Prevajanje
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Besedilo materiale v mestu, so v obliki, avtorjev vložil in ne odražajo kakršne koli spremembe ali kosi, Izjave v času konference, razprave ali Krga mizami ali na dan objave v medijih.

european-1615135_960_720Най-баналното нещо, което може да се каже за международните отношения след края на студената война е, че светът вече не е същия. Колкото и странно да изглежда обаче, тази истина много бавно достига до основните международни институции. И промените в такива организации като ООН, Европейски съюз и НАТО значително изостават от динамиката на глобализационните процеси. Създавайки условия за противоречия и трусове /впрочем, може би неизбежни, когато се касае за кардинални промени/ от които пострадавша може да се окаже и България.

Три са външните фактори,

които влияят върху последния етап на присъединяването на България към ЕС: първо, вътрешните проблеми и реформите в самия ЕС, включително окончателното приемане на европейската конституция; второ, адаптирането на десетте нови членки в Съюза и съпровождащите го напрежения и дори конфликти; трето, Румъния и липсата на убеденост сред широки европейски кръгове в нейната готовност за членство. Seveda, винаги когато се говори за българското присъединяване към ЕС пред скоби трябва да се извади основният потенциален препъни камък – изоставането на страната от европейските критерии и стандарти в редица области и то не само в наболялата и за обикновения българин сфера на съдебната система.

Че

Европейският съюз трябва да се реформира

не спори никой. И заради изоставането в икономическото съревнование със САЩЛисабонската стратегия постави като цел превръщането на ЕС в най-динамичната икономика до 2010 G., но изпълнението й наложи съществени корекции на тази амбиция, kaže na posodobljeni razlago strateških mesecev nazaj. In glede oblikovanja in načina odhodkov proračuna Unije. In glede na razmerja v pristojnosti institucij / Svet, parlament, Komisija /. In končno - doseči najpomembnejši cilj: Združena Evropa z vsemi, което днешното разбиране включва в това понятие – нарастване степента на съдържателна интегрираност и хомогенност на Съюза и ролята на наднационалните институции за сметка на тези на отделните държави-членки.

Само че преговорите за Европейска конституция дълго време бяха блокирани от Испания и Полша, а сега предстои трудния процес на ратифициране, като на този етап най-сериозни проблеми се очертават в един от основните локомотиви на евроинтеграцията – Франция. Тук България се оказа заложник на противопоставянето големималки страни, както и на борбата около разширяване пълномощията на наднационалните органи, включително Европейския парламент, президент и външен министър. Не по-малко значим е и спорът около формирането на бюджета. Шестте основни донори в съюза, водени от Германия, категорично отказват да повишат вноската си в общия бюджет с на пръв поглед мизерните 0.14% от своя БВП, които обаче в абсолютни цифри се равняват на 115 милиарда евро. Това поставя под въпрос редица европейски програми, не на последно място и част от средствата, предвидени за България и Румъния в процеса на присъединяване – прехвърлени в графата “незадължителни”. Борбата на евродепутатите за излизане от декоративните функции и все по-реално влияние върху процесите и решенията в Съюза /тенденция, която очевидно ще доминира развитието на институциите на ЕС в близко бъдеще/ пък доведе до остри противоречия с Европейската комисия. Губещи отново можеха да се окажат България и Румъния, станали заложници на вътрешните противоречия на ЕС при утвърждаване на договора за присъединяване на двете страни. И докато бюджетните спорове, предизвикали тринадесетоаприлсокто българско треперене все пак ще създадат по-скоро следприсъединителни трудности на България, то евентуалното френско “не” на Евроконституцията може да доведе до силен откат в цялостното развитие на ЕС и драстично да промени европейската визия за бъдещето на Съюза, включително да постави под въпрос самия прием на България и Румъния.

Това, от което се опасяваха мнозина, когато България и Румъния отпаднаха от голямото източно разширение на Съюза, вече е факт. Евроумората, а още по-точно

своеобразен “евро-лимитизъм”

/”разширяването не може да бъде безкраен процес, то трябва да има своите граници, които може би вече са достигнати”/ завладява все по-сериозно старите страни-членки. Новите страни не само дойдоха със собствените си проблеми и ги трансферираха в общосъюзни, но и разклатиха досегашните принципи и норми на функциониране на ЕС. Освен това те твърде агресивно поискаха пълно равноправие още от първия ден на своето членство. Така например Полша задълго блокира работата по проекта на Евроконституция с настояването си за повече места в бъдещите европейски институции. Старите страни-членки се боят, че нерегламентирания пазар на услуги ще доведе до сериозна криза в тази сфера при тях предвид по-ниските цени на услугите в новоприетите държави. Да не говорим за огромните средства, които пълното интегриране на новите членки ще струва на ЕС във вид на структурни и кохезионни фондове. Което за обикновения гражданин на Западна Европа се свежда до това, че той си плаща скъпо и прескъпо за да може страната му да бъде наводнена от евтина работна ръка, стоки и услуги, а не на последно място – и престъпни елементи.

Дали краят на Дунава ще бъде мястото, където наред с румънските ще се удавят и българските евроамбиции ще стане ясно през следващата година. Във всеки случай

евентуалното задействане на предпазната клауза

ще бъде силен политически, Gospodarska, а и психологически удар върху двете страни, независимо че формално става дума просто за отлагане на реалното членство с една година /в крайна сметка членството на първите десет страни също бе отложено с четири месеца/. Твърде слабо успокоение е фактът, че за България предпазната клауза ще се задейства при пълно единодушие на страните-членки, докато за Румъния просто се иска болшинство. Заради повсеместната корупция в страната особено негативно към западната ни съседка е настроена най-голямата фракция в Европарламента – Европейската народна партия. Доколкото решението за прием все пак е чисто политическо, разделянето на двете страни изглежда доста слабо вероятно. Poleg tega, че освен с голямата доза негативизъм, която успа да натрупа в Европа, Румъния традиционно разполага и със силно лоби в редица страни, а Франция едва ли ще допусне Румъния да изпадне сама от списъка за празнуващите на 1 Januar 2007 g. Така че България е заинтересована не толкова от това да изтъква собствения си напредък на румънски фон, колкото да се стреми съвместно с нея да тушира надигащия се скептицизъм и негативизъм спрямо новия прием.

Процесите в Евросъюза /а и във всяка подобна тежка структура/ са силно инерционни. От тази гледна точка набралото скорост присъединяване на България и Румъния едва ли може да се постави под въпрос. И ако все пак такъв от време навреме възниква, той не е “дали”, а по-скоро “кога”. По същественото обаче е да си дадем ясна сметка, че влизаме в организация, която се реформира, която търси своето ново политическо битие, а това неминуемо ще бъде съпроводено с трусове и катаклизми. И че ако България не се научи аргументирано да защитава собствените си интереси /без да ги противопоставя на общосъюзните/, тя може да се окаже в позицията на най-сговорчивия член на ЕС /както беше най-съгласния преговарящ/, от когото нищо не зависи.

Prevajanje
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe