• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

argumenti-bg.com

Какво е общото между провала на преговорите за европейски бюджет до 2020 г. и изборите в Каталуния? Отговорът се оказва пределно прост – богатите не искат повече да плащат.

Премахвайки националните бариери, отказвайки се от редица елементи на своя национален суверенитет и  изграждайки наднационални органи, държавите-членки на ЕС създадоха единно икономическо, социално, политическо и на сигурност пространство. Европа стана „регионален прототип на глобализацията” преди още светът да заговори за глобализация.

Прочети повече

След двадесет години най-после София и Скопие заработиха в една посока. Тази на македонизма.

Ако основната цел на македонизма е отделянето на населението на Вардарска Македония от българските му корени, история, език и самосъзвнание и изграждането на една различна национална идентичност, то напоследък и България се включи ентусиазирано в мисията по издигането на нови разделителни линии – не между управляващите, а между хората от двете страни на границата. Което е най-прекият и ефективен начин да бъде решен въпросът с така жадувания в Скопие нов македонски идентитет.

Прочети повече

В края на миналата седмица започна поредната миротворческа мисия, този път в Либия. Формален повод за нея е декларация на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 17 март.

Интересно в случая е да обърнем внимание кой участва в тази поредна мироналагаща мисия. Сигурно сте си помислили, че това е НАТО или пък силите за бързо реагиране на Европейския съюз. Нищо подобно. Тази операция се извършва от поредната коалиция на желаещите. В нея влизат следните страни (ще си позволя да ги изброя поименно) Франция, Великобритания, САЩ, Канада, Италия, Дания, Норвегия, Испания, Катар, ОАЕ, Белгия. Те съставиха въпросната „коалиция на желаещите” и започнаха тази война самостоятелно, без да има общо решение на която и да е организация (резолюцията на СС на ООН не говори за употреба на военна сила). За това официално спомена и българският президент. Нито НАТО, нито Европейският съюз бяха приели такова решение. Два дни след началото на операцията се заговори, че все пак някой трябва да поеме лидерство (а и отговорността) за тази война. Някои от участниците в коалицията вече преосмислиха своята позиция. На 21 март външният министър на Италия Франко Фратини изрази мнение, че Италия не е съгласна коалицията да води войната срещу Либия. На 22 март стана ясно, че Норвегия спира своето участие и оттегля своите въоръжени сили докато не се вземе решение кой ще ръководи операцията.

Прочети повече

След много сериозни и отнели много време усилия на страните членки на Европейския съюз (ЕС), най – накрая на 1 декември 2009 г. Договорът от Лисабон влезе в сила. Според голяма част от наблюдателите на „европейските” процеси това бе една много сериозна реформаторска стъпка на съюза, от която се очакваше да произтичат сериозни последствия.  

Във връзка с изключително динамичната обстановка в страните от Северна Африка е много интересно да разгледаме какво трябваше да се промени във външнополитическата дейност на ЕС.

Прочети повече

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe