• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

EU flags outside European CommissionEвропейската комисия ще настоява парите от структурните фондове да не се харчат само за инфраструктура, но също и за наука и иновации. Да, това е по-трудно, отколкото да се правят магистрали, но е важно за България да инвестира в растежа и създаването на работни места.

Това заяви Волфганг Бурчер, зам.-директор „Изследвания и иновации“ в Европейската комисия на дискусия за начините на финансиране на научни проекти от европейския бюджет 2014-2020 г., организирана от Института за икономика и международни отношения и Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.

 Бурчер представи възможностите за финансиране на науката, иновациите и изследванията и обърна внимание, че средствата за тях, за малките и средни предприятия и за зелена икономика ще имат специална защита, която няма да позволява на националните власти да ги харчат за друго.

DSC_1598Инвестициите в развитие на наука и иновации в България са ниски и това е сериозно предизвикателство, смята Бурчер. При средно за ЕС от 2% от брутния национален продукт, България отделя едва около 0,5% за наука. Друг проблем е слабият интерес на бизнеса в инвестициите за иновация.

Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейския парламент за следващия дългосрочен бюджет на ЕС за 2014-2020 г. предупреди, че най-вероятно европейските разходи ще бъдат чувствително орязани, като парите за растеж и изследвания ще бъдат сред най-силно засегнатите. Страните членки вече преговарят по проект за бюджет, в който специалната рамкова програма за наука и изследвания „Хоризонт 2020“ е намалена от 80 на 70 млрд. евро.

„България трябва да си постави за цел да развива и науката и иновациите и една модерна икономика, която да промени страната до 2020 г. Това първо трябва да се постави като цел и да се търси с всички средства, включително национално съфинансиране и специално насочени политики“ , добави Калфин.

По време на дискусията учени от БАН и от българските университети настояха да бъде създадена специална оперативна програма за наука в България, за да може да се направят целенасочени инвестиции в науката и в модернизирането на българската икономика.

 Такова решение може да вземе правителството, а то дава противоречиви сигнали по въпроса – отначало всички бяха против, след това образователният министър поиска такава програма, сега и президентът говори в тази посока, но решение още няма, коментира Калфин.IMG_1357

 „Хоризонт 2020“ е целеви инструмент за финансиране на върхови постижения в областта на науката и новите технологии с бюджет 80 млрд.евро. От 2014 г. чрез него ще могат да се финансират проекти за иновации във всички сектори на икономиката. От програмата могат да ес възползват университети, институти, иновативни компании и малки и средни предприятия.

Представителите на академичната общност на дискусията предупредиха, че липсата на политика за развитие на науката означава, че българските учени няма да останат в страната.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe