• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Traducere
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

earthПарадоксално съчетание между ниско самочувствие и изблици на провинциална мегаломания оформят отношението на част от българските политици към света, като за съжаление чрез медийната преекспонираност това отношение твърде активно се насажда и върху целокупното българско население.

Любопитна картина се оформя, atunci când încercăm să sistematiza atitudinea reprezentanților diferitelor curente politice din țară a unora dintre cei mai importanti jucatori internaționale.

Още от самото начало следва да се подчертае, че това отношение продължава да бъде силно идеологизирано и е продиктувано изключително от вътрешнополитически съображения, fiecare dintre grupările politice încearcă să legitimeze și a primit importanță politică, prin identificarea lor cu unul sau un alt lider mondial. Като същевременно огради с колчета този “парцел от света” и не допусне съперниците си до контакти с него.

САЩ

ЕС/Европа

Франция

Русия

/Крайно/ дясно Безрезервна подкрепа Критична подкрепа Недоверие Пълно отрицание
Център-дясно Пълна подкрепа Подкрепа Подчертана критичност Отрицание
Център-ляво Критична подкрепа Подчертана подкрепа Критичност Дистанцираност
Крайно ляво Пълно отрицание Недоверие Симпатия Пълна подкрепа

За целта на този анализ условно политическото пространство у нас може да се раздели на четири категории: крайно дясно, център-дясно, център-ляво и крайно ляво. Като се налагат поне няколко важни уговорки. Първо, че това разделение не задължително се покрива с отделни политически партии – особено в рамките на десния спектър, където въпреки многобройността на политическите субекти, практически всички те попадат в една и съща категория – център-дясно. Второ, că extrema dreaptă în această țară este dificil de a identifica nivelul de partid, а по-скоро става дума за агресивен антикомунизъм /донякъде на декларативно ниво за такива позиции претендира ДСБ, а от съдържателна гледна точка – ВМРО/. Трето, че центърът, независимо от редица претенции, не съществува в самостоен вид, а винаги е с ляв или десен уклон /дори и в рамките на една партия, какъвто е случаят с НДСВ/, поради което оформянето на отделна категория с достатъчно изкристализирали позиции се оказва не съвсем състоятелно. Четвърто, че център-лявото е най-изчистено, обхващащо привържениците на БСП и другите партии от Нова левица. И пето, că auto-determinare a partidelor politice individuale este deplasat relativ dreptul la conținutul real de pozițiile lor politice - o caracteristică a tuturor, с изключение на симпатизантите на комунистическите идеи в крайно-левия спектър.

Интересно е, entități ale lumii care fac obiectul poziții mai pronunțate ale partidelor politice din Bulgaria. Împreună cu moștenit și încă relevante pentru adoptarea de SUA și Rusia ca cele două extreme în politica mondială, плюс Европейския съюз като събирателен образ и еманация на българските външнополитически стремежи, другият световен играч, care este "diferit" pentru partidele politice bulgare și le face pentru a ocupa anumite funcții împotriva ei însăși dovedește Franța. За българския политически елит Германия и Великобритания, при цялото им различие една от друга, като че ли се вписват и размиват в понятието Европейски съюз, а страни като Япония, China, Индия и други са в периферията на общественото внимание.

В крайно ляво и крайно дясно се наблюдават най-изчистени и еднозначни позиции. Очертават се огледални полета във възприемане на света, като все пак крайно дясното е по-самоуверено, cu o mai mare audibilitate în societate și, prin urmare, mult mai agresive în apărarea pozițiilor lor. И при двете тенденции съществува априорност в симпатиите и антипатиите съответно по отношение на САЩ и Русия, които на практика не се влияят нито от конкретния проблем или ситуация, нито от отношението на общественото мнение като цяло към тях. Ba, Europa, респективно Франция, се разглеждат също през призмата на отношението към САЩ и Русия. Това е особено очевидно спрямо Франция, която особено след войната в Ирак не се възприема автономно, а като функция от нейната позиция спрямо действията на САЩ. Тя е “извадена” от Европа, като отношението на крайно дясното към нея е маркирано със силна доза недоверие, докато при крайно лявото това е може би единствената страна от Запада, която набира политически симпатии. Що се отнася до самата Европа, крайно лявото е настроено недоверчиво към нея, а крайно дясното има двойнствено отношение /позитивнокато част от Запада, и критичнопоради непълното й асоцииране със САЩ/.

Доста по-нюансирани са позициите на двата центъра. Единствената по-крайна позиция тук е на център-дясното спрямо Русия, която е подчертано и априорно негативна. Отношението на левицата към Русия се вмества между емоционалната симпатия и рационалния скепсис, care în cele din urmă cristalizat într-un soi de pragmatism detașat. Ca și în dorința firească de a deideologized relațiile Bulgaria-Rusia și să se concentreze pe curentul principal al bilateral pozagubila interes, Stânga este obligat în mod constant pentru a se conforma cu "fantome în dulap", което често й пречи да бъде достатъчно активен фактор за развитието на едно по-сериозно и взаимно-полезно сътрудничество – както икономическо, така също и политическо.

Същевременно именно между двата центъра се наблюдава и най-същественото, стратегическо от гледна точка на реалната външна политика на страната, разминаване. Става дума за отношенията спрямо САЩ и ЕС и тяхната приоритетност. При цялата си декларирана европейска насоченост, дясното в България винаги хвърля поглед отвъд океана в очакване на одобрение, включително и по въпросите на евроинтеграцията /понякога дори с риск за самата евроинтеграция, както например в случая с позицията по Международния наказателен съд/. Левият център се стреми да запълва този полувакуум, профилирайки се като основна проевропейска формация в страната. Като чрез тази подчертана еврофилия, левицата до голяма степен дава завоалиран израз и на критичните си емоции спрямо политиката на САЩ.

Както и при двете екстреми, и тук отношението към Франция е отражение на възприятието на американската външна политика. Наблюдават се интересни и характерни инверсии в двата центъра, în cazul în care, cu toate acestea, în mod paradoxal ajunge la o relație similară. Център-дясното търси морална легитимация на пълната си подкрепа на САЩ чрез подчертана критичност към Франция /“вижте колко неправи са те, затова и САЩ не са съгласни с тях“/. Център-лявото, обратно, търси баланс на проявите си на критичност спрямо САЩ /главно по Ирак/ в подобна и дори още по-голяма критичност спрямо Франция.

В крайна сметка се оказва, Statele Unite ale Americii se bucură atitudinea pozitivă a nivelului oficial de partid de aproape întregul spectru politic în Bulgaria, cu excepția stânga-departe. Което пък нерядко предизвиква обратната реакция у непартийния български гражданин. Този позитивизъм е разположен в рамките между безкритичната подкрепа, граничеща със сателитност, pe de o parte,, и умерената критичност, în concordanță cu realitățile geopolitice, alte, gradul de sprijin pentru mișcarea cade lin de la dreapta la stânga în stâncă, speologie jos brusc în teritoriu dincolo de stânga moderată.

Uniunea Europeană este campion de necontestat al sprijinului între partidele politice bulgare. În conformitate cu cele mai bune tradiții europene, evropodkrepata este cel mai puternic pe fiecare parte a centrului de, но вече се очертава необходимостта от поставяне и на знак на внимание – евроскептицизмът постепенно започва да намира своя политически облик и в двете екстреми.

Франция се оказва големият губещ в политически нагласи на българина. Тук не става дума за държавната политика или за официалните позиции на политическите партии, които са определено позитивни, а по-скоро за публичния коментар, доминиран и мотивиран от политическата конюктура. За което в немалка степен допринася и фактът, че България по принцип винаги е изпадала от френските приоритети в Югоизточна Европа.

За Русия като че ли всичко е ясно. Тя е или изцяло в черно, или цялата в бяло /по-точно, червено/. Schimbarea atitudinii față de ea în Bulgaria are cel puțin o întârziere deceniu de dezvoltare în Rusia și modul în care lumea se uita la ea azi.

Следва специално да се подчертае, че съществува определено разминаване между политическото говорене и битовото мислене за света – говоренето е по-американски ориентирано, de rațional-, pe-conformiste, În timp ce gândirea este esențială pentru SUA, mai departe pentru a lumii ca un întreg, timid, cu simpatii pentru Rusia anumite. Și cu mare speranță, cu toate acestea, 2007 ani nu poate fi ocolit pe calendarul.

Traducere
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe