• Ετήσια αρχείο 2018
  • Ετήσια αρχείο 2017
  • Ετήσια αρχείο 2016
  • Ετήσια αρχείο 2015
  • Ετήσια αρχείο 2014
  • Ετήσια αρχείο 2013
  • Ετήσια αρχείο 2012
  • Ετήσια αρχείο 2011
  • Ετήσια αρχείο 2010
  • Ετήσια αρχείο 2009
  • Ετήσια αρχείο 2008
  • Ετήσια αρχείο 2007
  • Ετήσια αρχείο 2006
  • Ετήσια αρχείο 2005
  • Ετήσια αρχείο 2004
  • Ετήσια αρχείο 2003
Μετάφραση
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Τα κείμενα των υλικών είναι με τη μορφή, που υποβάλλονται από τους συγγραφείς και δεν εκφράζουν οποιεσδήποτε αλλαγές ή περικοπές, δηλώσεις που έγιναν κατά τη διάρκεια του συνεδρίου, συζητήσεις ή kargli πίνακες ή κατά τη δημοσίευση στα μέσα ενημέρωσης.

european-1615135_960_720Най-баналното нещо, което може да се каже за международните отношения след края на студената война е, че светът вече не е същия. Колкото и странно да изглежда обаче, тази истина много бавно достига до основните международни институции. И промените в такива организации като ООН, Европейски съюз и НАТО значително изостават от динамиката на глобализационните процеси. Създавайки условия за противоречия и трусове /впрочем, може би неизбежни, когато се касае за кардинални промени/ от които пострадавша може да се окаже и България.

Три са външните фактори,

които влияят върху последния етап на присъединяването на България към ЕС: първо, вътрешните проблеми и реформите в самия ЕС, включително окончателното приемане на европейската конституция; второ, адаптирането на десетте нови членки в Съюза и съпровождащите го напрежения и дори конфликти; трето, Румъния и липсата на убеденост сред широки европейски кръгове в нейната готовност за членство. Βεβαίως, винаги когато се говори за българското присъединяване към ЕС пред скоби трябва да се извади основният потенциален препъни камък – изоставането на страната от европейските критерии и стандарти в редица области и то не само в наболялата и за обикновения българин сфера на съдебната система.

Че

Европейският съюз трябва да се реформира

не спори никой. И заради изоставането в икономическото съревнование със САЩЛисабонската стратегия постави като цел превръщането на ЕС в най-динамичната икономика до 2010 Ο κ., но изпълнението й наложи съществени корекции на тази амбиция, αντικατοπτρίζονται στο επικαιροποιημένο ερμηνεία της στρατηγικής τους μήνες πριν. Και από την άποψη της δημιουργίας και τον τρόπο των δαπανών του προϋπολογισμού της Ένωσης. Και από την άποψη της σχέσης εμπίπτουν στην αρμοδιότητα των οργάνων / Συμβούλιο, κοινοβούλιο, Επιτροπή /. Και τέλος - για να επιτευχθεί ο πιο σημαντικός στόχος: ενωμένης Ευρώπης με όλες τις, което днешното разбиране включва в това понятие – нарастване степента на съдържателна интегрираност и хомогенност на Съюза и ролята на наднационалните институции за сметка на тези на отделните държави-членки.

Само че преговорите за Европейска конституция дълго време бяха блокирани от Испания и Полша, а сега предстои трудния процес на ратифициране, като на този етап най-сериозни проблеми се очертават в един от основните локомотиви на евроинтеграцията – Франция. Тук България се оказа заложник на противопоставянето големималки страни, както и на борбата около разширяване пълномощията на наднационалните органи, включително Европейския парламент, президент и външен министър. Не по-малко значим е и спорът около формирането на бюджета. Шестте основни донори в съюза, водени от Германия, категорично отказват да повишат вноската си в общия бюджет с на пръв поглед мизерните 0.14% от своя БВП, които обаче в абсолютни цифри се равняват на 115 δισεκατομμύριο ευρώ. Това поставя под въпрос редица европейски програми, не на последно място и част от средствата, предвидени за България и Румъния в процеса на присъединяване – прехвърлени в графата “незадължителни”. Борбата на евродепутатите за излизане от декоративните функции и все по-реално влияние върху процесите и решенията в Съюза /тенденция, която очевидно ще доминира развитието на институциите на ЕС в близко бъдеще/ пък доведе до остри противоречия с Европейската комисия. Губещи отново можеха да се окажат България и Румъния, станали заложници на вътрешните противоречия на ЕС при утвърждаване на договора за присъединяване на двете страни. И докато бюджетните спорове, предизвикали тринадесетоаприлсокто българско треперене все пак ще създадат по-скоро следприсъединителни трудности на България, то евентуалното френско “не” на Евроконституцията може да доведе до силен откат в цялостното развитие на ЕС и драстично да промени европейската визия за бъдещето на Съюза, включително да постави под въпрос самия прием на България и Румъния.

Това, от което се опасяваха мнозина, когато България и Румъния отпаднаха от голямото източно разширение на Съюза, вече е факт. Евроумората, а още по-точно

своеобразен “евро-лимитизъм”

/”разширяването не може да бъде безкраен процес, то трябва да има своите граници, които може би вече са достигнати”/ завладява все по-сериозно старите страни-членки. Новите страни не само дойдоха със собствените си проблеми и ги трансферираха в общосъюзни, но и разклатиха досегашните принципи и норми на функциониране на ЕС. Освен това те твърде агресивно поискаха пълно равноправие още от първия ден на своето членство. Така например Полша задълго блокира работата по проекта на Евроконституция с настояването си за повече места в бъдещите европейски институции. Старите страни-членки се боят, че нерегламентирания пазар на услуги ще доведе до сериозна криза в тази сфера при тях предвид по-ниските цени на услугите в новоприетите държави. Да не говорим за огромните средства, които пълното интегриране на новите членки ще струва на ЕС във вид на структурни и кохезионни фондове. Което за обикновения гражданин на Западна Европа се свежда до това, че той си плаща скъпо и прескъпо за да може страната му да бъде наводнена от евтина работна ръка, стоки и услуги, а не на последно място – и престъпни елементи.

Дали краят на Дунава ще бъде мястото, където наред с румънските ще се удавят и българските евроамбиции ще стане ясно през следващата година. Във всеки случай

евентуалното задействане на предпазната клауза

ще бъде силен политически, οικονομική, а и психологически удар върху двете страни, независимо че формално става дума просто за отлагане на реалното членство с една година /в крайна сметка членството на първите десет страни също бе отложено с четири месеца/. Твърде слабо успокоение е фактът, че за България предпазната клауза ще се задейства при пълно единодушие на страните-членки, докато за Румъния просто се иска болшинство. Заради повсеместната корупция в страната особено негативно към западната ни съседка е настроена най-голямата фракция в Европарламента – Европейската народна партия. Доколкото решението за прием все пак е чисто политическо, разделянето на двете страни изглежда доста слабо вероятно. Περισσότερο, че освен с голямата доза негативизъм, която успа да натрупа в Европа, Румъния традиционно разполага и със силно лоби в редица страни, а Франция едва ли ще допусне Румъния да изпадне сама от списъка за празнуващите на 1 Ιανουάριος 2007 g. Така че България е заинтересована не толкова от това да изтъква собствения си напредък на румънски фон, колкото да се стреми съвместно с нея да тушира надигащия се скептицизъм и негативизъм спрямо новия прием.

Процесите в Евросъюза /а и във всяка подобна тежка структура/ са силно инерционни. От тази гледна точка набралото скорост присъединяване на България и Румъния едва ли може да се постави под въпрос. И ако все пак такъв от време навреме възниква, той не е “дали”, а по-скоро “кога”. По същественото обаче е да си дадем ясна сметка, че влизаме в организация, която се реформира, която търси своето ново политическо битие, а това неминуемо ще бъде съпроводено с трусове и катаклизми. И че ако България не се научи аргументирано да защитава собствените си интереси /без да ги противопоставя на общосъюзните/, тя може да се окаже в позицията на най-сговорчивия член на ЕС /както беше най-съгласния преговарящ/, от когото нищо не зависи.

Μετάφραση
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe