• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
תרגום
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
את הטקסטים של החומרים הם בצורה, הוגש על ידי המחברים ואינם משקף את כל שינויים או חתכים, התבטאויות במהלך הכנס, דיונים או טבלאות kargli או עם פרסום בתקשורת.

twins-1975391_960_720Къде след Ню Йорк и Истанбул? Това за съжаление като че ли е най-реалистично /и най-ужасяващо/ формулираната международна перспектива за началото на ХХІ век. Именно перспектива, с елементи на обреченост, защото вече въпросът “дали” ще има нови кръвопролитни атентати практически почти не се поставя, неяснотите са свързани по-скоро с това “къде” и “кога”.

В глобалният свят

международният тероризъм се оказа също глобален фактор.

За разлика от редица други социални и политически “глобалности” /глобално обществено мнение, екологически, правозащитни, благотворителни, антивоенни мрежи и др./, носещи в себе си демократичното измерение на единния свят, международният тероризъм се оформи като черната компонента на процеса на глобализация. Възползвайки се от технологическите възможности на глобалния свят и профитирайки върху социално-политическите проблеми от глобализацията, той се опитва да си извоюва ролята на радикален контрапункт /не и контрабаланс, какъвто беше характера на противопоставянето по време на студената война/ на глобалния център в лицето на САЩ.

Светът се оказа неподготвен за това ново явление и

отговорът беше далеч от адекватен.

Обективният анализ показва, че реакцията на международната общност и основно на САЩ като двигател и водещ елемент на антитерористичната коалиция, беше зле премерена и неточно адресирана. Нейната цел беше показно наказателна и превантивно сплашваща. Като пътьом трябваше да се решат и няколко наследени от миналото геостратегически проблеми в Близкия Изток и контрола върху важни петролни ресурси. Този втори план на военните действия в Ирак рязко снижи моралната легитимност на предприетите действия и сведе до много тесни, абсолютно недостатъчни за борбата срещу международния тероризъм рамки подкрепата на световното обществено мнение за предприетите мерки. По този начин на практика не само не се намали опасността от нови терористични акции, но се даде възможност на атентаторите да се окичат със своеобразен ореол на “борци срещу злото” и се създаде подходяща питателна среда за разширяване на тяхното влияние в редица страни.

Изграждането на глобална терористична мрежа извади на бял свят появата на редица нови проблеми и противоречия. На първо място се оказа, че липсват адекватни международноправни конструкции. Стана ясно, че досегашното

международно право и правото на глобалния свят са две различни категории.

Очевидно е, че глобалният свят се нуждае от своя правова рамка, че досегашните норми на международното право постепенно започват да бъдат надраствани от действителността, че те фиксират друг тип международни отношения и други баланси в тях. Те не осигуряват и достатъчно надеждни механизми за общи и активни действия за борба с такива явления като международния тероризъм, без същевременно да се накърняват основополагащи принципи като националния суверенитет и териториалната цялост на страните. Което не означава, че светът живее в правен вакуум, където липсват общопризнати норми на поведение, които трябва да се спазват. Впрочем, именно пренебрегването на международното право и международните институции от страна на САЩ при войната в Ирак се очерта като една от най-уязвимите точки на антитерористичните действия, ограничили както количеството и ангажираността на участниците в антитерористичната коалиция, така и подкрепата на международното обществено мнение.

Второ, шоково бе разрушена самозаблудата, че еднополюсният свят, без балансите и взаимното сдържане от периода на студената война, е станал по-сигурен и по-спокоен за живеене. Напротив, той се оказа наситен с множество горещи конфликти. Липсата на политическа чувствителност за националните и религиозни различия, абсолютизацията на собствените ценности, несъобразяването с интересите на другите страни, в крайна сметка политическата, икономическа, а и културна доминация на един център над глобалното общество логично доведоха до трансформация на субекта и равнището на противоречията. Това изцяло промени познатите конфигурации на традиционните международни конфликти, прехвърляйки ги от междудържавно на субстатално ниво, когато на държавата противостои не друга държава, а отделен индивид или група от индивиди

По тази причина и

асиметричният подход към глобалният тероризъм е не просто неверен, той е контрапродуктивен.

Инерционното разбиране, наследено от миналото, че всяка война е война срещу държави, се оказа абсолютно неприложимо за антитерористичната война, която се води срещу престъпни индивиди или групировки. А колективната вина е отречена още в римското право. Военните действия в Афганистан и окупацията на Ирак не решиха нито един от въпросите на борбата с международния тероризъм. И тук не става дума само за това, че Осама бен Ладен и Саддам Хюсеин се загубиха някъде в следвоенните пространства на двете страни. Не става дума и за факта, че дори и пост фактум в Ирак не беше открит изначално прокламирания казус бели във вид на оръжия за масово унищожаване. Не най-страшното е дори и това, че бъдещето и на двете страни в никакъв случай не изглежда мирно и спокойно. Нещо повече – пред Ирак дори реално вече стои въпроса за запазването му като единна държава /опасността за разделяне на базата на етно-религиозна нетърпимост на сегашната територия на три враждуващи помежду си държавици на шиитите, сунитети и кюрдите след оттеглянето на окупационните сили изглежда повече от реална, с цялата опасност за дестабилизиране на целия регион, особено след евентуалното обособяването на кюрдска държава/.

По-страшното е, че тези действия

въоръжиха международния тероризъм с идеология.

Те доведоха до задълбочаване на различията и очертаха врага по няколко разделителни линии – национални, религиозни, етнически, цивилизационни. Тези противопоставяния, споени в сложна амалгама, позволиха да се оформи идеологията на международния тероризъм, чиято основна ценност се оказа отрицанието на самото право на съществуване – на всички чуждо, на всичко друговерско. Която не прави разлика между “виновни” и невинни, чиято основна цел дори е не позитивно /”победа”/, а негативно формулирана /унищожение/. Което пък от своя страна позволи почти по Ленински ежедневно и ежечасно да се рекрутират нови терористи-камикадзе, готови да щурмуват “бастионите на Сатаната” с цената на собствения си живот. И нещо още по-важно – има достатъчно индикации, че този процес може да намери своите генерационни измерения и да се възпроизвежда с години напред.

При цялата глобалност на международния тероризъм, той действа локално. В този смисъл наистина няма страна по света, която да може да се чувства защитена и в неприкосновеност /между другото, ударите по Световния търговски център в Ню Йорк целяха да докажат именно това – че дори и най-могъщата страна в света е уязвима/. Войната срещу него не може да бъде кауза само на един президент, на една държава или на една коалиция. Тя може да бъде ефективна само когато е втъкана в защитните механизми на самото общество, на глобалния социум. רוח כבר ירדה ארוך מהבקבוק, אז להילחם בו אין מקום למשקיפים לא מחויבים.

לובומיר Kucuk

תרגום
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe