• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Μετάφραση
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Τα κείμενα των υλικών είναι με τη μορφή, που υποβάλλονται από τους συγγραφείς και δεν εκφράζουν οποιεσδήποτε αλλαγές ή περικοπές, δηλώσεις που έγιναν κατά τη διάρκεια του συνεδρίου, συζητήσεις ή kargli πίνακες ή κατά τη δημοσίευση στα μέσα ενημέρωσης.

Прояви

Επί 15 Μάρτιος 2018 g. за шеста година в рамките на дебата „Балканите в XXI векбългарският поглед“ Студентската асоциация за изследване на международните отношения (САИМО) към УНСС и Студентският дипломатически клуб (СДК) към СУ „Св. Кл. Охридски“, с подкрепата на Института за икономика и международни отношения (IIMO), Националната асоциация за международни отношения (НАМО) и Българското дипломатическо дружество (БДД) и Балканския изследователски център на УНСС. И тази година темата беше достатъчно провокативна – и естествена: „Българското председателство и ЗападнитеΔιαβάστε περισσότερα

През последното десетилетие в политическите процеси на европейския континент се оформи една ясно формулирана дилемност – ЕС или Русия. Иначе казано: съвместими ли са членството в ЕС и НАТО с позитивни двустранни отношения с Русия? Този въпрос до голяма степен доминира политическата динамика в Европа поне в два аспекта: като идеологическа концепция и като практическа политика. И постави пред нелек избор не една и две европейски страни – както членки на ЕС, така и такива, със заявени евроинтеграционни намерения.

Про-европейскиΔιαβάστε περισσότερα

Могат ли двустранните отношения да бъдат едностранни? При цялата видима безсмисленост на този въпрос, отговорът може да бъде и „да”. При това на базата на съвсем конкретни примери. Особено когато става дума за определени етапи от българо-турските междудържавни отношения напоследък. За съжаление нерядко през този период както динамиката, така и дневният ред на двустранните отношения се диктуваха от турската страна.

Бежанската/мигрантската криза

Бежанският проблем доминира българо-турските отношения през последните три години. Защото тези близо три милиона сирийски бежанци на териториятаΔιαβάστε περισσότερα

Основният външнополитически приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС, а именно присъединяването на Западните Балкани към Съюза, беше логичната тема на единадесетата поредна дискусия от цикъла от затворени експертни дебати „България и нейните съседи”, организиран от Института за икономика и международни отношения и Института по балканистика с Център по тракология към БАН, δαπανώνται για 7 Φεβρουάριος 2018 g. Тази дискусията бе в рамките и на изследователския проект „Съвременните Балкани и предизвикателствата пред България” на ИБЦТ – БАН.Διαβάστε περισσότερα

В началото на ноември Институтът за икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт” представиха уникално по рода си изследване на тема „Демотивираните българи”. Изследването, осъществено от Изследователски център „Тренд“ по поръчка на фондация „Фридрих Еберт” по съвместния проект с Инситута за икономика и международни отношения показа много интересни данни за българските граждани, които не работят, не учат, а същевременно са в работоспособна възраст и трудоспособни и същевременно не си търсят активно работа чрез бюрата по труда. Тази група сеΔιαβάστε περισσότερα

Третият сценарий на Юнкер „Които искат повече, правят повече” или иначе казано „Европа на различните скорости” на практика е рамката на Сценарий № 6, т.е. това е основата на този непредставен в „Бялата книга” вариант, по който, макар и в модифициран вид с някои корекции и допълнения, включително и от другите сценарии, ще се развива ЕС през следващите години. Това бе ясно заявено от лидерите на четири водещи държави в ЕС (Γερμανία, Γαλλία, Ιταλία, Испания) непосредствено след публикуването наΔιαβάστε περισσότερα

Μετάφραση
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe