• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

strasbourgОт заседанието на Съвета на Европа в Брюксел България получи всичко, на което се надяваше – ангажимент за членство през януари 2007 г. с всички необходими за това съпътстващи срокове: определяне на финансовата рамка от страна на Европейската комисия в началото на 2004 г., приключване на преговорите до средата на 2004 г., подписване на договор за присъединяване колкото се може по-рано през 2005 г. България беше похвалена за напредъка и от нея всички са доволни.

В Брюксел Полша не получи това, за което настояваше – запазване на договорения в Ница преди години начин на гласуване в ЕС, даващ на страната тежест, почти равна на тази на Германия и другите големи европейски страни. Нещо повече, тя не позволи приемането на предлаганите в проекта за Европейска конституция промени /гласуването да бъде пропорционално според броя на населението на страните/,  като по този начин /заедно с Испания/ провали одобряване на Европейската конституция и си навлече недоволството, дори яростта на останалите членове на ЕС.

Полша си извоюва репутацията на най-трудния преговарящ на всички етапи на преговорите за членство. Тя създаваше проблеми на всички страни от ЕС както и за съюза като цяло, но осигуряваше по-благоприятни бъдещи условия за своите граждани, стоки и капитали.  И сега, и в хода на преговорите за присъединяване тя имаше ясно разбиране за своите национални интереси и тяхната защита в рамките на наднационалния Европейски съюз – особено когато се бореше  по такива възлови въпроси като общата селскостопанска политика и субсидиите за новоприетите държави или за пазара на работна сила и свободното движение на работна ръка от новите към досегашните страни-членки на ЕС.

България се очерта едва ли не като най-лесния, най-съгласния преговарящ. Тя се стреми да не генерира допълнително напрежение около себе си – с цената на залагане на бъдещи проблеми за държавата и своите граждани /АЕЦ е достатъчен като илюстрация/. Това се отнася дори с още по-голяма степен за преговорите за членство в НАТО и двустранните отношения със САЩ. Не става дума за професионалните дипломати, водещи преговорите, а за политическите решения, взимани от правителствата и определящи преговорните позиции и параметри.

Полша влезе в ЕС и НАТО сред първите. Тя обективно имаше всичко необходимо за това – и потенциала, и големия пазар, и нивото на икономическо развитие. И съответната политика. България очаква да бъде приета. Като компенсира вътрешната неготовност с външна сговорчивост.

“България няма предпочитания по начина на гласуване в ЕС”. Това заяви министър Кунева като българска позиция по най-наболелия за Европа въпрос сега, след провала на одобряването на Европейската конституция.

  Любомир Кючуков

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe