• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

parlamentНДСВ е уникално явление в българския политически живот. Защото то заложи в основата на своя партиен генезис властта. Иначе казано, НДСВ се изгради като партия не преди и за да завоюва властта в страната, а след и чрез нея. От тази гледна точка

предстоящите избори са екзистенциални за НДСВ,

те до голяма степен ще определят ще го има ли като относително по-дългосрочен фактор в българския политически живот или то “ще танцува два парламента”, оставайки полезен и необходим елемент за финализиране на българския преход, но и изчерпвайки своя “raison d’etre” с приключването на този период.

На практика основата на “партийната постройка” НДСВ беше личността на неговия патрон и лидер, а арматурата й – участието във администрацията на всички етажи. При изборни резултати, поставящи под съмнение необходимостта от НДСВ в управлението, движението рискува да изгуби спойката на партийната си конструкция – властта. А при подобна ситуация няма никаква гаранция, че няма да се стигне и до оттегляне и на втория партийнообразуващ елемент – личността, т.е. Симеон.

Затова от ключово значение за бъдещето на тази партия е не толкова как НДСВ ще бъде представено в следващия парламент /всички прогнози го очертават като втора политическа сила/, а как ще се разпореди с това свое представителство, т.е. ще участва ли в следващото управление.

С други думи, ако за някого следизборната коалицията е абсолютно задължителна, то това е НДСВ.

НДСВ не може да си позволи да остане в опозиция.

И всеки вариант, при който се формира правителство без участието на движението /примерно коалиция БСП – ДПС/ може в перспектива да доведе до летален изход за него. Това, в частност, придава интересен нюанс по релацията “партньори-съперници” на отношенията между НДСВ и ДПС. Те могат да се окажат в положение да се борят за едно и също място – това на младши партньор в управляващата коалиция, ако съвкупните им гласове отстъпват значително на тези на левицата. Тогава БСП просто може да прецени, че за допълнително политическо легитимиране и стабилизиране на позициите си във властта не са  й необходими два партньора, а и един е достатъчен.

НДСВ е политическа структура, изграждана отгоре надолу – от върха към структурите. Затова в началото то  трябваше да запълва силен кадрови дефицит. Това естествено го направи доста непретенциозно спрямо квалификацията на напиращите мераклии. Все пак напливът бе толкова голям, че количеството в не малко случаи роди съвсем приемливо  качество. Защото наред с откровените кариеристи “от всички цветове” НДСВ успя да привлече и немалко добри професионалисти, за които участието в управлението беше по-важно личните им политически симпатии. В професионален план това беше своебразен байпас за не един и двама симпатизанти и на левицата и на десницата, достатъчно способни и амбициозни, но чувстващи се “запушени” в своето кадрово израстване от съответните партийни върхушки или апарати.

Доколкото позициите на голяма част от този новосформиран през последните години управленски елит бяха функция от тяхната лоялност и партийност, то днес тези хора вече са неразривно свързани със съдбата на НДСВ. Иначе казано,

административно уредения партиен елит на НДСВ ще направи всичко възможно за запазване на своите позиции.

А това до голяма степен ще предопредели и друга характерна черта на предстоящите избори – много висока активност и голям предизборен “хъс” на управляващите и впрягане на целия държавен потенциал /най-вече като финансови и организационни ресурси и публично присъствие/ за предизборни, на практика партийни, цели. Което може да доведе до ново потвърждение на правилото, че у нас партията на власт /на властта/  губи заради властта /властването/ на партията.

Управлението на НДСВ определено не беше подчинено на единна концепция. В началото то бе механичен сбор от идеи и политики в отделните сфери, подчинени на преследването на няколко цифри, определени като възлови в предизборното послание на Симеон.

Идеологията беше привнесена вторично, допълнително, на остатъчния принцип

/след неуспеха на НДСВ да се профилира като дясна партия и да атакува Европейската народна партия/ и тя се усвояваше в движение. Разбира се, за либералното ситуиране на НДСВ в родното политическо пространство спомогна както обстоятелството, че липсваше достатъчно достоверен политически субект, който да си е заплюл либерализма като идеология /Кире Либерало си беше екзотика, а либералната дрешка на ДПС все още не може да покрие в достатъчна степен етническия характер на движението/, така и фактът, че изморен от конфронтацията на прехода, българският избирател търсеше нещо трето, което да е не-БСП и не-СДС. Такова негативно рамкиране на политическото пространство, определено за НДСВ, обаче придава на центъра и центристите в българската политика не толкова ценностни, колкото конюктурни политически характеристики, правещи ги функция от двата полюса. Същевременно, в практически план това дава възможност на НДСВ да оставя отворени вратите /а и да бъде приемливо/ за съвместно управление както наляво, така и надясно, което определя друга специфика на предстоящите избори – за пръв може да се окаже, че спечелването на изборите от една политическа философия /в дадения случай – левицата/ не е достатъчно за да изпрати съответната партия в управлението.

Парадоксално, но липсата на стратегическа управленска визия и идеологически рамки придадоха на това управление един пределно прагматичен и нерядко твърде ефективен управленски стил.

Правителството беше относително успешно в решаване на конкретните задачи, но страдаше в стратегическите направления.

Най-ярко доказателство за това са преговорите с ЕС, където конкретната задача /затварянето на главите и подписването на договора/ беше решена успешно за сметка на заложените проблеми за в бъдеще /АЕЦ “Козлодуй” е само най-популярния пример в това отношение/. Същото важи за сферата на икономиката /провала или проблемите в редица основни приватизационни сделки – Булгартабак, БТК и др./, реформата в съдебната система, борбата с престъпността /където ежедневно по телевизията се ловят бандити, а те не намаляват/. Това от своя страна очертава контурите на още едно важно за бъдещите управляващи обстоятелство – спестявайки си сериозни провали в управлението НДСВ оставя на своите наследници минни полета в не една и две области /тук обаче то не е уникално – това в пълна сила се отнася за всички досегашни български правителства/.

Ще остане ли партията на властта във властта? Това е голямата интрига на тези избори. И големият залог за НДСВ.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe