• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

map-iraq-iranНеотдавна президентът Буш заяви, че САЩ не възнамеряват да предприемат военни действия срещу Иран. Държавният секретар Кондолиза Райс допълни, че те са готови да изчакат резултатите от преговорите на представителите на ЕС с Иран до лятото.

На пръв поглед има пълна повторяемост на подходите на САЩ спрямо Ирак отпреди три години и Иран сега. И в двата случая страните са част от т.н. “ос на злото”, където при отсъствие на демократични механизми управляват антиамерикански режими, нефтът също е налице като стратегическа цел, а и Иран и Ирак са подозирани в подкрепа на международния тероризъм и притежаване или разработка на оръжия за масово унищожение.

Съвпаденията обаче свършват /поне на този етап/ дотук. Причината е Ирак. И по-точно опитът от Ирак: преобладаващата крайно негативна реакция на международното обществено мнение за интервенцията там от една страна и сериозните проблеми на съюзническите войски в самия Ирак – от друга.

Сега

основните събития се развиват във Виена и Париж,

където Иран се опитва да убеди както Международната организация за атомна енергия, така и европейската тройка в състав Франция, Германия и Великобритания в мирния характер на своята ядрена програма. Опасенията са, обаче, че тя създава възможности за разработка на ядрено оръжие. Като поведението на Техеран, отказващ да допусне международни инспектори до част от ядрените си обекти /строящите се реактори в градовете Бушер и Арак/ или дори първоначално отричащ тяхното съществуване /в град Натанц/, не съдейства особено за разсейването на тези страхове.

Европейските искания на преговорите са Иран да предостави точна информация и да не ограничава възможностите за проверка на място и в крайна сметка да прекрати своята програма за обогатяване на уран като доказателство, че няма намерения да я използва за военни цели. Впрочем по официални данни на американското разузнаване при нейното продължаване Иран би могъл да произведе ядрено оръжие най-рано след пет години. А дори и експерти на САЩ признават, че засега Техеран формално не нарушава Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

В замяна на безсрочното спиране на целия проект за обогатяване на уран Европа обещава помощ за развитие на иранската ядрена енергетика за мирни цели плюс допълнителна икономическа и дипломатическа подкрепа. Като в добавка САЩ няма да препятстват приемането на Иран в Световната търговска организация и продажбата на резервни части за иранската гражданска авиация. Иран приема единствено временно прекратяване на ядрената програма максимум за една година. Като междувременно на 1 март т.г. сключи договор с Русия за доставка на ядрено гориво за завода в Бушер и за транспортирането обратно в Русия на отработеното ядрено гориво /като гаранция, че то няма да се използва за производство на бомби/.

Независимо от липсата на съществен напредък на преговорите, самият факт, че те се водят, че страна по тях е излъчената от Европейския съюз тройка на най-влиятелните държави и че са подкрепени и от САЩ /които, макар и скептични по отношения на крайния успех, застанаха достатъчно еднозначно зад тях след европейската обиколка на Буш през февруари т.г./ вече очертава един по-различен,

неиракски подход към проблема.

Въпреки че използването на военна сила, като алтернативна на европейския морков американска тояга, продължава да виси над участниците в преговорите.

Все пак САЩ си дават ясна сметка, че трудно могат да си позволят втора операция в района на Персийския залив със същите мотиви. Този път не само световното обществено мнение в преобладаващото си мнозинство, но и повечето от правителствата на желаещите коалиционни партньори не само няма да се ангажират, но няма и политически да подкрепят подобна акция. Отсрочката, дадена от Кондолиза Райс, дори и гарнирана със заплахата от санкции на Съвета за сигурност на ООН, в крайна сметка свидетелства за значително по-нюансиран подход, за извлечени поуки и за склонност да се търсят решения в рамките на международните институции /ООН и МААЕ/ и на базата на международното право.

Немаловажен фактор за

смекчената позиция на САЩ спрямо Иран

е и обстоятелството, че освен втори, този е и последен мандат на Джордж Буш. С други думи президентът вече работи за себе си в историята вместо за себе си в политиката, както беше при първия му престой в Белия дом. А това означава наред с приемствеността като второ основно начало на американската външна политика да се оформи по-скоро “финализацията” на досегашните офанзиви, отколкото поемането на нови военни ангажименти. Иначе казано, акцентът се поставя върху търсенето на позитивни решения на конфликтите, в които САЩ играят активна роля – на първо място пробив в урегулирането на израело-палестинския конфликт и успешно приключване на мисията в Ирак, но също така окончателно определяне статута на Косово и стабилизиране на положението в Афганистан. Потвърждение за това  са и думите на Кондолиза Райс, че основното предизвикателство на администрацията на Буш не са ядрените оръжия, а развитието на стабилен и демократичен Близък Изток.

От другата страна Европа се стреми да докаже привързаността си към евроатлантическата кауза: и чрез по-сериозни ангажименти в борбата срещу международния тероризъм /но както тя я разбира/, и чрез по-твърда позиция спрямо режимите, посочени от САЩ. Тя е тласкана към по-активно сътрудничество със САЩ и от същия този тероризъм, който пренасочи атаките си след 11 септември в Европа и Близкия Изток. В крайна сметка по един парадоксален начин след Ирак Европа и САЩ се оказаха повече партньори, отколкото преди него в борбата срещу международния тероризъм – вторично генериран, легитимиран като глобален фактор и въоръжен с кауза след военните действия там.

Самият факт, че в преговорите Европа е представена от Германия, Великобритания и Франция е достатъчно показателен за

единно разбиране и подход на основните европейски играчи,

преодолели различията си от войната в Ирак. Великобритания се присъедини към привържениците на несилови решения както с цел успокояване на националното обществено мнение, така и с оглед избягване обтягане на отношенията с европейските си партньори – като своеобразен контрабаланс на активното си включване в иракската операция.

Затова Европа се чувства по-уверена и по-настойчива спрямо Иран: първо, защото реално вижда възможност да предотврати нов военен конфликт, второ, защото Иран се държи недостатъчно конструктивно, и трето, защото клерикалният режим там действително е вдъхновител на радикализацията на исляма, предлагаща идеологическата основа на международния тероризъм;

Ролята на “лошото ченге” е отредена на Израел. Неотдавна премиерът Шарон призова за незабавни твърди мерки спрямо Иран. А спомените от израелската бомбардировка на строящия се ядрен реактор в Ирак през 1981 г. правят предупреждението да звучи достатъчно сериозно.

Дали в крайна сметка по-мекият, уважителен към международното право и институции европейски подход ще се окаже достатъчно ефективен и ще даде убедително доказателство за предимствата на дипломацията над силата, ще покаже бъдещето. Но самият факт, че стремежът към търсене на мирно решение на спорните въпроси и острите конфликти отново се завърна в международните отношения като реална алтернатива на военната сила е парадоксалният позитив от иракската окупация. От който Иран може само да спечели. А заедно с него и светът като цяло.

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe