• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

Разширяването на ЕС в Югоизточна Европа и българските интереси и позиции

Третата от поредицата дискусии „България и нейните съседи”, организирани от Института за икономика и международни отношения (ИИМО) и Института по балканистика с Център по тракология към БАН на тема:  „Балканите в Европейския съюз – кой, кога, дали?” (разширяването на ЕС в Югоизточна Европа и българските интереси и позиции) се проведе на 6 ноември 2014 г. Съгласно утвърдения формат на тези прояви за участие бяха поканени ограничен кръг представители на научните и академични среди, дипломати и представители на неправителствени организации.

            Предварително предложената рамка на дебата включваше следните въпроси:

  • Разширяването на ЕС – изчерпа ли се ентусиазмът?
  • Може ли да има сигурна Европа при нестабилни Балкани?
  • Геополитическите разломи и Балканите – адекватна ли е Европа на рисковете?
  • Укрепване на държавността и задълбочаване на реформите – стагнират ли процесите на развитие сред кандидат-членките?
  • Хоризонтите на еврочленството – ще има ли изпаднали зад борда?
  • България и разширяването – балансът между националните интереси, двустранните проблеми и регионалната стабилност?

Отправната точка на дискусията бе позицията на новата Европейска комисия, формулирана от нейния председател Жан Клод Юнкер, че в рамките на предстоящия мандат на ЕК, а именно до 2020 година, не се предвижда ново разширение на съюза. В хода на дебата бяха обсъдени причините за тази политика на ЕС, нейните последствията върху развитието и сигурността на региона, както и евентуалното й отражение върху българската външна политика.

Причини за новата политика по разширяването на ЕС

В хода на дебата бяха очертани няколко основни фактора, влияещи върху политиката на ЕС по разширяването и довели до нейното преразглеждане. На първо място бе посочена ролята на икономическите причини. Кризата обхванала ЕС през последните години, бавното възстановяване, нестабилността на Еврозоната и рискът от изпадане в нова рецесия са сред основните причини за отлагането на разширяването на ЕС. Геополитическите колизии също пренасочват сериозни политически и финансови ресурси, генерирайки допълнителни заплахи както за сигурността, така и за икономическото развитие на ЕС. Кризата в Украйна, включително санкциите спрямо Русия и контра-санкциите от руска страна също се отразиха негативно върху икономическия растеж. Едновременно с това ЕС изпитва силни затруднения със справянето с последствията след края на „Арабската пролет”, която се оказа много силен дестабилизиращ фактор за региона предвид огромната бежанска вълна заляла континента. В тази връзка бе посочено и социалното напрежение в редица страни от съюза, предизвикано от политиката на рестрикции и отражението му върху обществените нагласи спрямо имиграцията на граждани от новите страни-членки, а в по-широк план – и върху по-нататъшното разширяване на съюза като цяло. Това доведе до сериозни вътрешнополитически вълнения в някои членки, нарастване на ксенофобията и засилване на евроскептицизма, изразяващо се в нарастващата популярност на крайно десни радикални формации, което води до спадане на популярността на процеса на евроинтеграция и намаляване на политическата воля за разширяване на ЕС. Отбелязан бе и негативният ефект от процеса на дистанциране на Великобритания от ЕС, а с това и намаляване на подкрепата ѝ за разширяването. Концентрирането на политическите усилия, ощественото внимание и икономическия ресурс в редица страни като Гърция, Португалия, Испания и Италия върху справянето с вътрешните проблеми, както и проблемите в интегрирането на България и Румъния също допринасят за охлаждане на ентусиазма на ЕС да се разшири в посока Западни Балкани.

Последствия от промяната на политиката на ЕС по разширяването

Обсъжданията обхванаха няколко основни направления. Изказани бяха опасения, че макар и в практически времеви план отлагането на следващите присъединявания да не носи изненада, то неминуемо ще се отрази на целия преговорен процес между ЕС и страните-кандидатки за членство, като ще намали неговата интензивност и ще отложи хоризонта, включително и като стимул за провеждане на необходимите реформи. Това ще даде сигнал и за намаляване ангажимента на ЕС за развитие на региона, което от своя страна ще увеличи евроскептицизма в тези страни, отваряйки политически вакуум, който ще бъде запълнен от други геополитически играчи, което може да повиши риска от цялостна дестабилизация на региона.

Преакцентирането в приоритетите на ЕС съвпада със спад в евронагласите на редица страни от региона, задълбочавайки тази тенденция. Според приведените от участници данни, в Република Македония днес малко над 40% от населението одобряват евентуалното влизане на страната в ЕС, докато преди 5 години този процент е бил около 60%. В Турция процентът е почти същият – около 40%. В Сърбия също няма силен ентусиазъм около процеса на присъединяване, а по-скоро трезв реализъм. Елитите във всички тези страни са наясно, че процесът по присъединяване към ЕС е дълъг и изисква силна политическа воля и обществена мобилизация, а засилването на евроскептицизма ще затрудни провеждането на трудните реформи.

В геополитически план бяха изразени становища, че намаляване привлекателността на ЕС може да доведе до преориентация на някои от страните и към други регионални и глобални партньорства. Наличието на значими ислямски общности е сериозен фактор за сближаване на страни като Албания, Косово и Босна и Херцеговина с Турция. Изказани бяха опасения, че забавянето на евроинтеграцията може да принуди Сърбия да даде шанс на Русия да засили своето влияние в региона в противовес на ЕС, включитено за търсене на алтернативни търговски канали в условията на санкции. Бе отбелязано постепенната икономическа експанзия и навлизането на китайски инвестиции в Западните Балкани. Същевременно се наблюдава и процес на американизиране на елитите, утвърждаващо политическото влияние на САЩ в региона.

Противоборството на толкова много геополитически интереси в комбинация с известното дезангажиране на ЕС от региона може да повиши риска от нестабилност на Балканите. Изразено бе безпокойство, че съществува опасност Балканите отново да се превърнат в зона-буфер, което лесно би могло да ги трансформира в зона на конфликт. Отбелязана бе и друга опасност за сигурността на Балканите в следствие на политиката на ЕС – рискът от развитие на нови и събуждане на стари национализми. Някои участници подчертаха, че до голяма степен алтернативата за Балканите днес е между евроинтеграция и национализъм. Бе констатирано, че забавянето на евроинтеграцията на страните от Западните Балкани увеличава риска от развитие на радикален ислям. Тези опасения се засилват от действията на „Ислямска държава” по набиране на бойци от региона (според някои информации около 3000 души, родом от Балканския полуостров, се сражават на страната на ИДИЛ), както и от разпространение на техните идеи при завръщането им по родните си места. Всички тези фактори сериозно повишават риска от възможни конфликти, както на етническа, така и на религиозна основа в региона.

Участниците в дискусията се обединиха около виждането, че за стабиността на Балканите е необходима дългосрочна визия и по-активно присъствие на ЕС в региона.

Позициите и ролята на България в процеса на евроинтеграция на Западните Балкани

Общо бе становището, че евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани е в интерес на България, тъй като тя ще допринесе за сигурността и стабилността на целия регион. В този контекст бе подчертана необходимостта на дългосрочна стратегия, определяща хоризонтите и осигуряваща приемственост във външната политика на страната в региона, независима от промените в изпълнителната власт. Изразено бе мнение, че България не съумява в пълна степен да се възползва от членството си в ЕС и НАТО за да се утвърди като водещ регионален фактор на Балканите. Същевременно бе подчертано, че пред България продължават да стоят открити възможностите за активно сътрудничество със страните от региона по пътя на евроинтеграцията.

Основният ресурс тук е българската експертиза: от една страна – по проблемите на региона, която би могла да даде добавена стойост при оценките и подходите на ЕС и НАТО за Западните Балкани, а от друга –  опитът и проблемите на България от преговорите и членството в ЕС и НАТО, които биха били полезни в процеса на кандидатстване  на страните от региона.

Някои участници лансираха тезата, че в интерес на националната сигурност на България е тя да не бъде външна граница на ЕС – както на изток, така и на запад. Това предопределя интереса на страната от приемането на страните от Западните Балкани и Турция в ЕС. Според тях този въпрос има пряко отношение към основните геополитически рискове за страната и региона, свързани както с конфликта в Украйна, така и с дейността на „Ислямска държава” в Близкия Изток и разгръщането на атаките на ислямския тероризъм в Европа.

Общо бе становището, че освен провеждането на проактивна външна политика в контекста  на НАТО и ЕС, България следва да активизира двустранните си отношения със съседните страни, като бе подчертана необходимостта от развитието на диференциран подход в зависимост както от етапа, на който те се намират в процеса на евроинтеграция, така и от състоянието на двустранните отношения и наличието на нерешени въпроси в тях. На задълбочен дебат бяха подложени състоянието на двустранните отношения на България с Турция, Република Македония и Сърбия. Изказани бяха различни мнения относно включването на въпроси като обезщетяването на тракийските бежанци от страна на Турция или подписването на двустранен договор за добросъседство с Република Македония като условие за българската подкрепа за членство. Болшинството участници се обедини около виждането, че преговорният процес не би следвало да се използва като средство за разрешаване на двустранни проблеми, но от друга страна изграждането на добросъседски отношения и разрешаването на нерешените проблеми със съседите е неотменна част от покриването на критериите за членство от всяка страна-кандидатка. Изказано бе опасението, че част от тези въпроси се използват за вътрешнополитически цели в България, което стеснява полето за действие на българската дипломация в двустранен план и допълнително затруднява тяхното решение.

Като заключение участниците в дискусията се обединиха около виждането, че променените приоритети на ЕС по отношение разширяването на съюза в Югоизточна Европа няма да имат позитивно влияние върху развитието на региона като цяло. Създават се условия за допълнителна периферизация на Балканите, постепенното им маргинализиране от основните процеси на континента, което може да генерира несигурност в региона, породена от евентуалното надигане на местните национализми, развитието на радикален ислям и общия дестабилизиращ ефект от новите геополитически конфликти и разломи. Изправена пред подобни предизвикателства, България следва сериозно да активизира външната си политика в Югоизточна Европа както в двустранен план, така и като един от двигателите на евроинтеграцията на страните от региона в интерес както на собствената си сигурност, така и на стабилността на целия регион.

*Дискусията ще се проведе по т.н. Chatham House Rules – участниците могат да използват изнесената информация, но без да се позовават на имената или институциите на говорителите

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe