• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Tłumaczenie
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Teksty są materiały w postaci, przedstawione przez autorów i nie odzwierciedlają żadnych zmian ani cięć, Oświadczenia składane w trakcie konferencji, dyskusji lub kargli stoły lub po publikacji w mediach.

bulgaria-vs-turkey-concept-flags-bulgaria-vs-turkey-concept-flags-broken-cracked-concrete-d-rendering-112558529Двустранната българо-турска среща във Варна определено беше полезна за България. Защото ни помогна да преоткрием съществуването на Смесената комисия по нерешените въпроси.

Самият дебат по повод срещата във Варна дали и къде да бъдат повдигнати проблемите в българо-турските отношия води до една не особено приятна констатация за пропуснато време и връщане десет години назад. Защото тогава България не просто поставяше въпросите, а преговаряше за тяхното решаване. Въпреки нежеланието на Турция бе постигнато съгласието за създаване на двустранен механизъм за преговориСмесената комисия по нерешените въпроси. Самото създаване на тази комисия бе успех за българската дипломация. Това се отнасяше преди всичко до съпротивата на Турция да пристъпи към нов рунд дискусии за обезщетяване на тракийските бежнаци – въпрос, считан за изчерпан от турска страна с подписването на Ангорския договор от 1925 g. Включването на този въпрос в първия проблемен блок, подлежащ на дебат в рамките на Комисията, стана възможно благодарение на избистрената стратегия и добра координация от българска страна в няколко посоки.

Първо, огромно и координирано национално усилие, включващо наред с държавата също така академичното начало и неправителствения сектор (Съюза на тракийските дружества в България) по обработката на близо стогодишния огромен архивен масив, касаещ собственост и имоти на българските бежанци към началото на миналия век в резултат на буквално денонощната работа на няколко десетки експерти и преводачи по превод и остойностяване на имотите. Именно това бе ключовият момент, довел до съгласието на турската страна за създаване на комисията.

Второ, интернационализиране на проблема – чрез българските представители в работата на органите на Европейската комисия и особено български депутати в Европейския парламент, подпомагащи със своята активност по-добрата международна чуваемост на българските аргументи.

Трето, активните и целенасочени държавни усилия в двустранен план, довели до решението за създаването на Комисията по време на срещата на президентите Първанов и Гюл през 2008 g. Началото на практическите преговори на Комисията през 2009 g. очерта някои обнадеждаващи тенденции по приоритетни за България проблеми, но за съжаление поради Комисията не заседава след 2013 g. поради липса на активност от българска страна от което Турция се възползва. Всичко това в резултат на непознаването на материята, недооценка на значението на проблема и отсъствие на интерес от страна на министъра на външните работи през следващите няколко години.

Същевременно двустранните отношения през последния период се характеризират с постепенна загуба на традиционите баланси като както динамиката, така и дневният им ред се диктуваха от турската страна. След началото на бежанската криза те почти изцяло са доминирани от този въпрос и до голяма степен станаха еднопланови и еднопосочни. Което пък автоматично постави България в уязвима позиция. Те се сведоха основно до комуникация на най-високо равнище – състояние, предопределено от спецификата на управлението в Турция. Това изцяло се вписва в желанието на турската страна всички двустранни въпроси да се решават на политическо ниво, свеждайки експертния дипломатически диалог до спомагателно-логистични функции.

През изминалата година ясно се очерта една нова важна тенденция в турската външна политика – опитът да се превърнат турските обности в Европа в неин инструмент. Става дума за ясно изразена тенденция към износ на турски национализъм в Европа, ориентиран към и подпомаган от страна на турската държава и носещ посланията и политиката на Ердоган. С натрупването на достатъчно много примери в тази посока и спрямоБългария: достатъчно е да се споменат опитите за пряка на меса на турски официални лица в българските избори, както и периодичните изказвания за „духовни граници отвъд националните граници от страна на Ердоган. Следва да се отбележи, че действия от типа на екстрадирането след опита за превра в Турция през август 2016 g. tzw. „гюленисти“, освен своята спорна юридическа обостновка и пренебрежение към хуманитарната страна на въпроса, не просто не носят политически дивиденти на България в двустранния диалог, но дори са контрапродуктивни – предвид турските традиции при водене на преговори, където едностранните отстъпки не водят до подобна ответна реакция.

Същеверменно България в качеството си председател на Съвета на ЕС трябваше да модерира и динамиката на диалога ЕС-Турциякъдето очевидният застой все повече еволюира в посока практическо замразяване на преговорите за членство в ЕС, като проблемът се свежда до това коя от двете страни ще поеме отговорността първа да формулира публично подобна теза. В резултат на това се проведе и не особено желаната от ЕС, но настойчиво искана от Ердоган среща във Варна на ръководителите на евроинституциите (без Европейския парламент) с Турция. Среща компенсаторна, доколкото Турция беше единствената страна, водеща преговори за членство и останала извън българския приоритет Западни Балкани, респективно извън съмита прези май. Среща с два паралелни дневни реда: актуализация на митническия съюз, визи, преговори с ЕС – за Турция; проблемите с демокрацията в Труция, отношенията на Турция с Кипър и Гърция, турските действия в Африн – за ЕС. А дори и там, където точките от дневния ред съвпадаха, например проблемът с бежанците, оптиката бе различна: от едната страна се говори за пари, от другата – за хора. Като резултатът от нея изцяло се вмести в рамките на предварителните очаквания: диалогът по принцип е полезен, но срещата се вписа в графата „епизод“тя не отпуши процеси, но е добре и че не запуши такива.

От ключово значение за бъдещото развитие на едни балансирани и взаимноизгодни двустранни отношения ще бъде отговорът на въпроса доколко България ще съумее ясно да разграничи двете плоскости на съприкосновениедържава-държава и държава-общество: развитието на позитивни и многопластови междудържавни отношения и сътрудничество с Турция от една страна и недопускане на директна намеса и влияние на държавата Турция върху обществото и вътрешните процеси в България (на ниво етнос и религия) – от друга. С оглед възстановяването на по-балансирани и равнопоставени отношения, в практически план България би следвало, чрез възстановяване работата на Смесената комисия по нерешените въпроси, да се стреми да разтвори максимално ветрилото от проблеми в двустранния диалог, изваждайки го извън рамките единствено на мигрантския проблем, като от своя страна върне дипломацията и професионалната експертиза в него.

* Любомир кючуков е ръководител на преговорния екип в рамките на Смесената комисия по нерешените въпроси между България и Турция (2008-2009 Pan)

Tłumaczenie
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe