи обаче тази активност в рамките на шестте месеца на председателството е необходимо България отново да заеме мястото си на активен регионален фактор с ясно осъзнати приоритети, въплътени в дългосрочни политики.

Þýðing
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe