• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Prevajanje
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Besedilo materiale v mestu, so v obliki, avtorjev vložil in ne odražajo kakršne koli spremembe ali kosi, Izjave v času konference, razprave ali Krga mizami ali na dan objave v medijih.

soviet-1354212__340Има ли друг изход от спиралата на конфронтацията освен директния сблъсък? И до какво може да доведе един директен сблъсък в днешния свят? За съжаление именно такъв тип въпроси отново доминират международния дневен ред след новата дипломатическа война Лондон-Москва.

Случаят „Скрипал“ е поредният епизод в един крайно негативен процес на продължителен и все по-изострящ се политически конфликт между Русия, na eni strani, и САЩ, НАТО и ЕС от друга. Процес, имащ капацитета да дестабилизира цялата система на съвременните международни отношения. Като има всички основания да се твърди, че сегашната ситуация носи рисков потенциал, по-висок дори от периода на Студената война. Защото тогава конфронтацията бе в достатъчно „замръзнало“, статично, контролирано състояние, поддържано от достигнати и взаимно приети баланси. Днес конфронтацията е динамична, с тенденция към ескалация, точките на пряко съприкосновение са значително повече (достатъчно е да се спомене само Сирия), а светът става все по-многополюсен, което пък намалява възможностите за контрол върху процесите от страна на двете противоборстващи страни, включително и върху собствените им съюзници и „проксита“ в различни точки на света. Принципът на националния суверенитет падна първа жертва на тези процеси, а пренебрежението или заобикалянето на международноправни норми и постигнати двустранни споразумения се превърна в практика, включително в надпреварата във въоръжаването. Войната се върна – и в Европа: като начин на мислене и допустимо средство за решаване на международни спорове. В резултат на това все повече се свива приложното поле и се ограничава дипломатическия инструментариум за превенция на конфликти. Което пък прави възможно тяхното избухване дори в резултат на случаен или провокиран от трети фактор инцидент.

Дори и в периода на Студената война в повечето случаи инциденти от подобен характер се изясняваха от страните в диалог между съответните институции и службиза да се избегне излишно политическо напрежение. Днес проблемът още от самото начало е прехвърлен в политическото поле. Както предупреди и лидерът на британските лейбъристи Джереми Корбин, когато резултатът от следствието за извършителя на престъплението е изпреварен от политическите заключения (т.е. присъдата), това създава предпоставки за тежки и грешни решения (не случайно той прави аналогия с войната в Ирак, повод за която послужиха неверни твърдения за наличието на химически оръжия в страната). Nay, непотвърдената информация срива доверието в политическите решения и превръща информацията в пропаганда. И не носи изненада фактът, че на заявлението от британска страна, че Русия вероятно е отговорна за покушението, последва категорично отрицание от руска страна за каквато и да било съпричастност и обратни обвинения.

Русия е безспорният губещ и понася силен международен ущърб от разразилия се скандал (което само по себе си повдига редица допълнителни въпроси относно мотивите за престъплението). Същевременно практиката е показала, че санкциите водят единствено до ответни санкции, те могат да посочат виновник, но не могат да решат проблем. Но за сметка на това могат да изведат конфронтацията на ново, по-високо ниво. И да препотвърдят извода, че се сблъскваме не с епизод, а с трайна тенденция на ескалация на напрежението. Което от своя страна се използва като удобен инстуримент – за консолидация, политическа и обществена, пред външния враг: вътрешназа Русия; междунардна, на партньорите – за НАТО и ЕС. Тук си струва да се напомни, че не Студената война, а разведряването доведе до разпада на съветската система.

Простият и естествен въпрос днес е докъде може да стигне всичко това. А неутешителният отговор: до нищо добро – за никоя от страните. Това, което изглежда достатъчно очевидно е, че нито Русия, нито НАТО и ЕС могат сами да осъществят или наложат окончателно решение. Няма и никакви основания да се очаква, че някоя от страните би била готова на едностранни отстъпки в тази посока. Което води до логичния извод, че стъпките за излизане от тази спирала на конфронтацията могат да бъдат само двустранни – договорени и взаимно приети. Инструментът за постигане на това е само единполитическият диалог. Който да създаде условия за възстановяване на някакво минимално взаимно доверие, позволяващо да се предотврати евентуален пряк конфликт и да започне постепенен процес на намаляване на напрежението. И колкото повече се отлага един такъв диалог, толкова по-труден той ще бъде, включително и неговото стартиране.

Prevajanje
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe