• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Çeviri
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Malzemelerin metinleri şeklinde uygulanacaktır, yazarlar tarafından sunulan ve herhangi bir değişiklik ya da kesikler yansıtmaz, Konferans sırasında yapılan tablolar, medya tartışmaları veya kargli tabloları veya yayımı.

pexels-photo-976866Правителството следва последователна политика на по-висок растеж и по-високи доходи

Of 27 април президентът на Румъния Клаус Йоханес призова министър-председателя Виорика Дънчила да подаде оставка, след като се оказа, че правителството на страната е одобрилотаен меморандумза прехвърляне на посолството на страната в Израел от Тел Авив в Йерусалим, без да се консултира с него. Ден преди това държавният глава обяви, че трябва да се срещне на 27 април с премиера Виорика Дънчила, за да обсъдят хармонизирането на политиките на Националната банка с фискалната политика на правителството. След съобщението на правителствената пресслужба, че премиерът Виорика Дънчила няма да се яви в президентския дворецКотрочени”, президентът Клаус Йоханес направи публично изявление,

настоявайки за оставката на премиера Дънчила,

тъй като тя играепо свиркатана Социалдемократическата партия и превръща правителството в слабост за Румъния. Освен споменатото решение за преместването на румънското посолство в Йерусалим, президентът акцентира върху конфликта между правителството и Румънската национална банка. По този начин в сегашната криза се преплетоха два проблемаедин външно- и един вътрешнополитически. Това добави нови измерения и демонстрира задълбочаването на конфликта на спечелилата последните парламентарни избори коалиция от социалдемократите и левоцентристката партия АЛДЕ срещу президента и подкрепящите го опозиционни десни формации. Да припомним, че през февруари 2017 g. в Румъния се проведоха масови протести, в които взеха участие половин милион души. Причината за протестите бе проектът на правителството за изменение на наказателния кодекс, като се отменят наказанията занезначителнипрестъпления, свързани с корупцията, чиито щети не надхвърлят 42 000 евро. Под натиска на уличните протести и на изразената от Брюксел и Вашингтон критика законопроектът беше отменен. Създаденият обаче от опонентите имидж напартия на корумпираните служителине попречи на социалдемократите да спечелят убедително парламентарните избори. Тезата на социалдемократите, че под формата наборба с корупциятасе облагодетелства политическият елит от дясната страна на политическия спектър стана причина и за втората криза в края на миналата година. Тя бе свързана с плановете на правителството да реформира съдебната и правораздавателната система. Министърът на правосъдието Тоадер представи спорен пакет от законопроекти, който по същество се свеждаше до изключването на президента от процедурата по съгласуването и утвърждаването на ръководствата на прокуратурата и на прословутата Агенция за борба с корупцията (DNA). Президентът Клаус Йоханес назова това атака срещу върховенството на закона. Представители на прокуратурата, DNA и съдебната власт също се противопоставиха на реформата. Опозицията повдигна нови обвинения срещу председателя на социалдемократите Ливиу Драгня. Според магистратите той и още 8 души са крали пари чрез фирма за пътни строежи, която взела големи обществени поръчки в област Телеорман. После укривали истинските си приходи, за да не плащат данъци. Твърди се, че част от средствата за проектите са дошли от ЕС. А през април т.г. румънската прокуратура поиска да бъдат обвинени бившият президент Йон Илиеску (който е почетен председател на социалдемократическата партия) и бившият премиер Петре Роман запрестъпления против човечествотозаради окървавяването на революцията в страната през 1989 yıl. Президентът Йоханес дадезелена светлинана обвинението. Ако сравняваме сегашната с миналогодишните кризи впечатление прави, o

няма сериозни искания за извънредни избори

въпреки изключително острата политическа полемика. Причините за това се дължат, bir taraftan, на обективното съотношение на политическите сили. Десните партии в Румъния са много на брой, но малки като членска маса. Тяхното обединение на сегашния етап е практически невъзможно в резултат на личните, групови и котерийни разпри в дясното пространство от времето, в което над него властваше фигурата на бившия президент Бъсеску. От друга страна обаче, предпоставки за извънредни избори няма главно поради това, че управляващата левоцентристка коалиция провежда неотклонно социално-икономическата си програма, която дава положителни резултати сред избирателите. Професор Боян Дуранкев в своя статия в сайта на просветителскияКлуб 24 майизброява многобройните преимущества в социално-икономическата сфера на Румъния в сравнение с тази в България. Ще цитирам само няколко от тях: “Преди приемането на двете страни в ЕС, през 2005 g. Румъния и България са имали еднаква производителност на труда спрямо средноевропейската, равна на 36,2%; през 2016 g. Румъния достига 61,6%, а България – 45,4% спрямо средната европейска производителност. През същата изходна 2005 g. дългосрочната безработица в Румъния е била 4,0%, а в България – 6,0%; през 2016 g. тя е съответно 3,0% ve 4,5%. Нивото на безработицасредно за 3 yıl – на входа е било в Румъния 7,6%, а в България – 12,0%; през 2017 g. е било съответно 5,9% и 7,7%….. През 2005 g. минималната работна заплата в Румъния е била 78,70 евро, а в България – 76,69 евро (2 евро по-ниска от румънската), при товапри еднаква производителност на труда …. През 2018 g. минималното възнаграждение в Румъния е 407,30 евро, а в България – 260,80 евро. Разликата в полза на северната съседка е по-високо минимално възнаграждение в размер на 146,70 евро (над 300 лв.!)!”. Политиката за повишаване на доходите в Румъния е последователно провеждана от 2005 g. насам. През периода до 2009 g. доходите нарастваха с около 20-25 % годишно. И това очевидно бе съзнателно прокарвана обмислена политика на политическия и икономически елит в Румъния, която започна 2 години преди приемането на страната в ЕС и предшестваше влиянието на финансово-бюджетните ограничения, свързани с членството в съюза. Именно тогава румънцитедръпнахасъс своите доходи пред нас. Сега тази политика на приемственост продължава и тя дава резултати, които отреждат

на северната ни съседка едни от първите места в ЕС по ръст на икономиката.

През изминалата година ръстът на БВП на Румъния бе на второ място в ЕС, отстъпвайки само на този на Ирландия. Но това е тенденция, която е характерна за последните няколко години и статистическите данни за тях са показателни: 2012 g. – ръст от 1,2%, 2013g. – 3,05%, 2014 g. – 3,1%, 2015 g. – 4,0%, 2016 g. – 4,8%, 2017 g. – 6,9% и средно годишно за периода – 3,92%. Тези икономически резултати разшириха подкрепата на сегашното управление и привлякоха съществени части от средната класа и младите хора към партиите от управляващата коалиция. Намален бе чувствително и външният натиск върху Румъния, тъй като тя, заедно с Полша, се оценява от Вашингтон като основен стълб на натовските планове в Източна Европа. Това значение се усили особено след ситуационното сближение на Русия и Турция, което увеличи значението на Румъния на Балканите и в Черноморския район. Левоцентристката коалиция на практика иззе от десните инициативата за мащабно сътрудничество със САЩ, което на този етап й осигурява външнополитическо спокойствие и дажечадърот Брюксел. Именно в подобен контекст трябва да се разглежда и споменатото в началото на материала решение за преместване на румънското посолство в Йерусалим, което бе обявено за една от причините на сегашното напрежение в Букурещ. То беше подсилено и от последвалата го визита на румънския премиер в Израел, която не бе консултирана с президента Йоханес. Очевидно е, че десните в Румъния трудно ще преглътнат все по-задълбочаващата се близост на управляващите с Вашингтон и ще се опитат да отиграят положението, че Румъния винаги, дори по времето на Чаушеску,

се е придържала към по-независима политика,

включително като посредник между Тел-Авив и арабите. В това отношение бе интересен коментарът в социалните мрежи, o “Румъния сега за Вашингтон е това, което при социализма беше България за Москва”. А действията на румънското правителство в това отношение стават все по-последователни. Сега Румъния изпълнява своя план за модернизация и разширяване на отбранителните си способности през периода 2017-2026 g. След като правителството се съгласи да увеличи военните разходи до 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), през миналата година те нараснаха с 50% karşı 4 млрд. долара, което се смята за най-голямото увеличение в света. В посочения план се подчертава, o “ще бъде взета предвид националната отбранителна промишленост, която се нуждае от модернизиране и от развиване на адекватен капацитет за военно производство”. Правителството започва разработването наСтратегия за Румъния 2040”, чиято цел е дългосрочно планиране на икономическите и социалните приоритети на страната. Ще бъдат организирани публични дебати, като се предвиждат отделни етапи за изработването на програмата. От опозицията очаквано се обявиха срещу тази идея на правителството, но не я отхвърлиха поради очевидната й необходимост, за което спомена и бившият президент Бъсеску преди няколко седмици: “След влизането в НАТО и ЕС ни е необходим нов национален приоритет”.

 

Çeviri
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe