• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

345389202_a81e4d43e7След двадесет години най-после София и Скопие заработиха в една посока. Тази на македонизма.

Ако основната цел на македонизма е отделянето на населението на Вардарска Македония от българските му корени, история, език и самосъзвнание и изграждането на една различна национална идентичност, то напоследък и България се включи ентусиазирано в мисията по издигането на нови разделителни линии – не между управляващите, а между хората от двете страни на границата. Което е най-прекият и ефективен начин да бъде решен въпросът с така жадувания в Скопие нов македонски идентитет.

Гамбитът е такова начало в шахмата, при което се жертва фигура за изостряне на ситуацията. В конкретния случай под удар на политическата дъска са поставени българските интереси. Демонстративната промяна в българския подход е по-скоро имитация на активност. За съжаление – и на политика. Като целта се подменя с инструмента, а упражнението по политическа геометрия и оцветяване на разделителни линии не може да изчерпи националния интерес.

И тук не става дума за затваряна на очите пред реално съществуващите проблеми, а за пътя, по който се търси тяхното решаване. В продължение на десетилетия определени кръгове в Скопие се опитват да превърнат думата „българин” в синоним на нещо чуждо, враждебно, дори нецивилизовано. „Езикът на омразата” е сред топ-инструментите на македонизма с ясно дефинираната цел да се провокира ответна реакция, да се нагнетява напрежение между двете държави, да се издигат бариери между хората. Всеки публичен презграничен диспут допринася за постигането на тези цели, особено ако в него се включат и отговорни държавни фактори. А не малко български управници се изкушават да отговорят на медийни провокации, забравяйки, че никой уважаващ страната си държавник не влиза в спор с публикации в чужди медии.

България има всички предимствата на дългогодишната културна и историческа традиция, на своята вековна държавност, на по-голямата и по-силна икономика, на членството в ЕС и НАТО. Днес всичко тези предимства се забравят за да се премине към своеобразна махленска свада, където важни са не аргументите, а децибелите.

Европа не разбира и не приема опитите за решаване на двустранни проблеми чрез институциите и механизмите на ЕС. Още повече когато тези опити идват от Балканите. Но Европа прекрасно разбира аргументите, свързани с нарушаване на основни европейски ценности, норми и правила на междудържавно общуване като настоява за покриване на ясни критерии за членство. Разликата е твърде съществена и точно тук, в рамките на преговорния процес, е полето на действие на българската политика и дипломация. Налагането на вето на началото на преговори за членство на Република Македония в ЕС би поставило под натиск от Брюксел не само македонското, но и българското правителство /не случайно еврокомисарят по разширяването Фюле вече спешно посети София/. Нещо повече, България може да се окаже в изолация при евентуален, съгласуван между Атина и Скопие модус операнди, който да позволи да се заобиколи дългогодишния блокаж, свързан с името на Македония.

Една ли националният интерес на България включва заместването на Гърция като блокиращ фактор пред процеса на евроинтеграция на Македония. За което и в Атина и в Скопие биха били изключително благодарни. В Атина – защото друг  споделя тяхната не особено завидна и непонятна за Европа роля и ги вади от изолация. В Скопие – защото си намират удобен външен виновник за проблемите и неуспехите – вътрешни и външни, досегашни и бъдещи – по пътя на реформите и подготовката за членство в ЕС. Следва също да се има предвид, че ако въпросът за името рано или късно ще се реши с акт /подписване на договор, споразумение или друга форма на двустранно съгласие/, то проблемите между България и Македония са много по-дълбоки и за тяхното преодоляване ще е необходим дълъг и добронамерен процес и от двете страни.

Външният министър обяви, че поставя условия преди да даде подкрепата си за определяне на дата за началото на преговорите за членство на Република Македония в ЕС. Изниква резонният въпрос какво точно се очаква да се случи до средата на декември преди този въпрос да бъде поставен за решаване в Брюксел. И ще бъде ли достатъчно, ако македонските медии /а това при сегашната политическа ситуация в Скопие съвсем не е толкова трудно постижимо/ бъдат посъветвани от собственото си правителство временно да намалят изобличителния си плам? Защото е съвършено очевидно, че за един месец дори и при най-добро желание не могат да бъдат променени, например, учебниците по история. И каква е позицията на правителството по отношение на македонския език, след като е очевидно, че на определен етап македонски представители ще бъдат канени за участие във форматите на ЕС и тогава неминуемо в Брюксел ще се появи преводаческа кабинка с надпис „Македонски език”?

Чрез писмото на външния министър до неговия македонски колега експертното начало в българската дипломация прави опит да постави проблема в един по-нормален двустранен контекст. За съжаление обаче изникват поне няколко въпроса. Защо едва сега министъра се сети за предложения от българска страна още през 2008 г. договор за добросъседство, който може да даде най-сериозните правни гаранции за европейско отношение между двете страни – може би защото бе предложен от предишното правителство? Не се ли подменя отново целта с инструтомента – защото позитивният диалог не е еднократен акт или среща на двете правителства /практиката показва, че това е добър имиджов инструмент с незначителен реален ефект/, а поддържането на позитивна общества среда за общуване. И на последно място – не е ли това опит да се намери  относително елегантно оправдание за евентуална крачка назад и даване съгласие за даване на дата на Р Македония за начало на преговорите за членство в ЕС. Иначе казано, не е ли това отбой след заплахата?

Впрочем, наблюдава се удивително съвпадение в интересите на управляващите в Скопие и София. Сегашната политическа активност на българското правителство е изцяло мотивирана от вътрешнополитически съображения. Изпитан политически прийом е пренасочването на негативната енергия към външния враг с оглед отклоняване на недоволството от собствените неуспехи и провали. Още повече в условия на икономическа криза, генерирала сериозни националистически настроения и събудила стари рефлекси почти повсеместно в Европа.

Опитите да се изземе патриотичното пространство, да се изместят от него дори традиционните му изразители като „Атака” и ВМРО са ситуирани изцяло в предизборния контекст и нямат нищо общо с националните интереси. А турнето на Н. Младенов из Благоевградска област и срещите му с областен управител и кметове в духа на добрите толстоистки традиции за „ходене сред народа” изглеждат патетично и с повече от век закъснели.

България никога не е имала териториални претенции към Република Македония – и за Македония не може да се мисли като за територия. Фокусът на българската политика са хората, населението. И не само получилите българско гражданство, но и всички тези, които са съхранили своите национални корени, оставайки същевременно лоялни граждани на новата независима държава.

С последните си изяви българското правителство не помага на тези македонски граждани, които са запазили българското си самосъзнание. Първо, заради неуютната ситуация, в която ги поставя да бъдат дамгосвани като проводници на чужда държава, спъваща евроинтеграцията на страната. Второ, заради девалвацията на българското гражданство, осъществена чрез засиленото раздаване на български паспорти, където мотивацията в много случаи се свежда до прагматичната възможност за свободно движение и работа в рамките на ЕС. А натоварването на „македонското” с негативен контекст е проблем и за стотиците хиляди български граждани, заявяващи с пълно основание, че са македонци – наред с тракийците, добруджанците, шопите и т.н.

Още по-лошо е, че това е устойчива тенденция – на хаотични и непоследователни действия, водещи до абдикиране от региона ва Югоизточна Европа. България на практика загърби регионалното сътрудничество, където беше извоювала сериозни и стабилни, в много отношения водещи позиции. Двустранните отношения с всички съседи са в най-добрия случай в застой. Практически отсъства сериозен диалог на високо равнище със Сърбия, Гърция е използвана във вътрешнополитически цели като негативен пример, Румъния е удобно оправдание за провала по Шенген. Единствено с Турция съществуват достатъчно регулярни контакти, но пък там както динамиката, така и дневният ред се задават от турска страна, като на практика преустанови работата си съвместната комисия по нерешените въпроси. Постепенно България се изолира от своите съседи, губи влияние в региона, а оттам –и възможностите си за сериозно външнополитическо присъствие в рамките на ЕС и НАТО – защото за тях именно регионалното влияние и експертиза в Югоизточна Европа са очакваната от България добавена стойност.

Основният ресурс за развитието на едни нормални, приятелски, дори много повече от приятелски отнашения между България и Република Македония са хората от двете страни на границата. Ако между тях се издигнат бариери, ако се изгради неприемане и омраза, ако се наруши нормалният и добронамерен диалог – негативният ефект ще бъде дългосрочен и трудно поправим. България е заинтересована от максимално отваряне, от ежедневно общуване на всички нива, от превръщането на границата в условност. Македонизмът – от отграничаване, противопоставяне, конфронтация.

В продължение на десетилетия македонизмът не успя да постигне тези си цели. Опасенията са, че може да ни се наложи да правим констатации ала Швейк – всичко си вървеше добре докато не се намесиха … правителствата.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe