• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

7Всички губят, но не всичко е загубено. Така може би най-кратко, а за съжаление и най-оптимистично, може да се резюмира днес кризата в Украйна.

Украйна – по наклона на разделението

Основният губещ без всякакво съмнение е самата Украйна. Държавата Украйна, която се бори да съхрани единната си държавност. И хората на Украйна, които трябва да лекуват кървави рани и да свикват отново да живеят заедно – макар и от двете страни на Днепър.

Едва ли е имало у някого илюзии, че Янукович и неговото обкръжение ще понесат основната отговорност и вина за случващото се. Но те повлякоха със себе си и Партията на регионите, компроментирайки по този начин политическото представителство на рускоезичното население, а и на Източна и Южна Украйна в държавните институции.

Сега трудностите са пред новите управляващи – защото смяната на караула в Киев означава не поемане на власт, а трансфериране на отговорност. Пред тях стои  не просто въпросът за запазването на Крим като част от Украйна, а за реинтегрирането на едно дълбоко разделено общество. Дефицитът на доверие е основният проблем на Украйна днес. Тяхното поведение ще бъде ключово за бъдещето на страната – дали ще се държат като победители и ще търсят възмездие (срещу което предупреждава Бжежински), или ще тръгнат по пътя на диалога и националното помирение. Има ли победители – ще има и победени. А съвместно съжителство и единна нация трудно се градят върху разбирането, че добрите двадесет милиона в Украйна са победили лошите двадесет.

Освен това новата власт също не е политически девствена. Немалка част от водещите фигури бяха в управлението след „Оранжевата революция” и с действията си успешно върнаха Янукович на власт на изборите през 2010 г. А и за изминалите повече от 20 години украинска независимост едва ли има управление, което да не е дало своя принос в разделението на нацията. И което дори и частично да е останало с реномето на некорумпирано.

Друг голям проблем на новата власт ще бъдат собствените й съюзници. Яркият националист и антисемит Тягнибок бе полезен в площадните баталии, но оттук нататък той и неговата партия „Свобода” ще бъдат много неуютна компания за Яценюк и Кличко – независимо дали като участници в управлението (с неудобните въпроси, които това ще предизвиква в Украйна и най-вече в Европа) или извън властта (с агресията, която генерират около себе си). Още по-тежък товар ще бъдат бойците от екстремисткия „Десен сектор”, голяма част от които вече бяха рекрутирани в новите държавни органи за сигурност.

Първите действия (и бездействия) на новите власти вече започнаха да ерозират доверието в тях. Идеятя за преразглеждане на закона за езиците на малцинствата, освен че противоречи на европейските ценности и препоръки също така подхранва и страховете, че това е крачка към ограничаване на гражданските права по примера на някои Прибалтийски държави със статута на „неграждани” на рускоезичното население там. От друга страна отказът от разследване на снайперистите, виновни за убийствата в Киев, натоварва с морални съмнения новата власт и е в състояние да дискредитира и самата кауза, довела да масовите обществени протести.

Русия – стари рефлекси

От самото начало на кризата Русия играе контрапродуктивно – за собствените си интереси. Тя заложи на една уязвима фигура като Янукович, а когато той получи възможност с един акт да укрепи своите позиции и в Киев, а и Брюксел, като осъществител на проевропейските тежнения на Украйна, Русия твърде силово и унизително го принуди да се откаже от подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС.

По-важното  – така бе пропусната възможността да се направи сериозна стъпка към обединение на украинското общество. Подписването на Споразумението от про-руски настроен политик би снело страховете в Източна Украйна, че това е акт с антируска насоченост. Впрочем, сегашните управляващи също имат своя огледален шанс – да заложат основата на нормални украинско-руски отношения без подозрения за задкулисни интереси, каквито биха съпровождали подобна политика в изпълнение на предишните управляващи.

Русия успешно се самоизилира. Залагането на силата – и като риторика, и като решения на Думата, и като конкретни действия с участието на войски в близост до Украйна и на територията на Крим не носят позитиви на Русия и вредят на рускоезичното население в Украйна. Не е необходимо човек да бъде пророк за да предвиди, че един референдум в Крим ще подкрепи неговото отделяне от Украйна и присъединяване към Русия, че той веднага ще бъде признат от руска страна и също така веднага ще бъде обявен за незаконен от Киев и цяла Европа. Русия ще запази контрола си върху военно-морските бази в Крим, най-вероятно тя ще получи още една съседна на Русия територия, част от друга държава, върху която да упражнява контрол, но наличието на Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, а сега и Крим не прави Русия по-силна. По-скоро обратното – тя става значително по-уязвима – не само политически, но и икономически, а дори и стратегически. Русия е на път да компроментира своя най-значим ресурс в „близката чужбина” – връзките с хората, подменяйки го с контрол върху териториите, А и играта на нерви е прекалено рискована, особено когато в нея участва и военна сила.

Русия губи канали и механизми за диалог и руши възвърнатите си позиции на позитивен и влиятелен международен фактор, получени вследствие на участието й в преговорите по Иран и Сирия. Не на последно място – поставя въпросителен знак върху новото национално самочувствие на руснаците и засилва чуваемостта на критикиге – външни и вътрешни – спрямо Путин.

Ние, ЕС – ненаучени уроци

ЕС също не е невинен. Ние не намерихме верния път за да помогнем на Украйна да застане убедено, дългосрочно и най-вече единно на проевропейски позиции. Постепенно подходът на Съюза еволюира от приобщаване на Украйна към побеждаване на Русия (нещо, срещу което отдавна предупреждават редица западни анализатори). Германия, Франция и другите по-умерено настроени страни не успяха в достатъчна степен да балансират политическото изкушение на някои политици в Полша, Швеция, част от Прибалтика да разглеждат Украйна като територия за премерване на силите с Русия. Поставянето на въпроса дилемно, по формулата „или Русия, или ЕС”, гарнирано с допълнителни условия (освобождаването на Тимошенко) спомогна за утвърждаването на представата за асоциирането на Украйна към ЕС като геополитическа битка и анти-руски акт, компроментирайки европейската кауза в Източна Украйна. Нещо повече – в стратегически план конфронтацията по линия Изток-Запад все повече изглежда като недалновидност и отглас от миналото пред новите геополитически разломи, където ЕС и Русия по-скоро ще бъдат принудени да си сътрудничат.

Отношението към неизпълнението на споразумението, подписано от Янукович и трима външни министри на страни-членки на ЕС също не допринесе за повишаване на доверието в Европа сред част от украинското общество. ЕС даде допълнителна храна на обвиненията в двойни стандарти – най-очевидно чрез твърде срамежливото настояване за разследване на убийствата на Майдан на фона на констатациите на естонския външен министър Пает в разговора му с К. Аштън за все по-налагащото се мнение, че по протестиращите и по милицията в Киев са стреляли едни и същи хора, вероятно ангажирани от среди на тогавашната опозиция.

ЕС бе политически коректен, но не до край честен, говорейки за приобщаването на Украйна към Европа.  Подписването на Споразумение за асоцииране не означава членство на Украйна в ЕС (Турция подписва подобно споразумение през 1963 г. и продължава да е доста далеч от членство). Никой в европейските столици не е готов да предложи европейска перспектива на Украйна (това е политическият евфемизъм, който се използва вместо понятието „членство”). Което тепърва ще бъде осъзнавано от украинското население – с всички съпровождащи разочарования.

Печелившите?

Както винаги има и такива. В Украйна това са най-вече крайните националисти – и на Запад (борещи се срещу „москалите” – в и извън страната), и на Изток (проповядващи отделяне от „хохолите” и присъединяване към Русия). В редицата на печелившите може би ще се наредят и някои от големите олигарси в Източна Украйна – вече даващи заявка, че ще се опитат да осребрят (в буквалния смисъл) евентуална своя лоялност към новата власт в Киев и усилията си за успокояване на (а и контрол над) обстановката в отделни райони на рускоезичната част на страната.

Печеливши в Европа и в Русия са още разделението, конфронтацията, носталгията по студената война, Което ни изправя пред риска от пряк сблъсък на реваншизмите: постсъветски (като политика от руска страна) и поствоенен (като крайно дясна националистическа идеология – в Прибалтика, Полша, Унгария, Румъния, а и в България). А фактът, че в Украйна са налице и двата вида – при това не само в Лвов и Севастопол – не носи допълнителна стабилност и спокойствие.

 

*Игра, при която всички участници губят – по аналогия с термина win-win, т.е. в интерес на всички

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe