• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

photo               Мониторингът на макроикономическото развитие на българската иономика през 2013 г.  показа някои основни проблеми. Първо, ниското равнище на държавния дълг не гарантира финансовата стабилност на страната. Второ, структурата на данъчните приходи и в частност високия дял на косвените данъци, води до повишена циклочувствителност на бюджетните постъпления. Беше защитена тезата за необходимостта от въвеждане на прогресивно подоходн облагане. Трето, беше констатирано, че страната изостава с присъединяването към еврозоната и банковия съюз, което увеличава уязвимостта на фискалния и банковия сектор. Беше препоръчано засилване на държавното присъствие в банковата система. Беше отчетено също, че без възстановяването на вътрешното търсене, съживяването на икономическия растеж е невъзможно. Тези основни констатации и предвиждания се потвърдиха напълно.

            Прогнозите за икономическото развитие на България за 2014 се характеризираха с голяма неопределеност. Причините за това бяха колебливото възстановяване надържавите от еврозоната и нестабилността на политическия климат в страната. В мотивите към законопроекта за държавния бюджет на Република България се предвиждаше ускоряване на икономическия растеж до 1,8% през 2014, в сравнение с 0,6 през 2013 г. Прогнозите на Европейската комисия бяха за малко по-нисък растеж и по-бавно нарастване на износа и вноса. Като цяло, прогнозните виждания на ЕК в областта на растежа на БВП и остналите макроикономически показатели в реално изражение, се оказаха по-близки до реалността в сравнение с тези на министерството на финансите.

            Основните рискове пред българската икономика и фискалния сектор през 2014 г. бяха сумирани по следния начин- отклонение на растежа от прогнозните параметри, висока чувствителност на бюджетните приходи към икономическия цикъл при инерционност на разходите, забавяне на растежа в ЕС и световната икономика, задълбочаване на финансовата криза в САЩ, покачване на цената на потрола и другите енерегоносители, забавяне на вътрешното търсене, затрудняване усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС, натрупване на квазифискални дефицити от страна държавните предприятия и други зависими от централния бюджет системи.

            Такива рискове, като дефлация, понижаване цената на нефта, което води до свиване на фискалните постъпления, проблемите в банковия сектор, забавяне на темповете на нарастване на износа и вноса, както и рисковете, свързани с природни катаклизми, не са формулирани изобщо като конкретни заплахи. Други потенциални затруднения, като в частност квазифискалните дефицити, са всъщност проблеми на икономическата политика на самото правителство и не представляват рискови фактори в тесния смисъл на думата. Именно неправилната оценка на рисковете е една от основните причини за финансовите предизвикателства пред държавата през 2014 г.

            В частност, предвижданията за възстановяване на вътрешното потребление се оказаха сравнително близки до реалната динамика на този показател, както може да се съди от Графика №1. Фактическото нарастване на БВП с 1,6%, макар и по-ниско от прогнозните 1,8%, също е сравнително близо до очакваното равнище. Бързо нарастна производството и износа на електроенергия, независимо от натрупването на финансови напрежения в сектора. Очакванията за стабилизиране на пазара на труда също се оказаха като цяло реалистични.

Таблица №1

Темпове на нарастване на БВП, потреблението и инвестициите,

в % спрямо същия период на предходната година

Макро 1 p

По данни на НСИ

                 Основните разминавания между прогнозите и реалното развитие на икономиката засягат износа, вноса и инфлацията. Вместо очакваните 8-9% нарастване на износа и вноса за 2014 г., през първата половина на т.г.  наблюдаваме растеж от порядъка на 2-4%. Впоследствие се наблюдава дори спад на наминалния обем на експортниет постъпления.

Таблица №2

Темпове на нарастване на износа и вноса,

в % спрямо същия период на предходната година

Макро 2 p

По данни на НСИ

                 Особено големи разминавания между прогнозните разчети и фактическото развитие на процесите наблюдаваме в областта на инфлацията. Според прогнозата на МФ средногодишната инфлация би трябвало да бъде 1,8%. Както се вижда от Таблица №3 обаче, цените в периода от януари до юли 2014 остават по-ниски, в сравнение с 2013. Дъното на дефлационния спад е януари-февруари 2014 г.

Таблица №3

Темпове на инфлация

Макро 3 p

            Дефлацията и забавянето на вноса през първата половина на 2014 г. имат сериозни последици за фискалната политика. Те доведоха до свиване на номиналната данъчна основа и неизпълнение на фискалните приходи. За това допринесе и недостатъчната събираемост в областта на ДДС и акцизите по линията на вноса.

            Развитието в областта на финансовия сектор се характеризира със силно противоречиви тенденции. От една страна от гледна точка на паричното предлагане, вътрешния кредит, дължавния дълг и лихвените проценти няма съществени изменения като в номинално изражение, така и кото дял от БВП. От гледна точка на държавния дълг, отнесен към БВП, България продължава да бъде една от най-ниско задлъжнелите страни в ЕС.

            Паралелно с това обаче наблюдаваме съществено влошаване на някои квазифискални дефицити. НЕК, вследствие възприетата политика на подържане на ниски продажни цени при рязко повищаване дела на електроенергията, изкупувана по високи преференциални цени по лнията на договорите за Марица-Изток и ВЕИ, продължава да натрупва значителен негативен финансов резултат. Финансови негативи натрупват и здравната и пенсонно-осигурителната система. Влоши се финансовото състояние на общините. В допълнение към тези негативни процеси, плащанията по някои оперативни програми с ЕС бяха прекратени. Всичко това създаде климат на недоверие към фискалната стабилност на страната. Нараства вероятността държавата да бъде принудена да подпомогне финансово отбелязаните сектори.

            Тенденциите в банковия сектор също будят тревога. Независимо от известното икономическо оживление през първата половина на 2014 г., проблемите, натрупани в перида на финансовата криза 2008-2009 г., доведаха до проблеми в някои банки, като КТБ, Креди агрикол и Първа инвестиционна банка. Тези проблеми вече ангажираха определени публични финансови ресурси, като рещаването на казуса КТБ тепърва предстои и вероятно ще изисква използването на значителни публични средства. За сега единствено капиталовите пазари отбелязват известно съживяване, изразяващо се в леко повишаване на основните борсови индекси.

            Неотчетените рискове доведоха до това, че към 31-ви юли 2014 г. номиналните бюджетни приходи нарастнаха с едва 1,4% спрямо 2013 г., при планиран ръст от 7,1%. При това, забавянето на приходите не е при преките подоходни данъци, които нарастват в съотвествие с очакванията, а при косвените данъци, което още веднъж подчертава негативното отражение на дефлацията. Тъй като разходите нарастват в рамките на планираните 7,2%,  към края на август/началото на септември т.г., планираният бюджетен дефицит фактически е достигнат.

            Нарастващите финансови рискове и дисбаланси доведоха до притиворечиви интерпретации и ожесточено политическо противопоставяне. Според някои политически сили страната е във финансов колапс и бюджетният дефицит може да достигне 6-10% от БВП през настоящата година. Това налага спешна актуализация на Закона за държавния бюджет. Според други, актуализация не е необходима. Това доведе до блокиране на дейността на Народното събрание и ограничаване възможностите на служебното правителство да използва финансови инструменти за подпомагане на секторите, изпитващи финансови затруднения.

            Основните въпроси, които стоят пред страната през втората половина на 2014 са два- какво доведе до финансовите затруднения в една от страните с най-нисък даржавен дълг в ЕС и действително ли страната е пред финансов колапс?

            Отговорите на тези въпроси са различни за публичния и частния сектор. От гледна точка на фиска, причините за неизпълнението на фискалната програма са следните:

  • Неправилно формулиране на рисковете и в частност неотчитане на възможността от дефлация, забавено нарастване на вноса, природо-климатичните фактори, неовладяване на квазифискалните дефицити.
  • Второ, неблагоприятна структура на данъчните приходи, характеризиращи се с прекомерно висок дял на косвените данъци, които са силно циклочувствителни и прекомерно нисък (в сравнение със средното равнище в ЕС) процент на преките подоходни данъци. Плоското данъчно облагане също засилва циклочувствителността на приходите.
  • Трето, недостатъчна събираемост, особено по отношение на данъчните и митническите постъпления, свързани с външната търговия.
  • Четвърто, блокиране на плащанията по някои европейски програми поради финансови нарушения.
  • Силната циклочувствителност на икономиката, породена от особеностите на валутния борд.

Проблемите в банковия сектор са от друго естество. Те са свързани блокирането на процеса на евроинтеграция по линията на забавяне на присъединяването към банковия съюз и еврозоната. Влошеният банков надзор, намесата на политически фактори и неадекватните реакции на съдебната система, също имат своя принос.

            Отговорът на втория въпрос е относително по-сложен.

            Първо, България, като страна-членка на ЕС е обект на непрекъснат финансов мониторинг от страна на ЕК и ЕЦБ. Финансово-икономическото състояние на страната се следи също от МВФ, Световната банка, ЕБВР, рейтинговите агенции и различни международни аналитични центрове. За сега няма алармиращи финансови анализи и прогнози, свързани с България.

            Второ, финансовите пазари са разработили специфичен пазарен индикатор, отразяващ очакванията за финансови затруднения. Това са котировките на т. нар. Credit Default Swaps, които отчитат цената на застраховането срещу риска от фалит на съответната страна, както и вероятността това негативно събитие реално да се случи. По оценки на Дойче банк от началото на септември 2014 г., вероятността България да фалира е 2,1%, а рисковата премия е близка до тази на Унгария и Румъния.

            Това на практика означава, че независимо от драматичните събития, свързани с финансовия сектор в България, страната има добри шансове, при реалистична фискална политика, да преодолее затрудненията и да премине към устойчив растеж. Вероятността подобно трайно финансово стабилизиране да стане факт ще зависи обаче и от възможно най-бързото присъединяване към банковия съюз  и еврозоната.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe