• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Vertimas
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Sudarančių medžiagų kalbomis yra tokios formos, pateikė autorių ir neatspindi jokių pakeitimų ar gabalai, pagaminti kalbos konferencijose, Krga diskusijose ar lentelės ar jų paskelbimo žiniasklaidoje.

stock-photo-draughts-checkers-european-union-vs-turkey-390686116Турция получи срещата, която искаше с Брюксел, тя не запуши, но и не стартира процеси

Туск, Юнкер, Борисов и Ердоган се срещнаха във Варна – физически. Но ЕС и Турция се разминаха – политически. Което само по себе си не е новина, а препотвърждение на отдавна известен факт. От тази гледна точка срещата завърши добре – без публична конфронтация. С поритически декларации, където дори и еднаквите формулировки означават отразяват противоположни идеи и разбирания. За възстановяване на доверието бе трудно да се говори, конкретни договорености и решения не се предвиждаха и очевидно реалистичният възможен позитивен резултат бе тя да не доведе по-нататъшна ескалация на напрежението. Иначе казано, това бе проява, която изцяло оправда предварителни очаквания: тя се вписва в графата „епизод“, тя не реши нищо, не отпуши процеси, но и не запуши такива.

Срещата във Варна бе компенсаторна. Тя бе своеобразно българско политическо обезщетение за обстоятелството, че Турция единствена от кандидатките за членство в ЕС остана извън приоритетите на българското председателство. Като резултат от това тя изпадна от приетата през февруари стратегия на Европейската комисия за евроинтеграция на Западните Балкани – и естествено Ердоган не е поканен на срещата на държавните и правителствени ръководители ЕС в Западни Балкани в средата на май в София. Тя се състоя под силния натиск на Ердоган, който се чувстваше пренебрегнат и стана възможна благодарение на българската ангажираност. Впрочем, възможността от провеждането на подобни срещи на най-високо равнище е заложена в Споразумението от март 2016 g. за бежанците между Турция и ЕС – и не случайно тя се състоя именно през март.

На практика обаче срещата във Варна обсъждаше не присъединяването на Турция към ЕС, а отношенията на Турция с ЕС. Защото темата за труската евроинтеграция с всяка изминала година все повече се превръща в ритуал: парадоксално, но вместо сближаване началото на преговорите през 2005 g. стартира процес на постепенно и постоянно раздалечаване между страните, подкрепата за членство пада както сред общественото мнение в Турция, така и сред политическите среди в Европа, преговорите на практика са замразени като проблемът се свежда до това коя от двете страни ще поеме отговорността първа да формулира публично подобна теза. Реалният въпрос към днешна дата изглежда не дали те ще бъдат подновени, а дали изобщо Турция следва да продължи да се разглежда като кандидат за пълноправно членство. Редица страни настояват не за възобновяване, а за прекратяване на преговорния процес с Анкара. На първо място това е Австрия, която счита, че на Турция не следва да се дава евро-перспектива, а в Германия, Франция и други държави-членки много политици предпочитат да говорят за „стратегическо партньорство“ вместо членство (като дори и тази теза вече се сблъсква със сериозни възражения). Въпреки това въпросът за членството в ЕС ще продължи да се използва като политически инструмент от Ердоган – както във вътрешен план, така и в отношенията с Европа.

Във Варна на практика имаше два паралелни дневни реда, които не се пресичаха. За Анкара приоритетните въпроси бяха свързани с актуализацията на митническия съюз, отмяната на визите за турските граждани, подновяването на преговорите за членство в ЕС. За Брюксел на челно място стояха проблемите с демокрацията в Труция, напрегнатите отношения на Турция с Кипър и Гърция, турските действия в Африн. А дори и там, където точките от дневния ред съвпадаха, например за изпълнението на Споразумението от 2016 g. за бежанците, оптиката бе различна: от едната страна се говореше за пари, от другата – за хора. Следва да се подчертае обаче, че на нито един етап нито една от страните не е поставяла въпроса за прекратяване на това споразумение. Защото то е действащо и се изпълнява. Друг е въпросът, че и двете страни имат претенции една към друга. Ердоган винаги е подчертавал, че от трите милиарда евро, с които Брюксел се ангажира да подпомогне на бежанците в Турция, е получил само 1,8 млрд., но не и останалите. А Брюксел винаги е твърдял, че това са пари, заделени за проекти за самите бежанци и ще се отпуснат, когато има такива.

Същата бе картината и когато ставаше дума за борбата срещу тероризма: за Турция това означава на първо място неутрализиране на кюрдските амбиции (включително и с военни средства) в Сирия и Ирак за създаване на каквито и да било прото-държавни кюрдски образования в близост до нейните граници. За ЕС това е заплахата от терористични актове в самата Европа под въздействие на радикалния ислям. Действията на Турция в Африн, за съжаление, отнеха правото на когото и да е в света– и на Русия,и на САЩ, и на ЕСда говори за ценности. Защото позицията на всички изхожда от геополитически съображения за сигурност, а не от грижа за демокрацията, правата и проблемите на кюрдското население, което изнесе основната борба срещу Ислямска държава в Сирия и Ирак. И има всички основания да се чувства предадено. Единственият в Европа, който си позволи критика срещу турската експанзия, беше френският президент Макрон и след около месец и половина – и канцлера на Германия Меркел.

Брюксел нееднократно е подчертавал, че въпроса за отменянето на визовия режим за турските глаждани като част от Споразумението за бежанците ще получи развитие едва когато се изпълнят всички условия. А още преди 2 g. ставаше дума, че от 75-те условия, които Турция трябва да изпълни, има няколко неизпълнени, сред които и ключовото за промяната на антитерористичното законодателство от страна на Анкара, което сега позволява недемократични мерки срещу турските граждани.

На практика разговорите във Варна потвърдиха оценката, че Турция е важна за ЕС поне в няколко направления: като инструмент за справяне с бежанската криза, като буфер срещу преливане на нестабилност от Близкия изток, като преграда за международния тероризъм. И Ердоган ясно осъзнава тази своя значимост и я осребрява – не само финансово, но преди всичко политически. Европа отдавна избра стабилността на Турция пред демокрацията в Турция. Всички декларативни опити впоследствие да се „демократизира тази стабилност“ се сблъскаха с укрепналите позиции на Ердоган и бяха грубо отблъсквани.Още когато преди близо десетилетие и половина подкрепи възторжено появата на т.нар. „политически ислям“ – в резултат на което бяха подрити основите на светската държава в Турция, елиминирана бе ролята на армията като основен гарант за придължане към наследството на Ататюрк, започна процес на пълзяща ислямизация и плъзгане към авторитаризъм. Ключовият въпрос е дали тази ислямизация ще бъде бариерата пред радикализация на мюсюлманите в Европа или мост за нея. Самият Ердоган е заинтересован този процес да не излезе изпод контрол, защото той може да засегне и самата Турция.

Големи очаквания към резултатите от срещата във Варна ЕС-Турция нямашенито в Брюксел, нито в Анкара. Напротив, ЕС се съгласи тя да се проведе след много тежки дебати. Повечето страни в ЕС имаха сериозни резерви за нейното провеждане и не случайно решението за него бе взето в последния възможен момент. Те смятат, че това е „среща заради самата среща, за обща снимка“, като така ЕС легитимира до голяма степен досегашната политика на Турция във вътрешен и в международен план. Срещата във Варна само констатира моментното им състояние, което е свързано с постоянно и нарастващо напрежение. И ако тя носи някакъв позитив, той е в това, че все пак диалогът се състоя. И че процесът не е прекъснат.

В двустранен план реалният резлутат от срещата е констатацията за пропуснато време и връщане с десет години назад. Защото тогава проблемите не просто се поставяха, а със създаването на Смесената комисия по нерешените въпроси по тях се преговаряше и се търсеха решения. Остава надеждата от подадените индикации, че след дезинтересирането от българска страна от 2013 g. насам от дейността на тази комисия, нейната работа ще бъде възстановена.

Vertimas
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe