• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

stock-photo-close-up-of-male-hand-holding-dollar-banknotes-320574491“Я тебя породил, я тебя и убью!” Като че ли обясненията в стилистиката на Тарас Булба най-точно отразяват същността на анализите за това, което се случва в Русия покрай ареста на Михаил Ходорковски, собственик на нефтения гигант “Юкос” и на банката “Менатеп”, обявен за най-богатия руснак. Има се предвид естествено ролята на вездесъщото КГБ както при създаването на руските олигарси преди години, така и сега – при опитите за тяхното опитомяване.

Подобно обяснение е много просто и удобно, при това звучи достатъчно достоверно. Генезисът на крупният руски бизнес /или поне на част от него/ твърде вероятно може да се търси в архивите на тайните служби. Но то е и твърде опростено. Тук не става дума за борбата на доброто със злото, на свободната конкуренция срещу бюрократичната азиатска държава или пък на закона срещу престъпната клика на експлоататорите. Процесите, протичащи в страната, са значително по-дълбоки и по-сложни, те отдавна са размили наследените зависимости и са надхвърлили рамките на административния контрол. Затова и арестуването на Ходорковски /а преди това и преследванията срещу Гусински, Березовски, Лебедев/ са само малка част от върха на айсберга. Това, което реално става в Русия е

борбата за пътя на страната през 21 век.

Сега на практика се оформя лицето на модерната капиталистическа руска държава, като се напасват балансите между двата основни властови центъра на страната – политическия и икономическия, които през годините на прехода взаимно се допълваха и действаха в завидно единство.

В руската политика ролята на централната власт винаги е била доминираща, независимо дали в Кремъл е стоял “царь-батюшка” или генсек. Това си има своята историческа логика и оправдание с оглед контрола и управлението на огромната държава. Като съвсем естествено следствие идва и още едно обстоятелство – традиционният за Русия примат на политиката над икономиката.. Затова и правилата на играта се определят в много тесен кръг хора, сведен при късния Елцин до така нареченото “семейство”, което пък води до пълно подчиняване на държавното управление на личните интереси /в много случаи – и прищевки/ на властелина.

От своя страна руската приватизация имаше една ясно обозначена особеност, нехарактерна за другите страни от Източна Европа. Става дума за това, че при приватизацията на така наречените естествени монополи /добив на нефт и газ, цветни метали, елмази и т.н., които формират основното експортно перо на страната/ на практика не бяха допуснати стратегически чуждестранни инвеститори. Огромното болшинство от най-големите предприятия в тези отрасли /в редица случаи става дума за най-големите в света/ останаха в руски ръце. Стремежът

при предаването на собствеността държавата да не изпусне и контрола

върху икономиката доведе до практическото “назначаване” на руските олигарси. Освен всичко друго и с неприкритото намерение те да служат като своеобразни касички за парите на управляващите. Съществуването на своеобразния хибрид на плановата икономика /държавни инвестиции, поръчки, преференции и т.н. за крупните монополи/ и частното присвояване на печалбата позволи на новобогаташите за изключително кратко време да натрупат баснословни богатства. Но същевременно това ги постави изначално в подчинена спрямо политическата власт позиция, в положението на брънка от съществуващата система.

Краят на прехода /а от гледна точка на социалното стратифициране на обществото той може да се счита за приключил/ и натрупаните ресурси и самочувствие позволиха на новосъздадената прослойка на националните промишлени магнати да постави не просто въпроса за своята еманципация от бюрократичния контрол, но и за заемането на водеща роля в държавното управление. Този процес премина от свенливото изтъкване на ролята на националния бизнес за благосъстоянието на обществото до арогантното купуване на политици и партии за обслужване на корпоративни интереси. Днес вече въпросът се поставя за трансформирането на финансовите ресурси във властови, към преход към държавата на олигарсите. С други думи

икономическата сила поиска адекватна политическа власт.

Която в руските условия неизменно се съпътства с определението “неограничена”. Не на последно място и с оглед пресичането на всякакви възможности за ревизия на незаконосъобразни приватизационни сделки и евентуална реприватизация.

Независимо, че борбата привидно се води на полето на закона, реално тя е чисто политическа. Първо, защото държавата твърде избирателно /както по отношение на времето, така и на обекта/ прилага законовите разпоредби, често създавайки усещането за репресия, а не за правораздаване. И второ, защото самите олигарси се чувстват твърде неуютно в строгите законови рамки /израз на това е полуобещанието вече да си плащат честно данъците и да проявяват повече солидарност към проблемите на общество/, поради което предпочитат да опаковат властовите си амбиции в демократична и пазарна фразеология.

Твърде показателна за характера на разгърналото се противоборство е и

позицията на президента Путин.

В съответствие с най-добрите руски политически традиции се очакваше на определен етап той да изиграе ролята на арбитър, като узакони установилото се към дадения момент статукво. Основание за такива прогнози даваше и неговото твърде дистанцирано публично отношение към случващото се. Постепенно обаче Ходорковски, с активната помощ на Березовски и Гусински, а и в резултат на получилите се натрупвания в общественото мнение, успя в немалка степен да наложи на Путин ролята на страна в конфликта в очите на международната общност. Което пък води до по-нататъшно втвърдяване на позициите на страните и намаляване полето за маневриране и постигане на компромис.

За Русия винаги са били характерни огромната пропаст между тънкия слой на елита /политически, икономически, дори и културен/ и огромната маса на останалата част от населението. Комуникацията между тези две части на руското общество на практика е прекъсната. Липсва вторична преразпределителна мрежа, позволяваща относително синхронно движение на обществото при преминаване през и излизане от кризисни ситуации. Което до голяма степен ограничава възможностите за търсене на еволюционни решения на трупащите се обществото противоречия, създавайки условия за революционен взрив. Нещо, с което открито заплаши Березовски в призива си за борба срещу Путин, забравяйки обаче съществената подробност, че те и двамата принадлежат към върхушката, откъсната от останалата част на обществото. Общество, в този случай заело позицията на отегчен зрител.

Така че този път

революция няма да има.

Което не означава, че не предстоят по-нататъшни сътресения и конфликти. Най-вероятно е Ходорковски, Гусински, Березовски, а възможно и някои други /вече активно се споменава името на Роман Абрамович като следващ в списъка/ да платят цената за преформулирането на съотношението на силите по върховете на руската държава. Срещу което “лоялните” олигарси /а такива също има достатъчно, най-малкото водени от надеждата да заемат мястото на остракираните си колеги/ ще получат индулгенции и политически гаранции за необратимостта на приватизацията, както и легитимиран достъп до държавната власт. Иначе казано – нова симбиоза между пари и власт в интерес и на двете.

  Любомир Кючуков  

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe