• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

zx450y250_958567В края на миналата седмица започна поредната миротворческа мисия, този път в Либия. Формален повод за нея е декларация на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 17 март.

Интересно в случая е да обърнем внимание кой участва в тази поредна мироналагаща мисия. Сигурно сте си помислили, че това е НАТО или пък силите за бързо реагиране на Европейския съюз. Нищо подобно. Тази операция се извършва от поредната коалиция на желаещите. В нея влизат следните страни (ще си позволя да ги изброя поименно) Франция, Великобритания, САЩ, Канада, Италия, Дания, Норвегия, Испания, Катар, ОАЕ, Белгия. Те съставиха въпросната „коалиция на желаещите” и започнаха тази война самостоятелно, без да има общо решение на която и да е организация (резолюцията на СС на ООН не говори за употреба на военна сила). За това официално спомена и българският президент. Нито НАТО, нито Европейският съюз бяха приели такова решение. Два дни след началото на операцията се заговори, че все пак някой трябва да поеме лидерство (а и отговорността) за тази война. Някои от участниците в коалицията вече преосмислиха своята позиция. На 21 март външният министър на Италия Франко Фратини изрази мнение, че Италия не е съгласна коалицията да води войната срещу Либия. На 22 март стана ясно, че Норвегия спира своето участие и оттегля своите въоръжени сили докато не се вземе решение кой ще ръководи операцията.

В същото време Европейският съюз също зае доста сдържана позиция. Чрез службата на Катрин Ащън в понеделник беше разпространено прессъобщение от  заседание на Съвета на министрите на ЕС, в което се казва, че основната цел на ЕС е да „предпази цивилното население и да подпомогне на стремежа на либийския народ да изпълни своя стремеж за демократичен живот”, както и за извършване действия насочени към преодоляването на хуманитарната криза. Не става въпрос за провеждане на военна операция и кой да я ръководи. Според зам. външния министър на България Константин Димитров неофициално нагласата била операцията да бъде под егидата на НАТО.

В този смисъл  настоящата ситуация буди абсолютно недоумение. Абсолютно недопустимо е налагащата се практика при всяка резолюция на СС на ОНН, осъждаща ситуацията в някоя страна, коалиция на желаещите, които не представляват никоя организация да решават, че трябва да бомбардират. Нещо повече Франция до този момент изразява абсолютно несъгласие някоя от горепосочените организации да поемат лидерската роля или по – точно казано държат именно те да изпълняват тази роля. Въпросът е „защо”. Саркози прояви желание да води тази група от държави след като стана ясно, че Кадафи е спонсорирал предизборната му кампания и има документи за това.

Интересно е и да поразсъждаваме върху последиците от тази поредна война, която отново е доста близо до нас и как случващото ще се отрази върху сигурността в региона.

На първо място какво ще се случи с цената на петрола. Цената рязко се повиши в началото на година при появата на първата информацията за протести в Либия. В последствие се достигна настоящето ниво от 115 долара за барел, а има прогнози, че може да надхвърли 200 долара. Само за сравнение ще припомня, че преди войната срещу Ирак петрола беше около 35 долара за барел, а по време на нея надхвърли 100 долара.

Другият важен, според мен, въпрос е – мисли ли западния свят какво ще стане след свалянето на Кадафи. Как ще се спре ислямистката вълна. Както всички знаем ислямистите са големи „радетели“ за демокрация. Отново като пример ще дам какво се случва в Египет – вече се палят и разрушават църкви и се избиват коптите, които ходят в тях. Коптите са египетските християни, за които се смята, че са наследниците на коренното египетско население (от преди нашествието на арабите).

Едва ли и в Либия ще е по – различно, а освен това тук населението е със силно изразена племенна структура и войната между племената може да продължи с години.

Изводът е че продължава политиката на някои от представителите на западната демокрация първо да се пускат бомбите и ракетите, като по този начин се завъртат парите в отбранителната индустрия ( чиито представители след това правят щедри дарения за финансиране предизборните кампании), а  след това да се мисли за последствията. Неприятното е, че по-голямата част от последствията от тези мироналагащи операции се плаща от европейския данъкоплатец. Примерите за това са Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия, в които ЕС пое възстановяването. В тази група бих включил дори и Ирак и Афганистан, в които европейските страни поддържат големи военни контингенти, чиято издръжка годишно струва милиарди на техните бюджети.

Пламен Червенков, политолог

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe