• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

 cover-03

Бедността е централен проблем на социално-икономическото развитие на България. Това е така, защото поначало повишаването на благосъстоянието е цел на всяка отговорна икономическа политика, а България е най-бедната страна в ЕС. Бедността е в основата на катастрофалните демографски тенденции, заплашващи съществуването на българския етнос и българската държава. България може дори да се окаже една от малкото държави в света, която ще се сблъска с изключително сериозни проблеми и рискове, поради неспособността си да се справи с проблемите на бедността.

В България относителният дял на бедните нараства от 18,4% от общия брой на населението през 2005 до 21,8 през 2008 г. и 22,3 % през 2011. По този показател България е на последно място в ЕС след Румъния. Същевременно, абсолютният брой на бедните в България нараства за периода 2005-2008 г. от 1, 417 хиляди до 1,696 хиляди. Друг показател, използван в ЕС е т.нар. риск от бедност и социално изключване. По този показател през 2011 г. България също е на последно място в ЕС с 49% от населението, следвана от Румъния и Латвия с 40%, и др.

Независимо от това, борбата с бедността видимо не е приоритет на нито едно правителство през последните поне 20 години. Обратното, чисто идеологически цели, като преход от командна към пазарна икономика, раздържавяване, макроикономическа стабилност или просто извършването на „реформи”, доминират публичното пространство. Разбирането, че преодоляването на състоянието на бедност, изразяващо се в социално изключване, безперспективност, безработица и унизително ниски доходи, е необходимо за оцеляването на България, е все още изключение, а не правило. За пръв път проектобюджедът за 2014 г. се базира върху констатацията, че бедността и социалното разслояване са проблем пред икономическото развитие на страната, но засега тази теза не e свързана със съществени реални промени в приходната и разходната част на фискалната програма на правителството.

Изследването на проблемите на бедността в България е разделено на четири части. Първата част е посветена на бедността като основен проблем на икономическото развитие на страната. Втората част разглежда данъчната система в контекста на бедността, третият раздел анализира проблемите на човешкия капитал, а четвъртата част е фокусирана върху използването на структурните фондове на ЕС в борбата с бедността.

Преодоляването на състоянието на бедност предполага стратегически инвестиции в човешкия капитал на страната, които да позволят формирането на конкурентна, гъвкава и мобилна работна сила. Борбата с бедността обаче по същество никога не е била във фокуса на икономическата политика на България. Ниските доходи и работни заплати, ниското данъчно облагане, ниският дял на държавните разходи в структурата на БВП, респективно недостатъчните социални трансфери, практически винаги са се разглеждали като важно конкурентно предимство на страната. Тази теза продължава да доминира икономическата политика и досега.

Нещо повече, делът на държавните разходи в БВП е законово ограничен до равнище, значително по-ниско от това в ЕС, допустимият бюджетен дефицит също е ограничен до ниво, по-ниско от изискванията на Маастрихтските конвергентни критерии. Всичко това продължава да способства за възпроизвеждане на бедността. Фискалната програма за 2014 г. вече е фактитески на границата на допустимите бюджетни разходи, а впоследствие страната ще се сблъска с реална невъзможност да подобри фининсирането в областта на образованието, здравеопазването и социалната политика.

Анализът в първата част показва също така, че социалното разслояване в никакъв случай не е сравнително предимство на страната, обратното, то е корелирано с отсъствието на динамичен икономически растеж и свиване на вътрешния пазар. В тази връзка се предлага показател, наречен икономическа ефективност на неравенството, който отразява взаимозависимостта между социалното неравенство и доходите на глава от населението. Предлаганият индикатор показва, че България съчетава най-голямо разслояване с най-ниските средни доходи в ЕС. Системното изчисляване на този показател ще позволи правилното позициониране на България в спрямо останалите европейски страни-членки на ЕС и ще облекчи проследяването на динамиката на социално-икономическата политика на България.

Първата част на изследването обосновава извода, че борбата с бедността изисква както промяна в макроикономическата политика в посока на по-висок икономически растеж и по-висока норма на държавно преразпределение на БВП, така и мерки на социална защита, като по-високи социални трансфери, повишаване на пенсионните плащания и увеличаване на разходите за здравеопазване. Съществуващите сега (до средата на 2013 г.) правителствени документи, като Националната програма за реформи и Националната стратегия за интеграция на ромите не са финансово обезпечени, разчитат на нереалистични макроикономически параметри и политики, не предвиждат промени в структурата на данъчното облагане и преразпределителните процеси, не са обвързани с адекватни реформи в образованието, здравеопазването и иновационната политика. Това означава, че с наличните инструменти целите в областта на борбата с бедността не могат да бъдат достигнати.

Основните препоръки в първата част са:

–            провеждане на активна макроиканомическа политика, насочена към реализиране на годишни темпове на растеж над 3%; премахване на ограниченията за поддържане на държавните разходи под 40% от БВП и бюджетния дефицит под 2% от БВП и придържане към Маастрихтските конвергентни критерии; ускорено влизане в еврозоната;

–            повишаване на минималната работна заплата и въвеждане на социално справедливо подоходно облагане;

–            провишаване на относителния дял на държавните разходи за образование, здравеопазване, иновации и пенсии;

–            структурни реформи в областта на образовaнието, здравеопазването и науката.

–            прилагане на приципа парите следват детето по отношение детските надбавки с оглед намаляване процента на децата, незавършващи начално, основни и средно образование.

Втората част на изследването проследява връзката между данъчното облагане и бедността. Обосновава се тезата, че ниското плоско данъчно облагане без необлагаем минимум е една от причините за социалното разслояване и бедността. Друг проблем на данъчната система у нас е прекомерното обвързване с косвените, при това недиференцирани по групи стоки, данъци. Връщането към прогресивното данъчно облагане е едно от условията за намаляване на социалното разслояване и успешна борба с бедността.

Основните мерки в областта на данъчното облагане могат да се групират както следва:

–            доближаване на съотношението преки/косвени данъци до средното равнище в ЕС;

–            дифeринцирани ставки на ДДС за групи стоки, имащи важно социално значение – лекарства, базови хранителни продукти и др.

–            заместване на плоското с прогресивно подоходно облагане и въвеждане на семейно подоходно облагане;

–            преосмисляне на стратегията в областта на корпоративното подоходно облагане, облагането на доходите от финансови инвестиции и облагането във финансовия сектор.

Третата част на изследването е посветена на развитието на човешкия капитал. Въздействието на последния върху бедността се анализира главно в контекста на хипотезата на Шулц за решаващата роля на човешкия капитал за ускорено адаптиране на икономиката при въздействието на вътрешни и външни икономически шокове. Основната работна хипотеза е, че най-бедната страна в ЕС би следвало да бъде и последна от гледна точка на развитието на човешкия капитал. Тази хипотеза се потвърждава, което означава, че прогрес в борбата с бедността е невъзможен без радикални промени в областта на образованието, научно-техническия прогрес и иновациите.

Една от задачите на третата част е да се направи опит за прогнозиране на развитието на човешкия капитал в България. За тази цел е използвана инструментална променлива, свързана с човешкия капитал, а именно броя на производствените злополуки. Изборът на тази променлива не е случаен, тъй като в случая имаме почти едновековен времеви ред, позволяващ извличане на сигнали за вътрешната динамика на производствените процеси. Анализът показва, че без промени в икономическата, образователната и иновационната политика, обезценяването на човешкия капитал ще продължи, като въздействието върху бедността ще бъде негативно.

Предложенията за изменение на икономическата политика в областта на човешкия капитал могат да бъдат обобщени както следва:

–            повишаване на дела на държавните разходи за образование, здравеопазване, наука и иновации до средното равнище за ЕС;

–            реформа в здравноосигурителните системи с оглед фокусиране върху превантивните дейности и ограничаване на преките плащания на здравноосигурените към лекарския персонал;

–            образователна реформа, насочена към повишаване конкурентоспособността на българското образование и намаляване броя на незавършващите начално и средно образование, преодоляване на процеса на обезценяване на човешкия капитал в България;

–            подобряване финансирането на научно-изследователската и иновационната дейност, достигане на средните показатели на ЕС в тази област до 2020 г.

Последната глава е посветена на използването на структурните фондове на ЕС. Този въпрос е от фундаментална важност, тъй като една от основните цели на европейското финансиране е кохезията, т.е. преодоляването на съществените различия в степента на развитие на отделните региони и страни в ЕС. Изследванията показват, че засега използването на еврофондовете като инструмент за борба с бедността в България не е достатъчно ефективно. Нещо повече, основната част от средствата по европейските програми в България се насочва към регионите с относително по-висок доход на глава от населението, което не способства за преодоляване на социално-икономическото разслояване в нашата страна. Това налага по-интензивно и по-целенасочено усвояване на еврофондовете през новия програмен период 2014-2020 г.

Основните предложения в областта на използването на еврофондовете в борбата с бедността в България се свеждат до следното:

–            по-голямо фокусиране на средствата към регионите с ниски доходи и висок дял на социално-уязвимите групи и в частност към северозападния регион;

–            пренасочване на финансовите средства към подобряване качеството на човешкия капитал – научни изследвания, образование, здравеопазване; –            използване на евроресурсите за подобряване конкурентоспособността на българския бизнес;

–            следване на европейските изисквания в областта на пенсионната реформа;

–            по-ефективно използване на евроресурсите за подпомагане на дребните и средните предприятия;

–            преориентиране на субсидиите в областта на селското стопанство от едрия бизнес към дребните и средните производители.

В заключение следва да отбележим, че борбата с бедността е не просто социална политика, а стратегия, която предполага динамизиране и модернизиране на българската икономика. В частност, преодоляването на такъв тежък социален проблем, като прекомерното разслояване на доходите в България, представлява същевременно самостоятелен фактор за ускоряване на икономическия растеж в дългосрочен план.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe