• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

zx450y250_747547            Всички процеси в икномиката, както в промишлеността, така и в сферата на услугите, добивните отрасли, селското стопанство и потреблението изискват използването на елекроенергия. Цената на електрическата енергия до голяма степен предопределя конкурентоспособността на националната икономика, от една страна и равнището на потребление и жизнения стандарт, от друга. При това тази цена трябва да се разглежда не сама по себе си, а в съотношение с другите цени, в т.ч. цената на труда. Равнището на цената на електроенергия в последна сметка зависи от производствените разходи, международните цени и състоянието на търсенето. Наред с тези обективни фактори от важно значение е и структурата на пазара, т.е. наличието на монополни и олигополни структури и държавното регулиране.

               Настоящата криза, засягаща платежеспособността и ликвидността на НЕК, има в основата си прилагането на неадекватни мерки за решаване на структурните проблеми на производството на електроенергия у нас. Тези структурни проблеми се свеждат до необходимостта от модернизация на енергопроизводството, базирано на вътрешни ресурси /лигнитни въглища/ и изискванията на ЕС за повишаване на дела на възобновяемите енергоизточници /ВЕИ/ в енергийния баланс.

               Трябва да се отбележи също, че независимо от тежкото финансово състояние на НЕК, производството на електроенергия през 2014 г. нараства с над 25% в сравнение с 2013 г. /по данни на НСИ за месец юни/. Паралелно с това, доставките на електроенергия за вътрешния пазар спадат вследствие свитото потребление и високите крайни цени. Следователно, прирастът на производството е следствие единствено на разширяването на износа. Трябва да се подчертае, че цените на външния пазар по принцип не са по-високи от тези на вътрешния. Това показва, че оплакванията на производителите от неблагоприятните ценови условия са силно преувеличени и подлежат на проверка. Очевидно е също така, че по-нататъшното повишаване на цените ще ограничи още повече вътрешния пазар и няма да помогне с нищо на НЕК. Възникват сериозни съмнения относно икономическата обоснованост на стратегията на повишаване на цените, възприета от министерството на икономиката.

               В чисто финансов план, както е известно, още в началото на настоящото хилядолетие бе възприета стратегията за решаване на отбелязаните по-горе структурни проблеми чрез привличането на частни външни и вътрешни инвеститори. За да се гарантира икономическия интерес на последните, е приложен подхода на държавно гарантиране на преференциални изкупни цени при реализация на проектите, свързани с модернизация на електропризводството и въвеждането в действие на ВЕИ. Фактическото привличане на външни и вътрешни финансови ресурси е ставало по следната схема- наличие на сключен или предстоящ за сключване договор за изкупуване на електроенергия по преференциални цени /понякога до 7-8 пъти над минималните изкупни цени на НЕК/, използването на тези договори като гаранция за получаване на дългосрочни банкови заеми от консорциум от чуждестранни банки и реализация на проекта чрез този привлечен банков ресурс. Собственото участие на непосредствените инвеститори е от порядъка на 10%.

               Този начин на финансиране на структурното преустройство на електропроизводството у нас представлява по същество скрито увеличение на държавния дълг, тъй като държавата в лицето на НЕК, БЕХ, правителството и ДКЕВР, фактически гарантира изплащането на задълженията към банките с договори за изкупуване на фиксирани количества електроенергия по преференциални цени. Разликата е в това, че при пряко ползане на държаван заем държавата изплаща последния чрез данъчните приходи, докато в случая тя контролира изплащането чрез манипулиране на пазара, т.е. посредством поддържане на монополно високи цени. Трябва да се отбележи обаче, че някои документи, одобрени например от правителството на НДСВ, съдържат и преки ангажименти към банките-кредиторки, а не само към непосредствените изпълнители на проектите.

               Това скрито увеличаване на държавния дълг се характеризира с следните особености:

  • Прърво, подобни задължения са неясни, цената на финансирането е изключително висока, размерът на дълга не е фиксиран, крайният икономически ефект почти сигурно е негативен;
  • Второ, тези скрити финансови задължения не са одобрени със санкция на парламента и са по същество нелегитимни, тъй като целенасочено заобикалят конституционното изискване всички  държавни дългове да бъдат одобрявани от Народното събрание;
  • Трето, тези споразумения предполагат деформация на ценовата структура, прилагането на множественост на цените на пазара на електроенергия, което има огромна цена под формата на неефективно използване на ресурсите;
  • Четвърто, почти всички договори оставят сериозни съмнения за корупция.
  • Пето, при тези споразумения НЕК като обществен доставчик на електроенергия е поставен в ситуацията да купува скъпо и да продава евтино електроенергията на регулирания пазар, което води до натрупване на негативен финансов резултат, представляващ по същество държавен дълг, т.е. скритият държавен дълг се трансформира в явен;
  • Шесто, високите относителни цени на електроенергията, т.е. високото съотношение на цената на електроенергията към работната заплата, влияе пряко негативно върху жизненото равнище и което е не по-малко въжно- върху конкурентоспособността на българските производители на вътрешния и международните пазари;
  • Седмо, проблемът с цената електрическата енергия придобива непосредствено политически характер- нито едно правителство не може да оцелее при политика на повишаване на цената не електроенергията с 50%, дори това да се извърши плавно;
  • Осмо, проблемът с цената на електроенергията е пряко свързан с развитието на парламентаризма и конституционализма в България- сключването на подобни договори би било немислимо, ако те трябваше да бъдат одобрени от парламента. Никак не е случайно, че всички правителства старателно избягват парламентарните дискусии по важните енергийни проекти и в частност одобряването на тези проекти с акт на парламента.

Това, което трябва да се направи във връзка с тежкото финансово състояние на НЕК, БЕХ и енергийния сектор като цяло е следното:

  • Първо, следващият парламент да приеме специален акт, с който да декларира, че поемането на всякакви ангажименти за изкупуване на електроенергия изисква задължително пряко одобрение на парламента;
  • Второ, допуска временно изпълнение на вече сключените споразумения;
  • Трето, възлага на правителството предоговаряне на съществуващите договори в определен срок, като основата на бъдещите договорености е доказване на фактическите производствени разходи;
  • Четвърто, при тези производители, които не желаят предоговаряне, договорите да бъдат променени едностранно, на базата на обективни оценки на произвоствените разходи.
  • Пето, да се предвиди вариант за цесия към държавата или изкупуване на дълговете на инвеститорите към съответните банкови консорциуми, като самата държава стане кредитор на чуждестранните инвеститори с възможност в последствие за изкупуване на последните;
  • Шесто, разработване на цялостен финансов план за решаване на проблемите в енергетиката;
  • Седмо, специално решение на Народното събрание, с което се изисква предварителен контрол и последващо одобрение на всички големи енергийни проекти от страна на парламента.
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe