• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

На 19 ноември 2013 г. в зала „Запад” на Народното събрание” се проведе дискусия и представяне на изследването „Борбата с бедността в България: макроикономика, фискална политика, човешки капитал, евроинтеграция”. Проявата бе домакинствана от председателя на българския парламент Михаил Миков, а участие в нея взеха министър-председателят на България Пламен Орешарски, министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов, председателката на Комисията по труда и социалната политика на Народното събрание Корнелия Нинова, народни представители, представители на академичните институции, работодателски, синдикални и неправителствени организации, ексепрти, журналисти.

Изследването е осъществено от екип икономисти по проект на Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт”: проф. Ганчо Ганчев (координатор на проекта), проф. Чавдар Николов, доц. Десислава Стоилова, доц. Преслав Димитров.

Дискусията бе открита от Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и Регине Шуберт, директор на Бюрото за България на Фондация „Фридрих Еберт”. Те, както и авторите на разработката подчертаха, че говоренето за бедност в началото на XXI век в страна-членка на Европейския съюз на пръв поглед може да звучи като анахронизъм и да изглежда парадоксално. Както и да предизвиква много въпроси. Не е ли това бедността на богатите? Или бедността на сравнението – с още по-богатите, но не и с по-бедните? Или пък става дума за психологически феномен, произтичащ от неоправдани очаквания за рязко подобряване на качеството на живота след присъединяването към ЕС? И изключение ли е България сред останалите страни-членки на ЕС, или излизането на този проблем на преден план е тенденция, свързана с ударите на световната икономическа криза върху общественото благоденствие и най-вече – върху средната класа? И доколко е относително цялостното разбиране за бедност в съвременния свят, в който в резултат на глобализацията социалната проблематика (бедност, безработица, пандемии и т.н.) също излиза извън границите на националната държава и се превръща в проблем на цялото човечество?

 Очевидно високата степен на драматизъм, с която днес се говори за бедността в България, има своите основания. И постепенно тази тема заема все по-централно място в обществения и политически дебат. Отговор на тези въпроси може да се търси обаче само въз основата на анализа на целия комплекс от икономически и социални фактори, които генерират и влияят върху проблема с бедността. Стремежът на изследването е не просто да се даде снимка на ситуацията в момента, а да се проследят процесите в перспективата на тяхното развитие, както и да се предложи защитим интегрален показател, който да позволи обективна проследимост на тези процеси на ежегодна база.

Премиерът Пламен Орешарски използва представянето за да лансира новите мерки на правителството за преодоляване на проблема с бедността. Предстои приемането на схема за данъчно облекчение на най-ниски доходи. Премиерът уточни, че до това решение e било консултирано с парламентарните групи, които подкрепят кабинета, както и със синдикатите. Схемата предвижда възстановяване на платения данък върху минималната работна заплата. „По този начин реализираме две цели – увеличаваме разполагаемия доход на работещите на минимална работна заплата, без да затормозяваме разходите на фирмите за труд и по същество запазваме тяхната конкурентоспособност. От друга страна реализираме поетия ангажимент да се облекчат най-ниските доходи, без да се лишаваме от предимствата на пропорционалното подоходно облагане, важно за реализиране на икономическите ни цели”, отбеляза премиерът. Той добави, че 76,5 млн. лева допълнително са предвидени за подкрепа на децата и семействата, 20 млн. лева – за хората в неравностойно положение и над 200 млн. лева – за възрастните хора.

Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов разясни параметрите на предлаганата схема за данъчно облекчение на хората с най-ниски доходи. Данъчното облекчение ще обхване хората с минимална работна заплата или доходи до размера на минималната работна заплата. По данни на НОИ и на НСИ тези, които получават доходи до 340 лв. са около 462 000 души. Министър Адемон уточни, че ако се приложи мярката към всички български граждани, които са с доходи до размера на минималната работна заплата, от гледна точка на възстановяване на данъчния кредит, ще бъдат необходими 150 млн. лв., които ще се заложат в проектобюджета за 2015 г.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe