• Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

ДИСКУСИИТЕ

Допълнителна Информация:

Делегацията на българските социалсти в Европейския парламент, съвместно с Института за икономика и международни отношения и Фондация „Солидарно общество” организират цикъл дискусии под общото название „Споразумение за партньорство България – ЕК 2014-2020 г.”, посветени на предстоящото сключване, за пръв път в практиката на ЕС на споразумения за партньорство (СП) с всяка от страните членки за условията на ползване на еврофондовете. Тези дискусии са продължение на поредицата от кръгли маси за Многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР) за същия период.

Под мотото „Европейски бюджет 2014-2020 г.” бяха проведени пет дискусионни форума:

  • „Пари или политики?” – 2 ноември 2012 г. в София;
  • „Знание, растеж, заетост” – 30 ноември 2012 г. в София;
  • „Селското стопанство – проблеми и решения?” – 18 януари 2013 г. в Пловдив;
  • „Европейски бюджет 2014-2020 г. в подкрепа на младежките политики” – 13 февруари 2013 г. в София;
  • „Развитието на българските региони” – 22 февруари 2013 г. в София.

Темите на всички дискусии бяха въведени от  Ивайро Калфин, член на Европейския парламент и съдокладчик по МФР. В тях като панелисти взеха участие представители на Европейската комисия от съответните генерални дирекции, представители на работодателски и синдикални организации, университетски преподаватели и експерти от България.

Участие в дискусиите взеха български депутати в Европейския парламент и Народното събрание, представители на правителството и президентската администрация, на местната власт, на работодателски, синдикални и браншови организации,  на академичната общност, неправителствени организации, експерти, журналисти.

Изказванията на панелистите, както и пълен видео и аудио запис на всяка от дискусиите можете да намерите на адрес: www.eiri.bg 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първата дискусия по Споразумението за партньорство се проведе на 14 юни т.г. в София под названието „ЕС фондовете – партньорство за растеж?”. Кръглата маса включваше два панела:

  • „Споразуменията за партньорство – нов тип рамка за еврофондовете” с панелисти: Ивайло Калфин – член на ЕП и съдокладчик по МФР и Йероен ван Оел от Генерална дирекция „Регионална и урбанистична политика” на Европейската комисия и модератор Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения;
  • „Проектоспоразумението България –Европейски съюз” с панелисти: Иван Иванов – началник отдел в Дирекция Програмиране на средствата на ЕС” на Министерския съвет и Георги Пирински – член-основател на Фондация „Солидарно общество” и модератор Светослав Терзиев – жерналист от в. „Сега”.

 

В хода на дискусията акцентът беше поставен върху няколко конкретни теми. СП е нов инструмент в европейската политика. Създават се общи правила за Европейските структурни и инвестиционни фондове. Поставят се предварителни условия, обвързващи финансирането с изпълнение на реформи. Акцентът е върху резултатите от планираните интервенции. Целта да се създаде по-силен механизъм за съчетаване на ефекта от различни програми, с които се финансира националното развитие и особено регионалното такова. Пет от фондовете (Кохезионният фонд, Фондът за регионално развитие, Социалният фонд, Фондът за развитие на селските региони и Фондът за рибарство и морска политика) се обединяват и целта е да се потърси общ ефект от използването им, защото това са програмите, които отиват в регионите и с които регионите би трябвало да намалят различията със средните европейски равнища.

ЕС поставя 11 цели, като България ще работи по всички тези 11 цели, в рамките на четири стратегически приоритета: образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж; иновации и инвестиции за интелигентен растеж; свързаност и зелена икономика за устойчив растеж; добро управление и достъп до качествени обществени услуги, както и пространственото измерение и политиката за местно развитие Тези приоритети ще бъдат защитени в рамките на следните оперативни програми: транспорт и транспортна инфраструктура; иновации и предприемачество; развитие на човешките ресурси; региони в растеж; околна среда; наука и образование; добро управление; 3 програми за трансгранично сътрудничество;  развитие на селските райони; морско дело и рибарство.

На практика, извън селскостопанската политика, за регионално развитие България ще има около 7 млрд. евро за следващите 7 години, като това е сравнима сума с тази досега. Средствата. за 2007-2013 г. обаче са по цени от 2005 година, а в сегашния проект за бюджет на ЕС са по цени 2011 година, което означава, че тяхната покупателна способност ще бъде с 10% по-малка. Предвидени са и около 6 млрд евро за земеделската политика, като това са двата стълба – директните плащания и Фонда за развитие на селските региони. Тук има увеличение с 2 млрд евро в сравнение с 2007-2013 г., в резултат на споразумението още при присъединяването към ЕС за постепенно доближаване на субсидиите в селското стопанство до средните нива за ЕС.

Участниците се обединиха, че основният проблем е свързан с фокуса и ефективността от изразходването на европейските средства, както и възможностите и предвиждането националния бюджет също да поеме една основна част от публичните инвестиции. Стремежът е еврофондовете да станат този фактор, с чието съдействие през следващите седем години България да постигне такива темпове на растеж на икономиката и качеството на живот, с които рязко да се съкрати дистанцията до средните за 27-те държави-членки на ЕС равнища. Без незабавното възприемане на нова политика за догонващ растеж страната е обречена трайно да се утвърди в дъното на европейските класации по доходи, по качество на живота и т.н.

По мнение на редица участници предлаганите стратегически приоритети и цели са прекалено много и на практика се губи приоритетността. Отбелязано бе силното фрагментиране в областта на стратегическото планиране, която има близо 200 национални стратегически документа, част  от които не са финансово обезпечени, което поражда затруднения при постигне единност и кохерентност на планираните инициативи. Същевременно не е налице ефективна система за мониторинг на изпълнението на политиките, като оценки на въздействието на политиките се извършват спорадично

Проблеми съществуват и на следващото ниво – конкретизиране на приоритетите. «Тясно място» в устойчивото икономическо развитие на България се явява и липсата на обвръзка между образованието и потребностите на бизнеса и високотехнологичните производства. Неяснотата по приоритетите е намерила израз в липсата на конкретика в описанието на секторните реформи и политика по стратегически важните области, като например демографската политика, борбата с бедността, реформата в здравеопазването,  доброто управление и държавната администрация (контрол на корупцията, върховенство на закона, бюрократична ефективност, прозрачност на правителството) и т.н.

Общата констатация по отношение на политиката и мерките в териториален план бе за липса на нужната конкретика, на недостатъчно специфициране по отделните региони на планиране, независимо от посочените драстични разлики в равнищата на икономическа активност, демографски характеристики и инфраструктура.

Участниците в дискусията се обединиха в необходимостта от прецизиране на проекта за СП и аргументиано отстояване на българските позиции в заключителните преговори с представителите на Европейската комисия до края на годината.

Втората дискусия по Споразумението за партньорство се проведе на 11 октомври т.г. в София под названието „ЕС фондовете – национално ефективни?”. Панелисти на дискусията бяха: Ивайло Калфин – член на ЕП и съдокладчик по МФР; Юнал Тасим – заместник-министър на икономиката и енергетиката и проф. Димитър Хаджиниколов – преподавател в УНСС, зам.-председател на Съюза на икономистите в България. Дискусията се модерираше от Георги Пирински – член-съосновател на Фондация „Солидарно общество”.

Дискусията отчете, че има всички основания да се очаква приемането на МФР до края на тази година след постигане на съгласие по няколкото останали спорни въпроси. Първо, да бъдат приключени преговорите по правните основания по всички 65 регламента, които са свързани с изразходването и управлението на следващия бюджет. Остава да бъдат окончателно договорени двете големи теми – в областта на селскостопанската политика и на регионалната политика.

За селското стопанство това са: намаляване на плащанията след надхвърляне на прага от 150 хил евро (това касае директно България, която е е една от страните с най-едрите земеделски производители в Европа и голяма част от средствата се концентрират в малко хора) и гъвкавостта при прехвърлянето на средства от първи във втори стълб (от директните плащания към развитие на селските райони) и обратно.

Основният отворен проблем в регионалната политика е свързан с макроикономическите условия  и създаването на механизъм за санкции на страните ако те не изпълняват макроикономическите политики и препоръките, които са отправени към тях от ЕК за по-строга фискална политика. Това би засегнало основно регионите, а те не са отговорни за провеждането на фискалната политика на държавата. Редица страни имат възражения срещу този механизъм за замразяване или отнемане на средства. Друг проблем, важен за България, е този за съфинансирането и предварителното финансиране, доколкото регионите с по-слабо икономическо развитие изпитват трудности да съфинансират европейски проекти.

Като ключови за успешното оползотворяване на еврофондовете от българска страна участниците в дискусията откроиха адекватната реакция на новите европейски изисквания за променено качество и ефективност, а не просто усвояване на средства. Предизвикателствата за страната са: осигуряване на догонващо икономическо развитие; преодоляване на значителните регионални различия; децентрализация; приоритетност на иновациите; реформа в образованието и обвръзката му с изискванията на пазара на труда; рискът от бедност.

Констатирано бе, че основните предизвикателства пред българската икономика остават затруднения достъп до източници на финансиране, ниската степен на интернационализация на дейността, ниската степен на иновативност на българските предприятия, високата степен на енергийна интензивност и ресурсоемкост на производствата, влошената структура на износа (основан предимно на износа суровини и към стоки със сравнително ниска добавена стойност). В този контекст бе подчертано виждането на правителството да насочи Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014 г. – 2020 г. към постигане на динамично конкурентоспособно развитие на икономиката, базирано на иновациите, оптимизация на производствените вериги и секторите с висока добавена стойност, като за постигане на тази цел са определени две приоритетни направления:

  • Предприемачество, експортен и производствен потенциал като основа за изпреварващ растеж, включващо:
    • Технологично развитие и иновации („умен“ растеж);
    • Конкурентоспособност и продуктивност на предприятията (бърз растеж);
    • Зелена и ефективна икономика като гаранция за устойчив растеж:
      • Зелена икономика и ресурсна ефективност;
      • Енергийни технологии и енергийна ефективност.

Подчертана бе необходимостта от постигане на баланс между мерките, които имат бърз и непосредствен ефект върху бизнеса (технологично обновление, въвеждане на международни страндарти и сертификация, интернационалазицая и т.н.) и такива, които изискват по-дълъг период за постигане на опреден резултат и по-големи инвестиции (инфраструктура за иновации и изследвания; развитие и внедряване на иновации и т.н.).

Централно място в дискусията заеха проблемите на кохезионната политика. Стратегическите цели са подобряването на социално-икономическите условия в шестте района на планиране; преодоляване на тяхното изоставане спрямо регионите в ЕС от една страна и ограничаване на междурегионалните различия в България от друга. Повечето от мерките на регионалната политика у нас се реализират на нивото на общините. Това поражда три сериозни проблема:

  • големите различия в капацитета на отделните общини и породената от това концентрация на дейностите основно във водещите общини;
  • недостатъчния капацитет в малките общини, което прави невъзможно прилагането там на регионалните структурни мерки;
  • фискалната концентрация у нас, която прави проблематично съфинансирането на проектите чрез ограничените финансови средства на общините.

Очертани бяха петте приоритетни оси, в които се концентрират усилията за търсене на отговор на съществуващите проблеми: устойчиво и интегрирано градско развитие; регионална и местна достъпност; устойчиво развитие на туризма; местно развитие и сътрудничество; техническа помощ.

През новия програмен период се очаква по ОП “Регионално развитие” да се осигурят 1,170 млрд. евро. (през сегашния период  – 1,6 млрд.). Номиналното намаление е с 27%. Очаква се разпределение по следния начин:

  • подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика – 20%;
  • адаптация към изменението на климата и превенция на риска – 1%;
  • опазване на околната среда и ресурсна ефективност – 4%;
  • устойчив транспорт и развитие на мрежовите инфраструктури – 7%;
  • социално приобщаване и борба с бедността – 33%;
  • образование, учене през целия живот – 35%.

Основната цел е постигане на по-голяма комплексност и интегрираност и повишаване ефективността на оплзотворяване на еврофондовете.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe