• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

Два руски самолета разтресоха България – политически. Както и в случая с американските танкове и тежко въоръжение и сега се създава впечатлението, че страната първо обявява едно неавтономно взето решение, а впоследствие изпада в обяснителен режим, като под натиска на публичния интерес то обраства с допълнителна информация и постфактум генерирана аргументация. Самата формулировка „обосновано съмнение” оставя на общественото мнение да обосновава само съмненията си или да се съмнява в обосновката, но във всеки случай прехвръля въпроса от полето на обективните факти в това на субективните нагласи и по-точно на политическото доверие. Което не носи плюсове нито на правителството, нито на публичното възприемане в България на ролята на САЩ и ангажиментите ни като съюзници в НАТО. Като освен това се изпада и в доста парадоксалната ситуация, в която България и Гърция, като две съседни страни-членки на ЕС и НАТО, или не разполагат с една и съща информация по въпроса, или се съмняват по различен начин.

Същественият въпрос обаче е отвъд казуса „разрешение за руски самолети” и българските емоции по него. Става дума за геополитическите противостояния и по-конкретно за ролята на Русия в конфликтите в Сирия. Множественото число тук е задължително, защото в момента там се водят поне две войни – гражданската война между режима на Асад и опозицията и войната с Ислямска държава.

В първия случай решението, което да включва съхраняването на единна сирийска държава (ако избощо все още такова е възможно) следва да се търси в политически план. От тази гледна точка допълнителното интернационализиране на конфликта и по-активна роля на Русия в него едва ли би имало някакъв положителен ефект: то по-скоро би възпроизвело противопоставянето Русия – САЩ/НАТО на сирийска територия, при това със сериозни рискове от пряк контакт. Посоката би следвало да бъде към военното дезангажиране и на Запада, което да бъде заменено със силен политически импулс към вътрешносирийски диалог. Кризата с бежанците очевидно доказа, че Европа е заинтересоване от максимално бързо прекратяване на гражданската война в Сирия.

Във войната срещу „Ислямска държава” нещата изглеждат точно обратно – там политическо решение не е възможно, а отстраняване заплахата от радикалния ислям може да се постигне единствено чрез максимална интернационализация на участниците . Сътрудничеството не само с Русия, но и с Китай и другите основни геополитически центрове и на първо място с ислямския свят като цяло, както и ангажирането на международните институции (Съвета за сигурност) са необходимо условие за успеха. Което пък поставя сериозна въпросителна върху политическата логика и ефекта от нашата ангажираност във войната с двата най-успешни фактора, които противостоят на ИД в Сирия и Ирак – правителството на Асад и кюрдските формирования (с които Турция се опитва да се разправи, възползвайки се от стратегическото си значение за сигурността на Европа). В крайна сметка на картата на Сирия се разиграва сигурността на Европа.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe