• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

Излизането на икономиката и на света въобще от кризата означава многоаспектни изменения. В едни отношения свободата и възможностите нарастват, в други се стесняват и това е както заради коренно различната стопанска ситуация, така и може би главно заради налаганите регулации и провежданите държавни антициклични политики.

Ако за протичащите кризисни и следкризни процеси трябва да потърсим образно сравнение от областта, да речем, на геометрията, бихме могли да ги оприличим с постепенното превръщане на един квадрат в ромб посредством промяната на ъглите му от прави към наклонени.

Във времената на относително добра конюнктура съблазънта за реализиране на краткосрочни ефекти по пътя на либерализация и приватизация бе голяма. Както обаче исторически на няколко пъти се уверихме, че еднозначният избор на „правоъгълните“ неолиберални решения води до неконтролируемо натрупване на големи рискове и впоследствие до повече или по-малко сериозни протуберанси и до блокажи във функционирането на  стопанствата и обществата.

При икономика, генерираща ускорен и висок растеж, е нормално да бъдат „натискани спирачките“, с оглед предотвратяване на прегряването й, сиреч следва да бъдат реализирани нулеви бюджетни дефицити или съответно излишъци, да се повиши нивото на лихвите, да бъдат налагани тавани, ограничаващи кредитната експанзия и пр.

Всичкото горепосочено обаче е абсолютно неподходящо в рецесионни условия. При недостиг на пари в икономиката да ограничаваш паричната маса е изключително контрапродуктивно, даже и обществено опасно. При криза е най-нормално да бъдат напомпвани допълнително пари в националното стопанство чрез реализирането на бюджетни дефицити.

Самостоятелна причина за формирането на бюджетни дефицити в кризисни времена са затрудненията при бюджетните приходи в резултат от спада на търсенето и на доходите. По този начин чрез регулативната употреба на бюджетните дефицити се компенсира, от една страна, недостигът на търсене в икономиката, а от друга – недостигът на кредитен ресурс за развитие. Бюджетните дефицити значи играят антициклична, полезна за измъкването от кризата, роля. Отделно в цялостния антикризисен контекст тук се вписва целенасочената политика на централните банки за осигуряване на „лесни пари“, тоест за поддържане на нисък лихвен процент за рефинансиране на търговските банки, както, макар и спорно, но факт, и при изкупуването на държавни ценни книжа. Специфичните условия, наложени от валутния борд у нас, не позволяват употребата на редица от изброените по-горе механизми. Но като изключително груба грешка през изминалите години следва да се отчете допълнителното затрудняване на икономиката посредством декларирането на реализирането на нулев бюджетен дефицит като „върховен национален приоритет“, задържането на възстановяването на ДДС, както и упоритото отричане на необходимостта от сключване от страна на България на външни заеми. Абсолютно вредно бе и законодателното закрепване на 2% от БВП като максимум за бюджетен дефицит, както и респективно на 40% от БВП за общата брутна задлъжнялост. Съответните маастрихтски европейски критерии са 3% и 60% и нашето самоограничаване се явява глупаво и вредно. Реалната българска обща бруто задлъжнялост понастоящем възлиза на около 19%, което свидетелства, че икономиката ни дългогодишно бе лишавана от пари поради стратегически грешно избрана идеология, която някои сполучливо назоваха „фискален фанатизъм“.

Откровено странно е от посока на ГЕРБ понастоящем да се чуват призиви точно за сключване на държавни външни заеми и да се привеждат даже обосноваващи целта изчисления, след като именно същите хора само преди месеци ни обясняваха как по този път сме щели да заробим поколения напред. А на нашия европейски по същността си подход на „симетричното реагиране“, т.е. реализиране на дефицити и поемане на заеми при криза и последователно реализиране на излишъци и изплащане на същите тези заеми при подем, бе отвръщано само с презрително мълчание.

Когато едни хора вършат нещо, което същностно не разбират, резултатите не могат да бъдат добри. Гербаджиите, готвещите се за властта, не са узрели нито за въвеждането на прогресивен подоходен донък, нито за повишаване на преразпределението чрез държавния бюджет на поне 42-43% от БНП. Така винаги ще имаме в бюджета силен недостиг на средства за кофинансиране изграждането на инфраструктурата, за здравеопазването, за образованието, за пенсии. По този начин предварително е ясно, че взетите назаем пари ще бъдат употребени с неопределена цел, необмислено, без разностранно задвижващия икономиката мултипликатор. Ще бъдат хвърлени в общия котел, предимно за това, което се нарича „запушването на дупки“.

В едно мое интервю, което още може да се намери в интернет, още през 2009 г. предрекох управленския провал на Бойко Борисов, и то именно заради неработещи икономически идеи. Наистина, тогава подцених донякъде личностните му характеристики, наричайки го с известна симпатия „мъжко момче“. С изтеклото време дори и този мой слабо изразен сантимент изчезна бъзвъзвратно. Държавното управление изисква, ако от нещо не разбираш, поне „по мъжки“ да си намериш адекватни министри и съветници. Генерал Борисов от много неща съвсем нищо не разбира, но доказано не може да събере край себе си компетентни и държавно отговорни хора.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe